Мотиви към присъда № 24/22.01.2019 година
по НОХД № 79/2018 година
по описа на Районен съд-Горна Оряховица
ОБВИНЕНИЕТО е против Н.К.Д. за това, че на 27.08.2017
година в град Горна Оряховица, като нанесъл удар с ръка с отворена длан в областта
на лявото ухо на Н. *** Оряховица, умишлено му причинил средна телесна повреда
– спукване на лявата тъпанчева мембрана, довело до трайно отслабване на слуха
на лявото ухо за срок около 50 дни – престъпление по чл.129, ал.2, предл.1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение и като съобрази смекчаващите обстоятелства, да му наложи наказание пробация
при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК. Предлага на съда да уважи
предявения граждански иск.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният от
пострадалия Н.А.М. против подсъдимия Н.К.Д. граждански иск за обезщетение в
размер на 5000 лв. за причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдание, и за обезщетение в размер на 537,10 лв. за
причинените от деянието имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
лекарства и избор на медицински екип и други разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху тези суми за времето от датата на увреждането 27.08.2017
г. до окончателното им изплащане.
Н.А.М. е конституирана по делото и в качеството на частен
обвинител.
ПОВЕРЕНИКЪТ на гражданския ищец и частен обвинител адв. П.С. *** поддържа обвинението и гражданския иск. Моли
съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи справедливо наказание,
както и да уважи гражданския иск.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Н.А.М. поддържа
становището на своя повереник.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВ. Н. ***
поддържа, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Посоченото от
обвинението авторство на деянието се подкрепяло само от показанията на
пострадалия, на които не следвало да се дава вяра, тъй като били
непоследователни и влизали в противоречие със заключението на
съдебномедицинската експертиза относно механизма на нанасяне на телесната
повреда. Следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че подсъдимият и
пострадалият били в недобри отношения към посочената в обвинението дата.
Поддържа, че не е установен по несъмнен начин и характерът на телесната
повреда. В редица съдебни решения не се приемало, че спукването на тъпанчевата
мембрана е средна телесна повреда поначало. От медицинската документация се
установявало, че на 07.09.2017 г. пострадалият е изписан от болничното
заведение оздравял, поради което не можело да се приеме, че слухът му е бил
трайно отслабен. Обвинението се опровергавало и от данните за местоположението
на подсъдимия според представената разпечатка от проследяваща програма, както и
от констатацията при извършения на 28.08.2017 г. в 9:40 часа преглед, че
отоците и хематомите са с давност 24 часа, а не с давност от 13:30 часа на
предния ден. Предвид изложеното защитникът моли съда да оправдае подсъдимия и
да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения граждански иск.
ПОДСЪДИМИЯТ Н.К.Д. дава обяснения. Не се признава за
виновен. Разказва за влошените съседски отношения между него и М.. Посочва, че
на 27.08.2017 г. около 13:30 часа си обувал обувките на стълбището в къщата, в
която живеят с М.. Последният минал покрай него и леко го побутнал. Това дало
повод на подсъдимия да му направи забележка за това, че жената на М. тупала
одеялата си на терасата на втория етаж върху скарата на подсъдимия на терасата
на първия етаж. М. отговорил с реплика за семейството на подсъдимия.
Подсъдимият го напсувал. След това всеки продължил по пътя си. Подсъдимият
отрича да е удрял М.. След описаното разминаване на стълбището Д. отишъл да
кара велосипед. Докато карал велосипеда, съпругата му му съобщила по мобилния
телефон, че в дома им са дошли полицаи, които го търсят. Предала телефона на
един от полицаите, който разпоредил на Д. да се яви в сградата на РУ-Горна
Оряховица. Подсъдимият изпълнил разпореждането и с велосипеда отишъл в
полицейското управление. В последната си дума подсъдимият заявява, че не се
признава за виновен. Посочва, че единствената причина да е изправен пред съда,
следва да се търси във влошените му отношения с М..
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Н.К.Д. и гражданският ищец и частен обвинител
Н.А.М. са роднини. М. е първи братовчед на бащата на Д.. Д. със съпругата и
децата си и М. със съпругата си живеят в двуетажна къща в град Горна Оряховица,
на *** – семейството на Д. на първия етаж, а семейството на М. – на втория. Живущите
на двата етажа на къщата ползват общо стълбище.
През последните години отношенията между подсъдимия и М.
се влошили. Периодично се карали по различни битови поводи – за спукана
водосточна тръба, за общ водомер, за пробита дупка на тавана при ремонт, за
изтупване на одеяла през терасата, за миенето на общото стълбище и т.н.
На 27.08.2017 г. (неделя) по обед М. и съпругата му варели
буркани със зимнина в двора пред къщата. Когато приключили, съпругата на М.
свидетелката А.М. се прибрала в жилището им на втория етаж, за да приготви
обяда. М. останал да подреди двора и да прибере бурканите.
След като свършил своята работа, М. влязъл в къщата и
тръгнал да се изкачва по стълбището към втория етаж. В този момент през входа
на първия етаж се намирал подсъдимият Д., който си обувал обувките. Д. казал на
М. да предупреди жена си да не изтупва одеяла от терасата на втория етаж върху
скарата на терасата на първия. М. му отговорил да не му държи такъв тон и да не
му крещи и продължил да се изкачва по стълбището. Подсъдимият го настигнал и с
дясната си ръка му нанесъл силен удар в областта на лявото ухо. М. усетил
замайване и пищене в лявото ухо. Влязъл в жилището си и легнал на дивана в
хола. Съпругата му го очаквала в кухнята. Тъй като се забавил, тя отишла да
провери какво става. Попитала го какво му е. Той отговорил, че Д. го е ударил. М.
му направила студен компрес. След това се обадила на телефон 112. След няколко
минути в дома им пристигнали служители на РУ-Горна Оряховица. Пред тях М.
обяснил, че го е ударил съседът му Д. от първия етаж, че има болки в ухото и че
не чува. Полицейските служители потърсили подсъдимия в жилището му на първия
етаж. Съпругата на Д. обяснила, че е излязъл с велосипеда си на разходка.
Свидетелят П.М. ***, се свързал с подсъдимия по мобилния телефон и му разпоредил
да се яви в сградата на управлението. Д. изпълнил разпореждането и отишъл с
велосипеда си в полицейското управление, където му бил съставен протокол за
предупреждение по чл.65 от ЗМВР. Междувременно М. потърсил помощ в ЦСМП-филиал
Горна Оряховица. От там бил насочен за преглед от УНГ
специалист. След посещението в Бърза помощ М. ***, където подал писмено
съобщение и сведение за инцидента.
На 28.08.2017 г. (понеделник) сутринта М. бил прегледан
от д-р Б.Г. – хирург, който констатирал посттравматичен оток и хематом на
лявата ушна мида, оток и хематом темпорално вляво с диаметър около 3 см, оток и
хематом на лявата орбита, слизащ към лявата кула и буза, всички хематоми с
давност до 24 часа. Д-р Генчев издал медицинско свидетелство за пред съда и
насочил М. за консултация със специалист оториноларинголог.
На 28.08.2017 г. следобед М. бил прегледан от д-р С.Д. – оториноларинголог, който установил кръвен съсирек в левия външен слухов проход, а след почистване на съсирека – травматична увреда на
тъпанчевата мембрана. Д-р Д. препоръчал на М. да се подложи по най-бързия възможен
начин на оперативно лечение, за да се предотвратят усложнения от травмата.
На 04.09.2017 г. М. постъпил на лечение в *** с диагноза
травматично разкъсване на тъпанчето. Видно от предоперативната
епикриза (л.96), при направената отоскопия
на лявото ухо била установена перфорация на тъпанчевата мембрана, заемаща
изцяло задния долен квадрант и отчасти предния, а от аудиограмата
се виждало значително спадане на високите тонове до 70 децибела при 4000 херца.
На 04.09.2017 г. М. бил опериран, при което била направена тимпанопластика
тип I. Следоперативният период протекъл спокойно и без усложнения, като на
07.09.2017 г. М. бил изписан в добро общо състояние.
Според заключението на основната съдебномедицинска
експертиза, изготвено от вещото лице д-р Н.Г. – началник на Отделението по
съдебна медицина в *** – град Велико Търново, на Н.А.М. са причинени оток и
кръвонасядане на лявата ушна мида; оток с кръвонасядане в лявата слепоочна
област, лявата орбита, лявата скула и лявата буза; разкъсване на лявата
тъпанчева мембрана на значителна площ, като разкъсаното тъпанче е възстановено
оперативно чрез тимпанопластика. Получените
увреждания са в резултат от удар с твърд тъп предмет с широка повърхност, като
е възможно да са получени в резултат от удар с ръка – най-вероятно с отворена
длан с оглед на засегнатата площ, обхващаща лявата ушна мида, част от лявата очница, лявата скула и буза. Получените травми е възможно
да са получени около обяд на 27.08.2017 г. Спукването на лявата тъпанчева
мембрана е причинило на М. трайно намаление на слуха на лявото ухо, със срок на
лечение и възстановяване около 50 дни. Кръвонасяданията
на лявата ушна мида и лицето са му причинили болки и страдания, със срок на
лечение и възстановяване около 2 седмици.
От показанията на свидетелката д-р С.А.А. – специалист УНГ, се
установява, че през месец август или септември 2017 г. е била потърсена за
преглед от гражданския ищец и частен обвинител М. с оплаквания от болки в
лявото ухо. При прегледа д-р А. установила перфорация на тъпанчевата мембрана
на лявото ухо и слабо възпаление. Тъй като перфорацията била голяма, д-р А.
препоръчала оперативно лечение. На 30.05.2018 г. М. се явил отново за преглед
при свидетелката. При този преглед д-р А. установила, че на тъпанчевата
мембрана на лявото ухо е направена успешна тимпанопластика
и е възстановена нормалната анатомия на тъпанчето. Чрез аудиометрия
д-р А. установила, че М. страда от нискостепенен
неврит на левия слухов нерв, като има левостранно
намаление на слуха от звукоприемен тип.
В заключението на допълнителната съдебномедицинска
експертиза вещото лице д-р Г. излага доводи в подкрепа на тезата, че не е
възможно разкъсването на тъпанчевата мембрана на лявото ухо на М. да е резултат
от възпалението, констатирано при прегледа от д-р А. през август – септември
2017 г. Вещото лице посочва, че възпалението, водещо до перфорация на
тъпанчевата мембрана, следва да е тежко, гнойно, хронично и да има богата
анамнеза на предхождащото страдание, изразяващо се в отделяне на гноен секрет
от ушния канал, в силни до нетърпими болки през продължителен период,
предшестващи хоспитализации и лечение. При перфорациите, дължащи се на
възпаление, не е налице голям тъпанчев дефект. От
друга страна, вещото лице посочва, че според показанията на свидетелката д-р А.
при първоначалния преглед при М. е било налично реактивно възпаление, т.е.
слабо възпаление, което настъпва винаги около разкъсаните ръбове на
предварително травматично увредено тъпанче. Освен това при М. бил наличен голям
тъпанчев дефект, какъвто не се получава при
перфорация от възпаление. По втория въпрос на допълнителната експертиза вещото
лице дава категорично заключение, че установеният от д-р А. на 30.05.2018 г.
неврит на левия слухов нерв на М. е усложнение от получената на 27.08.2017 г.
травма.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия Н.К.Д.,
показанията на свидетелите Н.А.М., А.Т.М., П.П.М., Р.Ц.Й.,
М.П.М., М.Д.Г., Р.С.У., В.Г.В., Р.П.Г., С.А.А., О.Н.Д. и С.Д.Д., заключенията
на основната и допълнителната съдебномедицинска експертиза, изготвени от вещото
лице д-р Н.В.Г., и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протоколите за проведените съдебни заседания.
При обсъждането и решаването на въпросите по чл.301 от НПК съдът не взе предвид данните от показанията на свидетелката д-р А. относно
констатиран при прегледа на 30.05.2018 г. нискостепенен
неврит на левия слухов нерв на М., отговорът на вещото лице по втория въпрос на
допълнителната съдебномедицинска експертиза относно заключението, че
установеният от д-р А. на 30.05.2018 г. неврит на левия слухов нерв на М. е
усложнение от получената на 27.08.2017 г. травма, както и представената
медицинска документация относно поставената диагноза неврит на левия слухов
нерв. Изключването на тези доказателства се налага, тъй като те са неотносими към повдигнатото на Д. обвинение за причиняване
на средна телесна повреда, изразяваща се в спукване на лявата тъпанчева
мембрана, довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо за срок около 50
дни. В обстоятелствената част на обвинителния акт няма фактическо твърдение за
причинен на М. неврит на левия слухов нерв, а в хода на съдебното производство
прокурорът не изменя обвинението с включване на такова увреждане. Поради това
въпросът причинен ли е на М. неврит на левия слухов нерв и има ли това
увреждане връзка с описаното в обвинението деяние на Д. е извън предмета на
доказване по делото.
След като обсъди събраните относими доказателства, съдът
прие за установено по несъмнен начин, че на 27.08.2017 г. на стълбището в
двуетажната къща на улица „Мано Тодоров“ № 46 в град Горна Оряховица подсъдимият
е ударил с ръка М. в областта на лявото ухо, с което му е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в спукване на лявата тъпанчева мембрана, довело
до трайно отслабване на слуха на лявото ухо за срок около 50 дни, с което е
осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2 във вр.
ал.1 от НК.
Фактът на извършване на престъплението се установява от
показанията на свидетелите Н.А.М., А.Т.М., С.Д.Д. и С.А.А., от заключението на основната съдебномедицинска
експертиза, от заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза
(само в частта относно отговора на първия въпрос) и от приетата медицинска
документация, изготвена от лекарите в ***, от д-р Б.Г. и от д-р С.Д..
Механизмът на причиняване на увреждането се установява от
показанията на М., от заключението на основната съдебномедицинска експертиза и от
медицинската документация. М. описва удара, след който е усетил замайване и
пищене в лявото ухо. Твърденията на М. за нанесения му удар на 27.08.2017 г.
кореспондират с данните от показанията на свидетелите М., М.
и Й., на които М. е съобщил за удара непосредствено след инцидента, с данните
от анамнезата във фиша за спешна медицинска помощ от 27.08.2017 г., както и с
обективните находки при прегледите от д-р Б.Г. и от д-р С.Д. в първия следващ
работен ден след инцидента, описани в издадената от двамата лекари медицинска
документация. Неоснователни са доводите на защитника за противоречия между
показанията на М. и заключението на експертизата относно механизма на нанасяне
на увреждането. Както е добре известно, никой нормално развит човек не е в
състояние да види с невъоръжено око ушите си и областта около тях. Следователно
показанията на М. за мястото, на което е бил ударен, се основават изключително
на информацията, която е получил чрез рецепторите си за допир и болка. Известно
е също така, че дланта на нормално развит човек покрива по-голяма площ от
ушната мида на възрастен човек. С оглед тези общоизвестни обстоятелства М. е
бил в състояние да възприеме само това, че е ударен в областта на лявото ухо,
но не и да конкретизира точното място на удара – върху, пред, зад, над или под
лявата ушна мида. От заключението на основната съдебномедицинска експертиза се
установява и причинната връзка между нанасянето на удара с ръка в областта на
лявото ухо на М. и настъпилото увреждане. Изложените от вещото лице доводи в
отговор на първия въпрос, поставен на допълнителната съдебномедицинска експертиза,
изключват по категоричен начин възможността спукването на лявата тъпанчева
мембрана на М. да е резултат от възпалението, констатирано при прегледа от д-р А.
през август – септември 2017 г.
Неоснователни са и доводите на защитника относно характера
на причинената телесна повреда. От доказателствата се установява, че
анатомичната цялост на разкъсаната лява тъпанчева мембрана на М. е възстановена
чрез тимпанопластика, извършена на 04.09.2017 г.,
т.е. на осмия ден след причиняването на увреждането. Това обстоятелство няма
отношение към правилността на извода за причиняване на трайно отслабване на
слуха на лявото ухо на М. за срок около 50 дни и съответно към квалификацията
на увреждането като средна телесна повреда. Съгласно задължителната съдебна
практика (т. 17 от мотивите на ППВС № 3/1979 г.)
„характерът и степента на увреждането следва да се определят по принцип към
момента на причиняването на телесната повреда … в случаите когато
здравословното състояние на увредения се подобри вследствие времето и
лечението, тази благоприятна промяна не се отразява на квалификацията на
деянието …. когато обаче настъпят усложнения, деецът носи отговорност за
настъпилия по-тежък резултат“. В процесния случай това означава, че периодът,
през който слухът на М. е бил отслабен, следва да се определи съобразно
състоянието му непосредствено след увреждането, без да се отчитат евентуалното
подобрение и съкращаване на периода, през който слухът е бил отслабен, в
резултат от успешно проведеното лечение. Точно такъв подход е приложило вещото
лице при изготвяне на заключението на основната съдебномедицинска експертиза
(видно от дадените от него отговори на разпита в хода на съдебното следствие).
Поради това изводът на експертизата за продължителността на периода, през който
слухът на М. е бил отслабен, следва да бъде кредитиран като обоснован и
компетентен.
Авторството на деянието се установява преди всичко от показанията
на М., който описва нанесения му от Д. удар и усещанията си по време на
нанасяне на удара и непосредствено след това. Тези показания на М.
кореспондират с обясненията на подсъдимия Д., че на 27.08.2017 г. на обед,
докато обувал обувките си на стълбището пред входната врата на първия етаж на
къщата, покрай него минал М., както и че двамата си разменили остри реплики.
Описаната от Д. и от М. размяна на остри реплики разкрива мотива, поради който
подсъдимият е нанесъл удар с ръка в областта на лявото ухо на гражданския ищец
и частен обвинител. Показанията на М. за това, че е ударен от подсъдимия,
кореспондират и с показанията на свидетелите М., М. и
Й., на които той е съобщил непосредствено след инцидента, че е ударен от Д.,
както и със съдържанието на подаденото от М. в деня на инцидента писмено
съобщение в РУ-Горна Оряховица. Представената от подсъдимия разпечатка от
проследяваща програма не изключва описаната от обвинението последователност – Д.
да е нанесъл удар на М. и след това да е излязъл на разходка с велосипеда си.
Събраните доказателства опровергават довода на защитника, че подсъдимият не е
автор на деянието, тъй като при прегледа на 28.08.2017 г. в 9:40 часа било
установено, че отоците и хематомите по главата на М. са с давност 24 часа,
което изключвало да са причинени с деяние на Д., извършено на 27.08.2017 г. по
обед. Всъщност, видно от амбулаторния лист, подписан от д-р Б.Г. (л.13 от ДП),
при прегледа на М. на 28.08.2017 г. в 9:35 часа са констатирани хематоми по
лявата ушна мида, темпорално вляво и на лявата орбита, всички с давност до 24
часа. Тези данни не изключват възможността констатираните хематоми да са
причинени от описания от М. удар, нанесен му от подсъдимия на 27.08.2017 г. на
обед.
Извършеното от Д. деяние е престъпление по чл.129, ал.2 във
вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият е нанесъл удар с ръка в
областта на лявото ухо на М.. В резултат на този удар било причинено спукване
на лявата тъпанчева мембрана на М. с голяма площ на перфорацията, наложило
оперативно възстановяване на анатомичната цялост на тъпанчето чрез тимпанопластика. Това увреждане следва да бъде
квалифицирано като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, тъй
като е довело до трайно отслабване на слуха на лявото ухо на М. за срок около
50 дни.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно – с евентуален
умисъл. Подсъдимият е нанесъл удара с ръка в областта на ухото на М., като е
целял да му причини болка в отговор на отправените от М. реплики. Мястото и
силата на удара обаче са позволили на Д. да предвиди, че с така нанесения удар
може да спука тъпанчето на М.. Преследвайки посочената по-горе цел, подсъдимият
се е отнасял безразлично към (допускал е) настъпването на спукване на
тъпанчевата мембрана. Поради това следва да носи отговорност за умишлено
причиняване на средната телесна повреда.
Предвид изложеното съдът призна подсъдимия за виновен да
е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК.
Причините за извършване на престъплението се коренят в
липсата на емоционално-волеви задръжки у подсъдимия.
Съдът не констатира наличие на обстоятелства, изключващи
обществената опасност, противоправността и
наказуемостта на деянието, нито основания за освобождаване от наказателна
отговорност, поради което прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание по НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази
следното:
Обществената опасност на Д. е ниска.
Обществената опасност на деянието е типичната за този вид
престъпления.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе
предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, събраните за него добри
характеристични данни (характеристичната справка, декларацията за семейно
положение и производствената характеристика), както и предизвикателното
поведение на пострадалия непосредствено преди инцидента, което на фона на
продължително влошените междуличностни отношения е довело до непропорционална
реакция от страна на подсъдимия, изразяваща се в извършване на деянието,
предмет на обвинението.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете.
Смекчаващите обстоятелства са многобройни, при което
налагането и най-лекото предвидено в закона наказание – три месеца лишаване от
свобода – би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо съдът определи наказанието
при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като замени наказанието
лишаване от свобода с пробация. Съвкупната преценка на изложените по-горе
обстоятелства мотивира съда да приеме, че за постигане на предвидените в чл.36
от НК цели на наказателната репресия е достатъчно на подсъдимия да бъде
наложено наказание пробация като
съвкупност от следните мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода,
а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца,
изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично, и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
По гражданския иск:
Предявеният от пострадалия М. против подсъдимия граждански
иск за обезщетение в размер на 5000 лв. за причинените от деянието
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдание, и за
обезщетение в размер на 537,10 лв. за причинените от деянието имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за лекарства и избор на медицински
екип и други разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тези суми за
времето от датата на увреждането 27.08.2017 г. до окончателното им изплащане, е
частично основателно по отношение на претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди и изцяло основателен по отношение на претендираното
обезщетение за имуществени вреди. От събраните по делото доказателства се
установи, че в резултат от нанесения от подсъдимия удар с ръка е спукана лявата
тъпанчева мембрана на гражданския ищец, като поради голямата площ на
перфорацията се е наложило оперативно възстановяване на анатомичната цялост на
тъпанчето. При получаване на това травматично увреждане, в хода на последвалото
оперативно лечение и по време на оздравителния и възстановителния период гражданският
ищец е претърпяла болки и страдание в значителна степен. Посочените неимуществени
вреди са пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно
деяние на подсъдимия, поради което той дължи на М. обезщетение. Като съобрази
характера и степента на причиненото травматично увреждане, продължителността на
оздравителния и възстановителния период и възрастта на пострадалия, съдът прецени,
че справедливият размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди е 1500
лв. Поради това осъди подсъдимия да заплати на М. обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 1500 лв. и отхвърли гражданския иск за
обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан в останалата
част до пълния предявен размер от 5000 лв.
Причиненото от подсъдимия спукване на тъпанчевата
мембрана е наложило оперативно лечение и закупуване на медикаменти и други
разходи за лечение. Направените от М. разходи за избор на екип, закупуване на
медикаменти и други разходи за лечение съставляват имуществени вреди, които
също са пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно
деяние на подсъдимия. Поради това той дължи на М. обезщетение и за тези вреди.
От приетите като писмени доказателства фискални бонове и фактури се установява,
че направените от М. разходи за лечение възлизат на претендираната
сума в размер на 537,10 лв. Поради това съдът осъди уважи в пълен размер
претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
На основание чл.84, ал.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът осъди
подсъдимия да заплати на гражданския ищец и поисканата от последния законна
лихва върху дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано
от датата на увреждането 27.08.2017 г. до окончателното им изплащане.
При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата
на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РС-Горна
Оряховица направените в съдебната фаза на производството разноски в размер на 330
лв. и по сметка на ОДМВР-Велико Търново направените
на досъдебното производство разноски в размер на 105,80 лв.
На същото основание съдът осъди Д. да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител направените от него разноски по делото в
размер на 500 лв.
На основание т.10 от Тарифа № 1 към ЗДТ съдът осъди подсъдимия
да заплати по сметка на РС-Горна Оряховица и сумата 81,48 лв., представляващи държавна
такса за разглеждане на гражданския иск, изчислена върху уважения размер на
иска.
По изложените по-горе мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …...……………