№ 3063
гр. Варна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110104896 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от страна на ищцата Р. В. Р. ЕГН **********, с
адрес: гр. ***** срещу ответника „М.“ ЕАД, ЕИК *****, представляван от ***** –
прокурист, иск с правно основание чл. 357 КТ вр. чл. 358, ал. 1, т. 2, пр. първо КТ, за отмяна
на наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, обективирано
в заповед № ***** г. на ответника.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
изложени в депозираната искова молба: Твърди се, че ищцата Р. В. Р. от 31.05.2004 г.
работи в „М." ЕАД, Клон Варна, с място на работа гр.*****, на длъжност камериерка, на
основание трудов договор № *****г. Сочи се, че ищцата е нямала проблеми в работата си до
назначаване на С.А. за неин пряк ръководител. А. е извършвал проверки без свидетели и я
обвинявал несправедливо и неоснователно, че не изпълнявала служебните си задължения, и
е оказвал на ищцата натиск да напусне работа. Излага се, че на 28.02.2022г., на оперативка в
9.00 часа, в присъствието на един администратор и четири камериерки, А. е разпоредил на
Р. да разчисти, а не да се почисти основно, ап.615, от вещи /стари мебели и дрехи/, останали
от предишен наемател. Също така е трябвало да се опакова багажа от стая 601 и да бъде
преместен в склада, защото наема не е бил платен. За този ден /понеделник /, ищцата сочи,
че е имало и 10/десет/ хотелски стаи за основно почистване. Отделно от това по график-
понеделник, сряда и петък, е следвало да се почистват всички заети хотелски стаи, състоящо
се в измиване на мивки и тоалетни, и в почистване на коридорите. Излага се, че до обяд,
ищцата е успяла да завърши основната си работа за деня. След обяд, тя и другите две
камериерки *****, са изхвърлили голяма част от непотърсените вещи, оставени в ап. 615.
След приключване на работното време, си тръгнали. На следващия ден 01.03.2022 г.,
1
ищцата сочи, че е започнала работния ден и около 11.00 часа е завършила със застилане
чаршафите на хотелските стаи и почистването им. Сочи се от ищцата Р., че е била поела и
още един етаж допълнително, който трябвало да чисти друга камериерка, която във
въпросния ден е отсъствала. След това, Р. и Д.С. се сочи, че са изнесли останалите вещи от
ап. 615. След обедната почивка, Р. сочи че е измела ап.615. Р. и другите камериерки, според
изнесеното, не извършили основно почистване на ап. 615, т.к. нямали такова разпореждане.
След това, Р. и С., са изнесли багажа от стая 601 и отишли при Е.Ж., за да й помогнат за
основно почистване и подготвяне на стая 1002, която стая е трябвало да бъде готова до края
на работния ден. След приключване на работното време, се сочи, че същите са си тръгнали.
На 02.03.2022 г./сряда/, освен работа по график, ищцата Р. сочи, че е имала за основно
почистване още една стая. В обедната почивка, А. влязъл в стаята на камериерките и
започнал да крещи на Р., че лично тя не е почистила основно ап.615. Изкрещял в лицето, че
благодарение на това, което е преживява/загубата на своите родители/, я съжалявал и
нямало да я уволни. Сочи се, че ищцата се е почувствала огорчена от несправедливото
отношение към нея, съответно на 04.02.2022г. същата е подала жалба до „М." ЕАД, София,
с копие до Клон Бургас с управител Н.Ш., в която е описала 9/девет/ случая на лошо
отношение към нея от страна на С.А.. На 09.03.2022 г., упр.Н.Ш., се сочи че е изпратила
писмо до ищцата Р. В. Р., камериерка в Общежитие Варна на „М." ЕАД, клон Варна, със
съдържание „ Относно: Постъпила от Вас Жалба в „М." ЕАД с копие до мен, като
Управител на „М." ЕАД, Клон Варна. На основание чл.193, ал.1 от К,Т най-учтиво моля да
получа писмените Ви обяснения в срок до 10.03.2022г." Р. във връзка с депозираната си
жалба на 10.03.2022г., сочи че е подала писмени обяснения, където отново описала 9-те
случая на лошо отношение към нея. Вместо да получи отговор на жалбата си, ищцата Р. В.
Р. сочи, че на 14.03.2022г. е получила заповед № ЛС-6 /14.03.2022г., с която на основание
чл.188,т.2, вр. с чл.187,т.3 от КТ й е било наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение", за неизпълнение на законните разпореждания на
работодателя и възложената работа - непочистен апартамент 615 на ет.6 на 28.02.2022 г.
Излага се от ищцата, че не е била уведомена, че е започнато дисциплинарно производство
срещу нея и не й е било поискано обяснение за конкретния случай. До този момент Р. не е
била наказвана, а дейността й е водила до постигане на високи практически резултати.
Излага се, че е липсвало искане и предоставяне на възможност да даде писмени обяснения
относно „непочистен апартамент 615 на ет.б на 28.02.2022г." Това според ищцата,
представлява нарушение на процедурата по изискване на обяснения на служителя, т.к.
същият е бил лишен от възможността да даде адекватно и точно обяснение, след като
спрямо него е открита дисциплинарна процедура. Посочва се, че относно представените
писмени обяснения от 10.03.2022г., същите са дадени, по повод подадената от самата ищца
жалба. Излага се, че обясненията по чл.193 ал.1 КТ, трябва да са дадени с оглед на
дисциплинарното наказание, а не поради други обстоятелства или друг повод. След това
работодателят трябва да прецени и деянието какво нарушение представлява и дали може да
се квалифицира като „нарушение на трудовата дисциплина", за да наложи и съответното
наказание . В тази насока се цитира Решение № 419 от 17.08.2010 г. на ВКС по гр. д.
2
№575/2009 г., IV г.о., ГК. В настоящия случай се сочи, че това не е сторено. На следващо
място, се излага от ищцата, че липсват доказателства за това последната виновно да не е
изпълнила свои трудови задължения, както и в какво конкретно се изразяват те. Навежда се
довода, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.189, ал.1 КТ. Определящи
според ищцата за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на
нарушението са и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения, и
поведението на служителя (така и Р 305 от 01.06.2010 година ВКС по гр.д.620/2009 III г.о).
Работодателя, според ищцата не е посочил кое обуславя тежестта на нарушението. Излага
се, че когато едно нарушение е посочено като резултатно (вредоносно), то следва да бъдат
ангажирани доказателства за това в какво се състои увреждането, именно с цел преценката
за тежестта на извършеното нарушение (Р 446 от 13.09.20Юг. ВКС по гр.д. 1220/2009III г.о.).
В конкретния случай се твърди, че такива доказателства няма.
Моли се с оглед изложеното, за уважаване на исковата претенция и за присъждане на
сторените съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „М.“ ЕАД, ЕИК
*****, с който оспорва исковата претенция. Твърди се, че съгласно трудов договор
№*****г., Р. В. Р. и „М."ЕАД - Курортен комплекс „Варна", чрез Х.Я.- управител, са
установили трудово-правно отношение, като лицето е назначено на длъжност „камериер“.
Във връзка с подадена жалба от 04.03.2022г., до Председателя на СД на „М."ЕАД и до
Управителя на клон „Варна", лицето заявява редица обстоятелства относно оплаквания от
работното си място. В тази жалба на страница 3, втори абзац посочва, че на 28.02.2022г. по
време на оперативка, г-н С.А. нарежда на нея да разчисти освободен апартамент. Това
нареждане за изпълнение на трудовите й задължения е направено пред свидетели нейни
колеги. След подадената жалба от лицето с писмо от 09.03.2022г., управителят на клон
„Варна" е поискал обяснения от Р. за фактите и действията, които лицето излага.
Изискването на обяснения е на основание чл.193, ал.1 от КТ, тоест работодателят е
обосновал и изпълнил своите действия при спазване на законовите изисквания. Излага се, че
на 10.03.2022г., ищцата Р. е дала писмените обяснения на работодателя си и в тях, в абзац 3
отдолу - нагоре, отново признава, че на 28.02.2022г. по време на оперативка г-н А. й
наредил да почисти освободения апартамент. Със Заповед №*****г., Управителят на
.,М."'ЕАД - клон „Варна", на основание чл.188, т.2 във връзка с чл.187, т.3 от КТ, е наложил
на Р. дисциплинарно наказание. Ответникът излага, че се касае за законово обосновано и
проведено дисциплинарно производство. Работодателят е извършил всички изискуеми от
него законови действия - изискал е обяснения от работник в неговото предприятие относно
негови действия по време на работа. След получаването на обясненията работодателят е
преценил, че неизпълнението на възложената работа е сериозно нарушение, което касае
установения в предприятието ред и съответно е наложено предвидено в КТ наказание.
Моли се с оглед изложеното, за отхвърляне на предявения иск.
В с.з., ищецът чрез процесуален представител поддържа предявената искова претенция и
настоява за уважаването й.
3
В с.з. ответникът, чрез процесуален представител поддържа изложените в отговора си
аргументи срещу основателността на предявения иск, и настоява за отхвърлянето му,
съответно за присъждане на сторените разноски по делото.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към
разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По компетентността на настоящата съдебна инстанция при разглеждане на предявената
искова претенция е произнесено опр.№ 7802/18.07.2022г., влязло в законна сила, по силата
на което е оставено без уважение искането, отправено с отговора на ответника, за
прекратяване на производството и изпращането му на основание чл.105 ГПК по подсъдност
на Районен съд гр.София. Определението в посочената част, не е обжалвано и е влязло в
сила. С посоченото определение е прието, че настоящият съд се явява родово и местно
компетентен да се произнесе по възникналия между страните правен спор с правна
квалификация чл. 357 КТ вр. чл.358, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ. Възражението на ответната
страна, за местна неподсъдност на делото, съответно отправеното искане за изпращането му
на компетентния съд, а именно Районен съд – София, е оставено без уважение, по
съображения, черпени от чл.114 ГПК, с оглед мястото на полагане на труд в гр.Варна.
Съгласно чл. 114 ГПК, работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото
където обичайно полага своя труд. Целта на нормата е да се облекчи защитата на
икономически по–слабата страна по трудовото правоотношение. Подсъдността по чл.114
ГПК е особена и е изключение от общите правила относно подсъдността – чл. 105 ГПК,
както и 108, ал.1, изр. първо от ГПК. Освен това подсъдността по чл. 114 ГПК е изборна –
право на ищеца е да избере къде да предяви иска, съответно, исковете си и правото на избор
1 принадлежи единствено на него. След като правото на избор е надлежно упражнено, то не
може да бъде дерогирано по възражение на ответника или пък служебно от съда.
Производството по делото, поради това е прието, че подлежи на разглеждане по реда на
глава 13, раздел 2 ГПК, аргумент за противното от чл. 310, ал.1, т.1 ГПК.
Между страните не е спорно, че са се намирали в трудовоправни отношения, по силата на
които ищцата е заемала длъжността „камериер“ , с място на работа „Комплекс-Варна,
„М.“ЕАД-София, което е видно и от приложен във вид на копие трудов договор №*****г.
За да бъде уважен предявеният иск да бъде отменена заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение", като незаконосъобразна, е
необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното
предприятие, както и че с оспорената заповед му е наложено посоченото дисциплинарно
наказание. Оттук насетне, в тежест на ответникът е да установи, че дисциплинарното
наказание е законосъобразно наложено, а именно че заповедта е издадена от лице, носител
на работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че
ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че
същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на
наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена и
4
наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Дисциплинарната отговорност представлява неблагоприятните последици, които виновното
лице следва да понесе за това, че е допуснало неизпълнение на трудово задължение или
нарушение на нормите на трудовата дисциплина, изразяващи се в налагане на
дисциплинарно наказание.
Законосъобразността на провежданата дисциплинарна процедура предполага наличието на
дисциплинарно нарушение, виновно поведение на наказваното лице, индивидуализация на
наказанието, след преценка на писмените обяснения, дадени от нарушителя, компетентност
на наказващия орган и спазване на предвидените в закона срокове за ангажиране на
дисциплинарната отговорност.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл.186 от КТ, т. е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или
служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в
закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица, установени от
закона, формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата
дисциплина; изслушване на обясненията на работника или служителя преди налагане на
наказанието; относно срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ и
относно съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта.
Съобразно нормата на чл.189, ал.1 от КТ, при определяне на дисциплинарното наказание, се
вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ предвижда определени изисквания към съдържанието
на заповедта за дисциплинарно наказание, като същата следва да съдържа нарушителя,
конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на
извършване на нарушението, видът на наложеното наказание и правното основание, въз
основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените
реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна.
Видно от приложената заповед за уволнение, в същата като нарушение на трудовата
дисциплина, е вписано, нарушение по чл.187, ал.1, т.3 от КТ, съгласно която разпоредба
нарушения на трудовата дисциплина са „неизпълнение на възложената работа, неспазване
на техническите и технологичните правила “.
Заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение",
в случая е издадена в сроковете по чл.194 от КТ.
Заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение", е издадена от лице - носител на работодателската власт. Наказващият орган се
явява работодател на наказаното лице.
В настоящият случай е спазено и задължението, предвидено за работодателя в нормата на
чл.193 от КТ, за приемане на писмените обяснения на работника от работодателя, преди
5
налагане на дисциплинарното наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Мотивите, свързани с
осъществяване на посоченото в заповедта основание за уволнение, трябва да бъдат
изложени изчерпателно, тъй като само въз основа на тях съдът може да провери
осъществени ли са в обективната действителност релевантните за спора факти,
респективно правилно ли е наложено дисциплинарното наказание или съответно правилно
ли е прекратено ТПО, ако се касае за това, на посоченото от работодателя основание. Това е
така и с оглед принципа на равнопоставеност на страните, необходимо е при самото
предявяване на исковата молба, работникът да знае фактическите и правните основания за
издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, за да може да
осъществи надлежна защита на правата си.
От друга страна, мотивите за налагане на дисциплинарно наказание, относими към
съответното правно основание, трябва да се съдържат в самата заповед, а не да се
допълват или конкретизират от работодателя при оспорване законността на уволнението.
В настоящата хипотеза в заповедта за налагане на наказанието, е посочено кога е
осъществено нарушението и с какво бездействие ищеца е нарушил трудовата дисциплина,
но не е мотивирано поради нарушение на кои конкретни норми на трудовата дейност на
ответното предприятие, е прието, че непочистването на ап.615 на ет.6, на 28.02.2022г.,
съставлява основание за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за
уволнение“.
Ответника не е изложил мотивите си, като не е посочил какви са били правилата,
въведени в Правилника за вътрешен трудов ред на ответното предприятие, които са били
нарушени от страна на ищцата и съгласно които тя е имала задължение в конкретен
обхват за почистване на апартамент 615. По този начин, съдът не може да прецени дали
конкретни действия, респективно бездействие, вменени на ищеца, представляват
нарушения на трудовата дисциплина. Така например в свидетелските си показания С.Н. А.
ЕГН **********, в качеството си на управител на общежитието, в което работи ищцата,
сочи на въпроси на адв.А., че на 28.02.2022г. е обяснил на бъдещите наематели на ап.615, че
ще бъде направен ремонт в този апартамент и той се е отдал на тези именно хора след 2-3
месеца, като през този период са сменили тапети, балатум, монтирали са нова кухня и пр.
Посочените подобрения в апартамента сочат логично, че не непочистването на дограмата му
от вътрешната й страна е причина е причина за отлагане настаняването на бъдещите
наематели, направили оглед на апартамента на 28.02.2022г. Нещо повече, самата свидетелка
Е.М.Ж. ЕГН **********, също работеща като камериер в ответното дружество, сочи в
показанията си пред съда, че на 28.02.2022г. че са получили заедно с ищцата и колежката й
Д. С. устно нареждане от г-н управителя г-н А., след като приключат с други стаи, дадени за
почистване и заети, да разчистят ап.615. Свидетелката Ж., разяснява посоченото
„разчистване“ като необходимост за изхвърляне на дрехи и боклуци, оставени от
6
предишните наематели. Сочи, че към 15.00ч. е отишла в апартамента при ищцата и другата
им колежка Д.С. като излага, че същите са били събрали боклуците от апартамента – вещи и
дрехи в чували, и т.к. е имало много багаж за изхвърляне, ня лично им е помогнала да
изхвърлят чувалите в казаните, с което работния им ден е приключил. Такова „разчистване“
е било наредено от св.А., в качеството му на управител, устно на 28.02.2022г. на ищцата Р.,
видно и от дадените от нея обяснения по реда на чл.193 КТ/л.7 от делото/ - „на 28.02.2022г.
по време на оперативка…, г-н А. нареди да се разчисти освободен апартамент“.
При липсата на изрични мотиви в заповедта, неясно остава какви са били задълженията на
ищцата на въпросната дата 28.02.2022г. по отношение на процесния апартамент 615, да
почисти основно/и какво включва това – метене, миене на подове, на баня, на дограма на
прозорци заедно или само на някои от тези поотделно/ или само да разчисти събрани
боклуци/дрехи и др.вещи/, оставени като непотребни от предищшни работодатели. Предвид
това, съдът намира, че заповедта не отговаря на изискванията на чл.195 от КТ и следва да
бъде отменена, без да бъде разглеждана по същество.
Отделно от горното, ответникът, в чиято тежест е да установи това, не доказа в хода на
проведеното по делото съдебно дирене, че ищцата е извършила посоченото в заповедта
нарушение на трудовата дисциплина виновно. Свидетелка Е.М.Ж. ЕГН **********, също
камериерка, сочи че на 28.02.2022г. управителя на общежитието г-н А. е дал устно
нареждане за извършване на „разчистване на ап.615“, което както и ищцата излага е
разбрано като необходимост за изхвърляне на дрехи и боклуци от този апартамент, оставени
от предишните наематели.
Отделно от горното, съда счита, че в случая работодателят не е извършил преценката по чл.
189 КТ, и че наложеното дисциплинарно наказание не съответства на извършеното
дисциплинарно нарушение. Не е съобразен фактът, че посоченото нарушение в процесната
заповед, се явява първо нарушение и не е довело до неблагоприятни последици за
работодателя, предвид че както сам св.А. сочи, наемането на апартамент 615 е било
осъществено реално след 2-3 месеца от явилите се на огледа му на 28.02.2022г. наематели,
поради налагащо се и договорено с тях осъществяване на редица подобрения в този
апартамент, изразаващи се в подмяна на балатум на пода, смяна на тапети, монтиране на
нова кухня и пр.
Следователно, след като не е установено от ответникът, че нарушението на ищцата е довело
до препятстване възможността за наемане още на 28.02.2022г. на ап.615 от нови наематели,
то неправилно и в нарушение на закона – чл.188 КТ, при определяне на вида наказанието,
работодателят без да вземе предвид липсата на каквито и да е налагани преди това
наказания на ищцата, ответника е наложил на последната второто по тежест от общо трите
предвидени дисциплинарни наказания по посочената разпоредба, съответно е приел, че
наложеното наказание съответства на извършеното нарушение.
В случая, настоящата инстанция приема, че извършеното нарушение от ищцата, не
съответства по тежест на наложеното й тежко дисциплинарно наказание – предупреждение
за уволнение. Нарушението следва да се счита за незначително, доколкото няма
7
доказателства реално да се е отразило на последвалото наемане на ап.615, дори напротив
доказва се от показанията на св.А., че точно наемателите осъществили оглед на този
апартамент на 28.02.2022г., са тези които и впоследствие след около 2-3 месеца са го наели,
след като са договорили със самия управител А. извършването на редица подобрения в него,
след които и смяна на тапети и монтиране на нова кухня.
При изложеното, с оглед изискванията на чл. 189, ал.,1 КТ, извършеното нарушение, не
съответства на наложеното второ по тежест дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”/от предвидени по КТ три такива/, поради което заповедта, с която е наложено
това наказание, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
По разноските:
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ВРС, сума в размер на 80,00 лв., съставляваща ДТ върху уважения иск.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати в
полза на ищеца направените от него разноски, които са поискани в размер на 500,00лв. за
адв.възнаграждение.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, вр. с чл.357 от
КТ, ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И ОТМЕНЯ Заповед №*****г. на управител на
„М.“ЕАД, ЕИК *****, клон Варна, с която на Р. В. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. ***** , е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение", на основание чл.188,
т.2 вр. с чл.187, ал.1, т.3 от КТ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, „М.“ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление : ***** (*****), ***** , да заплати в полза на Р. В. Р. ЕГН **********, с
адрес: гр. *****, сумата от 500.00лв., съставляващи заплатено възнаграждение за
процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 ГПК, „М.“ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление : ***** (*****), ***** , да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски районен съд, сумата от общо 80.00лв., представляваща дължима по
делото държавна такса, както и 5.00лв./пет лева/, държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9