№1746
Гр. Пловдив,
21 август 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XVIII състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм.дело № 3065 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от
ДОПК.
Образувано е по жалба на „Мони
МГ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.***,
представлявано от управителя Г.Р., чрез адв. Д.,
против Ревизионен акт № Р-16001618000538-091-001 от 11.06.2018 г., издаден от Г.Й.,
началник сектор, възложил ревизията, и Ц.Д., старши инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, поправен с РА за поправка на РА №
П-16001618118872-003-001/28.06.2018 г., потвърден с Решение № 488 от 29.08.2018
г. на директор дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОСОП“/
- гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в
частта за допълнително начислен през м.04.2015 г. ДДС в размер на
43 112.48 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 10 964.95 лв.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от
съда. Твърди се, че изводът в РД за приложение на чл.26 ал.7 от ЗДДС е произволен и необоснован, тъй като при
прилагането на нормата на ЗДДС не е съобразено нито директното приложение на
нормите на чл.63, 65 и 73 от Директива 2006/112, които имат непосредствено
действие, и имат примат пред нормите на вътрешното право, нито пък е направено
съответно тълкуване на нормата на чл.26 ал.7 от ЗДДС в съответствие с приетото в
Директива 2006/112. В този смисъл се сочи практика на ВАС и практика на СЕС,
по-конкретно решение по дело С-549/11. Твърди се, че незаконосъобразно е
приложена старата редакция на чл.26 ал.7 от ЗДДС, както и, че не е изследван
характерът на направените от „Мони МГ“ ООД разходи.
Оспорват се и така определените лихви. Претендират се разноски по делото.
Подробни доводи се излагат в представената по делото писмена защита.
Ответникът-Директор на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.,
е на становище, че жалбата е неоснователна по аргументи, подробно изложени в
представената по делото писмена защита. Иска се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение при приложение на хипотезата на чл.161 ал.3 от ДОПК.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок
в частта за допълнително начислен ДДС, пред контролния в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил.
Така постановеният от директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001618000538-020-001 от 30.01.2018 г. (л.142), издадена от Г.П.Й., на
длъжност началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, е възложена данъчна ревизия на
„Мони МГ” ООД,
с обхват: - задължения данък върху добавената стойност за периода
01.04.2015 г. – 30.04.2015 г., като е определен срок за извършване на ревизията
- до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на
01.02.2018 г. по електронен път.
В хода на тази
административна процедура е съставен Ревизионен доклад №
Р-16001618000538-092-001/16.05.2018 г. (л.57), срещу който, в срока по чл.117
ал.5 от ДОПК е депозирано възражение вх. Р-70-00-6303/31.05.2018 г. (л.52), и
въз основа на които, възложилият ревизията и ръководителят на същата са издали Ревизионен акт №
Р-16001618000538-091-001 от 11.06.2018 г. (л.45).
По жалба на „Мони МГ“ ООД е
издадено Решение № 488 от 29.08.2018 г. (л.15) от директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” /Д „ОДОП“/ - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден изцяло.
На 28.06.2018 г. на основание чл.155 ал.9 във връзка с
молба № Р-16001618000538/27.06.2018 г. и чл.133 ал.3 от ДОПК е издаден и
Ревизионен акт за поправка на РА № П-16001618118872-003-001 (л.37).
С оглед, делегирането на
правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото е представена -
Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.3) на директора на ТД на НАП Пловдив.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално
компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това
процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма
и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка
чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Извършената ревизия относно правилното
прилагане на ЗДДС и ППЗДДС обхваща периода 01.04.2015 г. – 30.04.2015 г. Същата
е възложена във връзка с Решение № 33/22.01.2018 г. (л.148) на директора на Д
„ОДОП“ – Пловдив, с което РА № Р-16001617001278-091-001/01.11.2017 г. за описани по-горе период е отменен като незаконосъобразен
и преписката е върната за извършване на нова ревизия, ведно с указания за
извършването й.
В хода на ревизията е установено, че
съгласно НА за замяна на недвижим имот № 153/29.04.2015 г., т. I, рег. № 1223, дело № 140/2015 г. (л.83),
„Робуста“ ООД, с ЕИК *********, прехвърля на „Мони МГ“ ООД самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1502.146.51 със застроена площ на самостоятелния обект от 116.76 к м., с
предназначение „за търговска дейност“, с административен адрес на обекта – гр.
Варна, п.к. 90000, ул. „Възраждане“ № 1 ,бл.3, ет.1, ведно с прилежащите на
обекта 6.8853% от общите части на сградата. Данъчната оценка на имота е
235 146.90 лв.
В замяна на прехвърления недвижим имот
/НИ/, „Мони МГ“ ООД прехвърля на „Робуста“
ООД следните НИ:
1.
Сграда с
идентификатор 56784.525.3033.17 със застроена площ на сградата от 428 кв. в., с
предназначение „промишлена сграда“, с административен адрес на сградата – гр.
Пловдив, ул. „Ш.“ № 2, разположена в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
56784.525.3033 с площ 1 723 кв. м. Данъчната оценка на НИ е
143 920.70 лв.
2.
Сграда с
идентификатор 56784.525.33 със застроена площ на
сградата от
760 кв. в., с предназначение „промишлена сграда“, с административен адрес на
сградата – гр. Пловдив, ул. „Ш.“ № 2, разположена в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
56784.525.33 с площ 10 412 кв. м. Данъчната оценка на НИ е 127 780.00
лв.
3.
Сграда с
идентификатор 56784.525.33.4 със застроена площ на сградата от 136 кв. в., с
предназначение „промишлена сграда“, с административен адрес на сградата – гр.
Пловдив, ул. „Ш.“ № 2, разположена в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
56784.525.33 с площ 10 412 кв. м. Данъчната оценка на НИ е 22 865.90
лв.
4.
Сграда с
идентификатор 56784.525.33.31.2 със застроена площ на сградата от 204 кв. в., с
предназначение „за склад“, с административен адрес на сградата – гр. Пловдив,
ул. „Ш.“ № 2, разположена в сграда 31 на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
56784.525.33. Данъчната оценка на НИ е 36 893.50 лв.
За тази замяна, от страна на двете
дружества са издадени следните документи:
-
Фактура №
156603/29.04.2015 г. (л.82), издадена от „Робуста ООД
към
„Мони МГ“ ООД с данъчна основа /ДО/ 87 873.42 лв. и ДДС
17 574.68 лв.
-
Фактура №
**********/29.04.2015 г., издадена от „Мони МГ“ ООД
към „Робуста“ ООД с ДО 87 873.42 лв. и ДДС 17 574.68
лв.
Предмет на доставката и по двете фактури
е сделка с НИ по НА № 153/29.04.2015 г., т. I, рег. № 1223, дело № 140/2015 г.
Получената в замяна сграда е заведена в
активите на „Мони МГ“ ООД като „магазин гр. Варна“ на
стойност 87 873.42 лв., с дата на придобиване 29.04.2015 г. Към 31.01.2016
г. набраната амортизация по въпросната сграда е 2 636.19 лв.
Установено е също, че впоследствие,
съгласно НА за покупко-продажба № 134, том I, рег. № 1670, дело № 120 от 2016
г., въпросната сграда е продадена от „Мони МГ“ ООД на
„Робуста“ ООД за сумата от 80 000.00 лв. За
продажбата е съставена фактура № **********/26.02.2016 г. с ДО 80 000.00 и
ДДС 16 247.66 лв.
При анализа на събраните документи
във връзка със замяната на описаните НИ, органите по приходите, позовавайки се
на нормата на чл.130 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, констатират, че в случая са налице
две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това,
което дава, и за купувач, на това, което получава.
В РД, след фиксиране на разпоредбите на чл.130 ал.1 и
ал.2 от ЗДДС, чл.26 ал.7 от ЗДДС (в сила от 01.01.2014
г.) и т.5.1. от СС 16 – Дълготрайни материални активи, от страна на ревизиращия
екип е посочено, че за определяне размера на данъчната основа, водещо и
определящо при замяната на един актив срещу друг актив, е цената на неговото
придобиване към датата на възникване на данъчното събитие. В табличен вид на
стр. 14 от РД са представени цената на придобиване на заменените 4 бр. сгради
(93 312.95 лв.), последващите разходи (253 235.40
лв.) и цената на придобиване към 29.04.2015 г. (93 312.95 лв.)
Към процесната
таблица е приложен МО за завеждане на ДМА по цена на придобиване от 2004.
Според „Мони МГ“ ООД, няма промяна в цената на
придобиване на разгледаните ДМА към 29.04.2015 г., съгласно СС 16 , поради
което от дружеството не са представени документи за увеличаване стойността на
придобитите ДМА.
Анализирайки така представената
информация, органът по приходите е констатирал, че неправилно от „Мони МГ“ ЕООД не са взети предвид и не са включени в
последната колона на същата справка направените последващи
разходи (които надлежно са посочени за всяка сграда) от момента на тяхното
придобиване до 29.04.2015 г. – датата на тяхното отписване.
Органите по приходите са приели, че извършената
замяна е несъвместима, тъй като, от страна на „Мони
МГ“ ООД, са предоставени четири сгради с обща цена на придобиване –
346 548.33 лв. срещу една сграда от „Робуста“
ООД на стойност 87 873.42 лв.
Посочено е също, че ДО за всяка от двете
доставки по бартера следва да се определи по реда на чл.26 ал.7 от ЗДДС. В
случая е посочено, че ДО на доставката, осъществена от „Мони
МГ“ ООД с получател „Робуста“ ООД, по силата на НА №
153/29.04.2015 г. следва да бъде цената на придобиване на предоставените 4 бр.
сгради, изчислена към датата на възникване на данъчното събитие.
По силата на изложеното и на основание
чл.82 и чл.86 от ЗДДС във връзка с чл.26 ал.7 от ЗДДС и чл.130 от с. з.,
органите по приходите са доначислили ДДС в размер на
43 112.48 лв., определен върху ДО от 258 674.91 лв., явяваща се
разлика между цената на придобиване на предоставените 4 бр. сгради и фастурираната стойност по доставката (331 460.10 лв. –
87 873.42 лв.) данъкът е определен по реда на чл.67 ал.2 от ЗДДС, т. е.
като е включен в цената (258 674.91 в. х 20/120 = 43 112.48 лв.)
За да потвърди РА, решаващият орган
е приел изцяло мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно
нормативната уредба, регулираща този вид отношения, и е изложил подробно
становище относно мотивите в решение по дело С -549/11 г. и неговото приложение
в настоящия казус. Посочил е също така, че в случая, от „Мони
МГ“ ООД е представена справка, според която цената на придобиване на сградите е
общо в размер на 93 312.95 лв. Наред с това от справката е видно, че от
момента на придобиване на имотите до датата на изписването им, от ревизираното
лице са направени допълнителни разходи, възлизащи общо на 253 235.38 лв.,
довели до увеличаване на първоначалната им стойност.
Цитирана е разпоредбата на т. 6.1. от СС 16
„Дълготрайни материални активи“, и е прието, че „Мони
МГ“ ООД е имало икономическа изгода от направените последващи
разходи в общ размер на 253 235.40 лв. за 4-те имота, предвид факта, че процесната сума е осчетоводена по дебита на сметка 203
- Сгради и с нея е увеличена отчетната
стойност на отделните сгради (видно от приложените амортизационни планове за
предходните години).
Според решаващия орган, горното се потвърждава и с
последната счетоводна операция, взета от „Мони МГ“
ООД, във връзка с отписването от активите на дружеството на въпросните 4-ри
сгради, извършено с МО № 501/29.04.2015 г., с който са взети следните
счетоводни операции:Д-т сметка 241.1 „Амортизация на материални дълготрайни
активи“ – 113 193.01 лв.;Д-т сметка 709.3
„Постъпления от други продажби“ -
233 355.32 лв.; К-т сметка 203 „Сгради“ - 346 548.33 лв., при което е
прието, въз основа на посочената счетоводна операция, че отчетната стойност на
заменените 4-ри сгради към 29.04.2015 г. е общо в размер на 346 548.33
лв., т.е. заедно с всички посочени последващи
разходи, направени от „Мони МГ“ ООД, поради което и е
потвърдил РА.
Предвид възражението на жалбоподателя в насока, че
посочената в издадената фактура от „Мони МГ“ ООД
данъчна основа на доставката представлява цена на придобиване на въпросните
имоти по взаимно съгласие, решаващият орган е приел, че горното не кореспондира
с разпоредбата на чл.26 ал.7 предл. първо от ЗДДС, в
сила от 2014 г., тъй като в нея не се визира цена по взаимно съгласие. Или
крайният извод на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив е, че начисленият през
м.04/2015 г. допълнително ДДС в размер на 43 112.48 лв. е дължим от
жалбоподателя, ведно с прилежащите лихви от 10 964.95 лв., които са
установени с РАПРА № П-16001618118872-003-001/28.06.2018 г.
В съдебно заседание на 27.05.2019 г. е изслушана и
приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/,
за изготвянето на която вещото лице е използвало всички налични по преписката
документи,, както и такива, от счетоводната отчетност на „Робуста“
ООД. От ССчЕ се установява, че: 1. При жалбоподателя, ДО, която е осчетоводена по повод извършената
замяна на НИ с НА № 153/29.04.2015 г. е в размер на 87 873.42 лв., а при „Робуста“ ООД, ДО, с която е осчетоводена ф-ра № **********/29.04.2015 г. е в размер на
78 000.00 лв. 2. Посочени са
издадените две фактури, съответно от всяка една страна по сделката. 3. По данни от счетоводната отчетност
на „Робуста“ ООД, съгласно представен дневник за
покупки за данъчен период м.04.2015 г. и уведомление по ЗДДС вх. №
2718352/14.05.2018 г., ф-ра № **********/29.04.2015
г. е посочена в дневника за покупки на ред 397 с ДО 78 000.00 лв. и размер
на данъка 17 574.68 лв. Няма данни за извършени последващи
корекции на ползвания ДК от „Робуста“ ООД, извършени
от данъчната администрация. 4. Посочена
е сметка 203 – Сгради, за която в табличен вид са представени: инвентарен №,
наименование и отчетна стойност на същите, като общата им отчетна стойност е
93 312.95 лв. Вещото лице е посочило, че през 2007 г. са извършени
подобрения по активи – метален участък, посочен под № 003 в таблицата, и
метално хале ново, посочено под № 011, като е увеличена тяхната стойност,
съответно с 23 751 лв. и 21 297.80 лв. и в табличен вид е представена
отново с/ка 203 - Сгради, като новата стойност е
115 699.50 лв. Експертът е констатирал, че в хода на ревизията,
жалбоподателят неправилно е представил справка относно извършените подобрения
(л.78), като е посочил новата обща стойност в размер на 346 548.53 лв.,
които са подробно представени в табличен вид от вещото лице, което от своя
страна, е констатирало, че справката е некоректна, тъй като посочената
увеличена стойност по актив № 1 в размер на 208 186.78 лв. се отнася за
друг актив, нов актив – бояджийски цех с първоначална стойност в размер на
208 186.78 лв., съгласно данни по амортизационния план за 2008 г. (л.95),
за който амортизации започват да се начисляват от м.04.2008 г. Вещото лице е
установило също така, че при определяне на допълнително начисления ДДС по РА,
ревизиращият екип неправилно е изчислил допълнително дължимия ДДС. Към цената
на придобиване са добавени последващите разходи,
равни на 346 548.35 лв. ( 93 312.95 лв. + 253 235.40 лв.) От
така получената стойност – 346 548.35 лв. е извадена данъчната основа по
издадената фактура № **********/29.04.2015 г. – 87 873.42 лв. и е получена
разлика в размер на 258 674.90 лв. Тази стойност, според вещото лице ебез ДДС, тъй като
цената на придобиване и последващите разходи са
начислени без ДДС, поради което неправилно е определен данъка с т. нар. правило
„под сто“ по реда на чл.67 ал.2 от ЗДДС, а е следвало да се приложи нормата на
чл.67 ал.1 от с.з., според който, данъкът се определя, като ДО се умножи по
ставката на данъка. В този смисъл, вещото лице е представило в табличен вид
корекцията на извършените разходи по с/ка 203 –
Сгради, при което е получен резултат – нова стойност в размер на
115 699.50 лв. Експертът е обяснил начина на формиране на ДО, а именно –
115 699.50 лв. – 87 873.42 лв. = 27 826.08 лв.; прилага се
нормата на чл.67 ал.1 и размерът на данъка се определя, като ДО се умножи по
ставката на данъка – 27 826.08 лв. х 20% = 5 565.22 лв., дължим
допълнително ДДС и прилежащи лихви до датата на издаване на РА в размер на
1 738.62 лв. за периода 15.05.2015 г. – 11.06.2018 г. 5. Вещото
лице е посочило и два варианта във връзка с определяне на ДО при придобиването,
съобразно счетоводен стандарт 16 – ДМА, като при втория вариант е представило
резултатите си в таблица.
В хода на
съдебното производство към делото са приобщени: - компактдиск, съдържащ ЗВР, РД
и РА; представени с молба от 18.02.2019 г. година документи от жалбоподателя,
приети в с.з. на 27.05.2019 г., както и документи, представени с молба от
03.06.3019 г. от жалбоподателя и приети в с. з. на 21.06.2019 г.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано
лице, в срока по чл.156 от ДОПК и след изчерпване на възможността
за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима.
При извършване на задължителната
проверка по чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че РА е издаден
в резултат на осъществена повторна ревизия във връзка с Решение № 33 от
22.01.2018 г. на директора на Д „ОДОП“ - Пловдив, с което е бил отменен
Ревизионен акт № Р-16001617001278-091-001 от 01.11.2017 г. в частта, с който са
били допълнително установени задължения за ДДС за данъчен период м.04/2015 г.
Ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения срок. Ревизионният акт е издаден от надлежно
оправомощен орган по приходите и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният
ревизионен акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Ревизията е
възложена със ЗВР, издадена от компетентен орган, изрично определен със
заповедта за определяне на компетентен орган да издава ЗВР, представена по
делото.
От събраните по делото доказателства
се установи, а и не се спори между страните, че с НА за замяна на НИ №
153/29.04.2019 г. „Робуста“ ООД и „Мони МГ“ ООД, взаимно си прехвърлят право на собственост
върху подробно описани в НА НИ, за
сумата от 87 873.42 лв. и по двете, подробно описани по-горе фактури,
които са си издали страните.
Не се спори и по отношение на факта, че към датите на
сключване на сделките и „Робуста" ООД и „Мони МГ“ ООД са регистрирани по ЗДДС лица.
Не се спори и, че получената в замяна сграда е
заведена в активите на „Мони МГ“ ООД като „магазин
гр. Варна“ на стойност 87 873.42 лв., с дата на придобиване 29.04.2015
г.
Предвид изложеното, органите по приходите са приели,
че през м.04.2015 г. жалбоподателят е осъществил бартерна доставка по НА №
153/2015 г., въпрос, по койот също няма спор, и за която е следвало да начисли
ДДС в периода, в който е възникнало данъчното събитие. На основание чл.26 ал.7
от ЗДДС, в редакцията към 01.01.2014 г. е прието, че
сделката не е осъществена между свързани лица и не попада в нито една от
хипотезите на изброените в чл.80 от Директива 2006/112 хипотези и предвид
представената от „Мони МГ“ ООД справка, според която
цената на придобиване на сградите е общо в размер на 93 312.95 лв. и от
момента на придобиване на имотите до датата на изписването им, от РЛ са
направени допълнителни разходи, възлизащи общо на 253 235.38 лв., довели
до увеличаване на първоначалната им стойност, ревизиращите са приели, че „Мони МГ“ ООД е имало икономическа изгода от направените последващи разходи в сочения размер за 4-те имота, то при
констатираната отчетна стойност общо в размер на 346 548.33 лв.,
жалбоподателят дължи допълнително ДДС на основание чл.26 ал.7 от ЗДДС в
резултат на извършената замяна.
Този извод на органите по приходите е частично
обоснован, тъй като, изразената в нотариалния акт воля на страните безспорно
обосновава извършена бартерна доставка – замяна на НИ срещу 4 бр. НИ.
Съгласно разпоредбата на чл.130 ал.1 от ЗДДС, когато е
налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в
стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от
доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това,
което получава. Съгласно ал.2 от с. р., данъчното събитие и за двете доставки
по ал.1 възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от
тях.
Тоест, за да се приеме, че е налице бартер по смисъла
на чл.130 ал.1 от ЗДДС, е необходимо да има две насрещни доставки, всяка от
която да представлява плащане по другата доставка. При настъпване на данъчно
събитие по първата доставка се счита, че е извършено авансово плащане по
втората доставка, което прави ДДС изискуем и за доставката, по която все още не
е настъпило данъчно събитие. Принципът е, че на облагане подлежат възмездните
доставки, като цената, без значение дали е уговорена в парична сума или в
натура, е съществен елемент от сделката и се определя (по вид и размер), от
волята на двете страни. Ето защо, за да се приеме, че е налице бартер по смисъла
на чл.130 от ЗДДС, натуралната насрещна престация
следва изрично да е уговорена от страните, а не извлечена посредством тълкуване
на осъществени преди или след сключване на сделката правни и/или фактически
действия, или предполагана от резултата от сделката.
Както посочва СЕС в Решението си от 26 септември 2013
г. по дело Серебряннъй век, С-283/12, точка 37,
възможността една сделка да бъде квалифицирана като възмездна, предполага
единствено съществуване на пряка
връзка между доставката на стоки или на услуги и реално получена от
данъчнозадълженото лице насрещна престация. Подобна
пряка връзка е налице, когато между доставчика и получателя съществува
правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации,
като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната
равностойност на услугата, предоставена на получателя. В точка 38 от същото решение, СЕС посочва, че насрещната престация при доставка на стоки може да се състои в
доставка на услуги и да представлява данъчната основа за тази насрещна престация по смисъла на член 73 от Директивата за ДДС, при
условие обаче че е налице пряка връзка между доставката на стоки и доставката
на услуги и че стойността на последната може да получи парично изражение
(Решение от 3 юли 2001г. по дело Bertelsmann, C-380/99, точка 17 и цитираната
съдебна практика). Според т.39, договорите за бартер, в които насрещната престация поначало е в натура, сделките с парична насрещна престация представят две еднакви положения от икономическа
и търговска гледна точка (вж. в този смисъл Решение от 3 юли 1997г. по дело Goldsmiths, C-330/95, точки 23-25 и Решение от 19 декември
2012г. по дело Орфей България, C-549/11, точка 35).
Следователно, за да се приеме в
казус като настоящия, че е налице бартер, трябва да се установи наличието на
пряка връзка между прехвърлянето на право на собственост на НИ, с
административен адрес: - гр. Варна, ул. „Възраждане“ № 1, бл.3, ет.1 и срещу
правото на собственост върху 4 бр. НИ, с административен адрес – гр. Пловдив,
ул. „Ш.“ № 2. Такава пряка връзка може да съществува само, ако страните са
поели задължение да извършат взаимни насрещни престации, в рамките
на едно конкретно правоотношение, какъвто не е настоящият случай.
В случая, посочените условия сделката да се
квалифицира като бартер са изпълнени, тъй като в нотариалния акт страните са
изразили изрична воля за замяна на
посочените имоти, т.е. жалбоподателят е поел и изпълнил задължение за парична престация. Отношенията между страните по повод замяната
са изрично уредени в нотариалния акт, като е посочено и, че не си дължат
никакви суми за изравняване на дялове
Договорите трябва да се тълкуват според обективираната в тях воля на страните, като отделните
договорки следва да се схващат в смисъл, който произтича от целия договор. Тези
правила за тълкуване се отнасят, както до страните при евентуални спорове между
тях, така и за органите по приходите, съответно за съда. До опровергаване
съдържанието на сключения договор, обективираната в
договора воля се смята за действителната такава, а в случая волята на страните
е за замяна на един НИ, находящ се в гр. Варна, срещу
4 НИ, находящи се в гр. Пловдив.
Между впрочем, спор по този въпрос, също не се
формира.
Както посочва СЕО в Решение от 21.02.2006г. по делото
HALIFAX, С-255/02, т.71, предотвратяването на възможното данъчно избягване,
заобикаляне и злоупотреба, е цел призната и окуражавана от Шеста директива.
Според т.73 от същото решение, от съдебната практика е видно, че изборът на
един търговец между освободени сделки и облагаеми сделки може да се основава на
редица фактори, включително данъчни мотиви, отнасящи се до системата на ДДС
(виж, в частност BLP Group, параграф 26, и Дело C-108/99 Cantor
Fitzgerald International, параграф 33). Когато
данъчнозадълженото лице избира една от двете сделки, Шеста директива не изисква
от него да избере тази, която налага плащането на най-висок размер на ДДС.
Обратното, както Генералният адвокат е отбелязал в точка 85 от неговото
Становище, данъкоплатците могат да
изберат така да структурират своя бизнес, че да намалят своите данъчни
задължения. В т.74 и т.75 от решението СЕО е посочил, че в сферата на ДДС
една злоумишлена практика може да се установи за съществуваща само, ако: първо
въпросните сделки, въпреки формалното прилагане на условията, предвидени от
съответните разпоредби на Шеста директива и националното законодателство, което
ги транспонира, води до придобиването на данъчно предимство, предоставянето, на
което би противоречало на целта на тези разпоредби и второ: трябва да става
видно също от определен брой обективни фактори, че основната цел на въпросните
сделки е придобиването на данъчно предимство.
С решението на СЕО от 29 април 2004г. по дело Gemeente Leusden и Holin Groep BV по обединени дела
С-487/01 и С-7/02, точки 78 и 79, Съдът е приел, че установяването на наличието
на злоупотреба изисква, първо, съвкупност от обективни обстоятелства, при които
въпреки формалното спазване на условията, предвидени в правилата на Общността,
целта на тези правила не е била постигната, и второ, субективен елемент,
изразяващ се във волята да се получи облага. Изрично СЕО е постановил, че ДЗЛ
не може да бъде санкционирано за това, че се е възползвало от възможност,
предоставена му от закона.
С Решение от 21 февруари 2008г. по дело Part Service С-425/06, СЕО в т.45, приема, че Шеста
директива трябва да се тълкува в смисъл, че може да се приеме наличие на
злоупотреба, когато стремежът към данъчно предимство представлява основна цел
на разглежданата сделка или сделки.
С Решение на СЕС по дело Weald
Leasing, С-103/09, точка 27, СЕС посочва, че изборът
на даден търговец между освободени и облагаеми сделки може да се основава на
съвкупност от обстоятелства, и по-специално на съображения от данъчно естество,
свързани с действащия режим по ДДС. Когато данъчнозадълженото лице има избор
между две сделки, Шеста директива не го задължава да избере сделката, свързана
със заплащането на по-голям размер на ДДС. Напротив, данъчнозадълженото лице
има право да избира организацията на своята икономическа дейност по такъв
начин, че да намали данъчното задължение (вж. посочените по-горе Решение по
дело Halifax и др., точка 73 и Решение по дело Part Service, точка 47).
На следващо място, с
ъгласно чл.25 ал.6 от ЗДДС, на датата на възникване на
данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 данъкът става изискуем за облагаемите
доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли или
възниква основание за освобождаване от начисляване на данъка за освободените
доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
При наличието на две доставки с
уговорки за насрещни престации в стоки и услуги
приложими са специалните разпоредби за облагане при бартер, като в случая транслативният вещноправен ефект
на договора по НА № 153/2015 г. е настъпил на 29.04.2015 г. и в резултат на
това, е възникнало данъчното събитие за сделката по замяната на НИ. С
получаването на престацията от всяко едно от
дружествата, е получило цялостно плащане по насрещната доставка с произтичащите
от това плащане правни последици - изискуемост на данъка за размера на
плащането и задължение за начисляването му - чл.26 ал.7 от ЗДДС /изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в
сила от 01.01.2014 г./.
Съдът приема, че от съдържанието на нот.акт № 153/29.04.2015 г. се установяват всички
релевантни елементи на доставката и същата е точно определена като вид, обем и
цена. Тук е мястото да се отбележи, че е неоснователен изводът на ревизиращия
екип, че „… извършената замяна е
несъвместима“, предвид изложеното по-горе по отношение свободата на
договаряне между страните.
Считано от 01.01.2014
г. разпоредбата на чл.26 ал.7 от ЗДДС е изменена (ДВ, бр. 101 от 2013 г.,
в сила от 01.01.2014 г.) и текстът е съобразен с Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 г. относно
общата система на данъка върху добавената стойност: "Когато
възнаграждението е определено частично в стоки или услуги, без страните да са
му придали парично изражение данъчната основа на всяка от доставките към датата
на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или
себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос - на данъчната
основа при вноса или направените преки разходи за извършване на предоставената
услуга; когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната
основа е пазарната цена".
Съдът приема, че страните по
договора са сключили бартерна сделка по смисъла на чл.130 ЗДДС, при която правото на собственост
върху един НИ, находящ се в гр. Варна, от „Робуста“ ООД се заменя срещу правото на собственост върху 4
бр. НИ в гр. Пловдив, собственост на „Мони МГ“. Съгласно чл.130 ал.2 ЗДДС данъчното събитие възниква по
общите правила. В този смисъл т. 35 и т. 36, т. 39 от решение на СЕС по дело
С-549/11, според
които принципът на равно третиране изисква чл. 65 от Директивата за ДДС относно
изискуемостта на ДДС при получаване на авансово плащане да се прилага и при
бартерните сделки, при които насрещната престация е в
натура, така, както и при сделките с парична насрещна престация,
както и, че е без значение обстоятелството, че насрещната престация
за бъдещите строителни услуги е освободена доставка.
Съгласно т.47 от същото решение
данъчната основа не може да бъде пазарната стойност на операцията извън
изброените в чл.80 пар. 1 от директивата случаи.
Според чл.80 пар.
1 Директива 2006/112 ЕС, за да се предотврати неплащането или избягването на
данъци, държавите-членки могат да вземат мерки, за да гарантират, че по
отношение на доставката на стоки или услуги на бенефициери,
с които съществуват семейни или други близки лични връзки, връзки
по управлението, собствеността, членството, финансови или юридически връзки,
както са определени от държавата-членка, данъчната основа е пазарната стойност
на операцията в изброените случаи. Данъчната основа може да бъде пазарната
стойност на строителните услуги, само ако е налице свързаност между страните по
смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК. В случая
свързаност между тях не е налице, замяната е извършена, финансови претенции
липсват, и, за да бъде ДДС изискуем към момента на замяната, е необходимо
всички релевантни елементи на доставката към този момент да са известни /в
този смисъл е и решението на СЕС по дело С-549/11/.
Съгласно приетото в цитираното решение на СЕС когато
доставката не е осъществена между свързани лица по смисъла на чл.80 от Директива 2006/112, членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или
услуги, данъчната основа на доставката да е пазарната стойност на
предоставените стоки или услуги; принципът на равно третиране изисква чл.65 от
Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че е приложим и когато авансовото
плащане е извършено в натура, щом са изпълнени следните условия - всички
релевантни елементи на данъчното събитие, т.е. бъдещата доставка на стоки или
услуги, са вече известни, стоките или услугите са точно определени в момента на
авансовото плащане, както и когато стойността на това авансово плащане може да
има парично изражение - т.36; възможността за погасяване на правото на строеж
при изричното позоваване на погасителната давност е условие за разваляне по
смисъла на чл.90 параграф 1 от Директивата за ДДС, което може евентуално да се
упражни в бъдеще, но което не може да постави под съмнение фактът, че
доставката е осъществена в момента на учредяване на правото на строеж, щом в
този момент всички релевантни елементи от бъдещата доставка на услуги са вече
известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени.
Критериите, посочени в т. 44 и т. 45
от решението по дело С-549/11 обосновават извода, че действително
получената насрещна престация за доставката на
строителната услуга, респективно - субективната стойност на правото на строеж,
е измерима с фактическата стойност на разходите, които доставчикът на
строителната услуга ще изразходва за построяването на обектите, които ще се
предоставят на учредителите на правото на строеж, във вида, в който те са
договорени в нотариалния акт. Макар, че тази фактическа себестойност на
строителната услуга не е окончателно определена при подписването на
нотариалната сделка, то тя е определяема към момента на сключване на бартерната
сделка. С НА № 153/2015 г. всеки е транслирал своята квота в пълен обем.
Неоснователно в този смисъл е възражението на
жалбоподателя, че сделката в случая е осъществена по реда на чл.26 ал.7 от ЗДДС, в сила от 01.01.2014 г. – извършена при ДО при
придобиването, тъй като не е отчетено обстоятелството, че през 2007 г. са
извършени подобрения по активи с № 003 и № 011, при което отчетната стойност е
увеличена на 115 699.50 лв. В този случай е следвало, жалбоподателят да
осъществи сделката при така определената нова стойност на НИ.
Горното се потвърждава от изслушана и приета с
възражение от ответника ССчЕ, която съдът кредитира
като коректна и безпристрастно изготвена, отговаряща на поставените задачи изцяло.
В този смисъл съдът приема, че правилно ССчЕ е отбелязала некоректно подадената от жалбоподателя
справка относно увеличената стойност по актив № 1 в размер на 208 186.78
лв., за което от страна на ответника възражения не са направени, както и неправилно
определеният данък по реда на чл.67 ал.2 от ЗДДС, извършено от ревизиращия
екип, а не по реда на чл.67 ал.1 от с.з., както е обяснило подробно вещото
лице. Възражения в тази насока от страна на ответника също не са направени.
Съдът намира, че действително данъкът следва да е
изчислен при съобразяване на разпоредбите на чл.67 ал.1 и чл.66 ал.1 от ЗДДС,
тъй като, получената разлика от 258 674.90 лв. е без ДДС, предвид факта,
че цената на придобиване и последващи разходи, са
също начислени без ДДС.
Възраженията на ответника относно ССчЕ
са в насока само и единствено по отношение несъобразяване от страна на вещото
лице на счетоводната операция при изписване на актива: Д-т с/ка 241.1, Д-т с/ка 709.3, К-т с/ка 203. Други доводи не се излагат. В този смисъл е
основателно възражението на жалбоподател, че не е изследван характерът на
направените от „Мони МГ“ ООД разходи, дали те са
свързани именно с тези активи. Данни за това по административната преписка
няма.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че на датата на НА № 153/2015 г. дружеството е получило натурално и
цялостно плащане от получателя на заменения имот, налице е изискуемост на
данъка за размера на плащането и задължение за начисляването му. Данъчната
основа на доставката е себестойността на дълготрайния актив към 29.04.2015 г.
Неоснователни за възраженията на
жалбоподателят, че замяната е извършена върху цената на придобиване. Предвид
всичко изложено , следва да се приеме, че данъчната основа на доставката е
себестойността на предоставената стока към момента на НА № 153/29..04.2015 г.,
а именно – след извършените подобрения през 2007 г. по активи под № 003 и №
011, при което е определена нова стойност – 115 699.50 лв., поради което
и, съдът изцяло възприема заключението на вещото лице по ССчЕ
в тази част, поради което намира, че РА следва да бъде изменен, като размерът на допълнително установеното
задължение за ДДС следва да бъде намален от
43 112.48 лв. на 5 565.22 лв.,
а лихвите – от 10 964.95 лв. на
1 738.62 лв.
По твърдението на жалбоподателя в писмената защита, че
се касае до сходни ДМА, поради което данъчната основа е равна на Балансовата
стойност към датата на замяната – 84 155.14 лв., съдът намиа
за необходимо да отбележи следното: - безспорно е налице замяна на недвижими
имоти /дълготраен материален актив,/ документирана с НА за замяна на недвижим
имот № 153/29.04.2015 г. Съгласно НА, "Боруста"
ООД, прехвърля на „Мони МГ“ ООД собствен на дружеството недвижим имот -
самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 116.76 кв. м. и с
предназначение „за търговска дейност“, с административен адрес на обекта – гр.
Варна, п.к. 90000, ул. „Възраждане“ № 1, бл.3, ет.1. В замяна на прехвърления
имот, „Мони МГ“ ООД прехвърля на "Робуста" ООД 4 бр. недвижим имота с различна площ: - 3
промишлени сгради и един склад, находящи се в гр.
Пловдив, ул. „Ш.“ № 2. По счетоводни данни от жалбоподателя, липсва отчетен
приход, което се потвърждава и от дадените писмени обяснения от представляващия
жалбоподателя, вх. № 12491/09.05.2018 г. (л.77), а именно: Няма промяна в цената на придобиване към 29.04.2019 г. съгласно НСС 16,
поради което не представяне документи за увеличена стойност на придобитите
ДМА“.
Предвид изложеното следва се приеме, че е налице
замяна на недвижимо имущество по правилата на чл. 223 от ЗЗД, а именно,
правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от
заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това,
което получава.
По смисъла на СС 16 "Дълготрайни
материални активи", т. 5.1., когато дълготраен материален актив е получен
в резултат на замяна или частична замяна срещу друг несходен дълготраен
материален актив или други активи, цената на придобиване се определя по
справедливата стойност на получения актив, която е еквивалентна на
справедливата стойност на отдадения актив, коригирана с всички прехвърлени
парични средства. Възникналата разлика между цената на придобиване на получения
актив и сумата от балансовата стойност на отдадения актив и всички прехвърлени
парични средства се отчита като печалба или загуба, както и по смисъла на т.
5.2.- когато материален дълготраен актив се придобива в замяна на подобен
актив, който има сходна употреба в същата сфера на стопанската дейност и сходна
справедлива стойност, не се признава никаква печалба или загуба за съответната
сделка. Цената на придобиване на новия актив е балансовата стойност на
отдадения актив. Когато справедливата стойност на получения актив представлява
доказателство за намалената стойност на отдадения актив, първо се намалява
стойността на отдадения актив и тази намалена стойност се приписва на новия
актив.
Следователно, замяната може да се
извърши срещу подобен актив или други несходни активи. Ще е налице замяна на
сходен актив, за които са налице данни, че е със същата употреба и сфера на приложение,
както и със сходна справедлива стойност т.е. замяната ще е пълна и равностойна.
В конкретния случай, за да се определи дали при замяната е осъществена замяна
на сходни активи следва да се извърши проверка относно разположение на
недвижимите имоти, тяхното приложение и справедливата им стойност. Видно от
приложени в административната преписка, „Робуста“
ООД, прехвърля на „Мони МГ“ ООД самостоятелен обект в
сграда със застроена площ на самостоятелния обект от 116.76 к м., с
предназначение „за търговска дейност“, с административен адрес на обекта – гр.
Варна, и с данъчна оценка на имота 235 146.90 лв. В замяна на прехвърления
недвижим имот /НИ/, „Мони МГ“ ООД прехвърля на „Робуста“ ООД: 1. Сграда
със застроена площ от 428 кв. в., с предназначение „промишлена сграда“, с
административен адрес на сградата – гр. Пловдив, ул. „Ш.“ № 2, и с данъчна
оценка на имота 143 920.70 лв.; 2. Сграда
със застроена площ от 760 кв. в., с предназначение „промишлена сграда“, с
административен адрес на сградата – гр. Пловдив, ул. „Ш.“ № 2, и с данъчна
оценка 127 780.00 лв.; 3. Сграда със
застроена площ от 136 кв. в., с предназначение „промишлена сграда“, с
административен адрес на сградата – гр. Пловдив, ул. „Ш.“ № 2, и с данъчна оценка
22 865.90 лв. и 4. Сграда със
застроена площ от 204 кв. в., с предназначение „за склад“, с административен
адрес на сградата – гр. Пловдив, ул. „Ш.“ № 2, и с данъчна оценка 36 893.50 лв.
Предвид установеното несъответствие в
квадратурата на отделните сгради, местоположението и размерите на данъчните
оценки се приема, че неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че процесната замяна е извършена с несходен актив.
В случая следва да се приеме, че е
налице частична замяна срещу друг несходен дълготраен материален актив и
доплащане до размера на актива с по-голяма стойност, но в случая липсва
доплащане, поради което признаването на прихода от дружеството следва да бъде
по правилата на т.5.1 от СС 16.
С оглед гореизложеното следва да се
приеме, че "Робуста" ООД е прехвърлил
сграда за търговска дейност с площ 116.76
кв. м. и данъчна оценка в размер на 235 146.90 лв. е получил в
замяна от „Мони МГ“ ООД 3 бр. промишлени сгради и 1
бр. склад с обща площ 1 180 кв. м. и данъчна оценка на имотите общо в размер на
331 460.10 лв., като във връзка с реализираната сделка, „Мони МГ“ ООД не е отчел приход през 2015 г.
Съгласно § 1, т.З от Закона за
счетоводството, "справедлива цена" е сумата, за която един актив може
да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между
информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. Тя е
продажна цена, борсова цена или пазарна цена.
Всички замени на ДМА с други активи се
отчитат като придобиване на активи, като балансовата стойност на приетия актив
се оценява по справедлива стойност и така се включва в състава на ДМА срещу
отписване на корективите и балансовата стойност на продадения актив. Замяната
се оценява по справедлива стойност на заменяния или придобития актив - която от
двете е ясно определима. При размяна на несходни активи, новополученият
(придобитият) актив се записва по цена на придобиване, равна на справедливата
му стойност, която е равностойна на справедливата стойност на отдадения актив,
но коригирана с договорените плащания, ако разменените активи нямат сходни
стойности. В конкретния случай безспорен е фактът, че в сделката,
документирана с НА № 153/2015 г. не е уговорено доплащане, т.е. страните са
приели, че справедливите стойности на имотите са равни.
Предвид установеното по- горе относно
извършените подобрения през 2007 г. на част от сградите – актив № 003 и № 11,
стойността на активите към датата на сделката е в размер на 115 699.50
лв., което представлява и справедливата стойност на същия, определена съгласно ССчЕ, а не както по РА.
От това следва да се направи извод, че
ако жалбоподателят е разполагал с обекти – промишлени сгради и склад в гр. Пловдив, и извършвайки независимата си
икономическа дейност, е следвало да го заведе по неговата справедлива стойност,
то при замяната му, разликата между придобивната му
цена и справедливата му стойност при замяната, ще представлява доход, подлежащ
на облагане.
Поради тази причина е налице разлика
между балансовата стойност на заменените активи (115 699.50 лв.) и
справедливата стойност на придобиване на получения актив (87 873.42 лв.),
от която следва да се формира данъчна основа за облагане в размер на
27 826.08 лв.
В заключение и във връзка с възраженията на
жалбоподателя в насока, че: „… в
конкретния случай страните сами са определили паричната стойност на разменените
насрещни престации, които се явяват еквивалентни. …
Не са налице основания за промяна на определените във фактурите стойности, с
които субектите по сделката са се съгласили и са постигнали договорености именно
във връзка с тях.“ е наложително да се обърне внимание на съществената
разлика, между съществуването и доказването на едно правоотношение в рамките на
гражданското материално и процесуално право, и наличието и доказването на едно
публично правно задължение за заплащане на данък в рамките на данъчното
материално и процесуално право.
В случая, предмет на административноправния
спор е наличието на констатиран паричен приход от „Мони
МГ“ ООД и установяване на неговия произход с оглед последиците, които има това
обстоятелство за облагането на дружеството с данъци. Това е предметът на
доказване в данъчното производство, и той, очевидно е различен от предмета на
гражданското производство, независимо, че и двата случая имат в основата си
договор /НА/. Именно, защото става въпрос за различни по правното си естество и
по съдържание правоотношения – частно-правни, граждански, равнопоставени
отношения, и, от друга страна, публично-правни, данъчни, отношения на
субординация, различни са и процесуалните правила и способи за установяването
на релевантните за разрешаването им факти и обстоятелства.
Установяването на съществуването и
изпълнението на облигационни правоотношения при наличието на съответния
материално правен спор, става по реда установен в Гражданският процесуален
процес. Съответно, установяването на наличието и изпълнението на данъчни
задължения към бюджета става по реда установен в Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Каквото и да е безпринципно смесване на институтите,
установени в двата процесуални закона, е недопустимо. Разпоредбата на § 2 от ДР
на ДОПК, също не дава основание за такова еклектично смесване на правните норми
от двата процесуални закона. Правилото на цитираната разпоредба е ясно – “За
неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на
Административно-процесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.”. Ето
защо, в случая следва най-напред да се отговори на въпроса, дали с оглед конкретиката на казуса и установяване на релевантни за
решаването на административния въпрос факти, е налице въпрос, който не е уреден
нито в ДОПК, нито пък в АПК, и е наложително прилагане на разпоредби от ГПК.
Според чл.110 ал.2 от ДОПК – “Ревизията
е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски”. Каза се, предмет на процесното ревизионно производство е било установяването на
задълженията на „Мони МГ“ ООД за данъци по реда на
ЗДДС. Според чл.2
от с.з., с данък върху добавената стойност се облагат: 1.
всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга; 2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на
територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от
лице, за което е възникнало задължение за регистрация; 3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с
място на изпълнение на територията на страната; 4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на
територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно
задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано
по този закон; 5. вносът на стоки, и релевантни за установяване на данъчните
задължения факти и обстоятелства са – дали страните по една сделка са
регистрирани по този закон лица, стоката подлежи ли на облагане с този данък, и
предвидените в този закон облекчения. Съотнасянето на тези величини има за
резултат формиране на основата за облагане, и от там определяне на конкретния
размер на дължимия данък за всяка отчетна година. Казано с други думи, предмет
на установяване /доказване/ в случая са придобитите доходи и платеният ддс. В тази насока следва да се съобразят, установените в
ЗДДС и ДОПК, съответно материални и процесуални правила за доказване на
обстоятелства и факти от категорията на прежде
посочените такива.
Или иначе казано, да, налице е свобода
при договарянето между страните, но тази свобода обуславя последствията от
неизпълнения на данъчни задължения, както се явява настоящия случай.
На следващо място, неоснователно е
възражението на жалбоподателя и относно недължимост
на лихви. Съгласно чл.175 ал.1 от ДОПК, за неплатените в законоустановените
срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния
закон, а съгласно чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания /ЗЛДВДТДПВ/ неплатените в сроковете за доброволно плащане,
неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от
печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се
събират със законната лихва.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на страните, съобразно уважената и отхвърлена част от
жалбата. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената
правна помощ на жалбоподателя пред административния съд на основание чл.38 ал.2
от ЗАдв е неоснователно. Действително, съгласно чл.38
ал.1 от ЗАдв., адвокатът или адвокатът от ЕС може да
оказва безплатно адвокатска помощ на лица, които имат право на издръжка, на
материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. С ал.2 от
посочената норма е прието, че, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена да заплати разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1/2004 година. За да възникне правото на адвоката на
възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие,
следва да е доказано твърдението, че жалбоподателят попада в някоя от
категориите по чл.38 ал.1 от ЗАдв. По делото не са
представени надлежни писмени доказателства, които да установят по безспорен и
категоричен начин пред съда, че безплатната адвокатска помощ се предоставя на
лице, което отговаря на някое от изискванията на закона, за да възникне правото
му за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗАдв. Ето защо, след като не са налице предпоставките за
оказване на безплатна адвокатска помощ, с оглед цитираната хипотеза не следва
да се присъжда адвокатско възнаграждение за тази инстанция. При това положение
за жалбоподателят се дължат разноски в размер на 345.97 лв. (триста четиридесет
и пет и 0.97 лв.), съобразно уважената част на жалбата. Съобразно отхвърлената
част от жалбата на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер
на 695.19 (шестстотин деветдесет и пет и 0.19 лв.).
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XVIII състав,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001618000538-091-001 от 11.06.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД
на НАП – Пловдив, поправен с РА за поправка на РА №
П-16001618118872-003-001/28.06.2018 г., потвърден с Решение № 488 от 29.08.2018
г. на директор дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОСОП“/
- гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в
частта за допълнително начислен през м.04.2015 г. ДДС, като НАМАЛЯВА задължението - от
43 112.48 лв. на 5 565.22 лв., както и прилежащите лихви - от 10 964.95 лв. на 1 738.62 лв.
ОСЪЖДА „Мони МГ“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.***,
представлявано от управителя Г.Р., да заплати на дирекция „ОДОП“ – Пловдив при
ЦУ на НАП сумата от 695.19 лв., юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на
НАП да заплати на „Мони МГ“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.***, представлявано от
управителя Г.Р., сумата от 345.97 лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: