Решение по дело №874/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260078
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 29 януари 2021 г.)
Съдия: Златко Димитров Мазников
Дело: 20205530200874
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер:                                     07.10.2020 г.                         гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                        Шести наказателен състав

На тридесети септември                                 Година: 2020

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                  Председател: Златко Мазников

                                                     Съдебни заседатели:

 

Секретар: Светла Иванова

Прокурор:

 

Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников

а.н.дело № 874 по описа за 2020 година

 

 

               и за да се произнесе, съобрази:

               Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 24-002513 от 24.03.2020 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.

               Жалбоподателят „МЕСЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.София, ЕИК *********, твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено, алтернативно – изменено, като размера на наложената с него имуществена санкция бъде намален до минимума, предвиден в чл.414, ал.1 от КТ. Претендира за направените по делото разноски.

               Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна, и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

               Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

               С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002513 от 28.02.2020 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ – Кодекс на труда (Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.) за нарушение на чл.272, ал.1 от КТ (Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: получени аванси; надвзети суми вследствие на технически грешки; данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; запори, наложени по съответния ред; удръжки в случая по чл.210, ал.4).

               Като описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, в НП е посочено, че при извършена на 05.02.2020 год. проверка на стопанисван от жалбоподателя офис, находящ се в гр.Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 157, и на 28.02.2020 год. по представени документи в сградата на въззиваемата страна било установено, че жалбоподателят в качеството му на работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ направил в предприятието си еднократна удръжка в размер на 1966,31 лева, наречена запор, от трудовото възнаграждение за извършената работа през м.юни 2019 год. на работника/служителя Иван Митков Минев, ЕГН **********, без негово съгласие и без да е налице никоя от хипотезите за допустимост на удръжки от трудовото възнаграждение (получени аванси; надвзети суми вследствие на технически грешки; данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; запори, наложени по съответния ред; удръжки в случая по чл.210, ал.4 от КТ). Прието е също, че съгласно Вътрешните правила за организация на работната заплата на дружеството трудовото възнаграждение е следвало да се изплати до 10.07.2019 год., поради което жалбоподателят бил в нарушение от 11.07.2019 год.

               В случая, видно от гореизложеното, става въпрос за нарушение, извършено чрез действие – еднократна удръжка от трудовото възнаграждение за м.юни 2019 год. на работника/служителя Иван Минев, а не за неизплащане на трудовото му възнаграждение в пълния му дължим размер, в частност – на процесната удръжка, ако се приеме, че последната е била извършена без основание. Следователно определящо за датата на извършване на нарушението, ако и доколкото то в действителност е било извършено, е датата на извършване на съставомерното действие – датата, на която е била направена (осчетоводена) удръжката, а не датата, на която в предприятието се изплащат трудовите възнаграждения съгласно Вътрешните правила на жалбоподателя за организация на работната заплата на дружеството – 10 число на следващия месец (чл.16 от Вътрешните правила, приложени  л.24-28 от делото). Тази дата обаче (датата на извършване на съставомерното действие) не е изрично посочена в НП, за да се приеме, че жалбоподателят, ако и доколкото е извършил вмененото му нарушение, е в нарушение именно от 11.07.2019 год., както е приел административно-наказващият орган, т.е. НП не съдържа всички факти и обстоятелства от съставомерен характер (в частност – обуславящите датата на извършване на нарушението), респективно – не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания).

               Нещо повече: от представените в хода на съдебното следствие извлечения от счетоводните сметки на жалбоподателя (л.71-81 от делото) се установява, че процесната удръжка е била извършена (осчетоводена) на 30.06.2019 год., когато е било прекратено трудовото правоотношение на работника/служителя ..според заповедта на л.40 от делото, т.е. жалбоподателят, дори е извършил вмененото му нарушение, го е извършил именно на 30.06.2019 год., респективно – НП е незаконосъобразно и по съществото на спора, тъй като не е извършил нарушение на 11.07.2019 год., каквото е административно-наказателното му обвинение.

               По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на представлявалия ги упълномощен защитник в размер на 1290 лева, имайки предвид липсата на възражение за прекомерност на същото.  

               Водим от горните мотиви, съдът  

     

                                                   Р  Е  Ш  И :

 

               ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 24-002513 от 24.03.2020 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.

 

               ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” гр.Стара Загора да заплати на„МЕСЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Искър“, г.к. „Гара Искър“, ул. „Димитър Пешев“ № 3А, ЕИК *********, сумата от 1290 (хиляда двеста и деветдесет) лева, представляваща направени разноски по а.н.дело № 874/2020 год. на Старозагорския районен съд.   

 

               Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: