гр. София, 23. 07. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и
трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО Г.
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр. д. № 498 по описа за две хиляди и деветнадесета година,
и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на Г.И.С. – взискател
по изп. д. № 77/2019 г. по описа на СИС при РС – гр. Пирдоп,
с която се претендира въззивният съд да отмени като
неправилно постановление от 13.06.2019 г. на ДСИ при РС – гр. Пирдоп по
посоченото изпълнително дело, с което органът по принудително изпълнение е
отказал да признае сумата от 480 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение
на взискателя.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното
действие с искане за неговата отмяна.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК длъжникът Т.Г.Н. е
оспорил жалбата.
Органът по принудително изпълнение излага мотиви по
обжалваното действие на основание чл. 436, ал. 3, изр. последно от ГПК.
Софийски окръжен съд, като обсъди доводите на страните
и изпратените от ДСИ материали по изпълнителното дело, намира следното.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436,
ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител. Отказът на органа по принудително изпълнение да определи и
присъди възнаграждение за процесуален представител на взискателя
в изпълнителното производство представлява и отказ това възнаграждение да бъде
предмет на изпълнението в изпълнителното производство - да бъде включено към
подлежащите на събиране вземания от длъжника. Поради това отказът е за
извършване на изпълнително действие по вземането за разноски по принудителното
изпълнение - определяне и включване към сумите, дължими по изпълнителното
производство. Вземанията за разноски по принудителното изпълнение са
привилегировано вземане - чл. 136, т. 1 ЗЗД, което е допълнителен аргумент в
подкрепа на становището, че отказът за присъждането и включването им в предмета
на изпълнението е изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 1 ГПК,
отказът за извършването на което подлежи на съдебен контрол.
Производството по изп. д. № 77/2019
г. по описа на СИС при РС – гр. Пирдоп е образувано по молба на взискателя Г.И.С. с приложен към нея изпълнителен лист от 05.06.2019
г. по н.ч.х.д. № 319/2016 г. по описа на РС – гр. Пирдопе.
Предмет на изпълнителния лист е парично задължение на Т.Г.Н. – главница от 1 300
лева, ведно със законната лихва от 24.10.2016 г. до изплащане на вземането,
както и 1 918 лв. – разноски по делото.
С разпореждане от 13.06.2019 г. съдебният изпълнител е
образувал изпълнителното дело, постановил е изпращане на покана за доброволно
изпълнение до длъжника, изготвяне на справки относно наличието на публични
задължения и имущественото състояние на длъжника, като е отказал (не е признал) за
направен разход посочената от взискателя сума от 480
лева за адвокатско възнаграждение на адв. М. К. К. – Г. по съображения, че видно от справка за актуален статус във ВАС, адвокат М. К. К. – Г. е отписана от АС – С., считано от 11.05.2016 година.
При горните фактически констатации съдът намира, че
контролираното действие на органа по принудително изпълнение е законосъобразно.
Задължението на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е изрично уредено чл. 79 ГПК - разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, както и когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда, че в
полза на ищеца (взискателя) се присъжда адвокатско възнаграждение, ако страната е
имала такъв.
В случая взискателят в
изпълнителното производство е подписал лично молбата за образуване на
изпълнителното дело. Тази молба е била приподписана
от М. К., действаща с твърдение
да е адвокат на взискактеля, за което са били
представени пълномощно от 07.06.2019 г. и договор за правна защита и
съдействие. Както бе посочено по-горе, М. К.К. – Г.е отписана от
АС – С., считано от 11.05.2016 г., поради което същата не е
адвокат, защото адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в
регистъра на адвокатската колегия (чл. 3,
ал. 2 ЗА).
По изложените съображения с атакуваното постановление законосъобразно
е отказано събирането на сума за възнаграждение за адвокат на взискателя, поради което жалбата е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.И.С. – взискател по изп. д. № 77/2019 г.
по описа на СИС при РС – гр. Пирдоп – срещу постановление от 13.06.2019 г. на
ДСИ при РС – гр. Пирдоп по посоченото изпълнително дело, с което органът по
принудително изпълнение е отказал да признае сумата от 480 лв. за разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: