РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Монтана, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20251630200068 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 24 – 0996 - 000133/31.01.2024г. на
Началник Сектор “Пътна полиция” (ПП) към ОДМВР - Монтана са наложени
на Н. С. Б., с посочен адрес в гр.Монтана, административни наказания - глоба
в размер на 20 (двадесет) лева за административно нарушение по чл.20, ал.1
от ЗДвП, санкционирано на основание чл.185 от ЗДвП и глоба в размер на 150
(сто, петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три)
месеца за административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП,
санкционирано на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Н. С. Б.,
лично и чрез пълномощник адв.Н. В. от САК, моли да бъде отменено чрез
изложени доводи и в писмени бележки, подадени чрез ел. поща на МРС. В
съдебно заседание Б. дава обяснения, отрича да е извършил нарушенията,
защото не е имал вина за настъпилото ПТП с материални щети и не е
напусвал мястото на ПТП, защото бил се разбрал с другия участник, че няма
да се обаждат на органите на КАТ. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна като административнонаказващ орган Началник
Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
1
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
На 15.01.2024г. в 13:10 часа в гр.Монтана, на ул.Любен Каравелов
възникнало ПТП с минимални материални щети между водачите на л.а.
„ФОЛКСВАГЕН ШАРАН“ с рег. № М ХХХХ ВВ, управляван от
жалбоподателя Н. С. Б. и л.а. „БМВ 435 И Х ДРАЙФ“ с рег. № М ХХХХ СВ,
управляван от А. А. Т..
Между водачите на двете МПС възникнало пререкание, прераснало в
сблъсък между тях, твърдението е че Б. ударил шамар на Т., а тя го била
ритала и блъскала. Т. започнала да заплашва, и понеже щетите и за двете МПС
били минимални, а Б. бързал, си тръгнал от мястото на ПТП и отишъл в
кв.Кошарник, където св.ВМА трябвало да ремонтира заден ляв калник на л.а.,
праговете да пребоядиса и част от предния капак, а на Б. му престояло и
пътуване за Германия. Именно на това място и бил установен от дежурните
мл. автоконтрольори при Сектор ПП към ОДМВР – Монтана – св.Г. Ж. Т. и
св.П. Р. А.. Последните търсели Б., защото Т. била подала сигнал за ПТП на
тел.112, след като Б. си тръгнал от мястото на ПТП. След снемане на писмени
сведения от А. А. Т., св.К. С. П. и жалбоподателя Н. С Б., св.Т. съставил
спрямо Б. АУАН Серия GA № 133, бл. № 1125017/15.01.2024г. за
административни нарушения по чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от
ЗДвП, за това, че в гр.Монтана, на ул.ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ, жалбоподателя
Н. С. Б. управлявал л.а. “ФОЛКСВАГЕН ШАРАН“ с рег. № М ХХХХ ВВ, като
с цел извършване на маневра да излезе от реда на паркираните превозни
средства, не контролирал достатъчно управляваното от него МПС и блъснал в
задната част намиращия се пред него л.а. „БМВ 435 И Х ДРАЙФ“ с рег. № М
ХХХХ СВ, с което реализирал ПТП с материални щети. Б. не уведомил и не
останал на мястото на произшествието до пристигането на контролните
органи и напуснал в неизвестна посока. Същият е установен на 15.01.2024г.
около 17:00 часа в гр.Монтана, ул.А № 24. Бил съставен и протокол за ПТП,
издаден в полза на А. Т.. Двамата водачи участници в ПТП не се проверявани
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества.
Въз основа на изготвения АУАН, Началник Сектор ПП към ОДМВР -
Монтана като административнонаказващ орган (АНО), оправомощен със
Заповед № 8121з-1632/21г. на МВР намерил, че Н. С. Б. е извършил
административни нарушения по смисъла на чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП, и издал обжалваното НП, санкционирайки го на основание
чл.185 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
По искане на жалбоподателя чрез пълномощника му адв.В. се изиска
справка от РЦ 112 – Монтана, като изпратения аудиозапис, съдържащ
повикването на Т., се предяви на страните чрез прослушване в открито
2
съдебно заседание на 27.02.2025г. На аудиозаписа се чува, че Т. е съобщила за
възникнало ПТП с дребни материални щети, че другия участник го е напуснал
и че преди това й бил ударил шамар.
В рамките на съдебното следствие актосъставителя св.Г. Ж. Т. посочва:
Актосъставител съм. На посочената дата бяхме с колегата дежурни ПТП,
като около обяд ни изпратиха на подаден сигнал за реализирано ПТП на
ул.Любен Каравелов, доколкото си спомням. При нашето пристигане
установихме само един автомобил, като водача на този автомобил заяви, че
е бил блъснат отзад, след което автомобилът, който го е блъснал е напуснал
местопроизшествието. Водачът, който подаде сигнала беше жена, а
автомобилът беше БМВ. Огледахме колата и видяхме, че има нанесени щети в
задната част на автомобила, като тя ни обясни, че е имало автомобил зад
нея и с цел да излезе от паркомястото я е блъснал. След което тя ни обясни, че
е имало някаква саморазправа с водача, който я е блъснал отзад и след това е
напуснал мястото. Ние взехме нейните данни и казахме, че ще и се
обадим като установим водача на другия автомобил, участващ в ПТП. Към
17:20 – 17:30 часа някъде установихме и другия водач в кв.Кошарник.
Когато пристигнахме в кв.Кошарник установихме въпросното МПС в
гараж/помещение, където се извършват ремонти дейности на автомобили.
Там се извършваха ремонтни дейности на посочения автомобил и това ни
наведе на мисълта, че той се опитва да заличи щетите от ПТП. Мисля, че
отпред нещо се ремонтираше, точно кое не съм сигурен. След това събрахме
двамата водачи с колегата в Сектор ПП - Монтана, където изготвихме нужните
документи и двамата писаха сведения. На въпроса на адв.В. отговарям, че не
си спомням дали сме ги изпробвали за алкохол и наркотици. На въпроса на
съда отговарям, че ние приехме, че той има вина за ПТП, защото е
напуснал местопроизшествието. Участник, който участва в ПТП има
задължение да остане на мястото, на което е реализирано, а за това, че тя го е
заплашвала си има полиция, може да се обади на тел.112 и ще се отзоват
колегите. Има си въпросните институции за всичко. За това приехме, че
той е виновен за възникналото ПТП. На въпроса на адв.В. защо не сме
направили проба за алкохол и на двамата водачи отново отговарям, че не си
спомням дали сме правили, но мисля, че не сме.
Св.П. Р. А. свидетелства, че получили сигнал около обяд мисли, точен
час не може да посочи. Сигналът бил за реализирано ПТП, с напуснал водач
на ул.Любен Каравелов, зад ресторант „Косара“ в гр.Монтана се падало. На
място с колегата му св.Т. установили единия лек автомобил и подалата
сигнала, която заявила, че автомобилът зад нея е потеглил напред и я ударил
леко. След това имали някакъв спор с водача и същият е напуснал
мястото. След обяд около 17:00 – 17:30 часа някъде установили другия водач
на лек автомобил в кв.Кошарник, като МПС било вкарано в гараж,
където се извършвали ремонтни дейности, нещо му правели отпред на колата.
Б. бил призован в Сектор Пътна полиция Монтана по-късно, в удобен за него
час и били изготвени нужните документи, били снети сведения от него,
3
от подалата сигнала и от нейната спътничка, която е свидетелка на случилото
се. СН. обясненията същия ден около 18:00 – 18:30 някъде, свидетеля не
може да каже точно в колко часа е било. Сигналът бил подаден същия
ден около обяд, а по-късно, след като установили и другия участник сН.
сведенията. Огледали и двете коли. На подалата сигналът, щета била отзад, а
на другия участник щетата била отпред. Щетата на жалбоподателя била
охлузване по бронята и по регистрационния номер. Мисли, че той бил
изкривен или пластмасата била счупена. Автомобилът на жалбоподателя
бил „ФОЛКСВАГЕН ШАРАН“, а автомобилът на подалата сигнала
участничка бил „БМВ“. На „БМВ-то“ имало охлузвания по задната броня.
Щетите ги констатирали и записали в протокола за ПТП. Св.А. твърди, че
сведението на жалбоподателя са го имали предвид при съставянето на
акта. Взели предвид и сведенията на А. и К.. Те не са очевидци на
случилото се, те не са очевидци на нито един инцидент. Погледнали щетите и
затова приели, че жалбоподателят има вина, взели били предвид гледната
точка на водачите и тяхната гледна точка. При положение, че жалбоподателят
напуска произшествието и веднага след това колата е закарана на майстор и не
прави ремонти, да кажем по двигател или ходова част, а я ремонтира точно
там, където са щетите. Това ги навело на мисълта, че се търси начин да се
заличат щетите. Силно казано било сервиз това, където намерили МПС и Б..
Било в гараж на ул.Одрин, номер не може да поясни. Майсторът триел нещо,
не знае св.А. с какви материали, не е механик, нещо отпред правел по
бронята и по регистрационния номер. Те видели, че МПС се ремонтира,
шофьорът му бил напуснал мястото на ПТП. Според св.А. участникът Н.
правел опит да заличи следите.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. С. Б. твърди, че не е вярно това, което
казва свидетеля А.. Той преди това бил при момчето, което ремонтира
коли. Имал за оправяне на вратата, а не отпред. На врата имал ожулено
малко, трябвало да го боядисва и имал по ходовата част да си прави,
понеже на следващия ден трябвало да пътува за Германия. Отишъл да
направи застраховка и спрял на чейндж бюрото, за да развали пари, за да
направи застраховката и да отиде при това момче В да направи каквото
трябва по колата и да заминава на сутринта за Германия. Б. си дошъл за
малко, защото майка му била починала. Шурекът му В отишъл да развали
парите и това момиче дало на задна и ударило л.а. на Б.. Неговият
двигател бил изгасен, не бил запалил колата. Тя А. дала назад, Н. Б.
слязъл, отворил вратата, не знаел дори, че е жена на шофьорското
място. Казал й „Какво направи бе момиче, защо ме удари, не виждаш ли че
съм отзад?“, тя му казала, че не е мърдала. Н. я питал как не е мърдала, като
неговия двигател е изгасен. Питал я, ако имаше някой човек отзад да го е
ударила и тя му казала: „Ти кой си бе циганин, ще видиш аз тебе ще те ударя“.
Тя излязла от колата, ритала Н. Б., той не могъл да се опази, защото има
здравословни проблеми с краката. Другото момиче я дърпало – нейната
приятелка св.К. П.. Н. попитал А. какво ще правят сега, а тя му казала:
4
„Ще видиш сега какво ще правим“. Звъннала на някой, казала някакво
име и му казала: “Тука има един циганин, трябва да го смачкате“. Н. си
помислил, сега ще дойдат тука и ще стане цирк. Погледнал така, само номера
му бил малко изкривен, на бронята нищо и нямало. На нейната кола също и
нямало нищо и Н. й казал, че нищо му няма на колата, ако била счупила фар
или нещо друго на неговата кола, щял да извика полиция, но няма да извика
полиция и ще си ходи. И си тръгнал, не е избягал, просто си тръгнал. Ако А.
му била казала, че ще извика полиция, Н. знае правилата, щял да чака.
А. не му е казвала, че ще извика полиция, възползва се от случая и след като
Н. си тръгнал, тя тогава е извикала полиция. Н. бил там 10 – 15 минути. Това
била цялата истина, като Н. твърди, че говори самата истина. Ако има
начин някаква камера, ако трябва сателит там нещо да се търси, да се докаже
истината. Ще даде и 1000 лева само, за да се докаже истината. Ако трябва ще
отиде чак в София, да се види кой е тръгнал назад.
Св.К. С. П. е приятелка на А. (водача на л.а. БМВ, другия участник в
процесното ПТП), която понастоящем не е в България. Двете отишли до
центъра в гр.Монтана. Трябвало да отидат до магазин „Вемус“, да си закупи
портмоне. Вследствие излязла от магазина, седнала в колата, последвал лек
удар. Автомобилът не бил запален. След което А. излязла от колата да
провери какво се случва, оттам се показал жалбоподателя, скочил от колата си
и започнал да се вика, да псува. А. тръгнала да сяда в колата, за да се обади на
тел.112, да извика полиция. Той връхлетял вътре в колата, ударил шамар на А.,
К. я дърпала вътре в колата, смисъл, за да се затвори вратата и мъжът отишъл,
седнал си в колата, дошъл другия човек, който бил с него, запалили
колата и тръгнали. Като дошла полицията тях двамата ги нямало. Само св.П.
слязла до магазина, А. била в колата. А. звъннала на тел.112, на друг не
била звъняла. Св.К. С. П. твърди, че не е така, както казва
жалбоподателят. Поддържа си показанията. Той слязъл от колата, А. тръгнала
да слиза, за да се разберат, той направо взел да крещи, да вика, да псува, да
обижда. А. казала да не й повишава тон и ако може по-спокойно да се
разберат. Той си продължил, тя влязла в колата и той връхлетял вътре и й
ударил шамар, при което К. започнала да я тегли, защото не знаела какво ще се
случи. П. седяла отдясно, а А. била на шофьорското място. Тя го избутала по
някакъв начин, затворила вратата и се обадила на тел.112. Според св.К. П. не е
имало ситуация колата на А. да тръгне назад и да го удари. В тази връзка
жалбоподателят Н. Б. посочва, че ще направи всичко възможно да докаже
версията си. Той не работи, инвалид е, и не е направил нищо, твърди, че не е
удрял шамар на А. Св.К. С. П. посочва, че поддържа изцяло сведенията,
които е дала в полицията.
Св.В ДЯ посочва, че на процесната дата за случая Н. не е виновен,
жената водач е виновна. Тази, която ги ударила с колата. Станало до „Аско
Деница“. Ударила колата на Н., дала назад. В развалил 100 евро, да си плати
Н. застраховката на колата и като идвал оттам, гледа – колата ударена.
Н. не искал да вика КАТ, жената започнала да заплашва, да вика, „че сега
5
ще им викне някой да ги трепе“, а цялата вина си била нейна. Тя е виновна,
защото тя дала назад и когато дошъл оттам и какво да види – ударила
колата. Те нито са викали КАТ, нито нищо. Тя си е виновна. В отишъл да
смени пари в чейндж бюрото, а Н. бил до колата през това време. В като
излязъл от чейндж бюрото, той бил спрял отпред. В като излязъл от
чейндж бюрото, видял как жената ударила колата. Той не бил седнал в
колата тогава. Колата на Н. не била със запален двигател. Според св.Я, Н. и
тази жената не са се карали, тя ги обидила и казала, че ще викне някой да ги
трепе. Н. не е ударил шамар на тази жена, не е видял да я е удрял. Колата е на
името на В.
Св.К. С. П. уточнява, че А. избутала Н. след шамара, с крака. Тя
седяла в колата, нямало време да излезе. Първо излязла и след това
започнал спора, караниците, виканиците, обижданията. Тя се върнала в
колата, Н. дошъл пак към колата, вратата не била затворена и той
направо вътре връхлетял и ударил А.. Тогава тя го избутала, а К. я дърпала
към нея, към нейната страна, за да затвори вратата, защото не знае какво ще се
случи. След това другия човек В се появил. След като полицията дошла, К.
не е слизала от колата. А. извикала полиция. А. не е споделяла с К. какви
са щетите и тя не я е питала. Казала, че има щета, но не уточнила каква
е точно.
Св.ВМА, посочва, че Н. докарал при него колата си. Имало за ремонт
заден ляв калник, праговете да ги пребоядиса, имало малко и прегорена
боя на предния капак. Не е ремонтирал предна броня. Н. му казал, че
някаква жена го е ударила, били са на Western Union и казал, че е бил вътре в
колата и тя го е ударила, но много малко смачкано имало на предния
номер. В и Н. имали предварителна уговорка. Същият ден, малко по-рано,
му ремонтирал колата, обаче той трябвало да излезе за малко да си плати
застраховката и после се върнал да довършат ремонта. Н. бил чакал в колата
другото момче, което било с него, което е отишло да плати застраховката. В
видял полицаите, когато дошли да търсят Н.. Н. му казал, че полицаите идват
да видят дали е правил ремонти, но предната броня В не бил пипал.
Имало лекичко смачкано по предния номер, но абсолютно нищо В не е
правил отпред. Полицаите не са го питали нищо, само дошли, видели,
говорели с Н.. В потвърждава, че не е пипал нищо по бронята, нито по
номера на л.а. на Н.. Даже не знае дали го е направил, то било малко. Н. е
трудно подвижен, има здравословен проблем с краката.
Заради искане на пълномощника на жалбоподателя, съдът изиска
писмена справка от Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, съдържаща се в писмо
рег. № 996 000 – 430/05.02.2025г., съгласно което на 15.01.2024г. около 13:10
часа служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Монтана са
посетили сигнал за реализирано пътнотранспортно произшествие в
гр.Монтана, ул.Любен Каравелов. При пристигане на мястото на
произшествието служителите са установили лек автомобил „БМВ“ с рег. № М
ХХХХ СВ, който се е намирал в паркирано състояние и неговият собственик -
6
А. Т., ЕГН **********, като по данни на Т., другият участник в
произшествието е напуснал. Поради това, че лек автомобил „БМВ“ с рег. № М
ХХХХ СВ е бил в паркирано състояние, на лицето А. Т. не са извършвани
проби за алкохол и наркотични вещества, както не и е съставян и АУАН.
След подробен анализ на доказателствата по делото (поотделно и в
тяхната съвкупност), които са в контекста на гореизложената фактическа
обстановка съдът намира, че административнонаказващия орган (АНО) НЕ е
приложил правилно закона, като е приел, че са налице доказани
административни нарушения по смисъла на чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, с автор жалбоподателя Н. С. Б. в качеството му на водач на
15.01.2024г.
На практика са налице две противоречиви версии за настъпилото ПТП
на 15.01.2024г. в 13:10 часа, гр.Монтана, ул.Любен Каравелов. От една страна
са показанията на св.К. С. П., и в рамките на АНП – писмените сведения на
един от участниците в ПТП – А. А. Т. (последната е призована за разпит пред
съда, но понеже е извън страната не се явява и не дава показания), а от друга
страна са обясненията на жалбоподателя Н. С. Б. и св.В ДЯ. Актосъставителя
св.Г. Ж. Т. и свидетеля по АУАН – св.П. Р. А., мл. автоконтрольори, не
очевидци на ПТП, са приели, че вина за настъпване на ПТП има Б. и затова са
съставили АУАН на него и съответно са издали протокол за ПТП в полза на Т..
При тези обаче противоречиви версии за причините да настъпи ПТП,
изхождащи от заинтересованите участници в него и съпътващите ги лица,
според настоящия съд е следвало да се съберат допълнително даказателства,
така че по несъмнен начин да се установи въз основа на чий действия и на кой
участник, като водач на МПС е настъпило процесното ПТП. Според
настоящия съд е подходено едностранчиво и некомпетентно, нарушенията не
са установени по несъмнен начин и съответно даказатествената сила на
съставения АУАН спрямо Б. е оборена. Съдът не кредитира показанията на
св.П., която е приятелка на А. Т., водач на МПС „БМВ 435 И Х ДРАЙФ“,
защото П. е приятелка на Т. и съответно премълчава действителните факти и
обстоятелства, и свидетелства в подкрепа на приятелката си А. Т.. Същото се
отнася и за показанията на св.В Я, шурей на жалбоподателя, който също е
заинтересован от изхода на делото, какъвто е и жалбоподателя Б.. Единствено
правдободобно звучат показанията на майстора св.ВМА, който уточнява какво
е рамонтирал по л.а. на жалбоподателя Б., а именно заден ляв калник,
праговете ги пребоядисал, имало малко и прегорена боя на предния
капак. В тази връзка ведната се опровергават показанията на св.П. Р. А., а
също и тези на св.Г. Ж. Т., които настоящия съд също не кредитира, защото не
са очевидци на ПТП и не са положили усилия за изясняване на обективната
истина, станала причина да настъпи процесното ПТП. При липсата на
обективни доказателства, които да доказват по несъмнен начин вината на
водача Н. С. Б. (в т.ч. записи от видео-камери или др. подобни),
доказатествената сила на съставения спрямо него АУАН е оборена. Неясно за
настоящия съд е и решението водачите, участници в ПТП да не бъдат
7
проверени за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, подобна
практика не съответства на известната на настоящия съд, независимо по какви
причини е възникнало конкретно ПТП.
Друго основание за отмяна на НП е неизпълнението на задължението по
чл.52, ал.4 от ЗАНН от АНО, което има за последица и нарушение на
материалния закон, защото нито нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, нито
това по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е доказано за извършено.
Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.
Съгласно чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1.без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието;“.
Като се имат предвид показанията на св.Т., св.А., св.П., посочените
обстоятелства в АУАН и НП, не съответстват на посочените за нарушени
разпоредби на чл.20, ал.1 от ЗДвП, респ. чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Дори да не
се вземат предвид показанията на св.Я и обясненията на жалбоподателя Б., и
да се имат предвид само показанията на св.П. и писмените сведения на А. Т.,
не се установява, а и не е посочено в АУАН и НП, водача Н. Б. да не е
контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал, защото неговото МПС
също е било в покой, паркирано, както това на водача Т.. Посочените
обстоятелства в АУАН и НП, които описват поведението на водача Н. Б., не
сочат на извършване на нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, а на такова по
чл.25, ал.1, пр.2-ро от ЗДвП. Но и това нарушение не е доказано за извършено
по несъмнен начин, па макар и да не е посочено в АУАН и НП. Този пропуск
на материалния закон би могъл да се санира чрез правната възможност
уредена в чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, но само ако бе доказано по несъмнен начин
нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП, и същото да е в причинно следствена
връзка с настъпилото ПТП. Поведението и на двамата участници в процесното
ПТП, след настъпването му, не е предмет на настоящето дело, и затова съдът
няма да го обсъжда в детайли. Служебно известно е на настоящия съд, че това
поведение е предмет на друго АНД образувано в МРС ( АНД № 165/25г.), по
реда на Глава 28 НПК въз основа на постановление на РП – Монтана,
съдържащо предложение за приложение на чл.78а НК спрямо Н. С. Б. заради
извършено от него деяние по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Съдът установява, че АНО НЕПРАВИЛНО е квалифицирал и
извършеното нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, респ. неправилно го е
санкционирал позовавайки се на санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП. Водачът Б. няма несъмнени данни по АНП и настоящето дело, да не
е спазил ВИНОВНО задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие, съответно на 15.01.2024г. след реализиране на ПТП с
материални щети, да е знаел, че е причинил ПТП и въпреки това без да
създава опасност за движението по пътя, да не е спрял, за да установи какви са
8
последиците от произшествието. Напротив, видно от доказателствата по
делото, не е налице хипотезата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Настоящият съд след като подробно и обективно анализира всички
гласни и писмени доказателства по делото, намира, че нарушението по чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП, не е доказано по несъмнен начин, тъй като кредитира
обясненията на жалбоподателя Б., поради това, че показанията на св.Т.
(актосъставител), св.А. (свидетел при съставяне на АУАН) и тези на св.П., на
практика подкрепят обясненията на жалбоподателя относно посоченото за
извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. След установяване на
щетите по двете МПС, Б. е продължил движението си и не е останал на
мястото на ПТП, заради поведението на А. Т., която го е заплашвала със
саморазправа, респ. не се установява да е имало несъгласие от вида на
посоченото в чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, което да е задължавало Б. да
остане на мястото на ПТП.
Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира административните нарушения по чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП, санкционирани на основание чл.185 от ЗДвП, респ. чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП, за недоказани по несъмнен начин, а доказателствената сила на
съставения АУАН, за оборена.
Съдът намира, че при установяване на административните нарушения по
чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, е допуснато съществено
процесуално нарушение, формалното приложение на чл.52, ал.4 от ЗАНН от
АНО, е довело до недоказаност на административните нарушения и
ограничаване правото на защита на нарушителя Б.. Липсата на възражения в
АУАН (технически това е невъзможно), не следва да се тълкува във вреда на
нарушителя и не освобождава АНО от задълженията му по чл.52, ал.4 от
ЗАНН. Настоящият съд споделя изцяло доводите за отмяна на обжалваното
НП, изложени в писмените бележки от пълномощника адв.Н. В. от САК.
Не е доказано по безспорен начин извършването на нарушенията по
чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, самоличността на нарушителя в
лицето на жалбоподателя Н. С. Б. и най – вече неговата вина. Според
настоящият съд неправилно е бил приложен материалния закон, което е имало
за последица ограничаване правото на защита на нарушителя и в крайна
сметка е довело да недоказаност на извършените административни нарушения
по чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Б., лично или чрез пълномощника си адв.Н. В. от САК,
не претендира разноски, поради и което съдът не се произнася в тази насока.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН
(изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 0996 - 000133/31.01.2024г.
9
на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което на Н. С. Б., с посочен
адрес в гр.Монтана, са наложени административни наказания - ГЛОБА в
размер на 20 (двадесет) лева на основание чл.185 от ЗДвП и ГЛОБА в размер
на 150 (сто, петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 (три) месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
10