Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Елин Пелин, 21.09.2022 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО Г.

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Г. гр. дело № 126/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1  ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК…., със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район Витоша, ул. „…..” № …, п. к. ….. срещу Д.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска признаването за установено, че ответникът дължи сумата от: 1954,28 лева, главница по договор за издаване на кредитна карта Euroline от 30.12.2003 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба; 438,87 лева, възнаградителна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 23.09.2020 г; 183,65 лева, мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 12.03.2020 г.; 56,62 лева, такси за периода от 12.06.2017 г. до 08.11.2020 г., както и съдебните разноски по делото. Твърди се, че между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД,  ЕИК ….. и ответника са възникнали валидни облигационни отношения, основаващи се на договор за издаване на кредитна карта Euroline от 30.12.2003 г. с кредитен лимит от 2000 лв. На 24.03.2005 г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и ищеца „Юробанк България“ АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „Пощенска банка“ АД) е сключен договор за продажба на предприятие. По силата на договора от 24.03.2005 г. правата и задълженията по всички договори с картодържатели EUROLINE са прехвърлени на „Юробанк И Еф Джи България“ АД. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на сумите по две месечни извлечения от 28.12.2018 г. и 28.01.2019 г., поради което кредиторът е упражнил правото си да прекрати договора и е обявил цялото вземане за незабавно предсрочно изискуемо с писмо 9992/21.09.2020 г. за обявената предсрочна изискуемост, получено лично от адресата на 23.09.2020 г. По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 885/2020 г. на РС Елин Пелин, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на особеният представител на ответника Д.Д.Г., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се излагат доводи за неоснователността на исковете. Оспорва се, че е възникнало валидно облигационно правоотношение, ответникът е получил персонална кредитна карта и съответно, че е усвоявал суми по твърдяното договорно правоотношение. Твърди се, че от приложените към исковата молба документи не може да се установи каква цена е била уговаряна като сума по кредита, което е нищожност по липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Твърди се, че лихвеният процент и респективно, претендираната договорна лихва и обезщетение за неизпълнение, са определени едностранно и произволно от банката, доверителят ми не е формирал воля и съгласие относно размера им, а ответникът не е обвързан от заплащане на такси по несъществуващ договор за кредитна карта. Твърди се, че ответникът не получавал писмо за предсрочна изискуемост, а обратната разписка не доказва съдържанието на пратката. Твърди се, че вземанията са погасени по давност.

В съдебно заседание ищецът чрез адв. П. поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

            Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното ч.гр.д № 885/2021 г. на Районен съд Елин Пелин, че по подадено заявление на 13.11.2020 г. е била издадена заповед за изпълнение № 2600172/ 13.11.2020 г., с която е разпоредено длъжникът Д.Д.Г. да заплати на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от: 1954,28 лева, главница по договор за издаване на кредитна карта Euroline от 30.12.2003 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба; 438,87 лева, възнаградителна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 23.09.2020 г; 183,65 лева, мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 12.03.2020 г; 56,62 лева, такси за периода от 12.06.2017 г. до 08.11.2020 г., както и разноските по делото. Заповедта е била връчена на 23.11.2020 г., а на 25.11.2020 г. длъжникът е подал възражение. По реда на чл. 415, ал. 2 ГПК на заявителя са дадени указания, че следва да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок. В дадения срок ищецът е упражнил правото си на съдебно установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, за което е образувано настоящото исково производство.

Установява се от заявление за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 30.12.2003 г. и общи условия за издаване и ползване на кредитна карта „Euroline“, че „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД (BRS) е предоставил на ответника Д.Д.Г., като картодържател, револвиращ кредит с кредитен лимит, а последният е декларирал, че е запознат с общите условия на договора. Съгласно чл. 15.1, б."а" от ОУ картоиздателят има правото да прекрати договора с картодържателя и да обяви картата за невалидна, ако картодържателят не е изплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения. Съгласно чл. 15.2 При прекратяване на договора от картоиздателя цялото задължение на картодържателя става незабавно изискуемо и дължимо.

С Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г. ищецът „Юробанк България“ АД /с предишни наименования „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „Пощенска банка“ АД/ е станал правоприемник на правата и задълженията на дружеството „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, вкл. и на правата и задълженията по всички договори с картодържатели „Euroline“, сключени от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД са прехвърлени на „Юробанк България“ АД. Така, на основание чл. 5.3 вр. чл. 2 от Договора за продажба на предприятие, ищецът е встъпил като страна по всички договори за издаване и използване на кредитни карти, по които преди прехвърлянето страна е било дружеството „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, включително и по процесното заявление за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 30.12.2003 г.

Представени са общите условия на „Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и American Express и Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България“ АД прилага по извършвани услуги на клиенти – физически лица в сила от 28.04.2017 г.

Видно е от приложеното писмо с изх. № 9992/21.09.2020 г., че  е налице изявление на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията на ответника, поради нарушение на договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от 30.12.2003 г. и неиздължаване на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок на плащане на 28.12.2018 г. и 28.01.2019 г. Видно е от известие за доставяне, че писмото е получено на 23.09.2020 г., за което е положен подпис от Георгиева.

Установява се от заключението на съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Р.Д.Л., които съдът кредитира като пълно и компетентно, че  общият размер на усвоените от ответника Д.Д.Г. кредитни средства по предоставения револвиращ кредит под формата на кредитен лимит по договор за издаване на кредитна карта Юролайн от 30.12.2003 г., е 3678,27 лева. Общият размер на извършените погасителни вноски от ответника Д.Д.Г. по предоставения револвиращ кредит под формата на кредитен лимит по договор за издаване на кредитна карта Юролайн от 30.12.2003 г., е 7383.85  лева. Задължението на ответника Д.Д.Г. по предоставения револвиращ кредит под формата на кредитен лимит по договор за издаване на кредитна карта Юролайн от 30.12.2003 г., към датата на подаване на заявлението в съда - 13.11.2020 г., е в размер на  2923,71 лв., състоящо се от: главница в размер на 1954,28 лева; възнаградителна лихва в размер на 609,92 лева; мораторна лихва за забава в размер на 304 лева; банкови такси в размер на 55,51 лева. Задължението на ответника Д.Д.Г. по предоставения револвиращ кредит под формата на кредитен лимит по договор за издаване на кредитна карта Юролайн от 30.12.2003г., до датата на изготвяне на експертизата - 10.01.2022 г., е в размер на 3419,79 лв., състоящо се от: главница в размер на 1954,28 лв.; възнаградителна лихва в размер на 876,92 лв.; мораторна лихва за забава в размер на 533,08 лв.; банкови такси в размер на 55,51 лв.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна.

Съдът намира, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от 30.12.2003 г., като ищецът, по силата на договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г., е правоприемник на правата и задълженията на дружеството „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, издало картата на ответника. В случая ответникът е подал заявление до търговеца за сключване на договор при предварително обявени условия общи условия, то е било прието и кредитът е бил отпуснат. Обстоятелството дали ответникът е бил уведомен надлежно за извършеното правоприемство е ирелевентно и не може да обоснове недължимост на сумите от картодържателя, който съгласно чл. 21, т. 3 от ОУ се е съгласил с такова прехвърляне на вземането по сключения от него договор (заявление).

Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на договора по чл. 26, ал. 2 предл. 2  ЗЗД. Характерът на договора за издаване на кредитна карта е такъв, че с него не се изготвя първоначален погасителен план, а предоставената като кредитен лимит сума се възстановява при нейното ползване, като няма изискване да бъде регулярно или ритмично, т. е картодържателят може да ползва сумите от кредитния си лимит по свое усмотрение в различни размери. Непосочването на кредитен лимит не е порок, който да води до нищожност на договора. Договорът за кредитна карта има револвиращ характер, т. е. клиентът не може да изтегли повече от договорения лимит, а от него се приспадат начислените лихви, такси и застраховки. Когато от клиента постъпи сума за плащане с нея се погасяват дължимите суми в поредицата разноски, лихви и главница, докъдето стига сумата. Усвояването на сумата включва всички тези начислени лихви и такси, освен изтеглените в брой суми от клиента или заплатените с тях стоки и услуги. Поради това процесът на усвояване и погасяване е непрекъснат и в крайна сметка ответникът в качеството на клиент е усвоил сумите, но не е издължил претендираните от ищеца начислени главница, лихви и такси. Договорът представлява търговска сделка и спрямо него са приложими общите правила по сключването на тези сделки по чл. 290 и сл. от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявленията. В този смисъл, дори и да се приеме, че за действителността на договора е необходима писмена или друга форма, страна по него не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението по чл. 293, ал. 3, вр. ал. 1 ТЗ. Безспорно е налице съвпадение на насрещните волеизявления, а от там следва и че е налице валидно сключен договор с произтичащите от него права и задължения, като няма основание да се твърди нищожност или недействителност на клаузите му. Ответникът се е съгласил с ОУ, които са неразделна част от договора и по този начин е декларирал, че приема всички условия на този договор, с определените в него права и насрещни задължения.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан. В тази връзка съдът съобразява като обективно, компетентно и неоспорено от страните, заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което се установи, че размерът на неизплатеното задължение на ответника към „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и „Юробанк и Еф Джи България“ АД по процесния договор за издаване на кредитна карта към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (13.11.2020 г.), е в размер на: главница в размер на 1954,28 лева; възнаградителна лихва в размер на 609,92 лева; мораторна лихва за забава в размер на 304 лева; банкови такси в размер на 55,51 лева.

Установи се също, че ответникът е извършвал плащания по кредитната си карта. Извършените плащания по картата са индиция, че ответникът признава, че е обвързан от облигационното задължение и има задължения за погасяване. Поради характера на договора за издаване и ползване на кредитна карта процесът на усвояване и погасяване е непрекъснат и в крайна сметка ответникът в качеството на клиент е усвоил сумите, но не е издължил претендираните от ищеца начислени главница, лихви и такси съгласно заключението на вещото лице.

Неоснователно е възражението в отговора на ответника, че писмо за обявяване на предсрочна изискуемост не е доставяно до неговия адрес. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор, обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.  Видно е от известие за доставяне, че писмото е получено на 23.09.2020 г., за което е положен подпис от Г..

Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответника, тъй като заявлението е подадено на 13.11.2020 г. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая изискуемостта на главницата е настъпила на 23.09.2020 г., а се претендират лихви с начален период от 31.12.2018 г.  

С оглед изложеното предявените исковете са основателни и следва да бъдат уважени в размер на претендираната сума от: 1954,28 лева, главница по договор за издаване на кредитна карта Euroline от 30.12.2003 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба; 438,87 лева, възнаградителна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 23.09.2020 г; 183,65 лева, мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 12.03.2020 г.; 56,62 лева за периода от 12.06.2017 г. до 08.11.2020 г.

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото: 52,67 лв. за държавна такса в заповедното производство; 386,60 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 175,50 лева за държавна такса в исковото производство, 350 лева за вещо лице в исковото производство и 497,21 лева за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА, че Д.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район Витоша, ул. „…..” № …, п. к. 1766, сумата от: 1954,28 лева, главница по договор за издаване на кредитна карта Euroline от 30.12.2003 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба; 438,87 лева, възнаградителна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 23.09.2020 г; 183,65 лева, мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до 12.03.2020 г.; 56,62 лева за периода от 12.06.2017 г. до 08.11.2020 г.

ОСЪЖДА  Д.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК….. със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район Витоша, ул. „……….” № … п. к. 1766, направени разноски по делото: 52,67 лв. за държавна такса в заповедното производство; 386,60 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 175,50 лева за държавна такса в исковото производство, 350 лева за вещо лице в исковото производство и 497,21 лева за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: