№ 65
гр. Благоевград, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Маргарита Коцева
Атанас Маскръчки
при участието на секретаря Мариела Палова
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221200600045 по описа за 2022 година
С присъда № 901673/05.10.20218 год., постановена по н.ч.х.д. №
443/2020 год. на Районен съд – Сандански, подсъдимият ИВ. ИЛ. М. е признат
за виновен в това, че на 09.11.2019 год., около 08.00 часа, умишлено е
повредил навес, изграден на веранда на сграда, собственост на Б.К., като
случаят е маловажен – престъпление по чл.216, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, след
което и на основание чл.78а от НК М. е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
С присъдата И.М. е осъден да заплати на частния тъжител Б.К. сумата
от 500 лв. неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната
лихва върху нея от датата на деянието до окончателното й изплащане, като
над уважения размер предявения иск е отхвърлен като неоснователен.
Първостепенният съд е осъдил подсъдимия М. да заплати на частния
тъжител К. разноските по делото в размер на 988 лв., а в полза на РС –
Сандански сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Срещу присъдата в законния срок е депозирана жалба от името на Б.К.,
с която се оспорва правилността й. Поставя се акцент върху два момента,
1
които я опорочават – относно приложението на чл.78а от НК и произнасянето
на съда по непредявен иск. Твърди се, че по делото са причинени безспорни
имуществени вреди, които не са възстановени или обезпечени от подсъдимия
и в този смисъл е налице отрицателна предпоставка за освобождаването му от
наказателна отговорност. От друга страна, съдът е приел за разглеждане иск
за имуществени вреди от престъплението, по който не се е произнесъл, а в
диспозитива на присъдата е осъдил М. да заплати обезщетение за
неимуществени вреди, каквито не са претендирани от частния тъжител по
надлежния ред. В този смисъл се иска отмяна на присъдата на СРС и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В същият смисъл
повереникът на Б.К. пледира пред въззивната инстанция, поддържайки
направените с жалбата и допълнението към нея съображения.
Жалба, ведно с допълнителни съображения към нея, са депозирани и от
защитника на подсъдимия М. като се твърди, че атакуваната присъда е
съществено опорочена и подлежи на отмяна. Необосноваността й се мотивира
с неправилната преценка на събраните гласни доказателства, които са
противоречиви и не установяват твърдяната в тъжбата и приета от съда
фактическа обстановка. Акцентира се върху показанията на полицейските
служители, които твърдят, че са възприели незначителни вреди по навеса,
потвърдено и отсвидетеля Методиев като съсед на страните. А приетото
заключение по СТЕ сочи за увреждане на четири кв.м. от покрива на навеса,
което също противоречи на установеното от посочените свидетели.
Неправилно е наложена глоба от 1 000 лв. по реда на чл.78а от НК, защото
нормата на чл.216, ал.4 от НК предвижда освен „лишаване от свобода“ и
алтернативна санкция „глоба“ от 100 до 300 лв. В този смисъл адекватна на
извършеното се явява „глоба“ от 100 лв. Сочи се допуснатото от съда
нарушение и по отношение на гражданския иск, който е предявен като
имуществен, а пък са присъдени неимуществени вреди. Отделно от това се
подчертава, че нито в тъжбата, нито в диспозитива на присъдата са посочени
вредите на престъплението, което самостоятелно съществено я опорочава.
Иска отмяната й и оневиняването на М. по повдигнатото му обвинение.
Жалбоподателят М. се явява пред въззивната инстнанция и заявява, че
поддържа казаното от неговия защитник.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
2
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира, че при постановяване на
присъдата и изготвяне на мотивите към нея, първостепенният съд е допуснал
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правата и на двете страни в наказателния процес.
На първо място, не може да има правен спор, че всеки съдебен акт
следва да бъде мотивиран, което изискване е от категорията на абсолютно
необходимите и всяко отклонение в тази връзка е безусловно основание за
неговата отмяна. Това гласи и чл.34 от НПК, в който изрично е посочено, че
всеки акт на съда съдържа “… мотиви”. Отделно от това, в разпоредбата на
чл.305, ал.3 от с.з., законодателят е разяснил минимално необходимото
съдържание на мотивите към присъдата, които задължително включват “…
установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и
какви са правните съображения за взетото решение”. Добавено е и че “при
противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо
едни от тях се приемат, а други се отхвърлят”. Извън изброеното и
константната съдебна практика е в насока, че решаващият съд дължи отговор
на възраженията на страните относно авторството на деянието, степента на
участие на подсъдимия в него, установяването на предмета на
престъплението и начина по който е индивидуализиран, вината на
извършителя и др., без които не може да се разбере защо деецът е осъден,
респ. оправдан, за конкретното престъпление. Посоченото е особено
актуално, когато са налице противоречиви показания на свидетели за това,
какво точно се е случило на инкриминираните дата и място. В конкретният
казус първата съдебна инстанция е предложила на страните по делото
„доказателствен анализ“ от няколко изречения, от които въобще не става ясно
защо всички свидетелски показания се приемат като еднопосочни, въпреки,
че се сочат различни и противоречиви твърдения. Според свидетелите И .К.
Ц.К..а са причинени сериозни вреди, защото според първият от тях е „къртено
навсякъде“, а според втората – „от цялата веранда от край до край се изкараха
дъските“. От друга страна свидетелят очевидец Д М е посочил, че е видял М.
да откъртва само една дъска и след предупреждението от негова страна е
спрял. Полицейските служители Г и Ц, пристигнали непосредствено след
случилото се на място, са посочили, че са липсвали предна дъска и част от
улука /според Г/ и че е свалена само първата дъска и част от воалита /според
Ц/. От друга страна съпругата на подсъдимия Л М.а твърди, че са отковани 5-
3
6 дъски, а в обясненията си подсъдимият твърди, че от удар са паднали 4-5
летви с дължина 50 см. и широчина 6-7 см. Първата СТЕ е посочила, че са
повредени 3,9 кв.м. чамови дъски и 3,9 кв.м. воалит, данните за което са взети
от протокола за оглед на местопроизшествие по прекратеното досъдебно
производство.
Изброеното до тук красноречиво показва, че липсва еднопосочност на
доказателствения материал, а липсата на каквато и да било аналитична и
оценъчна дейност в мотивите към присъдата при тези обстоятелства може да
бъде приравнена на пълна липса на мотиви. Само на това основание
атакуваната присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС.
На второ място и съобразно разпоредбата на чл.252, ал.4 от НПК
тъжбата се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание, когато са
налице основанията за това. Липсата на изрични правила по отношение
съдържанието на тъжбата налага използването на аналогия с изискванията
към обвинителния акт, посочени в чл.246 от НПК. По разбираеми причи
акцентът в тъжбата трябва да се насочи към фактическото описание на
обстоятелствата, разкриващи в необходимата яснота и пълнота извършеното
престъпление, а самата правна квалификация се извършва на тази база с
разпореждането на съдията-докладчик по чл.252, ал.4 от НПК. В този смисъл
във всяка тъжба следва да се опише престъплението, неговият извършител,
времето, мястото и начина на извършването му, пострадалото лице и размера
на причинените вреди. В конкретният казус повдигнатото обвинение е за
резултатно престъпление и би следвало задължително да се посочи размера
на причинената вреда. Тя следва да бъде възпроизведена и в разпореждането
на съдията-докладчик, за да се определи рамката на обвинението, която от
една страна подлежи на доказване, а от друга определя срещу какво
обвиненото лице следва да се защитава. В разглежданата тъжба това не е
сторено. Този недостатък не е отстранен и с акта на съда за насрочването й за
разглеждане в открито съдебно заседание. Създадената неяснота е
задълбочена със заключенията по двете съдебно оценителни експертизи,
всяка от които е посочила отделни щети в резултат от вменените на М.
действия. Районният съд не е сторил нищо за изясняване на това
обстоятелство, приемайки и двете заключения, въпреки, че второто е
очевидно за последици от деянието, които не са обхванати от умисъла на
4
подсъдимия и според въззивната инстанция могат да бъдат претендирани
само по граждански ред.
На трето място, нарушение е допуснато от страна на първата съдебна
инстанция и в диспозитива на постановената присъда, където не фигурира
мястото на извършване на престъплението, което съгласно съдебната
практика е задължително. Съблюдаването на това изискване гарантира
яснотата и разбираемостта на всяко обвинение за извършено престъпление,
което е необходимо за пълноценното упражняване на правото на защита.
На последно място, допуснато е и друго съществено и отстранимо
процесуално нарушение, свързано с произнасянето на съда по непредявен иск.
Видно от протокола за проведеното на 10.12.2020 год. открито с.з. е, че съдът
с нарочно определение е приел за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения от Б.К. срещу И.М. граждански иск за имуществени вреди
от престъплението в размер от 1 500 лв., въпреки, че вреди с такъв размер не
са посочени в тъжбата. В диспозитива на присъдата обаче съдът е осъдил М.
да заплати на К. сумата от 500 лв., но за неимуществени вреди от деянието,
което е обосновано и в мотивите. Становище по иска за имуществени вреди
липсва. Това противоречие вероятно се дължи на позицията на съда за
приложението на чл.78а от НК, изискваща възстановяване на причинените от
престъплението имуществени вреди или тяхното обезпечаване. Направените
от страните възражения в тази посока са напълно основателни, защото не
само не става ясно каква точно е волята на съда, но са налице и взаимно
изключващи се негови решения.
Изложеното дотук обосновава изразеното по-горе становище на
въззивната съдебна инстанция за допуснати съществени и отстраними
процесуални нарушения, засягащи правата и на двете страни в процеса, което
налага цялостната отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав.
Водим от горното и на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.2,
пр.1 от НПК Окръжният съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ присъда № 901673/05.10.20218 год., постановена по н.ч.х.д.
№ 443/2020 год. на Районен съд – Сандански и връща делото на същия съд за
ново разглеждане от друг състав при съблюдаване на дадените указания по
приложението на закона.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6