№ 21413
гр. София, 16.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110148069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. Б. Ц. И. - пълномощник на ответника.
В молбата се посочва, че размерът на присъденото адв. възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е неправилно определен, като адвокатският хонорар в
този случай следвало да бъде изчислен само спрямо уважената/отхвърлената
част от иска, а не съразмерно на тази част съобразно пълния размер на иска.
Позовава се на практика на ВКС. Ето защо се моли за изменение на
решението в частта за разноските, като се увеличи присъденият адв. хонорар
от 262,37лв. на 408,89лв.
Насрещната страна е подала отговор на молбата, в който излага
съображения за нейната неоснователност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на
страните, намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок,
като е представен списък по чл. 80 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
На настоящия съдебен състав му е известна цитираната от молителя
практика на ВКС, която няма задължителен характер и не се споделя от
настоящия състав. Съдът споделя богатата практика на ВКС, съответстваща
изцяло на нормата и духа на закона, когато е налице частично уважаване и
частично отхвърляне на претенция. В тези случаи, разноските се присъждат
съразмерно - чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Нормите на чл. 78 ГПК са приложими
по отношение на разноските, като с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. не е въведено някакво
специално правило по отношение на тяхното приложение. Поради това, няма
причина и правна обосновка, когато се присъждат разноски за адв.
възнаграждение, което е предварително платено от страната, начинът на
определянето им да е един, а когато се присъждат разноски за адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за безплатно представителство
положението да е различно. Процесуалните предпоставки за присъждане на
1
разноски на страните в исковото производство се извеждат от нормата на чл.
78 ГПК и именно на тези норми следва да се стъпи всеки път, когато се
определят и присъждат разноски в гражданското производството,
включително по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В този смисъл са ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 289
ОТ 27.08.2020 Г. ПО Ч. Т. Д. № 992/2020 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 430 ОТ 29.10.2020 Г. ПО Ч. Т. Д. № 1223/2020 Г., Т. К., ІІ
Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50074 ОТ 24.04.2023 Г. ПО Т. Д. №
1678/2021 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 699 ОТ 18.12.2018Г.
ПО Ч. Т. Д. № 2908/2018Г., Т. К., ІI Т. О. НА ВКС и много други. И именно
това е правилната и съответстваща на буквата и духа на закона съдебна
практика, тъй като в противен случай реално заплатилата разноските за адв.
възнаграждение страна би била поставена в по-неблагоприятно положение,
отколкото тази, която няма възможност да ги заплати и на процесуалния й
представител се присъждат такива по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Следва да се добави и
че при приложение на цитираната от молителя съдебна практика, би се
стигнало до крайно несправедливото разрешение при ниски по размер
претенции, които биват отхвърлени дори за 1лв., на процесуалния
представител на ответника да се присъжда възнаграждение от 400лв., колкото
е минимумът по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. при материален
интерес до 1000лв. Настоящият съдебен състав намира, че подобен подход
няма нито нормативна опора, нито житейска логика, нито съответства на
принципа за справедливо понасяне на разноските по делото с оглед неговия
изход.
С оглед изложеното, молбата се явява неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 164101/09.06.2023г. за
изменение на решението в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2