РЕШЕНИЕ
№ 1857
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110108948 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба, с която е предявени от ЕЛ.
ОЛ. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр.*, срещу „З*, със седалище и адрес на управление: гр.
*, частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от 1
250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, част от сумата от 5 000 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на
противозаконно отнемане на лек автомобил марка „*", с per. № *, в резултат на настъпило на
28.03.2019 г. застрахователно събитие, представляващо покрит риск по Договор №
18187110095 от 08.08.2018 г. за застраховка „КАСКО“, клауза „А“ - „Пълно каско“, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
/17.06.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и осъдителен иск за
ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от 219,44 лв. /двеста и деветнадесет
лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода
25.09.2019 г. – 17.06.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В първо съдебно заседание съдът е допуснал увеличение на предявените искове до
сумите от 7 501,84 лв. застрахователно обезщетение и 1 316,99 лв. обезщетение за забава.
В исковата молба ищцата ЕЛ. ОЛ. АЛ. твърди, че на 08.08.2018 г. сключилa
застраховка „Каско на МПС“ на личния си автомобил „*“, с рег. № * с ответника за срок от
08.08.2018 г. до 07.08.2019 г. Излага, че е предоставила ползването на автомобила на свой
приятел, който уведомява органите на МВР за липсата на превозното средство на 29.03.2019
г., за което е образувано ДП № 410/2019 г. по описа на Трето РУ – Варна, пр. пр. №
4204/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Варна. Автомобилът е обявен за
общодържавно издирване с телеграма № 9609 от 29.03.2019 г. Сочи, че е уведомила
застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие, вследствие на което
е образувана щета № 18111870042. В резултат на това, на ищцата е заплатено обезщетение в
размер на 10 098,16 лв. Счита, че размерът на застрахователното обезщетение следва да
бъде определен според пазарната стойност на автомобила към датата на настъпване на
застрахователното събитие, поради което намира изплатеното такова за недостатъчно.
Претендира се обезщетение по смисъла на чл. 86 ЗЗД за периода 25.09.2019 г. до
1
предявяване на исковата молба, с оглед изтичане на предвидения в чл. 108 КЗ
петнадесетдневен срок на 24.09.2019 г. Моли за присъждане на сторените разноски.
Ответникът „З*“ АД, подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не
оспорва, че между страните е било налице валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „КАСКО на МПС“, в периода на действие на който е
настъпило застрахователното събитие. Не оспорва, че процесният автомобил
противозаконно е отнет на 28.03.2019 г. Твърди се, че след подадено уведомление до
застрахователното дружество е образувана преписка по щета № 18111870042, като
определеното обезщетение възлиза на стойност 10 600 лв., което е заплатено на ищцата. В
тази връзка сочи, че застрахователната стойност е съобразена с установеното в хода на
обработка на документите по щетата, а именно, че действителната дата на производство на
лекия автомобил е 01.10.2005 г., а не както е посочена 11.08.2008 г. Навеждат се твърдения
и за несъответствие в засечения пробег след предявяване на претенцията и този, засечен по
щета от 13.03.2014 г. и щета от 23.10.2018 г. Счита иска за заплащане на законна лихва за
неоснователен, с оглед акцесорния му характер и връзката му с главния иск. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа исковете.
Представя писмени бележки.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява. Подава молба, с която
оспорва исковете.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представен е Договор № 18187110095 от 08.08.2018 г. за застраховка „КАСКО“,
клауза „А“ - „Пълно каско“, сключен между страните за лек автомобил марка „***", с per. №
*, със срок на действие от 08.08.2018 г. до 07.08.2019 г.
От представеното Постановление за спиране на досъдебно производство от
19.07.2019 г. по пр.пр. 4204/2019 г. на ВРП се установява, че на 28.03.2019 г. ищцата е
предоставила автомобила си на Николай Радев, който е паркирал същия на неохраняем
паркинг и като отишъл на следващия ден установил, че автомобилът липсва. Досъдебното
производство е спряно, защото не е открит извършителят на деянието.
Представено е удостоверение, че ищцата е регистрирана в МВР като собственик на
автомобила, както и свидетелство за регистрация на автомобила, която регистрация е
прекратена на 24.09.2019 г.
Представени са доказателства, че ищцата е получила застрахователно обезщетение в
размер на 10 098,16 лв. по банковата си сметка.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно авто-техническа
експертиза средната пазарна стойност на процесния автомобил към датата на
застрахователното събитие е в размер на 17 600 лв. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че автомобилът е произведен 2005 г., но първоначалната му регистрация е 2008 г.,
което не е необичайно. Посочва, че автомобилите в България не са с гарантиран пробег.
Изследвал е оферти и в други държави от ЕС. При изчисляването на средната пазарна цена
не се прилага коефициент на овехтяване, защото тя се преценява съобразно аналогични
употребявани автомобили.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди по застраховка „КАСКО“ по чл. 405, ал. 1 КЗ и осъдителен
иск за заплащане на обезщетение за забава.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
2
докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор
за застраховка “КАСКО”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие,
покриващ датата на застрахователното събитие и че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие (не се спори); че вследствие на събитието е претърпяла твърдените
имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат; както и че е изправна страна в правоотношение със
застрахователя, като е заплатила дължимата застрахователна премия и е изпълнила
задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи
необходимите документи (не се спори). В тежест на ответника е било да докаже, че е
изпълнил надлежно задължението си за репариране на претърпените от ищцата
имуществени вреди.
Между страните няма спор, че е налице валидно сключена застраховка по Договор №
18187110095 от 08.08.2018 г. за застраховка „КАСКО“, клауза „А“ - „Пълно каско“, за лек
автомобил марка „*", с per. № *, със срок на действие от 08.08.2018 г. до 07.08.2019 г. На
28.03.2019 г. автомобилът е бил противозаконно отнет и на ищцата й е било заплатено
застрахователно обезщетение по регистрираната щета в размер на 10 098,16 лв.
Извършеното от застрахователя частично плащане, предхождащо процеса, съставлява
и признание за наличието на изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя и изплащане на обезщетение.
Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото
застрахователно обезщетение.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
От заключението на вещото лице се доказа, че средната пазарна стойност на
автомобила към датата на застрахователното събитие е 17 600 лв.
Възраженията на ответника, че процесният автомобил е по-стар от посоченото в
свидетелството за регистрация, както и че е с манипулиран пробег, и поради тази причина
застрахователното обезщетение следва да е занижено, са неоснователни. От назначената по
делото експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че в
случая това, че годината на производство на автомобила и годината на първоначалната му
регистрация са различни не влияят върху стойността на автомобила, доколкото са налице
случая в практиката, в които автомобилът стои на склад известно време докато не бъде
продаден. По отношение на пробега не може да се посочи със сигурност какъв е реалният
такъв, защото автомобилите в България не са с гарантиран пробег. Експертизата е изготвена
3
на база на предоставените по делото данни. Също така, само на база на представения от
ответника снимков материал, не може да се направи извод за различен пробег на
автомобила, още повече, че тези материали са били предоставени на вещото лице и той ги е
взел предвид при изготвяне на експертизата.
В заключение предявения иск за заплащане на сумата от 7 501,84 лв. застрахователно
обезщетение е основателен, доколкото е установена пазарна стойност на автомобила от
17 600 лв., от които застрахователят е заплатил само сумата от 10 098,16 лв. Поради
неизпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение основателен е
и акцесорния иск за заплащане на сумата от 1 316,99 лв. за периода 25.09.2019 г. –
17.06.2021 г., която съдът изчислява с лихвен калкулатор.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сторените по делото разноски в общ размер от 1 215,33 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца е неоснователно, доколкото същото е под минимума
по Наредба № 1/09.07.2004 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н *, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕЛ. ОЛ. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 7 501,84 лв. /седем
хиляди петстотин и един лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на
противозаконно отнемане на лек автомобил марка „*", с per. № *, в резултат на настъпило на
28.03.2019 г. застрахователно събитие, представляващо покрит риск по Договор №
18187110095 от 08.08.2018 г. за застраховка „КАСКО“, клауза „А“ - „Пълно каско“, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
/17.06.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 316,99 лв.
/хиляда триста и шестнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода 25.09.2019 г. – 17.06.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ
на ЕЛ. ОЛ. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 1 215,33 лв. /хиляда двеста и
петнадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят по посочената от ищцата банкова
сметка с титуляр *ГС *и Партньори“ с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4