№ 163
гр. Горна Оряховица, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20244120102307 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М. Й. Я., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: гр. Горна Оряховица, ул. **** чрез адв. Д. Г., АК
Ловеч, със съдебен адрес: гр. Троян, ул. **** против „Юте Кредит България“
ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4.
Ищцата сочи, че между нея и ответната страна бил сключен Договор за
кредит № L339315/ 24.01.2024г. Уговорената заемна сума била в размер на
2000.00лева при ГЛП от 30% и 65.60% ГПР. Сумата следвало да се върне за
срок от 24месеца, като общата дължима сума била в размер на 3232.43лева.
Предвидена била такса за разглеждане в размер на 554.20лева.
Таксата за разглеждане била дължима в деня на подписване на договора
за кредит, като сумата се дължала със съответните погасителни вноски по
23.10лева на месец. Таксата била дължима в цялост при предсрочно
погасяване, прекратяване или каквато и да е друга причина.
Ищцата счита, че така определената такса противоречи на ЗПК и
представлява такса за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. В исковата молба се твърди, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, каквото представлява разглеждането на документите
за същия.
Сочи се, че оспорената такса не се изисквала и събирала предварително
от потребителя за разглеждане на искането за кредит, същата ставала
изискуема с подписването на договора за кредит и била част от самия договор,
като по този начин реално била изцяло свързана със самото усвояване на
кредита. Добавя се, че разглеждането и изплащането на кредита по своята
1
същност било дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на
кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на
исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това били
действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях
следвало да са включени в цената на услугата - договорната лихва. В този
смисъл въпросната услуга представлявала действия, които са присъщи при
отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на
съответната сума. Ищцата твърди, че заплащайки суми по „такса за
разглеждане“ се плащало реално за права, които потребителят поначало има,
което било недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и
справедливост.
Тази такса водела и до допълнително увеличаване на задълженията на
потребителя , като давала възможност на кредитора да капитализира
допълнителен приход от присъщата му дейност.
Ищцата обръща внимание и на това, че таксата била в размер на
554.20лева, което било повече от 25% от размера на получения заем.
Потребителят не бил получил насрещна престация за заплащането на тази
такса – нито преди, нито след сключване на договора за заем.
Прави се искане, с което да бъде признато за установено, че клаузата
уреждаща Такса за разглеждане, обективирана в ред № 5, раздел „Основни
условия“ в Договор за кредит № L339315/ 24.01.2024г. , сключен между М. Й.
Я. и „Юте Кредит България“ ЕООД е нищожна поради противоречието й с чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Прави се искане за присъждане на разноски. Представят се
писмени доказателства.
Ответникът „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4 депозира
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез юриск. Г. А..
Ответното дружество не отрича, че между него и Я. е сключен Договор
за кредит № L339315/ 24.01.2024г. за заемната сума в размер на 2000.00лева,
като бил уговорен срок за погасяване 24месеца и били предвидени 24.00%
ГЛП и 65.60% ГПР.
Ответната страна намира предявения иск за процесуално недопустим,
поради липса на правен интерес у ответната страна за предявяване на иска. Я.
била получила кредит от дружеството, като в 14- дневен срок не била
упражнила правото си на отказ, ползвала била кредита и не била изложила
възражения относно договорните отношения с дружеството. Между
дружеството и Я. не бил налице правен спор, поради което и предявения иск
бил недопустим. Твърди се злоупотреба с права, дадени по ЗЗП и ЗПК.
По същество процесуалният представител на дружеството намира иска
за неоснователен. Договорът между страните бил подписан от разстояние, при
спазване на правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Я. била кандидатствала чрез
заявка онлайн на интернет страницата на дружеството. При това си действие
Я. била предоставила лични данни, посочила била желания размер на заема,
срока на кредита, наименованието на кредитния продукт и условията, при
които желае да ползва кредита.
Твърди се, че ищцата се е запознала с преддоговорната информация,
приела била рамковото споразумение на дружеството за предоставяне на
потребителски парични кредити.
2
Ответната страна сочи, че таксата за разглеждане била за предварително
разглеждане на документите на кандидата. Страните все още нямали, към този
момент, сключен договор, поради което били налице преддоговорни
отношения, което водело до извод, че ищцата, макар и физическо лице, не се
ползвала със закрилата на ЗПК.
Ответната страна сочи, че в действителност в договора, на стр. 1, било
посочено, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на
индивидуалния договор за кредит, като същата се възстановявала от него с
дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. Дружеството излага
в своя защита, че извършва внимателен анализ на кредитоспособността на
всеки един клиент в процеса на разглеждане на искането за кредит, който
анализ бил обвързан с направени от него време и разходи. Размерът на тази
такса влизал в изчисленията на ГПР. Ответната страна твърди, че ищцата се е
запознала с рамковото споразумение на дружеството и е приела
предоставената й преддоговорна информация, където било посочено, че
таксата за разглеждане е включена в общия размер на кредита. Според
ответното дружество, в ДР на ЗПК - § 1, т. 2 , било посочено какво се включва
в „обща сума, дължима от потребителя“, като същата включвала и оспорената
такса. Ответникът твърди, че таксата за разглеждане е включена в ГПР, което
илюстрира с изчисления.
Твърди се също, че таксата за разглеждане била индивидуално
уговорена. Доказателства за това се извличали от работата на калкулатора на
дружеството, като според ответника при промяна на срока за погасяване на
кредита се променяла и сумата, която се дължала, което сочело, че клиента
можел да влияе чрез своя избор на сумата и срока за погасяване.
На сайта на дружеството била публикувана и информация какво
представлява таксата за разглеждане. При попълване на заявка за кредит и при
избор на сума и срок, потребителят получавал информация каква ще бъде
таксата за разглеждане.
Таксата за разглеждане не била такса за усвояване на кредита.
Последната била за действие свързано с реалното превеждане на сумата по
кредита в полза на клиента, след сключване на договора за кредит.
Еднократната такса била дължима за действия, които предхождали
усвояването и последващото управление на кредита, поради което не следвало
да се съобразява ограничението на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Ответната страна прави искане за отхвърляне на претенцията.
Представени са писмени доказателства. Прави се възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Предявеният иск се поддържа с
изрична молба от адв. Д. Г., АК гр. Ловеч. Претендират се разноски.
Ответникът „Юте Кредит България“ ЕООД не изпраща представител за
участие в съдебното заседание. С изрична молба юриск. Звезделина Хаджиева
поддържа подадения писмен отговор. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
3
правна и фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 10а, ал.
2 вр. ал.1 от ЗПК.
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за кредит №
L339315/ 24.01.2024г. Не се спори също, че уговорената заемна сума била в
размер на 2000.00лева при ГЛП от 30% и 65.60% ГПР. Сумата следвало да се
върне за срок от 24месеца, като общата дължима сума била в размер на
3232.43лева. Предвидена била такса за разглеждане в размер на 554.20лева. В
договора е посочено, че посочената такса за разглеждане в размер на
554.20лева е дължима в деня на подписване на договора за кредит, като
задължението на потребителя се изплаща заедно с месечните погасителни
вноски. Представен е погасителен план, съгласно който Я. е следвало да
направи, освен вноската за дължимите главница и договорна лихва, двадесет и
три вноски по 23.10лева и една вноска от 22.90лева за погасяване на
посочената такса. Всичко това е следвало да стане в периода 22.02.2024г до
22.01.2026г. В погасителния план е посочено, че първите двадесет и три
месечни вноски ще са в размер на 134.93лева, а последната ще е в размер на
129.04лева. Общо дължимата по заема сума е в размер на 3232.43лева.
Настоящият състав намира предявените искове за основателни и
доказани.
Ищцата М. Й. Я. е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, а в случая като физическо лице му е предоставена
„финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Я. е потребител и
според разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗПК - физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност.
Съдът намира, че клаузата от процесния Договор за кредит № L339315/
24.01.2024г., предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на кредита е
нищожна. Съгласно чл. 10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, чрез които да се покрият административните
разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Въпросната клауза за разглеждане в размер на
554.20лева е уговорена в нарушение на ЗПК и така накърнява правата на
другата страна по облигационното отношение. Същата е дължима за
разглеждане на кредита в деня на подписване на договора и платима с
месечните вноски по кредита. Съдът не споделя твърдението на ответника, че
дейността му свързана с внимателен анализ на кредитоспособността на всеки
един клиент в процеса на разглеждане на искането за кредит, който анализ бил
обвързан с направени от него време и разходи, води до създаване на
задължения като оспореното от ищцата в тежест на потребителите.
Разглеждането на исканията за сключване на договор за паричен заем е част от
дейността предхождаща възникването на облигационните правоотношение
между страните и начисляването на такса за това е в противоречие с нормата
4
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Това са действия включени в процеса по кредитиране
и разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова услуга.
Това не е допълнителна услуга, която следва да се заплаща, а представлява
действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит -
разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Наред с това
следва да се посочи, че съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗПК, преди сключване на
договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя
въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен
регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка
на кредитоспособността на потребителите. Т.е. тази дейност е определена и
според закона, а възлагане в тежест на потребителя на такса за дейност
определена като задължение за кредитора по закон, се явява явно нарушение
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Редно е да се посочи също, че по този начин ищцата е
задължена да заплати за права, които има като потребителят - правото да й се
разгледат документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от
гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.
Заплащането на тази такса за разглеждане води и до неоснователно
обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за
потребителя.
Следва предявения иск да бъде уважен изцяло, като основателен и
доказан.
С оглед изхода на спора, следва ответникът да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски по делото. М. Й. Я. е заплатила сумата от
50.00лева (петдесет лева) за дължимата държавна такса. В представения
договор за правна защита и съдействие се сочи, че предоставената правна
помощ е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че
възнаграждението на защитника не може да бъде по – ниско от размерите
посочени в Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимото възнаграждение за производства с материален интерес до
1000.00лева е 400лева. Сумата е минимално дължимата за съответната
инстанция. Следва ответникът да заплати на адв. Д. Г. сумата от 400.00лева
(четиристотин лева) възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна
правна помощ по делото. Не са налице основания за намаляване на същата под
минималния размер.
Воден от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл.
10а, ал. 2 вр. ал.1 от ЗПК, по иск на М. Й. Я., ЕГН: **********, с настоящ
адрес: гр. Горна Оряховица, ул. **** чрез адв. Д. Г., АК Ловеч, със съдебен
адрес: гр. Троян, ул. **** против „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1,
офис 4, клаузата предвиждаща такса за разглеждане в размер на 554.20лева в
Договор за кредит № L339315/ 24.01.2024г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Юте Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и
5
адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4 да заплати
на М. Й. Я., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Горна Оряховица, ул. ****,
сумата в размер на 50.00лева (петдесет лева) разноски за водене на делото за
заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, „Юте Кредит България“
ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4 да заплати на адв. Д. Г., АК Ловеч с № ****,
със съдебен адрес: гр. Троян, ул. ****, сумата от 400.00лева (четиристотин
лева) възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6