РЕШЕНИЕ
№ 1873
гр. Пловдив, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330110459 по описа за 2021 година
Предявен е иск иск е по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 50 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД от П. Й. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. ******, общ.*******, гр. ******,
ул. ********** № ***, ет. ***, ап. *** против В. М. К.. ЕГН ********** с постоянен адрес:
обл. *******, общ. *******, гр. *******, бул. ******* № ****. ет. *** и с настоящ адрес: кв.
******, ******* – **** № ******, ******* къща вдясно за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева-главница- обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законна лихва, върху нея от 05.04.2021 г. - подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното й изплащане, за които
суми по ч. гр. дело № *******/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, брачно отделение
II брачен състав, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 22.01.2021 г. около 17.00 часа, ищеца се намирал в кв.
***********, където отивал да посети свой приятел. Когато бил на около 6 - 7 м от №
******* -******* къща вдясно, ******* на цвят, се чул шум и се отворила метална оградна
порта, от която стремглаво изскочило и се нахвърлило върху него огромно освирепяло куче -
черно на цвят и с приблизителни размери около - 120/80 см., и тежащо не по малко от 60 кг.
Кучето отскочило и се нахвърлило към врата му. Ищец успял бързо да се обърне и да се
предпази с лявата ръка, за да не прегризе гърлото му, но то захапало левия му лакът и
започнало да мята и върти главата си, разкъсвайки якето му и забивайки зъби в плътта му.
След около 2 минути борба го изпуснало за момент и отново се нахвърлило върху него.
Опитало отново да захапе шията на К., но поради предпазването и с лявата му ръка отново
захапало за лакътя и. Борбата продължила около 4-5 минути, преди да се появи собственика
1
В. М. К.. последния успял да го отстрани и да го прибере в къщи. Стресът и шокът
преживяни от ищеца били големи. По време на борбата в момент на безсилие К. усетил
страх, че няма да може да удържи кучето и ще бъде разкъсан. Счита, че целта на животното
е била да го убие. Ответника закарал ищеца до ************, където му била оказана
спешна медицинска помощ. По пътя ответникът му обяснил, че се е забавил, защото отишъл
да отвори клетката на кучето, за да може след като го откопчи от него да го прибере в нея. В
резултат от инцидента на ищеца са причини две разкъсно - контузии рани в областта на
левия горен крайник /по задната повърхност на лявата лакътна става/. За разкъсаните дрехи -
кожено яке, два пуловера и риза, както и за прегледи, медицинско и лекарства се разбрали
ответникът да му остави първоначално сума от 550 лв., като се уговорели в последствие да
уточнят размера на обезщетението. На следващия ден ответникът предложил обезщетение
от около 1000 лв., а ищеца поискал 1200 лв. К. обещал до 26.01.2021 г. - до обяд да
отговори. Не последвал отговор. След претърпения инцидент с кучето ищецът изживява
силна уплаха, стрес болки и страдания, като уплахата и стреса, при среща с куче,
продължават и към днешна дата. Не успява да спи вечер, постоянно се буди, изпотява се и
не може да спи повече от 1 - 2 часа. Поради това е започнал да вдига високо кръвно налягане
- хипертония. Силния емоционален стрес и липсата на сън са довели и до на претърпян
пътен инцидент на 30.01.2021 г., късно вечерта на автомагистрала ******* на връщане от
летище *******. За обезщетение за вредите е подадено заявление за издаване на Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр. дело №
*****************/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, брачно отделение II брачен
състав, срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от
1200 лв, представляващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се
в причинени болки, страдания, уплаха, силен стрес и психически дискомфорт, ведно със
законната лихва върху тази сума за времето от 05.04.2021 г. до окончателното й изплащане,
ведно със сумата от 375 лв., представляваща сторени разноски в заповедното производство.
Срещу така издадената Заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Оспорва заявените от ищеца
факти. Твърди съпричиняване. Заявява, че е платил 550 лв. обезщетение, както и 26,60 лв.
медицински разноски и 50 лв. транспортни разходи. Посочва, че преди инцидента ищеца е
имал заболяване на лявата лакътна става и е претърпял медицинска операция по повод на
същото.
Предвид събраните доказателства съда намира от правна страна следното:
От представените писмени доказателства-амболаторен лист от 22.01.2021 г.; СМУ от
28.01.2021 г. е видно, че на 22.01.2021 г. ищеца е посетил в 17.31 ч. ************** поради
ухапване от куче в областта на левия лакът. Констатирано е наличие на кървяща рана от
ухапване и болезнен оток. На 28.01.2021 г. по повод освидетелстване на ищеца е
констатирано наличие на косо разположена рана с неравни, охлузени кръвонаседнали
ръбове по задната повърхност на лявата лакътна става, с дължина 25 мм, необработена
хирургически. Срещуположно на нея над лакътя има охлузване покрито с кафеникава
коричка над нивото на околната кожа с начални признаци на оздравяване и размери 3,5/0,5
2
см. На 4 см. към предмишницата има друга рана с неправилна листовидна форма с ламбо от
кожа с тъмнокафяв цвят. Тъканите около раната са кръвонаседнали. Цялата област е оточна.
Раните са от ухапване от куче.
От представения РКО от 22.01.2021 г. и фактура № **********/28.01.2021 г. е видно, че за
прегледа на 22.01.2021 г. ищеца е заплатил сума от 26,60 лв. а за освидетелстването - 50 лв.
От показанията на свидетелката Б.К., ********, се установява, че вечерта след инцидента
ищеца и се обадил по телефона и на камерата и показал превързаната си ръка, като и
обяснил, че при посещението на свой приятел в кв. *********** бил захапан от куче,
излязло от двор на къща. Вследствие на преживяното той неможел да спи нощем, вдига
непрекъснато кръвно, чувства се обиден от поведението на ответника. Първоначално имали
уговорка за заплащане на обезщетение, но после ответника не се обадил.
От показанията на свидетелката И.К., ********** на ответника, очевидец на случката, е
видно, че ищеца преминавал по улицата покрай къщата на ответника. По това време се
отворила дистанционно дворната решетъчна врата и през нея на улицата излязло кучето им
–************* около 45 кг, което се спуснало върху К. и въпреки, че последния се
отдръпнал и си вдигнал едната ръка, за да се предпази, бил захапан за лакътя. Ответника
прибрал кучето и го затворил в клетка, след което отишъл при К. и го попитал как е и
тръгнали към болницата.
От изготвените заключения от и 20.12.2021 г. 28.02.2022 г. по извършената основна и
допълнителна СМЕ и постъпило документи от **** към ****, е видно, че преди инцидента
ищеца е претърпял през 2020 г. медикаментозна терапия на лакът, поради възпаление на
лакътната бурса. Към 27.01.2021 г. не е имало възпалително заболяване на бурсата. Не е
налице такова и към 12.01.2022 г.
От приложеното ч. г. д. *******/2021 г. на ПРС е видно, че за притендираното вземане
ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
С оглед наличните данни за проведено предходно заповедно производство между страните
за притендираното вземане и подаденото възражение от ответника по него съдът намира за
допустимо предявяването на процесния иско по чл. 422 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗЗД за вредите причинени от вещи отговаря собственикът
и лицето, под чийто надзор са били. Следователно фактическият състав при който възниква
деликтната отговорност на ответника, изисква кумулативното наличие на следните
предпоставки: наличие на вредосно противоправно деяние, вреда, причинна връзка между
противоправното деяние и настъпилата вреда, както и че лицето, срещу което е насочен иска
е собственик на вещите, от чиито действия се твърди да се произлезли вредите, предмет на
исковата претенция или, че същите са се намирали под негов надзор. Вината съгласно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Съобразно разпоредбата на чл. 51.ал.1
ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Предвид установените факти от събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за
безспорно доказано, че ответника е собственик на процесното куче, което на 22.01.2021 г. е
3
захапало ищеца в областта на левия лакът и му е причинило разкъсна рана. Това сочи
настъпване на вредоносно събитие от вещ на ответника. Следователно отговорност за
настъпилите последици от вредоносното събитие по тялото на К. следва да се понесат
единствено от К. при липса на отправени твърдения и ангажирани доказателства, че кучето е
собственост на друго лице и се е намирало под чужд надзор.
Предвид показанията на свидетелката Б.К., които съдът кредитира изцяло в частта за
последиците от инцидента върху съзнанието на пострадалия, тъй като независимо от
*********** им връзка ги намира за обективни и безпристрастни, съдът приема за доказано
изживяването на силен уплах от К. от внезапното, неочаквано и агресивно нападението на
голямото куче над него, което е довело до продължителен стрес, съпроводен с промени в
нормалното му емоционално състояние причинило загуба на съня и здравословни проблеми.
Ето защо притендираната от ищцата сума от 1200 лв. се преценя от съда като адекватна за
обезщетяване на притендираните от ищеца неимуществени вреди. Това налага иска да се
уважи изцяло.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът не споделя възраженията на ответника за
налично съпричиняване на резултата вследствие поведението или състоянието на ищеца,
тъй като събитието е настъпило на обществено място, с куче, което видимо не е било
обезопасено спрямо случайни лица, при липса на провокативно поведение на ищеца спрямо
животното, без заболяване на лакътя на същия, което да е довело съвкупно с ухапването до
настъпване на стреса.
Уважаването на предявения главен иск е основание за уважаване и на обективносъединения
с него евентуален за присждане на обезщетение за забавенато плащане на стойността на
вредите, предвид липсата на твърдения и представени доказателства за извършени плащания
от страна на ответника в полза на ищцата на това основание. Доколкото се касае за
отговорност произтичаща от деликт, съдът намира, че не е налице необходимост за
отправяне на покана от пострадалия за заплащане на обезщетение, което сочи изпадане в
забава на деликвента от момента на настъпване на събитието. Ето защо притендираните
лихви следва да се присъдят в размер на законната лихва за периода от подаване на
заявлението до окончателното плащане.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представените
доказателства за сторени такива в размер от 25 лв. за държавна такса и 550 лв. за адвокатско
възнаграждение.
На ответника разноски не се дължат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. К.. ЕГН ********** с постоянен адрес: обл.
*******, общ. *******, гр. *******, бул. ******* № ****. ет. *** и с настоящ адрес: кв.
******, ******* – **** № ******, ******* къща вдясно дължи на П. Й. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: обл. ******, общ.*******, гр. ******, ул. ********** № ***,
4
ет. ***, ап. *** сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева-главница- обезщетение за
неимуществени вреди от инцидент на 22.01.2021 г., ведно със законна лихва, върху нея от
05.04.2021 г. - подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № *******/2021 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, брачно отделение II брачен състав, е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА В. М. К.. ЕГН ********** с постоянен адрес: обл. *******, общ. *******, гр.
*******, бул. ******* № ****. ет. *** и с настоящ адрес: кв. ******, ******* – **** №
******, ******* къща вдясно да заплати на П. Й. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
обл. ******, общ.*******, гр. ******, ул. ********** № ***, ет. ***, ап. ***, сумата от 575
(пестотин седемдесет и пет) лв. за разноски попроизводството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
5