Определение по дело №1392/2019 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 1352                                             27.05.2020 г.                             гр. Бургас

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав :

 

                                                    Окръжен съдия Иван Воденичаров

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1392 по описа за 2019 година, на основание чл.140 във връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :

 

Производството е образувано по исковата молба на Н.П.М. с ЕГН **********, представляван от адв. В.В. *** против К.А.Б. с ЕГН **********, представляван от адв. Н.Г. – БАК, съд. адрес ***.

 

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в законния срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

В законния срок е постъпил отговор от назначения адвокат.

Съдебните книжа са надлежно разменени.

 

Проект за доклад:   

 

Обстоятелства, на които ищецът основава претендираните права и предявения иск :

Ищецът твърди, че на 22.08.2017 г. е наредил сумата от 15 000 евро по банкова сметка ***. Банковият превод е заверен на 23.08.2017 г. с основание за плащане – заем. Заемната сума е следвало да се върне в шест месечен срок или до 23.08.2018 г. Уговорката за връщане на сумата е постигната в присъствието на свидетел. В уговорения срок ответника не върнал сумата и изпаднал в забава. След датата на забавата, освен главница, ответника дължи и мораторни лихви в размер на 2 258, 51 евро за времето от 24.08.2018 г. до 16.09.2019 г. Ищецът отправял многобройно покани към ответника да върне сумата, но и към момента на исковата молба това не е сторено.

При положение, че не бъде установено заемно правоотношение, то същите суми се дължат при условията на неоснователно обогатяване.

 

Ищецът отправя искането : да бъде осъден ответника да заплати:

сумата от 15 000 евро, представляваща невъзстановена сума по неформален договор заем от 22.08.2017 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на иска до изплащането;

сумата 2 258, 51 евро, мораторни лихви за времето от 24.08.2018 г. до 16.09.2019 г.

ЕВЕНТУАЛНО

Да бъде осъден за същото при условия на неоснователно обогатяване.

Претендира разноски.

 

Правна квалификация на искането: Предявените искове са с правно основание чл. 240 и сл. и чл. 84 ЗЗД, евентуалния иск – чл. 55, ал.1 предл. първо ЗЗД.

 

Обстоятелства, на които ответника възразява:

Оспорва основателността.

Оспорва съществуването на облигационно правоотношение по договор заем от 22.08.2017 г. с предмет предоставяне на посочената сума и поемане на задължение за връщането й в шест месечен срок. Законът не изисква форма на договора, но същата е необходима за доказването му, а писмен договор не се представя. Представеното платежно нареждане с основание на превода „zaem“ не е достатъчно доказателство за заемно правоотношение. От него не може да се установи и дали има насрещно волеизявление на ответника с поето задължение да върне сумата по договор заем, тъй като предаването може да е свързано с друго правоотношение между страните. Платежното нареждане не доказва и предаване на сумата реално. При липса на на документ за предадена сума свидетелски показания за установяване на задължения над 5 000 лв. са недопустими на осн. чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК.

  Оспорва и евентуалната претенция, тъй като в представеното доказателство – платежно нареждане е посочено основание „заем“. В случай на доказване основанието на евентуалната претенция, то обезщетение за забава не се дължи.

 

Относно въведените искания по доказателствата:

С исковата молба са приложени писмени доказателства, които са относими и следва да се допуснат. Със свидетелски показания не се установяват договорни клаузи, същите са недопустими поради липса на документ за предадена сума.

 

 

 

По доказателствената тежест: По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

 В случая ищецът доказва основанията на предявените искове -  реално предаване на сумата и валидното основание за това по договор заем, както и по евентуалната претенция – разместване на благата.

 

Мотивиран от горното, на основание чл.140, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд

 

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НАСРОЧВА делото на 10.09.2020 от 11.00 часа.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от определението.

ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от отговора.

СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад.

ДОПУСКА приложените писмени доказателства.

НЕ ДОПУСКА свидетелски показания.

УКАЗВА доказателствената тежест според мотивната част.

УКАЗВА на страните, че всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.

 

 

 

                                     

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :