Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2022
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав,
в публично заседание на единадесети май
2022 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдия
Желязкова адм. дело № 212/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.126 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.405 от Кодекса на труда КТ/.
Образувано е по жалба на „Тийм Пауър
Европа“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ****,
против предписания по протокол № ПР ****/28.04.2021 г. на служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, потвърдени с Решение изх. № ****/04.06.2021 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на
предписанията по т.1 – т.3 от протокола поради противоречието им с
материалноправни разпоредби, а за предписанията на по т.1 и т.2 се сочи, че не
съответстват и на изискванията за форма на административен акт, регламентирани
в чл.59, ал.2, т.4 и 5 от АПК, тъй като не са посочени фактическите и правните
основания за издаването им и определяне на задълженията на адресата и начина на
изпълнението им.
Относно предписанието по т.1 от протокол №
ПР ****/28.04.2021 г. се твърди, че цитираните разпоредби на чл.4, ал.3, т.7 и
10 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ не съдържат
конкретни, а само общи изисквания за работодателя. Конкретни задължения се
съдържат в Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. на Министъра на здравеопазването,
която обаче не е цитирана в предписанията и липсва позоваване на същата, поради
което не са налице мотиви за издаване на предписанието по т.1 от протокола.
Аргументира се, че не са посочени конкретни обстоятелства, даващи основание да
се приеме, че офисът на работодателя представлява обект с обществено
предназначение или друг такъв, който предоставя услуги на гражданите по смисъла
на т.5 буква „г“ от Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. на Министъра на
здравеопазването. Посочва се, че не са конкретизирани вменените задължения на
адресата, тъй като в предписанието не е уточнено каква точно напомняща
информация се има предвид. Навеждат се доводи, че единствената дейност, която
извършва жалбоподателят, е изпращане на работници за изпълнение на временна
работа в предприятия ползватели, установени във Федерална Република Германия,
като в помещението трудова дейност извършва само един човек, поради което
обектът не е с обществено предназначение по смисъла на т.5, буква „г“ от
Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. на Министъра на здравеопазването.
Предписанието по т.2 от протокол № ПР ****/28.04.2021
г. е оспорено с аргументи, че не става ясно коя от всички възможни хипотези на
чл.16, ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се има
предвид от контролните органи. Изтъква се, че ако предписанието е било по
отношение на изпратените работници в чужбина, то не е съобразено с нормата на
чл.107т, ал.1 т.3 от КТ, според която задължение на предприятието ползвател, а
не на работодателя, е да инструктира работника или служителя за безопасното и
здравословното изпълнение на работата. Освен това се твърди и липса на мотиви,
както и пълна неразбираемост на властническата воля, която не може да бъде
изведена по пътя на тълкуването, поради което актът в тази част е неизпълним.
Възраженията срещу предписанието по т.3 от
протокол № ПР ****/28.04.2021 г. са свързани с неприложимост на българското
законодателство по отношение на правото на платен годишен отпуск на работници,
изпратени за изпълнение на временна работа в предприятия ползватели във
Федерална Република Германия, като се счита, че приложимо е германското трудово
законодателство. Сочи се, че освен работниците, изпратени за изпълнение на
временна работа в предприятията ползватели в Германия, в офиса на жалбоподателя
полага труд само едно лице по трудов договор на длъжност „технически секретар“,
което отговаря за пълния набор от дейности, извършвани във връзка с персонала в
дружеството, в т.ч. за изчисляване на отпуски и обезщетения, както и за изготвяне
на график за отпуските. За несъответно с целта на чл.37а от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, както и за житейски нелогично, се счита
изискването този служител да си изпраща писмено уведомление за платения годишен
отпуск, на който има право през календарната година.
На изложените основания се отправя искане
за отмяна на оспорените предписания.
В съдебно заседание по даване ход по
същество жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие, като се
претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски съгласно
представен списък.
Ответникът по жалбата – Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита същата
за неоснователна, а дадените предписания за законосъобразни по съображенията,
изложени в потвърждаващото ги решение на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа и
правна следното:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана пред компетентия съд,
от активно процесулно легитимирано лице, чиито права и законни интереси са
засегнати от оспорeния административен акт. Субективното правото на оспорване е
реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по
чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.405 от КТ /Решение изх. № ****/04.06.2021
г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ е връчено на жалбоподателя по пощата на 08.06.2021 г., което се
установява от приложеното на л.20 от делото известие за доставяне, а жалбата до
съда е подадена на 22.06.2021 г. видно от поставения печат върху приложения на
л.7 от делото пощенски плик/, с оглед на което съдът приема, че жалбата,
инициирала настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
По основателността:
Представените по делото писмени
доказателства обуславят следната фактическа обстановка:
На 07.04.2021 г. служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД, притежаващо Удостоверение за регистрация
№ ***.29.06.2017 г. за осъществяване на дейност
по осигуряване на временна работа. По време на проверката са констатирани
следните нарушения:
-
Работодателят
не е осигурил основни принципи на превенция като постави на територията на
обекта напомняща информация по отношение на основните мерки за предотвратяване
на заразата от Коронавирус /Covid-19/, с което е нарушил чл.4, ал.3, т.7
и 10 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/;
-
Работодателят
не е определил писмено програма за провеждане на извънреден инструктаж по
безопасност и здраве при работа в зависимост от причината, която е наложила
неговото провеждане, с което е нарушен чл.2, ал.2, т.3 във връзка чл.16, ал.4
от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
-
Работодателят
не е уведомил писмено всеки работник или служител, в т.ч. лицето Ж. Ц. Р., ЕГН **********,
на длъжност „машинен оператор“, за размера на платения годишен отпуск, който
има право да ползва през календарната 2021 година, включително отложен или
неизползван от предходни календарни години, с което е нарушен чл.37а от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Резултатите от проверката са обективирани в
протокол № ПР ****/28.04.2021 г. /л.1-2/, изготвен от служителите, извършили
проверката – Н. Й. З. и М. К. Д. – главни инспектори при Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с който за предотвратяване и отстраняване на констатираните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, на основание чл.404, ал.1, т.1 т.10 и т.12 от КТ, чл.72, ал.1, т.1 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и чл.78, ал.1, т.1 от Закона
за насърчаване на заетостта, на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД, в качеството на
работодател, са дадени следните предписания:
По т.1 –
Работодателят да осигури основни принципи на превенция като постави на
територията на обекта напомняща информация по отношение на основните мерки за
предотвратяване на заразата от Коронавирус /Covid-19/ съгласно чл.4, ал.3, т.7
и 10 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/.
По т.2 – Работодателят
да определи писмено програма за провеждане на извънреден инструктаж по
безопасност и здраве при работа в зависимост от причината, която е наложила
неговото провеждане, съгласно чл.2, ал.2, т.3 във връзка чл.16, ал.4 от Наредба
№ РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
По т.3 – Работодателят да уведоми писмено
всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има
право да ползва през календарната 2021 година, включително отложен или
неизползван от предходни календарни години, съгласно чл.37а от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските.
Определен е срок за изпълнение на предписанията
до 20.05.2021 година.
Протоколът от проверката е връчен на
представляващия „Тийм Пауър Европа“ ЕООД на 28.04.2021 година.
Предписанията по т.1-3 от протокол № ПР ****/28.04.2021
г. са обжалвани от „Тийм Пауър Европа“ ЕООД с жалба вх. № 21053937/17.05.2021
г. /л.27-28 от делото/ по административен ред пред Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, който с Решение изх. № ****/04.06.2021
г. /л.4-6/, издадено на основание чл.97, ал.1 от АПК, е отхвърлил жалбата като
неоснователна и е потвърдил и трите предписания по протокол № ПР ****/28.04.2021
година. Горестоящият административен орган е изложил мотиви по всяко едно от
предписанията.
По отношение на предписанието по т.1 от
протокол № ПР ****/28.04.2021 г. е посочено, че при посещението на контролните
органи в офиса на дружеството е установено да работи лицето И.И.Г, назначено на
длъжност „технически секретар“ в „Тийм Пауър Европа“ ЕООД, което е съдействало
на управителя при проверката, като е предоставило документите на лицата,
изпращани на работа във Федерална Република България. Отбелязано е, че
принудителната административна мярка /ПАМ/ е предприета спрямо дружеството в
качеството му на работодател, а не в качеството му на предприятие, осигуряващо
временна работа. „Тийм Пауър Европа“ ЕООД се явява работодател на работниците,
изпратени в предприятие ползвател, но също така наема и работници, които
полагат труд в негова полза, какъвто е настоящият случай. При проверката на
контролните органи е констатирано, че използваните от дружеството помещения са
достъпни за граждани, поради което с цел предотвратяване на риска от епидемично
разпространение и заразяване с Covid-19 следва да е налице информация за това,
а именно: спазване на дистанция, ползване на дезинфектант и защитна маска за
лице и други. Установено е, че подобна информация не е била налична в обекта на
контрол, което е обосновало прилагането на ПАМ, от чието съдържание може ясно и
недвусмислено да се изведе дължимото от работодателя поведение.
Във връзка с предписанието по т.2 от
протокол № ПР ****/28.04.2021 г. са изложени съображения, че същото е издадено
спрямо „Тийм Пауър Европа“ ЕООД в качеството му на работодател на лицето И.И.Г,
назначена на длъжност „технически секретар“, установена да работи в офиса на
дружеството при посещението на контролните органи. Посочено е, че в издадената
от работодателя заповед от 07.07.2020 г. /л.12/ са определени видовете
инструктажи, между които и извънреден инструктаж по безопасност и здраве при
работа, чието провеждане и документиране, съгласно Наредба № РД-07-2/16.12.2009
г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, се извършва въз основа на писмена програма.
Констатирано е, че в заповедта е посочено на база на кои програми се провеждат
различните видове инструктажи, като са представени програми за останалите
видове инструктажи, но не и програма за провеждане на извънреден инструктаж по
безопасност и здраве при работа, което е обосновало прилагането на ПАМ по т.2
от протокола. Отбелязано е, че са посочени фактическите и правните основания за
издаване на предписанието, като същото е издадено след изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, поради което са спазени разпоредбите на
чл.59, ал.2, т.4 и чл.35 от АПК, като от съдържанието на приложената ПАМ може
ясно и недвусмислено да се изведе дължимото от работодателя поведение.
Потвърждаването на предписанието по т.3 от
протокол № ПР ****/28.04.2021 г. Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ е обосновал с констатираното при проверката
обстоятелство, че в офиса на дружеството работи служител, за когото няма данни
да е изпращан да работи във Федерална Република Германия, който не е бил
уведомен от работодателя за размера на платения годишен отпуск, който има право
да ползва през календарната 2021 година, включително отложен или неизползван от
предходни календарни години.
В хода на съдебното производство са събрани
гласни доказателства. В качеството на свидетел по делото е разпитана И.И.Г,
която, видно от приложеното на л.42-43 от делото извлечение от търговския
регистър относно актуалното състояние на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД, от месец
октомври 2021г. е управител на дружеството жалбоподател, а към момента на извършване
на проверката от контролните органи – 28.04.2021г., е заемала длъжността
„технически секретар“ и е присъствала в офиса на дружеството. Г. дава
показания, че по време на проверката в офиса са присъствали само тя и
собственикът на фирмата – М.К, който е германски гражданин. Твърди, че за
достъп до офиса следва да се позвъни на звънец, тъй като вратата не се отваря
от външната страна. Сочи, че по време на пандемията от Covid-19 офисът е
посещаван от трима-четирима човека на месец, които са имали предварително
уговорен час – наемодателят на офиса, една жена във връзка с водата и
евентуално някое лице за подписване на договор. Заявява, че тя е изготвяла
всички документи, тъй като собственикът на дружеството не владее български език
и всички договори са подготвяни и превеждани от нея, след което са подписвани
заедно с работниците. Дава показания, че освен нея, на трудов договор в „Тийм
Пауър Европа“ ЕООД е назначено още едно лице, което е по майчинство от две
години и не е присъствало в офиса. Посочва, че при изготвяне на протокола от
проверката служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са разяснили
във връзка с какво се издават предписанията и какви документи следва да бъдат
представени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Относно компетентността и формата на акта:
Обжалваният административен акт е издаден
от главни инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна – компетентни
органи, съгласно разпоредбите на чл.21, ал.4, т.1 и чл. 4, ал.1, т.1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
във връзка с чл.399 и чл.404, ал.1, т.1 от КТ, според които инспекторите от
инспекция по труда са контролни органи и имат правомощия при установяване на
нарушение на законодателството да прилагат принудителни административни мерки,
определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява контролна
дейност, в т.ч. да дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, включително и на задълженията по
социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за
информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране
и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи
предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.
Спазено е изискването за форма на акта,
който е издаден в писмена форма. Релевираните в жалбата възражения за липса на
реквизитите, регламентирани в чл.59, ал.2, т.4 и 5 от АПК, са неоснователни. В
обжалвания индивидуален административен акт са изложени мотиви от фактическа и
правна страна. Такива се съдържат и в потвърждаващото предписанията Решение
изх. № ****/04.06.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, което е допустимо, съгласно Тълкувателно решение №
16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС, според което липсата на мотиви към
първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона
в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е
изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при
обжалването му по съдебен ред. В решението на горестоящия административен орган
обстойно са разгледани всички релевантни факти и обстоятелства от значение за
случая, както и относимите правни норми, и са обсъдени възраженията на жалбоподателя.
По процесуалната и материалноправната
законосъобразност на акта:
Жалбоподателят не твърди и при извършената
служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения. Постановлението е издадено след
изясняване на релевантните за спора факти и при спазване на процесуалните
правила, като в тази насока съдът съобрази и показанията на свидетеля Г. –
служител на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД, присъствала по време на проверката,
според които при изготвяне на протокола от проверката служителите на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна са разяснили във връзка с какво се издават
предписанията и какви документи следва да бъдат представени.
По отношение съответствието на
предписанията с материалния закон и неговата цел, съдът приема следното:
Оспорените задължителни предписания по
чл.404, ал.1, т.1 от КТ, дадени в 3 точки с процесния протокол № ПР ****/28.04.2021
г. на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна по своята правна
същност представляват принудителни административни мерки, а самият протокол има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.
Следователно прилагането на ПАМ и издаването на задължителните предписания по
чл.404, ал.1, т.1 от КТ следва да съответства на този кодекс и на подзаконовите
нормативни актове, уреждащи същата материя, а за неуредените въпроси е приложим
АПК.
Крайната цел на принудителните
административни мерки е да се обезпечи опазването на правния ред, да се
обезпечи изпълнение от всички граждани, длъжностни лица и организации на
установените от правото задължения. Принудителните административни мерки могат
да се класифицират в няколко групи: а/ мерки, насочени към предотвратяване на
административни и други правонарушения – превантивни ПАМ, б/ такива, чието
предназначение е да преустановят продължаването на започнали правонарушения –
преустановителни ПАМ, и в/ мерки, насочени към отстраняване на вредните
последици от вече извършени правонарушения, към възстановяване на неправомерно
изменено с нарушението фактическо или правно състояние – възстановителни ПАМ.
Принудителната превантивна мярка предпазва не само лицето, спрямо което е
приложена, от извършване /продължаване/ на нарушението. Тя предпазва и обекта,
/често и самия предмет/ на предстоящото или започнало нарушение от
противоправно посегателство и увреждане, предотвратява настъпването на вредните
последици.
Следователно законово регламентираната
материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл.404, ал.1, т.1 от КТ
е наличието на нарушение /нарушения/ или опасност от извършване на нарушение на
трудовото законодателство, като основание за даване на задължителни предписания
от контролните органи на инспекцията по труда за тяхното отстраняване или
предотвратяване извършването им. В случая оспорените принудителни мерки са
превантивни и преустановителни.
Относно задължителното предписание по т.1
от протокола за извършена проверка:
Предписанието до работодателя е да осигури
основни принципи на превенция като постави на територията на обекта напомняща
информация по отношение на основните мерки за предотвратяване на заразата от
Коронавирус /Covid-19/ съгласно чл.4, ал.3, т.7 и 10 от ЗЗБУТ. Според
цитираните разпоредби на ЗЗБУТ, работодателят прилага необходимите мерки по чл.4,
ал.1 от ЗЗБУТ във връзка със задължението си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на работещите, като осигурява основните принципи на
превенция, включващи обозначаване на съществуващи опасности и източници на
вредни за здравето и безопасността фактори, и даване на съответни инструкции на
работещите.
Основателно е релевираното в жалбата
възражение, че така даденото предписание е твърде общо. Посочените от органа
правни норми съдържат общо изискване за осигуряване на основни принципи на
превенция. В случая с предписанието по т.1 от протокол № ПР ****/28.04.2021 г.
на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД е разпоредено да постави на територията на
стопанисвания от него обект напомняща информация по отношение на основните
мерки за предотвратяване на заразата от Коронавирус /Covid-19/. Не е посочена
обаче нормативна разпоредба, в която се съдържа такова изискване, нито в какво
конкретно следва да се изразява тази информация. Конкретни задължения към
работодателите във връзка с превенцията срещу заразата от Коронавирус
/Covid-19/ се съдържат в заповеди, издадени от Министъра на здравеопазването
във връзка с въведените извънредно положение и извънредна епидемична обстановка
с оглед ограничаване и предотвратяване на разпространението на Коронавирус /Covid-19/,
но подобен акт не е цитиран в протокола от проверката, с който е дадено
предписанието. Непосочването на конкретен нормативен акт и на конкретното
съдържание на напомнящата информация, която следва да бъде поставена на
територията на обекта, препятства реализирането на целите на ПАМ – да
предотврати и преустанови извършването на правонарушение и да обезпечи
изпълнението на установените от правото задължения. Непълнотата в описанието на
нарушението води до неяснота относно това какво следва да е дължимото
законосъобразно поведение на работодателя – адресат на ПАМ, и поставя последния
в невъзможност да разбере отправеното до него властническо волеизявление, а
оттам и да го изпълни в определения за това срок. В тази част ПАМ е
незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
Относно задължителното предписание по т.2
от протокола за извършена проверка:
В т.2 от протокол № ПР ****/28.04.2021 г.
на работодателя е предписано да определи писмено програма за провеждане на
извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа в зависимост от
причината, която е наложила неговото провеждане, съгласно чл.2, ал.2, т.3 във
връзка чл.16, ал.4 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
/Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г./. Посочените подзаконови правни норми
регламентират, че работодателят писмено определя програма за провеждане на
обучението и/или инструктажа, като конкретно програмата за провеждане на
извънреден инструктаж е предвидено да се определя в зависимост от причината,
която е наложила неговото провеждане.
Между страните по делото, не се спори, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че освен на работниците,
които изпраща на работа в чужбина в предприятия ползватели, „Тийм Пауър Европа“
ЕООД е работодател и на лицето И.И.Г, назначена на длъжност „технически
секретар“, установена да работи в офиса на дружеството в гр. Варна. Видно от
приложената по административната преписка заповед от 07.07.2020 г. /л.12/
дружеството-работодател е определило видовете инструктажи, между които и
извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа /т.1, буква Г от
заповедта/, като са посочени и съответните програми за провеждане на всеки от
инструктажите /т.3 от заповедта/. Съгласно т.3, буква Г от заповедта от
07.07.2020 г. провеждането на извънреден инструктаж се извършва въз основа на
програма, която се определя в зависимост от причината, наложила неговото
провеждане. От „Тийм Пауър Европа“ ЕООД са представени програми за провеждане
на начален инструктаж /л.10/, периодичен инструктаж /л.11/ и на инструктаж на
работното място /л.11-гръб/, но не и програма за провеждането на извънреден инструктаж
по безопасност и здраве. Такава програма, освен съгласно заповедта на
работодателя от 07.07.2020 г., се изисква и на основание чл.2, ал.2, т.3 във
връзка чл.16, ал.4 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., поради което
неизпълнението на това императивно задължение от страна на жалбоподателя
правилно е възприето от административния орган като основание за прилагане на
ПАМ по чл.404, ал.1, т.1 от КТ. При констатиране на нарушение на трудовото
законодателство контролните органи на инспекцията по труда действат при
условията на обвързана компетентност като прилагат предвидените в закона ПАМ.
Неоснователни са релевираните в жалбата
доводи, че от съдържанието на ПАМ не става ясно коя от всички възможни хипотези
на чл.16, ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. се има предвид от контролните
органи. Изискването на чл.2, ал.2, т.3 във връзка чл.16, ал.4 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г. е императивно и вменява задължение на работодателя да
определи писмено програма за провеждане на извънреден инструктаж в зависимост
от причината, наложила неговото провеждане, а в чл.16, ал.1, 2 и 3 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г. се изброени хипотезите, при които се провежда извънреден
инструктаж. В случая предписанието до „Тийм Пауър Европа“ ЕООД е дадено поради
изначалната липса на такава програма, а не по отношение на възникнала конкретна
хипотеза от визираните в чл.16, ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., поради
което не е необходимо посочването на конкретно основание за провеждане на
извънреден инструктаж.
Лишено от основание е и възражението, че
предписанието по т.2 от протокол № ПР ****/28.04.2021 г. не е съобразено с
нормата на чл.107т, ал.1 т.3 от КТ, според която задължение на предприятието
ползвател, а не на работодателя, е да инструктира работника или служителя за
безопасното и здравословното изпълнение на работата. Както правилно е отбелязал
горестоящият административен орган в потвърждаващото предписанието решение, в
случая ПАМ е приложена спрямо „Тийм Пауър Европа“ ЕООД в качеството му на
работодател на лицето И.И.Г, назначена на длъжност „технически секретар“,
установена да работи в офиса на дружеството при посещението на контролните
органи, а не по отношение на изпратените работници в чужбина.
Гореизложеното обуславя извод за
законосъобразност на оспорения акт в частта относно предписанието по т.2,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна и като такава
подлежи на отхвърляне в тази част.
Относно задължителното предписание по т.3
от протокола за извършена проверка:
С това задължително предписание
работодателят „Тийм Пауър Европа“ ЕООД е задължен да уведоми писмено всеки
работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да
ползва през календарната 2021 година, включително отложен или неизползван от предходни
календарни години, съгласно чл.37а от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските. Нормата на чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските регламентира, че в началото на всяка календарна година, но в срок не
по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник
или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва
през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни
календарни години. Анализът на разпоредбата сочи, че същата има императивен
характер, като въвежда и точен краен срок, в който работодателят следва да
изпълни това свое задължение, а именно – не по-късно от 31 януари на
съответната календарна година. В конкретния случай по делото е безспорно
установено, че „Тийм Пауър Европа“ ЕООД е работодател на лицето И.И.Г,
назначена на длъжност „технически секретар“, установена да работи в офиса на
дружеството при посещението на контролните органи, като по отношение на това
лице не е изпълнил задължението си по чл.37а от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските. Това неизпълнение е констатирано от органите на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна при извършената проверка на място и тази по
документи, при които проверки не е представено такова уведомление. Освен това
от събраните по делото гласни доказателства /показанията на свидетеля Г./ се
установи, че в „Тийм Пауър Европа“ ЕООД има назначено още едно лице на трудов
договор, което в момента на проверката е било в отпуск по майчинство, за което
също няма данни и твърдения да е уведомено за размера на полагащия му се платен
годишен отпуск.
Задължението по чл.37а от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските за уведомяване относно платения годишен
отпуск е на работодателя и следва да бъде изпълнено по отношение на всички
работници и служители в предприятието, без оглед на заеманата от тях длъжност и
изпълняваните трудови функции, поради което неоснователно е възражението в
жалбата, че несъответно с целта на посочената разпоредба и житейски нелогично е
служителят, който отговаря за пълния набор от дейности, извършвани във връзка с
персонала в дружеството, в т.ч. за изчисляване на отпуски и обезщетения, както
и за изготвяне на график за отпуските, да си изпраща писмено уведомление за
платения годишен отпуск, на който има право през календарната година. Доводите
на жалбоподателя за неприложимост на българското законодателство по отношение
на правото на платен годишен отпуск на работници, изпратени за изпълнение на
временна работа в предприятия ползватели във Федерална Република Германия,
както и цитираната в жалбата практика на Съда на Европейския съюз, са
неотносими към разглеждания казус, предвид това, че нарушението на чл.37а от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските е констатирано относно
служител, който престира работна сила в офиса на дружеството на територията на
Република България.
Налага се извод за законосъобразност на
предписанието по т.3 от протокол № ПР ****/28.04.2021 г., поради което жалбата
в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предписанията по т.2 и т.3 от протокол № ПР
****/28.04.2021 г. са издадени в съответствие с целта на закона –
предотвратяване и преустановяване на констатираните нарушения на трудовото
законодателство и отстраняване на вредните последици от извършените нарушения.
В обобщение съдът намира предписанието по
т.1 от протокол № ПР ****/28.04.2021 г. за незаконосъобразно, поради което в
тази част обжалваният индивидуален административен акт следва да бъде отменен.
В останалата част, относно дадените задължителни предписания по т.2 и т.3 от
протокол № ПР ****/28.04.2021 г., актът е законосъобразен, а жалбата срещу него
е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед крайния изход на спора и
своевременно заявеното искане в полза на ответната страна, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ,
във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 лева,
определени съобразно отхвърлената част от жалбата и фактическата и правната сложност на делото.
Въпреки частичното уважаване на жалбата в
полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение поради липсата на доказателства за заплащане на такова. В
представения на л.40 от делото договор за правна защита и съдействие, сключен
между „Тийм Пауър Европа“ ЕООД и адвокат М.Т., е договорено възнаграждение в
размер на 400 лева, но не са налице доказателства за извършено плащане /в брой
или по банков път/, а посочената в договора норма на чл.38 от Закона за
адвокатурата е неприложима по отношение на юридически лица, каквото безспорно е
оспорващото търговско дружество. Доколкото жалбата не е уважена в цялост
съдебно-деловодните разноски за заплащане на държавна такса за образуване и
разглеждане на делото следва да останат в тежест на жалбоподателя.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ предписанието по
т.1 от протокол № ПР ****/28.04.2021 г. на служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, потвърдено с Решение изх. № ****/04.06.2021 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ****, против предписанията по
т.2 и т.3 от протокол № ПР ****/28.04.2021 г. на служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, потвърдени с Решение изх. № ****/04.06.2021 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
ОСЪЖДА „Тийм Пауър Европа“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ****, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 70
/седемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: