Р Е Ш Е Н И Е
№ 3741/07.08.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 24.07.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев
при участието на
секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 17779 по описа на съда за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба, подадена от М.Е.М. срещу О.Т.А. с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5500.00 лева
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания –
причинени от ухапвания от куче собственост на ответника.
Ищецът твърди, че на 15.09.2019 г.
около 01.00 ч. се движел пеша заедно с моя приятел Н*, по бул. „Владислав Варненчик". Спрели се пред
денонощния магазин до р. „К*" да поприказват с продавача Г.А.К.. Там бил и ответникът, които играел с неговото куче, порода питбул. Кучето не било на повод и нямало намордник. Неочаквано кучето се нахвърлило върху ищеца, ухапал го по левия
крак и за дясната
ръка, многократно по нея. Твърди, че кучето било насъскано от ответника. От ресторант К* изязъл нощният
пазач Р* И* Н* с една сопа, притекоха се и други хора, които го спасили.
Ищецът заявява, че вследствие на
преживяното изпитвал силен стрес, което наложило посещение при психиатър.
Молбата е за уважаване на исковата
претенция за главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
и присъждане на разноски.
Ответникът, чрез назначения му
особен представител, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Оспорва, че кучето е на неговия
негово и че същото е било без каишка и че било насъскано срещу ищеца. Твърди,
че е невинен за станалия инцидент.
Искането е за отхвърляне на
претенциите.
В
открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от
упълномощения от него процесуален представител. Поддържа предявения иск. Моли
за уважаването му. Претендира разноски. Ответникът поддържа депозирания писмен
отговор чрез своя особен представител. Моли за отхвърляне на исковите
претенции.
Съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 15.09.2019 г. около 01.00 ч. ищецът и
негов приятел – свидетелят Н* Г* – се прибирали към домовете си, като вървели
по бул. „Владислав Варненчик“ в гр. Варна в посока от центъра към спирка
„Патриарх Евтимий“. В близост до ресторант „К*“ в гр. Варна имало магазин за
алкохол и цигари, до които стоял ответникът и пиел бира. Същият водел със себе
си домашното си куче – непородист „питбул“, мелез, както и двете си малолетни
деца, едно от които към онзи момент било на около три години. Първоначално
ответникът държал кучето вързано за повод, но в един момент го отвързал и го
оставил свободно пуснато. В един момент, когато М. и Г* се приближили до групата,
кучето се спуснало към Г* и се опитал да го захапе. Св. Г* извикал към
ответника да си прибере кучето, защото хапело. Ответникът А. възразил срещу
това, като посочил, че кучето му не хапе. В този момент А. казал нещо на
кучето, вследствие на което същото е втурнало към ищеца М. и го захапал
неколкократно по дясната ръка в областта на дланта и предмишницата, както и по
бедрото. Като последица от инцидента, ищецът получил контузия на дясната
предмишница, десния лакът, лявото бедро, разкъсно-контузни разни, травматични
отоци, кръвонасядания и ожулвания по гореописаните области. Ищецът изпаднал в
състояние на „остра стресова реакция“, за около три дни, която е прераснала в
„разстройство в адаптацията“ за период около 6 месеца, но продължаваща и към
момента под формата на протрахирана депресивна реакция. Тези негативни
последици се дължат на психосоматичните особености на ищеца, предвид
претърпяната от него като малък черепно-мозъчна контузия, причинила органична
увреда на мозък, като всичко това е обусловило по-тежкото и по-бавното
психилогическо преодоляване на последиците от настъпилия инцидент.
Съдът възприема горната фактическа
обстановка изцяло въз основа на показанията на св. Г*, комплексна
съдебно-медицинска експертиза и от представената прокурорска преписка,
образувана във връзка с настъпилото събитие, акт за установяване на
административно нарушение. Останалите писмени и гласни доказателства, една част
от тях не допринасят пълно и главно за установяване на релеванти за спора
факти, а друга – макар и релевантни се явяват не са необходими, поради което не
следва да се коментират.
Св. Г* е бил очевидец на процесния
инцидент, поради което съдът кредитира в пълна степен неговите показания.
Именно от този свидетел, съдът стига до фактическия извод, че кучето е било
насъскано от ответника. Свидетелят е чул, че ответникът е казал нещо на кучето,
след което същото се е втурнало към М.. Не са налице данни по делото за
евентуално заинтересованост на свидетеля от изхода на спора. Ето защо съдът
счита, че тези гласни доказателства са обективни и достоверни и следва да им се
даде пълна вяра.
Характерът и степента на
причинените телесни увреждания и преживяваната от ищеца стресова реакция, се
установяват от приетата по делото комплексна съдебно медицинска и психиатрична
експертиза, вещите лица, по която след анализ на всички представени по делото
медицински документи и преглед на пострадалия, са дали задълбочен отговор на
всеки един поставен въпрос. В тази връзка съдът приема, че причинените на ищеца травматичните увреждания
и психологическо разстройство са пряк резултат от действията на ответника,
който е насъскал собственото му куче да нападне М.. Действията са
противоправни, тъй като А. е нарушил общия запрет, предвиден в чл. 45 от ЗЗД,
да не се вреди никому. Следва и логичният извод, че ответникът с
противоправните си действия виновно е причинил на процесните телесни увреждания
и предизвиканите от тях и цялостния инцидент болки и страдания. В тази връзка,
остава необорена презумцията за виновност на А., предвидена в чл. 45, ал. 2 от ГПК, като същата дори се затвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът не споделя възраженията на ответника,
че кучето не е негова собственост. Това възражение се опровергава на първо място от показанията на св.
Ганев, както и от обясненията на ответника, дадени пред органите на МВР (вж.
л.176), съдържащи неизгодни за него факти, а именно, че е собственик на кучето.
В подкрепа на този извод са и приложените към преписката лични данни на А. от
масивите на МВР със снимка от 27.11.2018 г., която е идентична с тези,
предоставени от фейсбук профила на ответника. (вж. л. 166 и л. 118 и 119), вкл.
от предоставения по делото Акт за установяване на административно нарушение
(вж. л. 196), подписан от ответника без възражения – в издадения констативен
документ е посочено, че на процесната дата А. е разхождал кучето си без
намордник, вследствие на което животното е ухапало М.Е.М..
Предвид горното съдът
намира, че са доказани всички юридически факти
от фактическия състав на деликтната отговорност на ответника, предвидена
в чл. 45 от ЗЗД. Искът е доказан по своето основание.
По отношение на размера
на обезщетението, която ответникът дължи за причинените на ищеца неимуществени
вреди, съдът счита, че същото следва да бъде определено над средния размер,
поради претърпените от ищеца по-тежки негативни психически преживявания в
сравнение с обичайните такива, които един средностатистически човек би
претърпял. В този смисъл, преживяната от ищеца „остра стресова реакция“,
преминала в „разстройство в адаптацията“, а към настоящия момент и в
„протрахирана депресивна реакция“ по смисъла на медицинската наука, са се
превърнали в сериозна психотравма с спихогенни последици за ищеца. Към момента
ищецът преработва свръхценно случилото се, което оказва влияние на настоящия и
на бъдещия му психичен и социален живот, с оглед обстоятелството, че няма
нужния капацитет да го рационализира, поради органичната увреда на мозъка (вж.
СМПсЕ-л.108). Горното обуславя присъждане на справедливо обезщетение в по-висок
размер – 5500.00 лева – толкова колкото е и претенцията на пострадалия.
Ответникът А. следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5500.00 лева.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските по делото, които
възлизат в размер на 1070.00 лева – 220.00 лева държавна такса, 400.00 лева за
особен представител, 450.00 лева за експертиза.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът е отговорен и за направените от ищеца разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 600.00 лева. Съдът намира, че възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид правната и фактическа
сложност на делото, проведено в две заседания с извършени множество действия по
събиране с участието на упълномощения от ищеца представител писмени, гласни
доказателтва и разпит на вещи лица.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
О.Т.А., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на
М.Е.М., ЕГН:********** сумата от 5500.00 (пет хиляди и петстотин) лева обезщетение
за причинени на ищеца неимуществени вреди, представляващи пряка последица от виновните и противоправни
действия на ответника, който е насъскал кучето си спрямо ищеца – събитие
настъпило на 15.09.2019 г. около 01.00 ч. по бул. „Владислав Варненчик",
на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА О.Т.А.,
ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 1070.00 (хиляда и седемдесет) лева,
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК
ОСЪЖДА
О.Т.А.,
ЕГН:**********, да заплати на М.Е.М.,
ЕГН:********** сумата от
600.00 лева (шестстотин) лева представляващи сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: