№ 182
гр. В., 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:ВАЛЯ Й. М.
ГАБРИЕЛ П. Й.
при участието на секретаря ИЛИЯНА СТ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20241300500300 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Т. Й. П., Й. Л. И., С. Л. С., чрез адв. Н.А.
от АК-В., със заявен съдебен адрес: ********* против Решение № 23 от 09.01.2024г.,
постановено по гр.д. № 45/2022г. на РС-В..
С обжалваното първоинстанционно решение е признато за установено на основание
чл.108 от ЗС по отношение на ответниците Т. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„*********“ № 61, Й. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „*********“ № 61 и С. Л.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „*********“ № 61, че ищците Д. М. Д., ЕГН
********** и Е. М. Й., ЕГН **********, двамата с пос.ен адрес: гр. В., ул. „*********“ №
61 са собственици на поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. В., като ответниците Т. Й. П., Й. Л. И., С. Л. С. са осъдени да
предадат владението върху описания имот на Д. М. Д. и Е. М. Й. и е отменен Нотариален
акт за собственост на основание наследство и давностно владение, издаден по
обстоятелствена проверка № 153, том IX, регистър 11629, дело 1458 от 2007 г. на Нотариус
Н.А. с район на действие Районен съд - В., рег. № 028 на НК.
Със същото решение е признато, на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 от ГПК, за
недоказано оспорването на следните доказателства по делото: Молба - Декларация от Т. Й.
П. № УО640- 9401/15.08.2007 г. чрез Кметство до Нотариус № 028 в съдебен район гр. В. и
Декларация изх. № 17093/15.09.1992 г. от Б* С.а Л*, М.И.Л. и Д. М. Й. и Опис № УО-640-
1
9401/15.08.2007 г.
С решението районният съд е разпределил отговорността за разноски на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците.
С въззивната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението на ВРС,
постановено по нередовна искова молба-противоречие между обстоятелствена част и
петитум. Ищците не твърдели, че те-ответниците владеят целия поземлен имот, което било
част от основанието на иска по чл.108 от ЗС.
На следващо място, при условията на евентуалност, се навеждат доводи за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателите считат, че определената от ВРС правната квалификация на иска
била неправилна, с оглед твърдените факти следва да е по 124 ГПК и чл.109 ЗС. Ищците
твърдели в исковата молба, че те-ответниците не били собственици на ½ ид.ч от процесния
имот, а били осъдени да предадат владението на целия имот.
Изразяват несъгласие с извода на ВРС, че владеят целия имот, които извод бил
немотивиран и в противоречие на събраните по делото доказателства, включително и от
показанията на свидетелите на другата страна. Сочат, че са твърдели, че владеят 1/2 ид.част
от имота-тази която са придобили по давност, а не владеят целия поземлен имот, което било
установено от показанията на посочените от тях свидетели. ВРС дал вяра на показанията на
свидетелка М.а-дъщеря на ищците, която била заинтересована от изхода на делото, без да
извърши преценка по чл.172 от ГПК.
По делото било установено, че целият имот е разделен с ограда на две части, като
всяка част има отделен входа за двора за всяка от страните и всеки владее своята част,
установено от свидетеля Й..
Твърдят, че владеят ½ ид.ч. от поземления имот на правно основание, като
собственици на тази част от имота, която са придобили по давност от Т. Й. П., а от Й. Л. И. и
С. Л. С. по давност и по наследство от баща им Л.Й.. В ОИМ направили възражение, че са
придобили по давност ½ ид.част от поземления имот вследствие на владение в
продължение на повече от 30 години. Впоследствие уточнили, че придобили владението още
при учредяване правото им на строеж с НА № 95, том I, нот.дело № 202/1970 г. на В.ския
народен съд. Считат, че ВРС допуснал нарушение на чл.68 ал.1 и чл.79 ал.1 от ЗС,
доколкото били доказали възражението за придобиване по давност на 1/2 ид.част от
процесния поземлен имот .
Посочват, че в т. IV от неоспорения нотариален акт № 95, том I, нот.дело № 202/1970
г. на В.ския народен съд страните по договора са се уговорили кой каква част от поземления
имот ще владее - Б* С.а 50 кв.м., ответницата по жалба Д. М. - 100 кв.м. и останалите 150
кв.м. ще владеят Т. Й. П. и съпругът и . С. - баща и наследодател на Й. и С. .ви. Страните са
се споразумели всяка страна, носител на правото на строеж на жилище и собственицата на
2
имота да има свое владение върху конкретна част поземления имот . Излагат, че ВРС, като
тълкувал посочената точка от нотариалния акт, без да е налице спор между страните,
допуснал нарушение и на чл.20 от ЗЗД,
Изразяват несъгласие с извода на ВРС, че те-ответниците не станали собственици по
давност на 1/2 ид.част от поземления имот, който бил в противоречие с доказателствения
материал по делото-свидетелските показания на Й., Л., В..
ВРС не бил съобразил презумпцията на чл.69 от ЗС - който владее имота се
предполага, че го владее за себе си, а не за другиго.Тази презумпция не е оборена от
ответниците. ВРС не се е съобразил с нея и поради това е нарушил чл.69 от ЗС.
Излагат, че манифестирали собственическо отношение към своята 1/2 ид. ч. Сочат, че
с нотариално заверена декларация с рег.№ 17093/15.09.1992 г.от Б* С.а Л*, от съпругът й
М.И.Л. и от ищцата Д. М. Й., че „като съседи“ на . С. Й. /покойния баща на втория и третия
жалбоподател/ и Т. Й. П. /първата жалбоподателка/ деклараторите дават съгласието си
последните да изградят постройки в собственото си дворно място на процесния адрес в гр.
В.. С изричен диспозитив на решението ВРС приел, че не е доказано оспорването на тази
декларация, и формират извод, че същата е вярна, а като не я обсъдил в обжалваното
решение ВРС нарушил чл.236 ал.2 ГПК.Същото нарушение било допуснато и по отношение
на необсъдените Опис № У0-640-9401/15.08.2007г.,
Твърдят, че установили владение по смисъла на чл.68 ал., от ЗС от 1970 година върху
1/2 ид.ч. от имота. Т. Й. П. лично, а Й. Л. И. и С. Л. С., на осн.чл.82 от ЗС присъединили
своето владение към владението на техния баща и праводател . С. Й..
Молят Съда да прогласи недопустимостта на обжалваното решение, а при условия на
евентуалност, че приеме решението за допустимо, да го отмени като неправилно, вместо
което да постанови друго с което да отхвърли предявения иск по чл.108 от ЗС,както и да
отмени решението в частта, в която на осн.чл.537 ал.1 ГПК е отменен нот.акт № 153 том IX
.регистър 11629/2007 г. дело № 1458/2007 г. на нотариус Н.А., рег.№ 028, район на действие
ВРС. Отправя искане за присъждане на разноски.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответниците по жалбата-Д. М. Д. и
Е. М. Й. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата по подробно
изложените съображения, като неоснователна. Искат потвърждаване на постановеното от
ВРС решение. Претендират присъждане на съдебни разноски за въззивното производство.
Представят доказателства: Присъда № 50 от 12.09.2023 г. по НОХ д. № 20221320200756 по
описа за 2022 г на Районен съд гр. В., влязла в сила на 29.12.2023 г.; Присъда от 12.10.2022 г.
по НЧХ д. № 328 за 2021 г. на Районен съд гр. В., влязла в сила на 02.03.2023 г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК по делото е постъпила насрещна въззивна жалба от
ищците Д. М. Д. и Е. М. Й. срещу въззивното решение, в частта, с която е признато на
основание чл.194, ал.З, изр.1 от ГПК за недоказано оспорването на истинността -
3
автентичността на Молба - декларация от Т. Й. П. № У0640-9401/15.08.2007 г. чрез Кметство
до Нотариус № 028 в съдебен район гр.В. и в частта му, в която е признато на основание
чл.194, ал.3, изр.1 от ГПК за недоказано оспорването на верността - съдържанието на Опис
№ УО640- 9401/15.08.2007 г.
В насрещната въззивна жалба се заявява, че първоинстанционното решение в
обжалваната част е неправилно, поради допуснато от ВРС съществено нарушение на чл.183,
чл.193 и чл.194 от ГПК, тъй като насрещните страни не представили по делото оспорения
документ- Молба - декларация от Т. Й. П. № У0640-9401/15.08.2007 г. чрез Кметство до
Нотариус № 028 в съдебен район гр.В. в оригинал. При това положение ВРС е следвал да
изключи представения препис на посочената малба-декларация от доказателствата по делото
на основание чл.183 ГПК.
Иска се от Съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, вместо
което да постанови друго с което на основание чл.183 от ГПК да изключите от
доказателствата по делото Молба — декларация от Т. Й. П. № У0640-9401/15.08.2007 г. чрез
Кметство до Нотариус № 028 в съдебен район гр.В..
Ответниците по тази жалба Т. Й. П., Й. Л. И. и С. Л. С. в отговор вх.
№10003/26.08.2024г. изразяват становище за неоснователност на насрещната въззивна
жалба.
В производството по настоящето дело, в съответствие с разпоредбата на чл. 266 от
ГПК, с определение от 30.10.2024г., постановено в проведеното открито съдебно заседание
са оставени без уважение направените доказателствени искания на ответниците по
въззивната жалба Д. М. Д. и Е. М. Й. за приемане на следните доказателства: Присъда № 50
от 12.09.2023 г. по НОХ д. № 20221320200756 по описа за 2022 г на Районен съд гр. В.,
влязла в сила на 29.12.2023 г.; Присъда от 12.10.2022 г. по НЧХ д. № 328 за 2021 г. на
Районен съд гр. В., влязла в сила на 02.03.2023 г., като несъотносими към спора и поради
настъпила преклузия.
В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в сроковете по чл. 259 ГПК и чл.263 ГПК, от легитимирани
лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което са
допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
4
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбите пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на РС-В., като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбите оплаквания, които определят
предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
По въззивната жалба на Т. Й. П., Й. Л. И., С. Л. С.:
Възражението на въззивниците-ответниците за недопустимост на обжалваното
решение е неоснователно. Съдът констатира, че исковата молба не страда от пороци. В
обстоятелствената част на исковата молба /стр.4/ ищците са заявили, че са собственици на
целия поземлен имот с идентификатор:********** по КККР на гр.В.. На стр.5 от исковата
молба са заявили, че до 30.12.1997г. незастроената част от поземления имот е владяна от
майката на ищцата, а след това от тях двамата ищци със съзнанието и знанието, че е само
тяхна собственост, влизали и излизали свободно, поставяли вътрешни междинни огради,
където искали и преценявали, винаги имали ключ от двете входни врати, поставени на
външната ограда на ПИ-откъм ул.“Св.Р. В.ски. В ПИ складирали и поставяли техни вещи ,
поставяли временни постройки и разполагали с имота свободно до юли 2021 г. През месец
юли 2021 г. ответницата Й. Л. И. и съпругът й Т.Ц.И., след предизвикан скандал от тях,
лишили ищцата от възможността да ползва незастроената част от поземлен имот с
идентификатор № ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В.. В
незастроената част от западната страна на имота М. - дъщерята на ищцата от години
държала туристическо ремарке, което ответницата Й. И. и съпругът изкарали на улицата и
заявили на ищцата Д. Й., че тя там няма нищо и на негово място паркирали лекия си
автомобил. През месец октомври 2021 г. Т.Ц.И. -съпруг на ответницата Й. И. заковал вратата
за мазетата с летви, която се намирала от южната страна на жилищната сграда и до която
врата ответниците винаги достигали, преминавайки през западната незастроена част от
поземления имот. По този начин били затруднени да стигат до мазетата, където складирали
пелетите за парното. Впоследствие установили, че ответниците през 2007г. се снабдили с
Нотариален акт за собственост на основание наследство и давностно владение, издаден по
обстоятелствена проверка № 153, дело № 1458/2007 г. по описа на нотариус Н.А. за ½ ид.ч.
от имота.
С оглед твърдението, че ответниците ги били лишили от правото да ползват
процесния поземлен имот и оспорили собствеността им са заявили и търсената от съда
защита в пититума на исковата молба, с искане за постановяване на съдебно решение, с
5
което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че те-ищците са
собственици на поземлен имот с идентификатор **********, както и за осъждането на
ответниците да предадат владението върху имота на ищците. Отправено е и искане за отмяна
на нотариален акт № 153, т. IX, дело № 1458/2007г. по описа на нотариус Н.А..
Своевременно с отговора на исковата молба ответниците и настоящи въззивници са
навели възражение за придобиване собствеността по давност на ½ ид.ч от процесния
поземлен имот с идентификатор ********** с непрекъснато владение в продължение на
повече от 30 години. Правната квалификация на възражението на ответниците е по чл.79 ЗС.
При тези данни правната квалификация на предявеният иск е по чл.108 ЗС –
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. Ето защо, възражението по отношение дадената от ВРС правна
квалификация на иска е неоснователно.
За уважаването на ревандикационния иск по чл.108 ЗС ищците следва да докажат
наличието на следните три кумулативни предпоставки: че са собственици на недвижимия
имот; че са лишен от владението или държането на имота, към датата на предявяване на
иска; че ответникът владее или държи имота без правно основание.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че въззиваемите-ищците Д.
Й. и Е. Й. са собственици на процесния имот - поземлен имот с идентификатор №
********** по КККР на гр. В. и административен адрес: гр.В., ул.“Св.Р. В.ски“№61, който
придобили в режим на СИО. От доказателствата в хронологичен порядък се установява, че:
1. С Нотариален акт № 153 том II нот. д. № 633 от 1969 г. на В.ския народен съд, Б* С.а Л* с
ЕГН ********** - майка на ищцата Д. М. Д. - Й. е закупила на 09.07.1969 г. дворно място,
съставляващо част от имот планоснимачен № 4 - четири, от който е образуван парцел II-4-
364 в квартал 74 по плана на гр.В. от около 375 кв.м., при съседи: наследниците на В.И. и
М.П.М..
2.С Протокол № 37/30.11.1972г. за оценка на придаваеми се по регулация недвижими
имоти съгласно закона и правилника за плановото изграждане на населените места, изготвен
от комисия, назначена от председателя на ГНС гр.В., съгласно който Б* С.а Л* /по баща Й.а/
е придобила в собственост 33 кв.м. от имот пл.4-364 в кв.74, собственост на Я.Т.А., които са
се придавали по регулация към нейния парцел II-4-364 в кв.74 по плана на гр.В..
3. На 30.12.1997 г. с Нотариален акт № 70 том XVI нот. дело № 4977 от 1997 г. на
В.ския районен съд, Б* С.а Л* е прехвърлила на дъщеря си- ищцата Д. М. срещу
задължението на последната да поема гледането и издръжката на нея и на съпруга й М.И.Л.,
следния свой недвижим имот: Дворно място в гр.В. на ул.”*********” № 61, съставляващо
парцел II- 218 в кв.74 по плана на гр. В., целият от 330 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от
сутерена от масивната двуетажна жилищна сграда, построена в парцела на 94 кв.м., ведно с
две стаи от същия сутерен - едната със северно, другата с южно изложение, до съседи на
парцела: улица, парцел III-218, парцел ХV-226 и парцел I-217 в кв.74 по плана на гр.В..
Видно от съдържанието на нотариалния акт, дворното място ищцата Д. М. придобила
6
без ограничения и тежести.
Видно от приложеното към ИМ удостоверение за сключен граждански брак ищците
Д. М. Д. - Й. и Е. М. Й. са съпрузи, сключили граждански брак на 07.02.1987 г. Следователно
недвижимият имот, описан в нотариален акт № 70 том XVI нот. дело № 4977 от 1997 г. на
В.ския районен съд двамата ищци са го придобили на 30.12.1997 г. в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/. Видно от съдържанието на посочения нотариален акт ищците
са придобили правото на собственост на цялото дворно място, върху който е построена
двуетажната масивна жилищна сграда със сутерен и за което към момента на придобиването
му е бил отреден парцел II- 218 в кв.74 по плана на гр. В., а към настоящия момент това
дворно място съставлява поземлен имот с идентификатор № **********, с площ от 354
кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В., съгласно приложената скица
№ 15-886674 от 11.08.2021 г. на СГКК гр.В. /л.15/.
От приетата по делото СТЕ се установява идентичността на индивидуализираното
дворно място в посочените по-горе нотариални актове с поземлен имот с идентификатор №
********** по КККР на гр.В., като пред настоящата инстанция страните не споря по този
въпрос.
Правната квалификация на наведеното от ответниците-въззивниците възражение за
придовибане на ½ ид.ч. от процесния поземлен имот на основание давностно владение е по
чл. 79, ал. 1 ЗС.
ВОС намира, че от ангажираните по делото доказателства от въззивниците-
ответниците не се доказва същите да са придобили ½ ид.ч. от собствеността на процесния
поземлен имот с идентификатор № ********** на основание давностно владение повече от
10 години, с начало на давностния срок сключването на договора, обективиран в нотариален
акт № 95, том I дело № 202 от 1970 г. на В.ския районен съд, поради следните съображения:
Страните не спорят, че с приложения нотариален акт за учредяване на правото на
строеж върху чужда земя/суперфиция /№ 95, т. 1, дело 202/1970 г. майката на ищцата - Б* С.а
Й.а отстъпила на ищцата Д. М. Д., представлявана от баща си М.Д. и на . С. Й. и съпругата
му Т. Й. П. да построят заедно с нея в собственото й дворно място, съставляващо парцел 11-
4-364 кв.74 двуетажна жилищна сграда със сутерен по утвърден архитектурен проект. Пред
настоящата инстанция спорен между страните е въпроса дали с посочения нотариален акт
въззивниците- ответниците са придобили собствеността на ½ ид.ч. от дворното място.
Настоящият състав, като съобрази обективираната воля на страните в посочения
нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя - суперфиция, счита че на
ответниците не е прехвърлена собствеността на част от дворното място, а е разпределено
ползването на част от него - 150 кв.м. с оглед ползване на бъдещия жилищен обект.
Следователно уговореното в нотариалния акт ползване на част от дворното място от
ответниците е съобразно чл.64 от ЗС. В нотариалния акт липсва материализирана воля на
собственика Б* С.а Й.а за разпореждане-прехвърляне на собствеността на дворното място.
При тези данни установената от ответниците фактическа власт върху част от дворното място
е на договорно основание със собственика на земята – разпределеното им право на ползване
7
на част от дворното място и същите се явяват впоследствие държатели, като са държали
имота от името и за сметка на собственика – Б* С.а Й.а до прехвърляне на собствеността на
процесното дворно място с нотариален акт № 70 том XVI нот. дело № 4977 от 1997г.
От данните по делото не се установява ответниците да са обърнали държането във
владение, да са манифестирали пред собственика Б* С.а Й.а, а впоследствие и пред ищците,
като последващи приобетатели, че владеят дворното място изключително и само за себе си
до м.юли 2021г., когато са извършили действия по оспорване собствеността на ищците върху
поземления имот - ограничили достъпа на ищците чрез смяна на патрона на портала до
двора, изнасяне извън двора на паркираното ремарке на дъщерята на ищците,
непосредствено възприети от ищците.
На следващо място, при така заявеното начало на давностния срок - 06.03.1970г.,
ответниците не биха могли да придобият собствеността на ½ ид.ч. от дворното място с
изтичане на 10-годишен давностен срок - 07.03.1980г., поради наличие на въведената в чл.59
от ЗТСУ законова забрана за придобиване по давност на реално определени части от
дворищнорегулационни парцели. Норма е императивна, за приложението на която съдът
следи служебно и без страната да се е позовала на нея. Закона за териториано и селищно
устройство /ЗТСУ/ е обнародван в ДВ бр.29 от 10.04.1973 г. и е действал до отмяната му от
Закона за устройство на територията, обнародван в ДВ бр. 1 от 02.01.2001 г. в сила от
31.03.2001 г.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ОСГК на ВС в Решение № 186 от
19.11.1987 г. по гр. д. № 154/86 г. при действието на ЗТСУ не е допустимо не само
придобиването по давност на реални части, но и на идеални части от
дворищнорегулационни парцели чрез владение върху реални части. Без значение е и
въпросът за размерите на тези части.
Владението на реално разграничена част от парцел за какъвто и да е срок нито води
до придобиването на собствеността по давност, ако давностният срок е завършен след
влизането в сила на ЗТСУ нито може да се счита за владение върху идеална част и няма за
последица придобиването по давност на съответната идеална част.
Приложената по делото Декларация изх.№ 17093 от 15.09.1992 г. от Б* С.а Л*, М.И.Л.
и Д. М. Й., също не би могла да се приеме за начало на дваностно владение в полза на
въззивниците-ответниците. Видно от съдържанието на декларацията Б* С.а и ищцата Д. М.
са изразили съгласие . С. Й. и Т. Й.а П. да построят гараж с пристройка в процесния
поземлен имот, което не се е осъществило. Използвания в декларацията израз „като съседи“
и предвид волеизявленията на страните материализирани в нотариален акт № 95, том I дело
№ 202 от 1970 г., с който е учредено право на строеж на ответниците съдът тълкува
изразената воля на деклараторите - Б* С.а и Д. М., в смисъл, че са съседи с Л.Й. и Т. П., като
собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда, която е построена в процесния
поземлен имот, в която обекти имат и . С. Й. и Т. Й.а П., а не в смисъл, че са съседи на
дворното място-поземления имот, каквито доказателства по делото в тази насока липсват.
8
Обратно на наведените възражения на въззивниците с въззивната жалба, настоящият
състав намира, че от показанията на разпитаните по делото свидетели - Н.В., М.Й. и Я.Л.,
посочени от въззивниците-ответниците, не се установява ответниците Т. П. и Л.Й. – починал
съпруг на първата ответница и баща на ответниците Й. И. и С. С., както и последните двама
ответници да са установили през периода от 06.03.1970г до м.юли 2021г.. фактическа власт
върху ½ ид.ч от процесния поземлен имот изключително за себе си и да са владели
непрекъснато, явно, несъмнено и необезпокоявани в продължение на законоустановения
давностен срок от 10 години.
Свидетелите декларативно, без каквато и да било конкретика, единствено посочват,
че познават страните по делото. Всички живеят в къща, етажна собственост, но откакто се
помнят дворното място се ползвало от ответниците, но не знаели кога и как са се делили.
Свидетелката Я.Л. посочва, че страните живеят в имота, като двора се ползвал от всички но
не заявява как. Взаимоотношенията между страните се влошили преди около една година.
Свидетелката посочва, че през 2007г.е ходела с ответницата Й. И. да си узакони строежа,
като за дворното място свидетелката не посочва никакви обстоятелства по установяване и
упражняване на фактическа власт от ответниците върху процесния ПИ и период, както и по
съставяне на констативния нотариален акт на ответниците през 2007г.
По делото от въззиваемите-ищците е доказана и третата предпоставка – владението
на поземления имот от ответниците без правно основание. Лишаването на ищците от
владението на имота се установява от показанията на свидетелката М. М.а и К.Н., като
същите установяват, че от м.юли 2021г. ответниците лишили ищците от ползването на
дворното място, като сменили патрона на вратата – портала и изнесли от дворното място
паркираното ремарке,собственост на дъщерята на ищците. Свид.М.М.а-дъщеря на ищците,
израстнала и живуща в процесния имот, последователно и в хронологичен порядък посочва
размера на цялото дворно място, като по нотариален акт знае, че е около 330 кв.м. В
дворното място има само една ограда, която е между двете входни врати и е изградена преди
много години от баба й Б*- първоначалния собственик на имота и праводател на ищците.
След скандал между ищците и ответниците през м.юли 2021г. съпругът на ответницата Й. И.
сменил секретния патронник на вратата на дворното място, която води до дворното място и
до мазето което ищците ползват. Свидетелката установява понастоящем, как се осъществява
достъпа на страните до етажите на жилищната сграда, като посочва, че жилищната сграда
има три входа. Единият вход на жилищната сграда се ползва от ищците и свидетелката.
Другите два входа се ползват от ответниците. Посочва, че оградата на дворното място
винаги е била с две външни врати. Впоследствие баба Б* изградила тази ограда в двора.
Не знае поради каква причина баба Б* изградила втората входна врата на дворното място
и изградила ограда, разделяла двора само в предната част на двора, до къщата. Не знае на
какво основание ответниците през юли 2021 г., са ограничили достъпа на родителите й-
ищците и на нея самата до дворното място. Видно от показанията на същата свидетелка,
постройките в двора, мазе, външна тоалетна и павилиона, са изградени от майка й –ищцата
9
Д. Й. и от баба й Б* Й.а, като тези показания се подкрепят и от показанията на свид.П.. Свид
М.а посочва, че навеса в двора бил построен от Т. - съпруг на ответницата Й. И. и от ищцата
от Д.. Целият двор е на родителите й-ищците, като ползвали двора до юли 2021 г., когато
ответниците ги лишили от ползването.
Обстоятелството, че след придобиване на ПИ от ищците се ползвал единствено от тях
се установяван и от показанията на свидетелят Ем.П.. Свидетеля израснал, учил и живее и
понастоящем в квартала на страните по делото. Този свидетел посочва, че като учени си
купувал закуски от лавката на ищците, която била разположена в процесния ПИ, като в
двора складирали и стоката-каси с пълни и празни бутилки. Преди около 10 години
извършил и ремонтни дейности в процесния ПИ – санирал къщата, като ищцата Д. Й. му
дала ключове от входните врати, ползвал и товарното ремарке което ищците държали в
двора. В двора съхранявал инструментите и строителните материали. Посочва, че извършил
и други ремонтни дейности на ищите-Д. и Е., поради което многократно е посещавал и
влизал в имота.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. и М.а, същите са
последователни и логични и кореспондират на доказателствения материал по делото.
Предвид изложените по-горе съображения и поради съвпадане на крайните изводите
на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
установителната и осъдителната част, а именно в частта в която е признато за установено на
основание чл.108 от ЗС по отношение на ответниците Т. Й. П., ЕГН **********, Й. Л. И.,
ЕГН **********, и С. Л. С., ЕГН **********, че ищците Д. М. Д., ЕГН ********** и Е. М.
Й., ЕГН **********, са собственици на поземлен имот с идентификатор ********** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., както и в частта в която
ответниците Т. Й. П., ЕГН **********, Й. Л. И., ЕГН ********** и С. Л. С., ЕГН
**********, са осъдени да предадат на ищците Д. М. Д., ЕГН ********** и Е. М. Й., ЕГН
**********, владението върху посочения по-горе недвижим имот.
Съгласно разясненията дадени в ТР№ 3/29.11.2012г. по тълк.д.№ 3/2012г. на ОСГК на
ВКС, правилото на изречение последно от разпоредба на чл.537, ал.2 от ГПК представлява
законна последица от уважаване на предявен установителен иск за собственост, по който
въпрос съдът е длъжен служебно да се произнесе.
Съдът намира, че в конкретния случай, като последица от уважаването на предявения
реваникационен иск на ищците, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, ВРС неправилно е
отменил изцяло Нотариалния акт за собственост на основание наследство и давностно
владение, издаден по обстоятелствена проверка № 153, том IX, регистър 11629, дело 1458 от
2007 г. на Нотариус Н.А. с район на действие Районен съд - В., рег. № 028 на НК поради
което в тази част решението следва да се отмени, вместо което, да се постанови друго за
отмяна на посочения нотариален акт само в частта в която ответниците са признати за
собственици на ½ ид.ч от поземлен имот 328 в к-с“Строител“ по действащия кадастрален
план на гр.В., а сега представляващ поземлен имот с идентификатор ********** по
10
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.. В останалата част констативния
нотариален акт, с която ответницата Т. Й. П. и . С. П. са признати за собственици на имоти
от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда- две отделни обособени
самостоятелни жилища са извън предмета на делото и в тази част не следва да се отменя
констативния нотариален акт.
За пълнота следва да се отбележи, че отправеното от ищците искане за отмяна на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на Нотариалния акт № 153, том IX, регистър 11629, дело
1458 от 2007 г. издаден по обстоятелствена проверка от Нотариус Н.А. с район на действие
Районен съд - В., рег. № 028 на НК обективирано в петитума на исковата молба съгласно
разясненията в ТР№ 3/29.11.2012г. по тълк.д.№ 3/2012г. на ОСГК на ВКС не представлява
самостоятелен иск. Съдът служебно и без отправено искане прилага правилото на изречение
последно от разпоредба на чл.537, ал.2 от ГПК, като законна последица от уважаване на
предявен установителен иск за собственост.
По насрещната въззивна жалба на ищците насочена срещу първоинстанционното
решение в частта в която е признато на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 от ГПК за недоказано
оспорването на истинността - автентичността на Молба - Декларация от Т. Й. П. № УО640-
9401/15.08.2007 г. чрез Кметство до Нотариус № 028 в съдебен район гр. В., както и в частта
в която е признато на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 от ГПК за недоказано оспорването на
верността - съдържанието на Опис № УО-640-9401/15.08.2007 г.
Съдът приема насрещната въззивна жалба за неоснователна, поради следните
съображения:
Видно от приложеното по делото копие на Молба - Декларация от Т. Й. П. № УО640-
9401/15.08.2007 г., издател е Община В. и е адресирана до нотариус с рег.№028 в съдебен
район гр.В.. Следователно молбата-декларация не се намира у ответниците, а при нотариуса
до когото е адресиран, поради което не са налице основанията за прилагане на чл.183 от ГПК
за изключване от доказателствения материал по делото. След провеждане на нотариалното
производство по посочената молбата-декларация е издаден приложения по делото
Нотариалния акт за собственост на основание наследство и давностно владение, издаден по
обстоятелствена проверка № 153, том IX, регистър 11629, дело 1458 от 2007 г. на Нотариус
Н.А. с район на действие Районен съд - В., рег. № 028 на НК. Видно от писмо от 07.12.2022г.
/л.163/ на нотариус Н.А. до ВРС поисканото нот.дело№1458/2007г. не може да бъде
предоставено, същото е унищожено поради изтичане на 5-годишния срок за съхранение.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на страните не се следват
разноски.
Водим от горното съдът
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 23 от 09.01.2024 г., постановено по гр. дело № 45/2022 г. по
описа на РС-В., в ЧАСТТА, в която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК,
Нотариален акт за собственост на основание наследство и давностно владение, издаден по
обстоятелствена проверка № 153, том IX, регистър 11629, дело 1458 от 2007 г. на Нотариус
Н.А. с район на действие Районен съд - В., рег. № 028 на НК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на
основание наследство и давностно владение, издаден по обстоятелствена проверка № 153,
том IX, рег.№11629, дело №1458 от 2007 г. на Нотариус Н.А. с район на действие Районен
съд - В., рег. № 028 от Нотариалната камара в частта в която Т. Й. П. от гр.В. с ЕГН
********** и . С. П. от гр.В., с ЕГН ********** са признати за собственици на основание
наследство и давностно владение на следния недвижим имот: ½ /една втора/ идеална част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 328 в к-с“Строител“ по действащият кадастрален план на град В. с
площ от около 352,03 /триста петдесет и две цяло и три/ кв.м., при съседи на имота:
поземлен имот 327 – П.П.Т., поземлен имот 329 – М.П. Л..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23 от 09.01.2024 г., постановено по гр. дело № 45/2022 г.
по описа на РС-В. в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12