№ 1387
гр. Пазарджик, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220103271 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД -
София срещу М. Б. А. от гр. Пазарджик за установяване по реда на чл. 422 от ГПК на
вземане по договор за потребителски кредит, предмет на заповед за изпълнение. Вземането,
предмет на иска, се състои от главница в размер 541,44 лв., 138,98 лв. възнаградителна
лихва за периода 10.01.2018 г. - 10.01.2019 г., обезщетение за забава в размер 259,57 лв. за
периода 17.12.2020 г. - 28.06.2021 г. и законната лихва върху главницата, считано от
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК.
С първоначалната искова молба е бил предявен иск и за сумата 265,46 лв., представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, за която заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено. След дадени указания за
обосноваване на интереса от установителен иск в тази част искът е оттеглен.
Вземането, според изложеното в исковата молба, произтича от договор за потребителски
кредит, сключен на 11.12.2017 г. между ответницата и "Кредисимо" ЕАД. Размерът на
предоставения кредит е 541,44 лв., с уговорка за връщането им заедно с възнаградителна
лихва, със срок от 13 месеца. Между ответницата и друго дружество - "Ай Тръст" ЕООД,
бил сключен договор за поръчителство за задължението по договора за кредит срещу
възнаграждение. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателката дружеството
поръчител заплатило задължението и на 14.12.2020 г. след покана от "Кредисимо" ЕАД,
след което уведомило А. за плащането и за сумата (вкл. възнаграждение за поръчителство),
която тя дължи вече на платилия поръчител. На 17.12.2020 г. с приложение към рамков
1
договор за цесия, сключен между "Ай Тръст" ЕООД и ищеца "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, вземането на "Ай Тръст" ЕООД било прехвърлено на ищеца. На
длъжницата било изпратено по пощата уведомление за цесията, което обаче се върнало от
нейния адрес непотърсено. Тя не възстановила платеното на поръчителя, нито на цесионера,
което пораждало и интереса на ищеца да поиска изпълнение по съдебен ред. Срещу
издадената заповед за изпълнение длъжницата подала възражение по чл. 414 от ГПК.
Не е постъпил отговор на исковата молба, но впоследствие ответницата чрез своя
пълномощник - адвокат оспорва исковете като изцяло неоснователни, излагайки доводи за
недействителност на договора за кредит, без да прави твърдения за нови по делото факти.
Според ответната страна нищожен е както договорът за кредит, така и акцесорният към него
договор за поръчителство. На първо място, главната сделка е нищожна поради заобикаляне
на изискването за максимален годишен процент на разходите, тъй като възнаграждението за
поръчителство не е взето предвид при изчисляването му, а следва да бъдат включени всички
разходи по кредита, настоящи или бъдещи, преки или косвени, вкл. възнагражденията,
дължими на посредници за сключването на договора. На следващо място, нищожен е на
основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от закона. Заявява също и че за неравноправния
характер на клаузите съдът следва да се произнесе служебно, както и че оспорва елементите
от състава на суброгацията на поръчителя в правата на кредитора.
От фактическа страна по делото се установява следното:
На 11.12.2017 г. между "Кредисимо" АД и ответницата М. Бл. А. бил сключен договор за
потребителски кредит № 983380, с приложение № 1 към него, наречено "Условия на
кредита". В приложението е посочен размерът - 541,44 лв., срокът на договора - 13 месеца,
броят, размерът и падежите на погасителните вноски под формата на погасителен план - 13
вноски, всяка по 52,34 лв., с падежи между 10.01.2018 г. и 10.01.2019 г., с данни каква част
от всяка вноска представлява главница и каква - възнаградителна лихва. В същото
приложение се сочи лихвен процент по кредита - 41,23%, и годишен размер на разходите -
50%, както и общият размер на всички плащания.
От двете страни е подписан основният договор и общите условия към него, но не и
приложение № 1 към договора, което не съдържа подпис на никоя от страните.
Договорът и общите условия съдържат данни за правото на отказ на потребителя от
договора, за правото му да погаси главницата предсрочно, при погасяване на главница да
получи при поискване извлечение за направените и предстоящите плащания и пр. Приложен
е стандартен европейски формуляр, подписан на последната страница от двете страни и
отпечатано изявление на кредитополучателката, че е получила екземпляр от него.
Стандартният европейски формуляр съдържа данни за размера на кредита, размера на всяка
вноска с данни за падежа на първата и указание, че вноските са месечни.
Отделно от договора за кредит между кредитополучателката и "Ай Тръст" ЕООД -
дружество с едноличен собственик на капитала "Кредисимо" АД, бил сключен договор за
2
предоставяне на поръчителство за задължението по договора за кредит, с уговорено
възнаграждение за самото предоставяне на поръчителство в размер 20,43 лв. на месец (общо
265,59 лв.). Отделно между "Кредисимо" АД и "Ай Тръст" ЕООД бил сключен договор за
поръчителство по кредита.
На 14.12.2020 г. "Ай Тръст" ЕООД заплатило на "Кредисимо" АД като поръчител сумата
844,92 лв., от които 541,44 лв. главница, 138,98 лв. договорна лихва и 164,50 лв. лихва за
забава.
Според заключението на изслушаното по делото вещо лице, ако в годишния процент на
разходите бъде включено възнаграждението за предоставяне на поръчителство, годишният
процент на разходите би бил равен на 130,39%.
С приложение към рамковия договор за цесия вземането на поръчителя било прехвърлено на
ищеца (самата цесия не се оспорва от ответната страна).
Ответницата, макар да оспорва исковете изцяло, не отрича, че е получила сумата 541,44 лв. в
заем.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Неподписаното от страните приложение № 1 към договора за кредит не би следвало да се
счита за тяхно изявление, независимо, че е споменато в договора като негова неразделна
част. За бъде налице писмено изразена воля на кредитополучателката като страна по
договора да се задължи при посочените в приложението условия, би следвало да бъде
подписано от нея и самото приложение, а не само текст, препращащ към него. Няма пречка
поначало отделни уговорки от който и да било договор да са формулирани чрез препращане
към текст, стоящ извън самия договор (закон, общи условия, приложение към договора или
друг), но съдържанието на този текст следва да бъде известно и несъмнено, за да се счете, че
страната изразява воля именно то да стане част от договора. В случая няма сигурност, че
страните, препращайки към приложение № 1, са имали предвид именно това приложение,
което е представено по делото и във вида, в който е представено. Само на това основание
целият договор би следвало да се счете за недействителен, доколкото липсват приети
писмено от двете страни уговорки по съществени условия, т.е. става дума за нищожност
поради липса на писмена форма, а не за недоказаност на изразената воля, и би трябвало да е
без значение, че по делото не се спори дали именно тези са уговорените от страните
условия.
Дори обаче да не се споделят тези съображения, а да се приеме за валидно подобно
препращане към съставен от едната страна неподписан текст, договорът за кредит би се
оказал нищожен поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съдът напълно споделя
доводите за това, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не само е част от
разходите по кредита, но и по същество представлява заобикаляне на забраната на чл. 19 от
ЗПК годишният процент на разходите да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва. Макар в договора за кредит да не се споменава за поръчителство или за задължение
на кредитополучателя да поеме възнаграждението на поръчителя, няма съмнение, че без
3
така оформеното поръчителство кредитът нямаше да бъде предоставен. Би могъл да се
постави въпросът дали е нищожна само уговорката за заплащане на възнаграждение за
поръчителството (съответно договорът за предоставяне на поръчителство между
ответницата и поръчителя), без която посоченият в договора за кредит ГПР би отговарял на
действителния и не би нарушавал чл. 11 от ЗПК. Практиката на съдилищата и в частност
тази на пазарджишките съдилища обаче преобладаващо е на становище, че в подобни
случаи е нищожен целият договор за кредит поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави - в този смисъл е решение № 95 от
12.03.2020 г. по в.гр.д № 88/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, както и много други.
Всяко от изложените две основания самостоятелно обуславя нищожност на договора за
кредит, от което следва, че по силата на чл. 23 от ЗПК ответницата дължи да върне на
кредитополучателя само чистата стойност на кредита (получената в заем сума от 541,44 лв.)
заедно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, но не
и възнаградителна лихва или лихва за забава за предходен период. Доколкото "Ай Тръст"
ЕООД е платило това нейно задължение, то има право да търси платеното от нея. Такова
право има и цесионерът, без значение дали цесията е била съобщена на длъжницата преди
завеждането на делото, доколкото не се прави възражение, свързано с плащане на цедента.
Разноските на ищеца за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело следва да се
определят пропорционално на пълен размер от 150 лв., с оглед малкия размер на
претендираното вземане и невисоката сложност на делото.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответницата М. Б. А., ЕГН **********, от гр.
*********************, дължи на ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр.
София, ЕИК *********, сумата 541,44 лв. – главница, представляваща чистата стойност на
кредит, получен от нея по договор № 983380/11.12.2017 г., сключен между ответницата и
"Кредисимо" ЕАД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2021 г. до
изплащане на вземането - задължение по заповед за изпълнение № 1260/01.07.2021 г.,
издадена по ч.гр.дело 2276/2021 г. на Пазарджишкия районен съд, като отхвърля иска за
сумите 138,98 лв. възнаградителна лихва за периода 10.01.2018 г. - 10.01.2019 г. и
обезщетение за забава в размер 259,57 лв. за периода 17.12.2020 г. - 28.06.2021 г.
Осъжда М. Б. А. да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата 44,91 лв.,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство.
Осъжда "Агенция за събиране на вземания" ЕАД да заплати на М. Б. А. сумата 84,80 лв.,
представляваща разноски за възражение по заповедното производство.
Осъжда М. Б. А. да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата 103,97 лв.,
4
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело.
Осъжда "Агенция за събиране на вземания" ЕАД да заплати на М. Б. А. сумата 76,32 лв.,
представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5