№ 658
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001000598 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Евро“ЕООД чрез назначения му от
съда особен представител адв. П.А. от САК, срещу решение № 260277 от
16.02.2021 г., по т.д.№ 2398/20 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 7 състав,
с което по по иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ, във връзка с чл. 154,
ал. 1, т. 5 от ТЗ, предявен от Софийската градска прокуратура, е постановено
прекратяване на дружеството.
В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви
относно възражението на ответника за недопустимост на иска, поради това,
че целената с него правна последица- прекратяването на дружеството, в което
се състои правната промяна, търсена с упражненото от Софийската градска
прокуратура потестативно право, е настъпила по силата на закона, а оттам- за
липсата правен интерес от предявяването на иск за неговото прекратяване на
друго основание, като абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща
неговата допустимост. Изложено е, че прокуратурата действително не е от
кръга на лицата, [легитимирани като заявители] в чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ, но
1
легитимацията ù може да бъде изведена чрез аналогия на закона, доколкото
нормата на чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че освен въз основа на акт на
съда и на частен съдебен изпълнител, вписване, заличаване и обявяване се
извършва и въз основа на акт на друг държавен орган, какъвто е прокурорът,
който упражнява надзор за законност. По аргумент a fortiori се твърди, че
след като законът признава право на прокурора да предяви иск за
прекратяване на дружество, следва да се приеме, че той може да заяви пред
Агенцията по вписванията настъпилото по силата на закона прекратяване
търговската дейност на ЕООД, когато наследниците на едноличния
собственик на капитала бездействат. Изложени са и доводи за неправилност
на решението по същество, по съображения, че законът не е установил
преклузивен срок, в който наследниците на починалия едноличен собственик
на капитала могат да направят волеизявление за продължаване на
дружеството по чл. 157, ал. 1 от ТЗ, какъвто е предвиден в чл. 155, т. 3 от ТЗ
относно назначаването на управител.
Формулирано е искане за обезсилване на обжалваното решение като
недопустимо и за прекратяване на производството по делото, евентуално за
отмяната му като неправилно и за отхвърляне на предявения по делото иск.
Въззиваемата Софийска градска прокуратура не е подала отговор на
въззивната жалба по реда на чл. 263 от ГПК и не е изразила становище по нея.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
данните по партидата на дружеството в търговския регистър, че същото е
вписано на 7.06.2008 г. с капитал от 5000 лв., както и че с договор от
18.11.2016 г. едноличният собственик М. Р. С. е прехвърлила дяловете от
капитала на И. Т. К., което обстоятелство е вписано на 24.11.2016 г., и на
същата дата приобретателят е вписан и като управител на дружеството,
осъществяващ неговото органно представителство. От представения по
делото препис-извлечение от акт за смърт, издаден от община Бургас се
2
установява, че на 4.03.2020 г. е настъпила смъртта на едноличния собственик
на капитала И. Т. К., а от удостоверение изх.№ 11-003969/27.11.2020 г., изд.
от същата община- че той е оставил за свои наследници по закон преживяла
съпруга и възходящ от първа степен – баща. По делото липсват данни
наследниците на починалия едноличен собственик да са предприели действия
за продължаване на дружеството, респ. да са направили искане за вписването
им като съдружници в дружеството, в качеството на негови наследници по
закон или такова за вписване на неговото прекратяване и откриване на
производство по ликвидация. Безспорно е също така, а липсват и
доказателства за противното, че предвид датата на смъртта на едноличния
собственик и управител - 4.03.2020 г., към датата на подаване на исковата
молба – 4.12.2020 г. „Евро“ЕООД е останало без управител за повече от 3
месеца.
При горните данни, настоящият въззивен състав намира следното
:
В нормата на чл. 155, т. 3 от ТЗ е предвидено основание за прекратяване
на дружеството с ограничена отговорност с конститутивен иск, за чието
предявяване е легитимиран само прокурорът, когато в продължение на три
месеца дружеството няма вписан управител. С оглед конститутивния
характер на иска прекратяването настъпва ex nunc с влизане в сила на
съдебното решение, с което е постановено прекратяването. Същевременно в
разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ е регламентирано специално основание за
прекратяване по право на дружеството с ограничена отговорност, в което
капиталът се притежава от едно физическо лице, с настъпване на посоченото
в нея юридическо събитие- смъртта на физическото лице- едноличен
собственик и при наличието на две алтернативно предвидени
отрицателни предпоставки- в учредителния акт на дружеството да не е
предвидено друго, или наследниците да не са поискали продължаване на
неговата дейност. С оглед инвокираните във въззивната жалба доводи за
недопустимост на обжалваното решение, ключов за изхода на спора е
въпросът за допустимостта, с оглед наличието на правен интерес като
абсолютна процесуална предпоставка, за чието наличие съдът следи
служебно, на конститутивния иск на прокурора за прекратяване на еднолично
дружество с ограничена отговорност по чл. 155, т. 3 от ТЗ, когато оставането
3
му без управител се дължи на смъртта на едноличния собственик на капитала,
който е осъществявал и органното му представителство като негов управител.
От граматическото и телеологично тълкуване на нормата на чл. 157, ал.
1 от ТЗ следва, че в нея е регламентирано специално основание за
прекратяване на едноличното дружество с ограничена отговорност по право,
с настъпване на юридическо събитие- смъртта на едноличния
собственик на капитала – физическо лице. Ето защо, когато дружеството е
прекратено ipso jure с настъпване смъртта на едноличния собственик
конститутивният иск на прокурора е недопустим поради липсата на правен
интерес от търсената с него защита, тъй като целеният с него преобразуващ
ефект в правната сфера на ответното дружество вече е настъпил по силата на
закона. Искът по чл. 155, т. 3 от ТЗ не представлява своеобразен сурогат за
създаване на основание за вписване в търговския регистър на прекратяването
на едноличното дружество с ограничена отговорност, при бездействие на
наследниците на починалия едноличен собственик на капитала да заявят за
вписване вече настъпилото преди предявяването му прекратяване на
дружеството на основание чл. 157, ал. 1 от ТЗ. В случая не са налице две
конкуриращи основания за постигане на един и същ резултат, а две различни
основания за прекратяване на дружеството, като настъпилото по силата на
закона прекратяване изключва допустимостта на конститутивния иск по чл.
155, т. 3 от ТЗ. В горния смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 73 от 21.06.2019 г. по т. д. № 2413/2018 Г., Т. К., І т. о. на ВКС.
Настоящият състав обаче намира за неоснователно оплакването за
недопустимост на обжалваното решение, поради недопустимост на
предявения иск, с оглед липсата на абсолютна процесуална предпоставка –
правен интерес от търсената с него правна промяна като резултат от
съдебното упражняване на потестативното право на прокуратурата. Нормата
на чл. 157, ал. 1 от ТЗ е диспозитивна и приложението ù е обусловено от
наличието на две алтернативно предвидени отрицателни предпоставки- в
учредителния акт или устава да не е предвидено друго, или наследниците да
не са поискали да продължат дейността (отрицателно потестативно условие).
В случая, в клаузата на чл. 30, ал. 2 от устава на „Евро“ЕООД, в отклонение
от цитираната норма е предвидено, че дружеството не се прекратява със
смъртта на едноличния собственик на капитала, с което изрично е
4
изключен предписаният от закона прекратителен ефект от настъпването на
това юридическо събитие. Затова настоящият въззивен състав намира, че със
смъртта на едноличния собственик на капитала И. Т. К. не е настъпило
прекратяване по право на „Евро“ЕООД, поради което предявеният от
Софийската градска прокуратура иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяването
му е допустим.
Разгледан по същество искът е основателен.
От данните по партидата на дружеството в търговския регистър е
установено, че едноличният собственик на капитала е изпълнявал функцията
и на негов управител, осъществяващ органното му представителство.
Установено е също, че от настъпване смъртта на управителя на 4.03.2020 г. до
предявяването на иска на 4.12.2020 г. са изтекли повече от 3 месеца, както и
че нов управител не е бил вписан. Неоснователен е доводът на
жалбоподателя, че доколкото законът не предвижда срок, в който
наследниците на починалия собственик могат да заявят продължаване на
дружеството, правото им да сторят това не може да бъде ограничавано чрез
установения в чл. 155, т. 3 от ТЗ тримесечен срок за вписване на нов
управител. По същество той се основава на разбирането, че нормата не се
прилага, когато оставането на дружеството без управител е резултат от
смъртта на едноличния собственик на капитала му, който е осъществявал и
органното му представителство, като негов управител. Настоящият състав не
споделя това становище.
За успешното провеждане на иска по чл. 155, т. 3 от ТЗ е достатъчно да
бъде установено, че по партидата на дружеството в търговския регистър не е
бил вписан управител в предвидения от закона тримесечен срок, причините за
което са ирелевантни. Наследниците на починалия едноличен собственик не
могат да черпят права от собственото си бездействие, поради което
приложението на нормата не следва да бъде изключено само поради липсата
на изрично предвиден срок за упражняване на правата им по отношение на
дружеството, произтичащи от наследственото правоприемство.
Предвид горното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция „Евро“ЕООД
следва да бъде осъдено да заплати по сметката на Софийския апелативен съд
дължимата държавна такса по подадената от него въззивна жалба, както и
5
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за назначения му особен
представител.
С определение от о.с.з. по делото на 22.10.2021 г. съдът е определил на
особения представител на жалбоподателя адв. П.С. А. възнаграждение от 80
лв., като е определил размера му по реда на чл. 24, т. 4 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, който регламентира възнаграждението на
адвоката, определен да осъществява правна помощ по неоценяеми искове в
диапазона от 80 до 180 лв. за една инстанция.
С молба от 28.10.2021 г. адв. А. е направил искане размерът на
възнаграждението му да бъде определен съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1/2004 г. на ВАдвС, а не по реда на Наредбата за заплащане на правната
помощ. Молбата е основателна. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК такси и
разноски по производството на делата не се внасят по искове, заведени от
прокурор, а според ал. 3 на същия чл., в случаите по ал. 1 разноските по
производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. Според
чл. 25, ал. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за
представителство по граждански и административни дела от особен
представи-тел, назначен по реда на Закона за правната помощ в хипотезата на
чл. 47, ал. 6, чл. 48, ал. 2 и чл. 430 от ГПК, съдът по реда на Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните раз-мери на адвокатските възнаграждения
определя за всяка съ-дебна инстанция възнаграждението на адвоката, което не
се заплаща от бюджета на Националното бюро за правна по-мощ. В случая
искът е предявен от Софийската градска прокуратура, която не дължи
заплащане на държавна такса по него, поради което и съобразно чл. 83, ал. 3
от ГПК разноските за заплащане възнаграждението на особения представител
се изплащат от бюджета на съда, като размерът му се определя съобразно
Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, а не по Наредбата за заплащане на правната
помощ. Според чл. 47, ал. 6 от ГПК, към който препраща чл. 25, ал. 4 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението на особения
представител се определя от съда съобразно фактическата и правната
сложност на делото, като е допустимо то да бъде определено и под
минималния размер за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Минималният размер
на адвокатското възнаграждение за неоценяеми искове, съгласно чл. 7, ал. 1,
6
т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС възлиза на 600 лв. При преценка на
фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на извършените от
особения представител процесуални действия пред въззивната инстанция,
както и с оглед на това, че във въззивното производство не са събирани нови
доказателства при условията на чл. 266, ал. 2 и 3 от ГПК и същото е
приключило в едно заседание, съдът намира, че неговото възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 300 лв. Ето защо на особения
представител на „Евро“ЕООД следва да бъде определено допълнително
възнаграждение от 220 лв. при съобразяване на вече определеното такова от
80 лв., като с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция „Евро“ ЕООД
следва да бъде осъдено да го заплати по бюджета на съда.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260277 от 16.02.2021 г., пост. по т.д.№
2398/20 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 7 състав.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 25, ал. 4 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАдвС допълнително възнаграждение на особения представител на
„Евро“ЕООД адв. П.С. А. от САК в размер на 220 лв., платимо от бюджета на
Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Евро“ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Дървеница“, бл. 34, вх. „А“, ет. 5, да заплати по
сметката на Софийския апелативен съд държавна такса в размер на 40 лв. и
сумата от 300 лв., изплатена от бюджета на съда за назначения на
дружеството особен представител.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8