Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………./………………..2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IX - ти състав,
в публично съдебно заседание, проведено на 07.11.2019
г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Доника
Христова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3294 по описа за 2015 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С решение по гр.д. № 266 от 29.02.2016 г.
п гр.д. № 2418 по опис на ВОС за 2015 г. съдът е обявил за окончателен предварителния
договор, сключен на 16.08.210 г., по силата на който Д.И.В. с ЕГН ********** ***,
се е задължила да прехвърли на П.Х.М. с ЕГН ********** *** собствеността върху
следните недвижими имоти: Апартамент № 3 с идентификатор 10135.1502.65.1.3
по КК на гр.Варна и с данъчна
оценка 93 173.30 лева, изграден на степен „груб строеж", находящ се в
гр.Варна, ул.С. № 46, разположен на пети етаж от жилищната сграда, с площ от
80,06 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски
бокс, входно антре, баня – тоалет, спалня, две тераси, при граници: фасада,
апартамент № 2, стълбище, ул. „С.“, ведно с прилежащото избено помещение № 3 с
площ от 4.11 кв. м. , при съседи изба № 2, коридор и бетонна стена от две
страни, както и 13.6026 % ид. Части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата, с и Гараж
№ 3 изграден на
степен „груб строеж", находящ се в гр.Варна, ул.С. № 46, с идентификатор 10135.1502.65.1.11
по КК на гр.Варна и с данъчна оценка 16 467.00 лева с
площ от 17.60 кв.м., при съседи: гараж № 4, избен коридор, изба № 5, бетонна
стена на границата на имота, общи части на подземни гаражи ведно с 2.1065% ид.
Части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху
което е построена сградата срещу продажна цена в общ размер за
двата обекта - 20000 евро, на
основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, при
уславие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът П.Х.М.
с ЕГН ********** ***, заплати на продавача Д.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата
от 20000 евро, на основание чл.362, ал.1
от ГПК.
С
решение № 156 от 20.10.2016 г. по в.гр.д. № 298 по опис на Варненски апелативен
съд за 2016 г. е отменен първоинстанционния съдебен акт и вместо него въззивният
съд отхвърлил иска на П.Х.М. с ЕГН ********** ***, срещу Д.И.В. с ЕГН **********
***, за обявяване на окончателен сключения помежду им предварителен договор.
Решението е влязло в законна сила на 27.06.2017 г. след като с Определение №
568 по к.гр.д. № 747 по опис на ВКС за 2017 г. не е допуснато касационно
обжалване.
В
исковата молба по това дело е била включена претенцията на П.Х.М., за заплащане
на неустойка в размер на 4000 евро, дължима по същия договор /стр. 5 от гр.д. №
2418/2015 г./.
В
исковата молба по това дело е била включена претенцията на П.Х.М., в случай че
съдът отхвърли предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да осъди
ответницата да му заплати сумата от 35 284.83 лева, представляваща сбор от
сумите заплатени като разходи за извършените възстановителни и довършителни СМР
на сградата, предварителни мероприятия и строителен надзор, припадащи се и
дължими за гараж № 3 и ап. 3 в жилищната сграда, находяща се в гр.Варна, ул. „С.
Войвода“ № 46, съобразно решенията на ОС на етажната собственост от 27.09.2010
г. и 12.10.2010 г. /стр. 5 от гр.д. № 2418/2015 г./.
С Определение № 3233 от 15.09.2015 г.
съдът е разделил от производството по чл. 19, ал.3 от ЗЗД,
производството по иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД. Образувано е гр. 2684
по опис на ВОС за 2019 г. по иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД с цена 4000
евро и делото е изпратено по подсъдност на Варненски районен съд.
С протоколно определение от 03.12.2015 г.,
съдът е разделил от производството по предявен иск с правно основание чл. 19,
ал.3 от ЗЗД и претенцията на ищеца на П.Х.М., в случай че съдът
отхвърли предявения иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да осъди
ответницата да му заплати сумата от 35 284.83 лева, представляваща сбор от
сумите заплатени като разходи за извършените възстановителни и довършителни СМР
на сградата, предварителни мероприятия и строителен надзор, припадащи се и
дължими за гараж № 3 и ап. 3 в жилищната сграда, находяща се в гр.Варна, ул. „С.
Войвода“ № 46, съобразно решенията на ОС на етажната собственост от 27.09.2010
г. и 12.10.2010 г. /стр. 5 от гр.д. № 2418/2015 г./. По тази претенция е образувано
е настоящото гр.д. № 3294 по опис на ВОС за 2005 г. и тъй като претенцията е
била поставена в зависимост от изхода на гр.д. № 2418 по опис на ВОС за 2015
г., производството по делото е спряно. След влизане в сила на решението по въззивно гражданско дело № 298 по опис на Варненски
апелативен съд за 2016 г. с което отменено първоинстанционното решение по иска
с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД е отпаднала пречката за движението на
делото и същото е възобновено.
С
уточняваща молба от 23.09.2017 г. ищеца е конкретизирал претенциите си /л. 45 от гр.д. № 3294/2015 г. т.I/ както следва:
Претендирал
е сумата от 35 284.83 лева като част от продажната цена на имотите предмет
на предварителния договор за покупко-продажба, съставляващи платените до
10.02.2011 г. разходи за задължителни и необходими ремонти на сградата, съответстващи
на притежаваните от ответницата идеални части от сградата и следващите се за апартамент № 3 и гараж 3. В
молбата се уточнява, че претенцията е за връщане на дадено без основание, тъй
като с решението по г.рд. № 2418 2015 г. същото е отпаднало с обратна сила.
Претендирал
е мораторна лихва в размер на 16 323.80 лева изчислена върху главницата от
35 284.83 лева , считано от 10.02.2011 г. до датата на предявяване на иска
и законна лихва считано от датата на предявяване на иска 18.08.2015 г. до окончателно
изплащане на задължението. С последваща молба е оттеглена претенцията за
мораторна лихва и с Определение 2472 от 25.09.2017 г. производството по
осъдителната претенция за 16 323.80 лева е прекратено, на основание чл.
232 от ГПК. Със същото определение, съдът е дал възможност на ищеца да уточни обстоятелствената
част на исковата молба.
В
уточняваща молба вх. Рег. № 29 331 от 20.10.2017 г.
ищецът твърди, че в т. 10 от предварителния договор страните са се уговорили,
че всички дължими разходи /необходими и задължителни ремонти/ са за сметка на
купувача, а ако страните не сключат
окончателен договор в едномесечен срок ,
считано от 10.02.2011 г. продавачът дължи на купувача връщане на всички
заплатени суми, ведно със законна лихва считано от 10.02.2011 г. до
окончателното изпълнение на задължението. В условията на евентуалност, като
съдът отхвърли претенцията, която е основана на договора, същата сума се
претендира на основание чл. 70, ал.3 от ЗС вр. чл. 72 от ЗС. В условията на
евентуалност се претендира за връщане на сумата от 20 000 евро,която съдът
е определил като продажна цена за двата имота / апартамент и гараж/, на
основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и на същото основание кумулативно
паричният еквивалент на разходите за задължителни и необходими ремонти, коет са
били вложени от ищеца за възстановяване
и довършване на сградата, като се посочва, че тези две суми определят
размера на продажната цена, която ищцата следва да върне, на основание чл. 55,
ал.1 пр. 3 от ЗЗД. В условията на евентуалност се претендира сумата от
35 284.83 лева,с която ответницата се е обогатила, а ищецът обеднял.
В
последното съдебно заседание, съдът е допуснал изменение в размера на главната
и евентуално съединените претенции в посока на увеличение от 35 284.83
лева на 74 520.00 лева.
В
обстоятелствената част на исковата молба ищецът П.Х.М., се излага, че
ответницата е придобила право на строеж върху процесните обекти с нот. акт №
135/1995 г. С предварителен договор от 16.08.2019 г. тя се задължила да продаде
правото на собственост върху обектите върху които притежавала право на строеж
срещу продажна цена от 20 000 евро, която е следвало да бъде платена“ в
срок до 10.02.2011 г. , в деня на окончателното изповядване на
договора“.Страните са се съгласили, предаването на владението да стане в деня
на подписване на предварителния договор. В раздел неизпълнение, прекратяване и
санкции страните са се договорили, че до 10.02.2011 г. всички разходи за
задължителните и необходими ремонти на сградата ще се заплащат от купувача, а в
случай, че страните не сключат окончателен договор, продавачът дължи на
купувача в едномесечен срок, считано от 10.02.2011 г. пълния размер на
разходите, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 10.02.2011 до
окончателното изплащане на задължението. Направените след тази дата разходи, не
подлежат на възстановяване. Купувачът се е задължил за изпълнява всички решения
на ОС на ЕС, свързани с възстановяването и довършване на сградата както и на
компетентните държавни и общински органи и служби, и припадащите се на
продавача разходи, свързани с подготовката на документи и книжа, експертизи и
други задължителни процедури за довършване на сградата. За разлика от горната уговорка за преклузивен
срок, след който не се дължи възстановяване на разходите, последните разходи е
следвало да бъдат възстановени от продавача на купувача. Твърди се, че ищецът
притежава право на собственост в сградата върху обект 2 и 4 и в този смисъл е
член на ЕС на свое самостоятелно основание. Със Заповед № 8 от 09.06.2010 г. на
кмета на р-н „Одесос“ при Община Варна,
на собствениците на сградата били дадени задължителни предписания за
възстановяване на строежа съгласно одобрените архитектурни проекти. На
13.08.2010 г. част от собствениците – Ж.К. и К.К. сключили със строителна фирма
договор за възстановителни СМР на стойност 180 052.63 лева и заплащат
първа вноска от 60 % от договорената сума
т.е. сумата от 108 052.57 лева, като сума била разпределена между
собствениците в сградата, съобразно припадащите им се ид. части от общите части на сградата. На 10.02.2011 г.
Ж.К. сключила договор за необходимите довършителни СМР. На 20.08.2010 г. П.Х.М.
заплатил на Ж.К. сума в размер на 25 928.94 лева, представляваща сбор от
сумите припадащи се и дължими от собствениците на ап. 2, ап. 3 и гараж №3 и
представляваща първа вноска по договор за възстановителни работи. На 27.09.2010
г. ищецът внесъл сумата от 14 051.33 лева дължима за ап. 3 и
сумата от 2 585.17 лева за
гараж № 3.
Според
ищеца от протокол от ОС на ЕС, проведено на 12.10.2010 г. се установява, че в
изпълнение на решението на ОС от 27.09.2010 г. ищецът е внесъл в касата на
ЕС, за апартамент № 3 – сумата от 366.18
лева + 5759.86 лева +208.94 лева+208.94 лева или общо 6 543.84 лева и за
гараж № 3 сумата от 56.17 лева + 891.97
лева +32.36 лева +32.36лева или общо 1012.86 лева.
Ищецът
твърди, че на 05.02.2011 г. е
заплатил на Ж.К. в качеството й на управител на ЕС в сградата сумата от
17 285.97 лева, представляваща сбор от сумите припадащи се на
собствениците на ап. 2, ап. 3 и гараж № 3
по договора за СМР. Счита, че от разпределителната таблица № 3 в
протокол от ОС на ЕС от дата 27.09.2010 г. - се установява, че на 05.02.2011 г.
е заплатил да апартамент 3 сумата от
9 367лева и за гараж № 3 сумата от 1 723.45 лева
В срока за писмен отговор е постъпил такъв /виж стр. 84 от гр.д. № 2418/2015
на ВОС/, в който се оспорва осъдителната
претенция като неоснователна изцяло, а в условията на евентуалност като
частично неоснователна. Не се оспорва, че на 27.09.2010 г. е проведено общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в която са разположени апартамент №3
и гараж № 3 и, че са взети решения
за осъществяване на възстановителни и
довършителни работи по строежа, като всеки от собствениците в съответствие с
притежаваните от него ид. части от общите части на сградата е следвало да
заплати. Оспорва се твърдението изложено в исковата молба, че сумата от
25 928. 94 лева е била платена от ищеца на Ж.К., като се изтъква, че към
този момент, тя не е изпълнявала представителна функция в ЕС. Оспорена е
истинността на разписка от 20.08.2010 г.
Въведено е твърдението, чедо 27.09.2010 г. ответницата е касиер на ЕС, т.е.
дори и да е извършено плащане на Ж.К., тава не е обвързвало етажната
собственост. Оспорена е разписката от 05.02.2011 г. издадена от Ж.К. за
получена сума в размер на 17 285.97 лева по договор сключен с ООД „Алора
билд“ на 13.08.2010 г. по отношение на сумите за ап. 3 и гараж № 3 . Твърди се,
че за 2011г ООД „Алора билд“ е подала данъчна декларация с нулев резултат
печалба. Твърди се, че П.Х.М. е съдружник в същата фирма. Оспорват се всички твърдения за плащане по
протокол от 27.09.2010 г.
В
условията на евентуалност се излага, че ответницата дължи на П.Х.М. сумата от
3557.32 лева, представляваща разликата между 7 557.32 лева и 4000 лева, да
което ищецът е издал разписки 2 бр. за по 2000 лева.
Твърди
се, че Ж.К. е издавала разписки за внесени от Д.В. суми в общ размер от
4 142 лева, която сума е внесена в касата на ЕС.
На основание чл. 103 от ГПК
ответницата е направила възражение за прихващане на следните суми
7 823.32
лева, представляваща левовата равностойност на 4000 евро, по фиксинга на БНБ,
която сума представлява договорената между страните неустойка по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.08.2010 г. , доколкото
договорът е прекратен по вина на ищеца и същият е поканен на 05.11.2014 г. да заплати задължението.
6840.00
лева представвяваща сбор от аемите за 12 месеца, считано от датата на
получаване на нотариалната покана по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК до м. ноември
2015 г.определената като сбор от 500 лева месечно за апартамента и 70 лева за
гаража
4000
лева представляваща заплатените през 2013 г. по разписки подписани от П.М.
4142.00
лева платени от Д.В. на Ж.К., с които са
погасени задължения на П.Х.М..
Ответницата
е предявила насрещни искове с правно основание чл. 108 от ЗС
вр. чл. 55 от ЗЗД и чл. 73, ал.1 от ЗС. В обстоятелствената част на исковата
молба се излага, че Д.В. е собственик на ап. 3 с идентификатор
10135.1502.65.1.3 с площ от 80.06 кв.м. ведно с 13.6026 % ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж и гараж № 3 с
идентификатор10135.1502.65.1.11 с площ
от 17.60 кв.м. ид. части от общите части на сградада и от правото на строеж, и
двата обекта с административен адрес – гр.Варна, ул. „С.“ , построени в имот с
идентификатор 10135.1502.65 . Излага , че на 16.08.2019 г. е сключила
предварителен договор с ответника П.Х.М., който обаче в срока за изповядване на
окончателен договор – 10.02.2011 г. не разполагал със сумата от 20000 евро и
поради виновно неизпълнение отстрана на купувача, ищцата развалила договор, по
реда на чл. 87 от ЗЗД с изпращане на нотариална покана съдържаща изявление за
разваляне. Претендира за предаване на владението върху двата обекта. Според
ищцата, владелецът по развален договор дължи обезщетение за ползите от които е
лишен , на основание чл. 73, ал.1 от ЗС за времето след разваляне на договора.
Ищцата по насрещния иск претендира за ревандикация на процесните имоти и за
заплащане на обезщетение за периода от 17.12.2014 г. /датата на въвеждане в
експлоатация на сградата/ до 28.11.2017 г. – 32 месеца - 18 240 лева общо за двата обекта и
мораторна лихва считано от датата на поканата 05.11.214 г. до предявяване на
иска 27.11.2017 г. в общ размер то 100 лева /по 50 за всеки обект/ и законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска 27.11.2017 г. до окончателно изплащане на
задължението.
В
отделна молба от 27.11.2017 г. е обективирано възражение срещу допустимостта на
исковете уточнени с „уточнителна молба“ с вх. Рег. № 29331 от 20.10.2017 г.
Твърди се, че с тази молба са въведени нови искове, макар и предявени в
условията на евентуалност. Обективира искане за прекратяване на производството
в тази част. В условията на евентуалност счита исковете за неоснователни и
навежда възражения, които в същността са
идентични с писмения отговор с вх. Рег. № 33846 от 12.11.2015 г. Обосновано е
възражение за погасени по давност искове, като се приема, че те са предявени
едва на 20.10.2017 г. Акцентира се върху правните последици на влезлия в сила
съдебен акт по в.г.д. № 298/2016 г.
Съдът, след като се
запозна със становищата на страните, събраните по делото доказателства,
правните норми регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Между
страните е водено съдебно производство по предявен иск с правно основание чл.
19, ал.3 от ЗЗД. С влязло в законна сила на 27.06.2019 г. съдебно решение №
156/20.10.2016 г. по в.гр.д. № 298 по опис на Варненски апелативен съд за 2016
г. е разрешен спора по претенциятана П.Х.М. за сключване на окончателен договор
с Д.И.В.. Предмет на делото е писмен договор сключен на 16.08.2010 г. с предмет
да обекти на право на собственост,
придобити от Д.В. с нот. акт за прехвърляне на учредено право на строеж /нот.
акт 135, том ХХ, дело 6314/2005 г. Претенцията на П.Х.М. е отхвърлена. Съдът е
приел, че договорът е развален след изтичане на 6 месечен срок, в който след
поканата връчена на 20.11.2014 г. е бездействал.
Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, се
дължи връщане на даденото по развален договор. Д.В. е предала владението върху
обектите на правото на собственост и съответно П.М. следва да го предаде
обратно, а Д.В. да заплати разходите, което са вложени от П.М. за обособяване
на тези обекти като самостоятелни обекти на право на собственост.
Между
страните не е спорно, че правото на собственост върху процесните обекти принадлежи
на Д.В.. Това твърдение е в основата на предявения иск с правно основание чл.
19, ал.3 от ЗЗД и на претенциите за заплащане на суми вложени в чужд имот.
Спорно
е дали Д.В. е останала задължена за парични суми след влизане в сила на
решението, с което е отхвърлен иска с
правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД и дали това парично задължение дава право
на П.Х. да задължи имота до неговото плащане.
Съдът
е длъжен преди постановяване на съдебно решение по същество на спора да провери
допустимостта на исковете.
Главната
претенция на ищеца за сумата от 35 284.83 лева, която в последното с.з. е
увеличена на 74 520 лева е допустима, но останалите осъдителни претенции,
въведени като евентуални искове с уточнителна молба от 20.12017 г. са
недопустими. С определение 2472 от 25.09.2017 г. е дадена възможност на ищеца
да конкретизира фактите, на които
основава осъдителната претенция, а вместо това
след около две години са
въведени в спорния предмет, в евентуалност обективно съединени искове.
Възраженията на ответницата Д.В. за недопустимост на тези искове са основателни
и следва да бъдат уважени. Те обаче, водят до недопустимост и на предявения
насрещен иск, защото ако съдът приеме за П.Х.М., че недопустимо е съединил с уточяваща
молба предявени в евентуалност искове, по следва, че за ответницата е преклудирано
правото за нов писмен отговор и предявяване на насрещни искови претенции. Тя е
упражнила правото си на писмен
отговор с вх. Рег. № 33846 от 12.11.2015 г.
Предвид
гореизложеното, по същество съдът дължи произнасяне само по осъдителната
претенция на П.Х.М. за сумата от 74 520.00 лева, претендирана като сума , която
е вложил в изграждането на обектите по развален предварителния договор. Претенцията
е на договорно основание и е конкретизирана като изпълнение на задължения по т.
10 от договора. Според текста на поетото
с т.10 задължение, П.Х.М. е следвало да извършва действия, които се дължат от
собственика към ЕС във връзка с задължителни и необходими ремонти на сградата.
Това задължение е следвало да изпълнява от сключване на договора 16.08.2010 г. до 10.02.2011 г. Страните
са договори и отношенията си, в случай, че не бъде сключен окончателен договор.
Тогава, според уговорката Д.В. е била задължена да върне даденото от П.Х.М. в изпълнение на
задълженията й към ЕС.
Не е
спорно и с влязло в законна сила решение е установено, че страните не са
сключили договор в срок до 10.02.2011 г. Договорът е бил развален.
Следователно, без значение по чия вина не е изпълнен договора, Д.В. е останала
задължена за сумите платени от П.М. на ЕС. Това задължение е договорно и няма
връзка с неоснователното обогатяване, макар че цели възстановяване на равновесието
в имуществените сфери на договарящите страни.
Така
очертан предмета на доказване, на връщане подлежат сумите за които са представи
доказателства за плащане в периода от 16.08.2010 г. до 10.02.2011 г. От
протокол от 27.09.2010 г. на ОС на ЕС се установява, че е управителят на ЕС е
Румяна Панайотова Бъчварава, която е заменена с Ж.К.. ОС е взело решение, с
което е избрало „Алора Билд“ ООД да
извърши необходимите ремонти и довършителни работи в сградата, в която се
намират обектите на предварителния договор. Не е спорно, че съдружник в
избраната фирма е П.М.. От съдържанието на протокола става ясно, че към датата
27.09.2010 г. за апартамент № 3 е съществувало задължение в размер на 366.18
лева и за гараж № 3 в размер на 56.71
лева.От таблица 2 в същия протокол е видно, че към датата на протокола
27.09.2010 г. за процентите обекти няма суми, които да са надвнесени. В колона
4 от протокола, са нанесени суми, които
са вече платени и за апартамент № 3 това е сумата от 14 051.33 лева, а
за гараж № 3 е 2585.17 лева. Този протокол обаче, няма доказателствена сила за
установяване на факта коя от спорещите страни е платила /собственика или
купувача по предварителния договор/.
Протоколът
обаче е доказателство, че към дата 27.09.2010 г. са останали задължения за
апартамент № 3 в размер на 9376.56 лева
и за гараж № 3 –в размер на 1 723.45 лева. Протоколът е доказателство и
затова, , че от общата стойност за довършване на обектите, задълженият за обектите собственост на Д.В., дължи за
апартамент № 3 - 9 5999.76
лева и за гараж № 3 1486.62 лева.
От
гореизложеното, съдът извежда извода, че към 27.09.2010 г. за ап. 3 е
определено задължение в размер на 18 976. 32 лева и за гараж № 3 -
3 209.62 лева.Отделно, но към общото задължение, следва да се прибави и
решението на ОС дължимите суми за строителен надзор на сградата, за ап.3 –
696.45 лева и за гараж № 3 - 107.85 лева.
Присъждат
се само суми, а което са представенидоказателста за извършено плащане. Такива
доказателства са следните:
Видно
от протокол от 12.10.2010 г. / в срока
на предварителния договор / подписан от касиера на етажната собственост,
управителя на етажната собственост и контрольора, лицата които са изпълнявали
тези длъжности са констатирали плащане извършено от П.Х.М. за апартамент № 3 - 6 543.92
лева и за гараж № 3 и 1008.45 лева .
Общата сума изплатена на ЕС във връзка с индивидуалните обекти ап.3 и гараж № 3
е в размер на 7552.37 лева. В същия
протокол е констатирано надплащане за тези обекти с 358.78 лева, които не се дължат и не следва да се претендират от
собственика – ответницата Д.В..
Съдът
приема, че П.Х. в качеството си на купувач по предварителен договор е платил на
ЕС сумата от 7552.37 лева, и от тази сума , след 10.02.2011 г., задължена за 7 193.59 лева е останала
титулярката на правото на собственост, а именно Д.В..
Задължението
за връщане на даденото произтича от т. 10 на договора.
Няма
спор, че сградата е била завършена и снабдена със съответните строителни разрешения
и въведана в експлоатация. От това следва, че сумите са разходени по
предназначение в съответствие с решенията на етажната собственост. В този смисъл, съдът възприема и частичното
признание на иска обективирано на стр. 87 от гр.д. № 2418 по опис за 2015 г. /в писмения отговор на
ответницата/ за сумата от 3 557.32 лева. Възраженията за внесени в
касата на ЕС суми през 2013 г. не могат
да повлияят на резултата от горните сметки, защото са пращания извършени от Д.В.
след 10.02.2011 г. , т.е. на основание, че е собственик на имотите и до тази
дата не е сключен окончателен договор. Същото се отнася и до внесените суми
през 2012 и 2014 г. Възражението за прихващане е неоснователно, тъй като не се
установи, че извършените плащания след 10.02.2011 г. погасяват задължения на П.М..
С плащанията описани в писмения отговор, Д.В. е погасява свои задължения
свързани с правото й на собственост върху процесните имоти. Представените
разписки за плащане на суми от Д.В. на П.М. след 10.02.2011 г. не могат да бъдат отнесени към
погасяване на задължението по т. 10 от договора, защото имат друго основание.
При
тази фактическа установеност, съдът намира, че останалия събран по делото доказателствен материал се
отнася до недопустимите претенции на ищеца и до недопустимите насрещни
претенции на ответницата, производството по които следва да бъде прекратено
като недопустимо.
Относно
претенциите за разноски, съдът констатира следното: в представените от страните
списъци не е конкретизирано, каква част от разходите се отнася до съединените
претенции, съответно насрещните такива. Затова, съдът е в невъзможност да
прецени каква част от извършените разходи се дължи от ответницата във връзка с уважената част на иска и каква
част се дължи на ищеца по прекратеното производство по насрещната искова молба.
Доколкото разпоредбите на процесуалните норми допускат, съдът да се произнася с
допълнително определение за разноските, следва да даде възможност на страните
за уточнят, съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г.
за размера на минималните адвокатски възнаграждения в какво съотношение е извършен разхода за
платените суми за всяка от съединените недопустими претенции и съответно по
претенцията, по която съдът се е произнесъл по същество на спора.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.И.В.
с ЕГН ********** ***, да заплати
на П.Х.М. с ЕГН ********** *** сумата
от 7 193.59 /седем хиляди сто деветдесет и три точка петдесет и девет/ лева,
представляваща дължимият, на основание т. 10 от предварителен договор сключен
на 16.08.2010 г. сбор от сумите
заплатени като разходи за извършените възстановителни и довършителни СМР, предварителни
мероприятия и строителен надзор, припадащи се и дължими за гараж № 3 и ап. 3 в
жилищната сграда, находяща се в гр.Варна, ул. „С. Войвода“ № 46, съобразно
решенията на ОС на етажната собственост от 27.09.2010 г. и 12.10.2010 г. /стр.
5 от гр.д. № 2418/2015 г./, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска 18.08.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД и ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума до претендираната в размер на 74 520.00
лева, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и претенцията за законна лихва върху
сумата от 67 326.41 лева, считано от датата на предявяване на иска
18.08.2015 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по съединените с уточнителна
молба с вх. Рег. № 29 331 от 20.10.2017 г.
в условията на евентуалност осъдителни претенции на П.Х.М. с ЕГН **********
*** против Д.И.В. с ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата от
74 520 лева, претендирана в
следната последователност на основанията - чл. 70, ал.3 от ЗС вр. чл. 72 от ЗС
и чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и съединена кумулативно с последната претенция за
връщане на сумата от 20 000 евро представляваща продажна цена за двата
имота / апартамент и гараж/, на основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА
производството по съединени с насрещна искова молба с вх. Рег. № 33333 от 27.11.2017 г. вписана в службата по
вписвания при АВ Варна с вх. Рег. № 8 на 02.01.2018 г., с която Д.И.В. с ЕГН ********** ***, е предявила против П.Х.М. с ЕГН **********
*** иск с правно основание чл. 108 от
ЗС за предаване на владението върху имоти с идентификатори -
10135.1502.65.1.3 и
10135.1502.65.1.11 по КККР на гр.Варна и
кумулативно съединените с този иск, осъдителен иск за сумата от 18 240
лева, претендирани като обезщетение за ползите от които е била лишена за
периода от 17.12.2014 г. до 28.08.2017 г. , на основание чл. 73, ал.1 от ЗС вр.
чл. 55 от ЗЗД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението да
страните, а в частта, в която производството е прекратено в едноседмичен срок
от връчване на съобщението.
Съдия в Окръжен съд: