РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Велики Преслав, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20213610200388 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба от „ЕРА“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Тушовица, общ.Върбица, обл.Шумен, местност “Дермен
Янъ“№1, представлявано по закон от Р. Ш. А. срещу Наказателно постановление №Ш-1-ДНСК-
64/03.09.2021 г. издадено от началник на Дирекция строителен контрол /ДНСК/, гр.София.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и
необосновано прилагане на материалния закон. Освен, че се отрича извършване на нарушението се
излагат и мотиви за маловажност.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено
изцяло като неправилно.
Жалбоподателят оспорва изцяло обстоятелствата изложени в АУАН и обжалваното
НП.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника и от законния
представител на дружеството-жалбоподател. Сочат и гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от процесуален
представител-юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло. Подробни мотиви излага в представени писмени
бележки.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна
1
преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна
следното: На 16.03.2021 г. била извършена проверка по документи от служители на РДНСК-
свидетелите Д.Д. и З. З. на имот, с трайно ползване „селскостопански двор“, представляващ
ПИ с идентификатор 73537.1.5 по КК на землището на с.Тушовица, общ.Върбица,
обл.Шумен, находящ се в местността „Дермен Янъ“, собственост на жалбоподателя. При
проверката било установено, че в имота има изградена „ведомствена бензиностанция“ за
дизелово гориво, състояща се от подземен резервоар за светли горива двустепенен
еднокамерен с V-10 куб.м. върху стоманобетонов фундамент и една бензиноколонка,
разположена върху бетонова площадка, под навес от две колони и дървен покрив, заедно с
прилежащите тръбопроводи за гориво и инсталации. При преценка на документацията на
дружеството, административнонаказващия орган установил, че посоченото съоръжение –
ведомствена бензиностанция, представлява строеж първа категория по смисъла на чл.137,
ал.1, т.1, б.“г“ от ЗУТ и чл.2, ал.4, т.1-3 от Приложение №1, т.144 от Наредба №1 за
номенклатурата на видовете строежи и че строителството било започнало в периода юли-
август 2017 г., към датата на проверката обекта бил завършен и за същия жалбоподателя
нямал издадено разрешение за строеж от главния архитект на Община Върбица. От горното
бил направен извода, че описания строеж е незаконен такъв по смисъла на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ. Предвид установеното при проверката на 29.03.2021 г. на жалбоподателя бил
съставен АУАН за нарушение по чл.148, ал.1 от ЗУТ. Въз основа акта било издадени и
обжалваното НП, с която на жалбоподателя за нарушение по 237, ал.1, т.1 от ЗУТ и на
основание чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ било наложено административно наказание“имуществена
санкция“ в размер на 30 000.00 лв.
Фактическата обстановка, съдът счита установена от приложените по
администивнонаказателната преписка писмени доказателства, показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели-актосъставител Д., свидетеля при установяване на
нарушението З. и свидетеля на защитата М. О., които съдът кредитира изцяло, като
последователни, непротиворечиви, логични и няма индиция за тяхната заинтересованост.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването му.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В тази насока, съдът взе предвид следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.238, ал.2, т.1 и
чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ.
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта
2
за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
Налице е неспазване на изискването за посочване на правната квалификация,
отразяваща релевираното нарушение, което се твърди, че е извършено - чл. 42, т. 5
респективно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В атакувано наказателно постановление и АУАН
административнонаказващият орган е отразил в тях противоречива правна квалификация, а
именно: в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че
жалбоподателят виновно е нарушил чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, а в издаденото въз основа на него
наказателно постановление като нарушена разпоредба са посочени нормата на чл. 148, ал. 1
от ЗУТ и е осъществил състава на чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Според чл. 148, ал. 1 от ЗУТ:
"Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон". Нормата на
чл. 237, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че: "Началникът на Дирекцията за национален строителен
контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на
юридическо лице или едноличен търговец, както следва: т. 1. на извършител, възложител
или строител на строеж от първа до трета категория включително, незаконен по смисъла на
чл. 225, ал. 2 - в размер от 5000 до 50 000 лева. ". Посочените правни норми касаят коренно
различни задължения, които законодателят е вменил на субектите, поради което не може да
се изведе категоричен извод какво точно нарушение е приел административно-наказващият
орган, че е извършено. Следва да се отбележи, че в АУАН не е посочено, че жалбоподателят
е осъществил състава предвиден в нормата на чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, която е санкционна
и определя вида на наказанието, което се носи от нарушителя, като същата е посочена само в
наказателното постановление, а недопустимо е в него да се посочват допълнителни норми
конкретизиращи състава на извършеното нарушение, непосочени в акта за неговото
установяване. Действително в обстоятелствената част на АУАН има изброяване на различни
правни норми, но това също не означава точно и ясно индивидуализиране на материалната
норма, която се счита, че е нарушена.
Посочването в наказателното постановление на чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ като
осъществен състав на нарушение, се явява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като разпоредба е санкционна, поради което сама по себе си не може да бъде
посочена като норма, с която е осъществен състава на определено деяние, съставляващо
закононарушение, а може да бъде само основание за налагане и определяне на вида и
размера на санкцията, която се предвижда за конкретното нарушение. Констатираният порок
съдържащ се в акта за установяване на административното нарушение и в процесното
наказателно постановление, сочи, че е налице нарушаване на изискването за ясно и точно
посочване на изискуемия реквизит. Ето защо, при издаването на АУАН и Наказателното
постановление е допуснато нарушение на изискването на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН - не е определена несъмнено и категорично законовата разпоредба, която е нарушена,
по начин който изключва възможности за тълкуване. С констатираните нарушения
административно наказващият орган е допуснал съществено нарушение на санкционната
процедура по индивидуализиране и очертаване на деянието от правна страна, а от тук и
3
несъмненост от обективната му страна. Винаги неточното посочване и описване на значими
съставни части на нарушението, каквото е определяне на разпоредбата, която е нарушена е
съществено нарушение. Това е така, защото наказателното постановление е акт на
правораздаване и очертава фактите и обстоятелствата, формиращи състава и правната
квалификация на конкретното нарушение, което прави невъзможен адекватния контрол по
същество и адекватното и пълно упражняване право на защита по същество.
Гореизложените процесуални нарушения са довели до ограничаване правата на
жалбоподателя, с оглед липсата на конкретна правна квалификация на деянието и правят
невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, доколкото районният съд следва да установи съществуването
или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно
нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното бездействие на
жалбоподателя със съответната правна норма, регламентираща същото като
административно нарушение.
Освен изложеното, се констатираха и други нарушения по чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57,
т. 5 от ЗУТ касаещи описание на нарушението, датата на която е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено. Акта за установяване на административното
нарушение е съставен в нарушение на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, тъй като липсва посочване на
датата на извършване на нарушението. Нито в акта за установяване на административното
нарушение, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление има посочена
дата, на която административно-наказващият орган счита, че е осъществено конкретното
деяние. Посочено е само на коя дата е започнало строителството – в периода юли-август
2017 г. и кога е установено нарушението – 16.03.2021 г. Липсата на точно и ясно
конкретизиране на датата на която административно-наказващият орган е приел, че е
осъществено конкретното деяние създава неяснота относно основни задължителни
реквизити, които следва да бъдат установени в административнонаказателното
производство, тъй като е недопустимо същите да бъдат извлечени чрез тълкуване или
подразбиране. Гореизложеното обуславя извода за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно липсата на важни реквизити, като дата на извършване на
нарушението, което води до невъзможност за преценка законосъобразността на
административния акт с разпоредбите на чл. 33 от ЗАНН. Липсата на факти, касаещи
съставомерни признаци на нарушението, особено факти, касаещи датата на извършването му
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, които лишават нарушителя от
възможност да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и по този начин
адекватно да организира защитата си, а от друга страна лишава и съда от възможността да
прецени кога е извършено нарушението и правилно ли е бил приложен материалния закон.
Датата на извършване на нарушението е съществена характеристка на всяко
административно нарушение и е посочена от законодателя като самостоятелен елемент от
съдържанието на наказателното постановление. Неясно посочената в наказателното
постановление дата на нарушението не подлежи на саниране чрез тълкуване или по реда на
члл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Като задължителен реквизит и елемент от императивно
4
регламентираното нормативно съдържание на наказателното постановление датата на
нарушението е следвало да бъде обективирана по надлежния начин, а не да се извежда чрез
тълкуване.
Неоснователно е възражението на защитата, че е на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Наказващият
орган е приложел разпоредбата на чл.239, ал.2 от ЗУТ, която предвижда специален ред за
изчисляване на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Едногодишният срок по Закона за
административните нарушения и наказания за образуване на административнонаказателно
производство за нарушения по ЗУТ, актовете по неговото прилагане и другите правила и
нормативи по проектирането и строителството започва да тече от деня на издаване на
разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато
не се изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация - от
деня на извършване на нарушението. За административни нарушения, установени преди
въвеждането в експлоатация на строежа, административнонаказателното производство може
да бъде образувано и преди деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение
за въвеждане в експлоатация на строежа. В случая не може да бъде определено дали този
срок е пропуснат поради изложените по – горе мотиви за липса на дата на извършване на
нарушението, посочена, както в АУАН, така и в НП.
Освен допуснатото нарушение на процесуалните правила, съдът счита че
наказателното постановление, освен незаконосъобразно е и неправилно от материална
страна. По делото по безспорен начин се установява, че жалбоподателя е собственик на
недвижимия имот, в който се намира „ведомствената бензиностанция“. Във връзка с
изграждане на съоръжението ведомствена бензиностанция са представени документи, че
същото отговаря на изискванията на ЗИ, ДОПК и др. От представените по делото писмени
доказателства се установява, че процесното съоръжение не е строеж по смисъла на § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ.
Отразеното в обстоятелствената част на АУАН и НП, че процесната ведомствена
бензиностанци, представлява „подземен резервоар за светли горива двустепенен
еднокамерен с V-10 куб.м. върху стоманобетонов фундамент и една бензиноколонка,
разположена върху бетонова площадка, под навес от две колони и дървен покрив, заедно с
прилежащите тръбопроводи за гориво и инсталации" не променя извода, че базовата
станция представлява преместваем обект, тъй като § 5, т. 80, изр. 2-ро от ДР на ЗУТ допуска
преместваемият обект да се закрепва временно върху терена, като при необходимост може
дори да се отнеме повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен
елемент /каквито са бетоновите фундаменти/, който е неразделна част от преместваемия
обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта /както в настоящия случа/ и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Последното уточнение: "не може да служи за основа за изграждане на строеж" ясно показва,
че законодателят прави категорично разграничение между строеж и преместваем обект. С
оглед на това, той регламентира ред за въвеждане на строежите в експлоатация и ползването
им едва след издаване на съответното разрешение, но същевременно предвижда и
5
възможност върху поземлените имоти да се поставят преместваеми обекти за обслужващи
дейности, какъвто е процесния /съгласно чл. 56, ал. 1, т. 2, предл. последно от ЗУТ/.
Изложеното се подкрепя косвено и от разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2, б.“б“ от ЗАКОН за
административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от
нефтен произход. Видно от посочената разпоредба, за да извършва дейности с нефт и
нефтопродукти, жалбоподателя, като превозвач и ползвайки „ведомствената
бензиностанция“, като вътрешен обект за дейността си, автомобилен превоз на пътници и
товари, е бил задължен да изпълни изискванията на чл.2, т.2, б.“б“ от ЗАКОН за
административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от
нефтен произход, както следва: вътрешния обект да е трайно прикрепен към недвижим
имот. За този обект има и изискване да отговаря на изискванията за въвеждане в
експлоатация или за търпим строеж, или за преместваем обект по смисъла на Закона за
устройство на територията, с изключение на вътрешните обекти, обслужващи строеж първа,
втора и трета категория или обслужващи дейността на превозвач по смисъла на Закона за
автомобилните превози, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България, или лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността. От събраните по делото
доказателства се установи, че жалбоподателя има издаден лиценз №04183/20.08.2015 г. за
превоз на товари на територията на РБългария, валиден до 10.08.2025 г. Поради, което
неговото съоръжение „ведомствена бензиностанция“ не следва и да отговаря на
изискванията за преместваем обект по чл. 56, ал. 1, т. 2, предл. последно от ЗУТ. Процесният
обект не може да бъде елемент от обективната страна на деянието.
Ето защо липсва осъществен елемент от обективна страна на твърдяното
административно нарушение, поради което посоченото деяние е несъставомерно от
обективна страна.
В този смисъл са основателни направените от жалбоподателя възражения.
Настоящият състав намира изводите на въззиваемата страна в представената писмена
защита, че процесната бензиностнация попада в категория строежи съгласно т.144 на
Приложение №1 от НАРЕДБА № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи,
съотв. в чл.2, ал.4 от същата Наредба за неоснователни. Преди да бъде класифициран, като
стоеж и подведен под номенклатурата, обекта следва да отговаря на изискванията за строеж
по чл.137, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗУТ, което не се установи в настоящия случай.
Отговорността на едноличния търговец е обективна (безвиновна) съгласно чл. 83, ал.
1 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност на деянието.
С оглед характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се
касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При налагане на имуществената санкция от страна на наказващия орган не е
съобразена нормата на чл. 27 от ЗАНН.Административнонаказващия орган определя
административното наказание,като се съобразява с всички предпоставки, визирани в чл. 27
6
от ЗАНН.Разпоредбата на чл. 237, ал.1, т.1 от ЗУТ предвижда наказание имуществена
санкция в размер от 5000 до 50 000 лева на лице-извършител, възложител или строител на
строеж от първа до трета категория. Наложеното наказание имуществена санкция в размер
на 30 000 лева е над средния размер,определен в закона.Административнонаказващият
орган не е изложил съображения,защо е определил този размер на имуществената
санкция,макар,че той е бил длъжен да се аргументира,защо точно този размер на
административното наказание е определил, което е друго нарушение на материалния закон,
макар и несъществено и не водещо да самостоятелно основание за отмяна на НП.
В съответствие с гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло, като издадено при съществени процесуални
нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.
По разноските: С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат сторените по
делото разноски за заплатена адвокатска защита. Административнонаказващия орган прави
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл. 18, т. 2 от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 пък предвижда, че при интерес от 10
000 лева до 100 000 лева се дължи възнаграждение от 830 лева плюс 3 % за горницата над 10
000 лева. В случая жалбоподателят е заплатил адвокатски хонорар от 1500.00 лева, което
сочи, че същият съгласно посочените по-горе разпоредби е малко над минималния размер,
който е 1430.00 лв., поради което не следва да бъде редуциран от съда. По изложените
съображения жалбоподателят има право на сторените разноски в размер на 1500. 00 лева,
платими от административно-наказващият орган.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№Ш-1-ДНСК-64/03.09.2021 г. издадено от началник на Дирекция строителен контрол /ДНСК/,
гр.София, с което на „ЕРА“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Тушовица, общ.Върбица, обл.Шумен, местност “Дермен Янъ“№1, представлявано по закон от Р.
Ш. А., за нарушение по 237, ал.1, т.1 от ЗУТ и на основание същата разпоредба е наложено
административно наказание “имуществена санкция“ в размер на 30 000.00 лв.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол при МРРБ, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Христо Ботев“№47 да заплати на „ЕРА“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Тушовица, общ.Върбица, обл.Шумен, местност “Дермен
Янъ“№1, представлявано по закон от Р. Ш. А., направените по делото разноски в размер на
7
1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
8