Решение по дело №1674/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „ИНСА ЛОГИСТИК“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Стряма, общ. Раковски, обл. Пловдив, представлявано от управителя Г.Я.С. против Решение № 733 от 09.07.2023г., постановено по АНД №1927/2023г. по описа на Районен съд -Бургас, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от А“ПИ“ в МРРБ, с който за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени обжалвания съдебен акт и отмени електронния фиш. Твърди, че районният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, не е отговорил на възраженията, направени с жалбата. Приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е неясна, като от нея не става ясно какво деяние е извършено, дали е изпълнен фактическия състав на нарушението по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, не е взето становище по отношение на административно-наказателноотговорното лице, неправилно е становището по отношение на приложимата процедура за реализиране на отговорността.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 от НПК - неправилно решение поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище, в което се посочва, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и недопустимо. Иска да бъде отменено решението. Ангажира доказателства.

Ответникът по касация - Агенция "Пътна инфраструктура" гр.София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт, който счита, че решението на първоинстанционният съд е правилно. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр. Бургас дава заключение за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № № **********, издаден от А“ПИ“ в МРРБ, с който за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

За да постанови решението си съдът е приел за безспорно, че на посочените в електронния фиш време и място е установено нарушение извършено с ППС влекач „Скания“ модел „Р 450“ с рег.№СВ 3307 КТ, с технически допустима максимална маса 18 600 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща допустима максимална маса на състава 44 000 кг., тъй като посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращ, се на път А-1, км 357 +949. Прието е, че деянието е квалифицирано по относимата правна норма на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП правилно на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В случая е установено, че на 15.03.2021г, в 16,51 часа, в община Бургас, по път А-1, км. 357+949, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, собствено на касатора ППС се е движило без заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, при липса на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Относимата правна уредба се свежда до следното: С разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП е вменено задължение на собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като в чл.187а от ЗДвП се посочва, че нарушение е установено в отсъствие на нарушителя и когато собственик на ППС е юридическо лице се налага имуществена санкция в размер на 2 500 лв, каквато санкция е наложена и в случая. Собственикът или ползвателят може да носи отговорност за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП в случаите на чл.187а, ал.1 от ЗДвП.

В случая спорен е приложимия ред за реализиране на административно-наказателната отговорност.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В нормата на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Съществува изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш и то чл.179, ал.3 от ЗДвП. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Действително в разпоребите на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, са вписани правила по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, препращащи към чл. 189, ал. 10 от ЗДвП , тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до нормата на чл.167а , ал.4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, но тя разглеждат възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Видно от изложеното, не се установява законова разпоредба предвиждаща възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като причините за това са вероятен пропуск на законодателя, но предвид характера на процедурата административно-наказателна е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, да се приеме че електронен фиш може да се издава за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Като е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

При този изход на делото и на основание, чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от АПК, във връзка с чл.63д от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски, за което е направено искане, но не са представени доказателства за направени такива, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - гр. Бургас, ХXVI състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 733 от 09.07.2023г., постановено по АНД №1927/2023г. по описа на Районен съд -Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от А“ПИ“ в МРРБ, с който за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП на „ИНСА ЛОГИСТИК“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на разноски в полза на касатора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: