Р Е
Ш Е Н И Е
№108 14.04.2021 г.***
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско
отделение
На петнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в
следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1709
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод искова молба, подадена от П.Д.Л. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адвокат Любомир
Георгиев, с адрес за кореспонденция: град София, ж.к. „Люлин 10”, бл. 109П,
ет.7, ап.21 против ЗК ,,Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Деймс Баучер“ № 78, с която се иска да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и последиците от тях, в
следствие на получена фрактура на глезенната става
и ходилото на левия долен крайник, фрактура на пето ребро латеровентрално,
травма на ляво коляно и лява гръдна половина, ограничени болезнени движения, задух, получени при
ПТП на 20.12.2018 г., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от
10.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 840 лв. с ДДС,
представляваща имуществена вреда, изразяваща се в разходите за репатриране на
лек автомобил „Шкода Фабия“ с per. № А 2566 КС от град София до град Бургас.
Искът е предявен съобразно
правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото
редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на общото
исково производство по гражданскоправни спорове.
До настоящия момент не са
станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след
проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
иска. При това положение е допустим.
Твърди се в исковата молба, че на 20.12.2018 г. около
18,05 часа в град София, на бул. „ Брюксел“ и улица „Мими Балканска“ настъпило
ПТП между лек автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“ с per. № СО7058ВС, управляван от водача Ангел Хорус
Ласеа и лек автомобил марка „Шкода“ с per. №
А2566КС, управлявана от водача Георги Костадинов Люцканов, в резултат на което
пострадала ищцата П.Д.Л., като пасажер в автомобил марка „Шкода“ с per. № А2566КС. Заявява се от ищцата, че водачът на
лек автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“ с per. №
СО7058ВС, нарушил правилата за движение по пътищата – при движение по ул. „Мими
Балканска“ с посока от ул. „Източна тангента“ и на кръговото с бул. „Брюксел“
преминал на червен сигнал на светофара и не пропуснал движещия се с предимство
л.а. марка „Шкода“ с per. № А2566КС.
В резултат на злополуката, ищцата получила
следните увреждания: фрактура на глезенната става и ходилото на левия долен
крайник, фрактура на пето ребро латеровентрално, травма на ляво коляно и лява
гръдна половина, ограничени болезнени движения, задух.
Твърди се в исковата молба, че в следствие на счупването на глезенната
става, ищцата търпяла значителни болки и страдания, изразяващи се в двигателни
и социално - битови ограничения по време на дългия лечебен период, продължил
близо 6 месеца. Заявявяа се, че все още не е налице пълно възстановяване, тъй
като е налице е оточност на увредения крайник.
Излагат се твърдения, че пострадалата е имала и
дихателни затруднения, както и чувство на задушаване, включително паник атаки,
което е в следствие на счупеното ребро и контузията на лява гръдна половина.
По време на инцидента, ищцата и нейния съпруг
отивали в Дубай, да посетят дъщеря си, с която имали намерение да отпразнуват
коледните и новогодишните празници, но произшествието осуетило тези им планове,
което допълнително се отразило негативно върху психиката на пострадалата.
Сочи се, че пострадалите са претърпяли значителни
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лекия им автомобил увреден е
лекият им автомобил
Заявява се от ищцата, за автомобила марка „Опел“,
модел „Мовано“ с per. № СО7058ВС, управляван от
виновния за настъпилото ПТП водач, към дата на произшествието е била сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. До
последното била предявена застрахователна претенция от ищцата във връзка с
горепосоченото ПТП, но ответника не бил изплатил полагащото се застрахователно
обезщетение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответното дружество, с който счита исковата молба за допустима, но неоснователна и оспорва претенциите за застрахователно обезщетение и
за лихва за забава по основание и размер.
Съдът приема, че са налице доказателства за осъществяване
на процедурата по чл.380 от КЗ, поради наличието на представени и неоспорени
писмени доказателства за обстоятелството, че ищцата е предявила претенцията си
писмено пред ответника на 04.12.2019 год., в която
претенция е посочено като приложение доказателство за посочена от ищцата
банкова сметка.
В предвидения законов срок, с депозирания писмен
отговор, ответникът оспорва предявените претенции по основание и размер. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“ с per. № СО7058ВС към датата на произшествието.
Счита, че в случая не се е осъществил фактическият
състав на твърдения в исковата молба деликт.
Твърди, че претърпените от ищцата травми се дължат
не само на виновното поведение на водача на автомобила марка „Опел“, модел
„Мовано“ с per. № СО7058ВС, но е налице съпричиняване от страна
на пострадалата за настъпването им, тъй като няма данни към момента на
инцидента, последната да е била с обезопасителен колан. Заявява, че при
поставянето на обезопасителен колан, травмите не биха били в тези измерения.
Оспорват се
твърденията за търпени неимуществени вреди, като се сочи, че от доказателствата
по делото е видно, че след произшествието, на 20.12.2018 г., ищцата е била
прегледана в спешно отделение на болнично заведение с данни за травма на лявото
коляно. Подчертава се, че в документа не е посочено каква е била травмата на
коляното, нито са описани данни за други травми. Прави се преглед на
представената медицинска документация, като се твърди, че тя съдържа
разнопосочна информация. Сочи, че от документите не става ясно каква е травмата
на лявото коляно, както и че същите не съдържат данни за твърдените в исковата
молба увреждания, изразяващи се в „фрактура на глезенна става и ходилото на левия
крак“.
На следващо място, ответното дружество оспорва
размера на претендираното обезщетение, като счита, че същото не кореспондира с
принципа на справедливостта и е прекомерно.
Оспорва се и предявеният иск за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатена цена на услуга „репатриране на автомобила“ от гр.
София до гр. Бургас, като се излагат твърдения, че ответникът не дължи
възстановяването на същите. Отправя се
искане за отхвърляне на исковите претенции, евентуално за намаляване на размера
на претендираното обезщетение. Прави доказателствени искания. Претендира
разноски.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице
процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на делото,
приема предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на
доказателства по делото,с оглед изразените становища и съобразно закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация - чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД от
П.Д.Л. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адвокат Любомир Георгиев, с адрес за
кореспонденция: град София, ж.к. „Люлин 10”, бл. 109П, ет.7, ап.21 против ЗК
,,Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Деймс Баучер“ № 78, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати
на ищцата сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и
последиците от тях, в следствие на получена фрактура на глезенната става
и ходилото на левия долен крайник, фрактура на пето ребро латеровентрално,
травма на ляво коляно и лява гръдна половина, ограничени болезнени движения, задух, получени при ПТП на 20.12.2018 г.,
ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 840 лв. с ДДС, представляваща имуществена
вреда, изразяваще се в разходите за репатриране на лек автомобил „Шкода Фабия“
с per. № А 2566 КС от град София до град Бургас.
Съдът, с оглед изразените от страните становища
намира за необходимо да обяви на същите, че следните обстоятелства са безспорни
и не се нуждаят от доказване, а именно: наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“ с per. № СО7058ВС към датата на произшествието.
Съдът като съобрази представените от страните
писмени доказателства, както и приетите по делото съдебно автотехническа и
съдебно медицинска експертизи, приема да установено следното :
На 20.12.2018 г., около
18,05 часа в град София, на бул. „
Брюксел“ и улица „Мими Балканска“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка
„Опел“, модел „Мовано“ с per. № СО7058ВС, управляван от
водача Ангел Хорус Ласеа и лек автомобил марка „Шкода“ с per. № А2566КС, управлявана от водача Георги
Костадинов Люцканов, в резултат на което пострадала ищцата П.Д.Л., като пасажер
в автомобил марка „Шкода“ с per. №
А2566КС. Установява се от преитата по делото автотехническа експертиза, че
водачът на лек автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“ с per. № СО7058ВС е нарушил правилата за движение по
пътищата – при движение по ул. „Мими Балканска“ с посока от ул. „Източна
тангента“ и на кръговото с бул. „Брюксел“, като е навлязъл в кръстовището на
червен сигнал на светофара и не пропуснал движещия се с предимство л.а. марка
„Шкода“ с per. № А2566КС. При настъпилия сблъсък лекият
автомобил марка „Опел“ е ударил с предната си част предната лява страна на лекия автомобил
„Шкода Фабия“.
По отношение на настъпилите увреждания на ищцата
от процесното произшествие, съдът приема за установено следното: В резултат на
злополуката, ищцата получила травма на коляното, установена с образно
изследване при проведения първоначален преглед в ЦСМП при МБАЛ „Света Анна“ АД
в гр.София, проведе на 20.12.2018 год. 19.40 часа, непосредствено след
катастрофата. При проведени на 27.12.2018 год. два прегледа при специалисти –
хирург – д-р В. Иванов и ортопед – д-р Евгения Стойчева се потвърждава диагноза
– травма на коляното и се констатира втора травма – счупване на ребро. По
отношение на втората травма е посочена връзката с процесното ПТП единствено по
сведения на ищцата – съобщено на лекаря при снемане на анамнеза. На следващия
ден – 28.12.2018 год. фрактурата на пето ребро латеровентрално е установена с
образно изследване /лист 15 от делото/. На 01.02.2019 год. е установена
„нелекувана фрактура на латералния тибиален кондил“ от д-р Братоев.
Видно от представената медицинска документация –
епикризи и съпътстващи медицински документи, както и от приетата
съдебно-медицинска експертиза на ищцата е причинено счупване на медиалния
тибиален кондил, както и травма на пето ребро. Фрактурите са закрити и са
лекувани консервативно, като според в.л. д-р П. , периодът на възстановяване е
по продължителен от обичайния петмесечен период поради обстоятелството, че травмите
не са лекувани своевременно. Както от представените писмени доказателства и
приетата съдебно-медицинска експертиза , така и от събраните гласни
доказателства – разпит на съпруга на ищцата, се установява безспорно, че същата
не е съобщила при прегледа в ЦСМП при
МБАЛ „Света Анна“ АД в гр.София, проведен на 20.12.2018 год. 19.40 часа,
непосредствено след катастрофата за друга травма, освен травмата на коляното.
При извършения преглед ищцата не е имала затруднения в дишането, нито е
посочила, че изпитва болка при дишане, което е отразено в листа за преглед на
пациент с отбелязването „бял дроб – б.о.“ /лист 12 от делото/. Установява се,
че повторно е потърсена медицинска помощ едва след седмица, като ищцата е
пътувала от София до Бургас. От представената медицинска документация за
лечението, проведено от д-р Братоев, състоящо се в поставяне на вътреставни
инжекции, е първоначално посочена погрешна диагноза счупване на латералния
тибиален кондил. Не се посочва дали лечението касае общото увреждане на
колянната става или фрактурата. Видно от представените доказателства увредената
става не е имобилизирана в нито един период от лечението. От свидетелските
показания на съпруга на ищцата може да се направи извод, че дори избрания от
семейството специалист е заявил, че ищцата е потърсила помощ несвоевременно и
по този начин е влошила здравословното си състояние.
По отношение на претърпяната травма на пето ребро,
съдът приема следното : В листа за преглед на пациент от 20.12.2018г. на
ищцата, е видно, че не е установено такова увреждане, следователно или същото е
настъпило по-късно или да е било пропуснато, защото ищцата не е съобщила за
болки при дишане. Между двата прегледа е изминал период от една седмица, през
който ищцата е пътувала от София до Бургас и е могла да получи това увреждане от друга
травма. Въпреки горните съмнения, поради липса на преки доказателства за
несвързана с ПТП травма, съдът кредитира заключението на в.л. д-р П., че е
налице причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и констатираната травма
на пето ребро.
Съдът приема, че по отношение на двете травми е
налице съпричиняване от страна на ищцата по отношение на претърпените вреди,
поради забавеното по нейно вина лечение на същите, доказателствата за което са
обсъдени по-горе.
С изключение на посещенията при д-р Братоев за
поставяне на назначените от него три вътреставни инжекции, няма данни ищцата да
е провела контролни прегледи при посетените преди това специалисти. Посещенията
са несвоевременни, което създава съмнения в достоверността на събраните гласни
доказателства за търпените от ищцата непоносими болки за периода от
получаването на травмата до потърсеното лечение при д-р Братоев. Ищцата е
потърсила помощ едва един месеца и половина след първоначалното лечение, което
е спомогнало за продължаване на периода за възстановяване след травмата. С
оглед на горното, съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат в размер 30% по отношение на получените травми, което следва да бъде
съобразено при определяне на дължимото обезщетение.
По делото не са представени доказателства за
образувано наказателно производство до завеждане на иска и до приключване на
събирането на доказателствата в настоящото производство. С оглед на последното
, съдът приема , че вината на делинквента за причинената вреда както и
механизмът на ПТП следва да се установяват в настоящото производство ,
съобразно изложеното по-горе.
От горното следва извода, че произшествието е
настъпило поради извършено от водача на лек автомобил с марка „Опел“ ,
нарушение на правилата за движение по пътищата. Последният с непредпазливото си
и неправомерно поведение виновно допуснал настъпването на процесното ПТП, в
резултат на което ищцата, като пътник в лекия автомобил е претърпяла посочените
по горе две травми.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
С договора за застраховка “гражданска
отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие по аргумент от чл. 429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане
срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и
всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването
на моторното превозно средство на законно основание.
По силата на този вид задължителната застраховка
“гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда прекия иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”, което право е имуществено притезателно право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска
отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования. С изпълнението
от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с
което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със
застрахования. Прякото право се намира в определено съотношение и
взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице,
така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То
възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално
обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма
притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования.
Прякото право и правото на деликтно обезщетение
съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на
кумулативност или субсидиарност – Тълкувателно решение № 1/2015 на ОСТК на ВКС.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2012 год.
на ОСТК на ВКС - отговорността на
застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска
отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие.
В настоящия случай страните не спорят по наличието
на застраховка гражданска отговорност на автомобила.
В настоящото производство се събраха доказателства
за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата от водача на лекия
автомобил с марка „Опел“,, състоящо се в навлизане в кръстовище регулирано с
работеща светофарна уредба при червен сигнал на светофара.
С аргументи изложени по-горе, съдът приема , че
ищцата е допринесла за вредоносния резултат като не е потърсила своевременно
лекарска помощ. Поради горното, съдът
приема, че е налице съпричиняване в обем от 30% по отношение на претърпените
вреди.
Ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди пред ответника, но ответното дружество отказало изплащане на
претендираното обезщетение мотивирайки
се, че от събраните данни не се доказвала по безспорен начин вината на водача
на лекия автомобил.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния
случая следва да се определи при съблюдаване на следните установени
обстоятелства – ищцата е получила
фрактура медиалния тибиален кондил и фрактура на пето ребро, втората от които е напълно възстановена, а по
отношение на първата е настъпило максимално възможното възстановяване, предвид
несвоевременното лечение.
Съдът кредитира събраните свидетелските показания
по отношение на психическата травма от катастрофата, защото ги намира за
житейски достоверни, последователни и логични.
За конкретния размер съдът съобрази принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД, относимата съдебната практика, отчете момента на
настъпване на деликта, икономическите условия и лимитите на застрахователя.
С оглед на горното съдът приема , че справедливо
обезщетение за претърпяната травма на ръката е в размер на 8000 лв., което
следва да бъде редуцирано с 30% и
присъдено в размер на 5600 лв.
По отношение на претендираните имуществени вреди,
съдът счита същите недоказани по основание със следните аргументи :
Твръди се, че претендираните имуществени вреди
представляват сумата от 840 лв. , заплатени за репатриране на лек автомобил
„Шкода Фабия“ от София да Бургас. Видно от Протокол за ПТП № 1 720605 от
20.12.2018 год. собственик на лекия автомобил , в който е пътувала ищцата е
Венета Павлова. Не са представени доказателства , нито са налице твърдения за
характера на облигационните отношения между ищцата и собственика на автомобила
, от които да се направи извод, че репатрирайки автомобила ищцата е изпълнила
свое договорно задължение и по този начин платената от нея сума се явява
претърпяна загуба в причинно-следствена връзка с произшествието. Не се
представят доказателства и че ищцата е заплатила процесната сума. С оглед на
горното , съдът приема , че така претендираната сума не се доказва да
представлява имуществена вреда от процесното пътно-транспортно произшествие.
Върху определената стойност от 5600 лв. за
обезщетение на нематериални вреди следва да се присъди лихва за забава от
датата на подаване на молба до
застрахователя 04.12.2019 год. Съгласно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 432 КЗ, като се
цели ангажиране на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, поради
което ответникът носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното
увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от
което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД би се дължала от датата на
настъпване на застрахователното събитие.
В настоящия случай ищцата е предявила претенция
пред застрахователя на 04.12.2019 год. и е посочила банкова сметка ***, поради което лихва за забава следва да бъде
присъдена , считано от 10.12.2019 год. до датата на окончателното изплащане на
главницата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да
получи направените разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 11,05%
- 256,25 лв. от общо направени в размер
на 2500 лв., а ответникът има право да му бъдат заплатени разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 88,95% от направените 2720 лв., а именно
– 2419,44 лв. Съдът констатира , че
уговореното от ответника и процесуалния му представител възнаграждение отговаря
по размер на определеното по Наредбата за адвокатските възнаграждения в
действащия към датата на
упълномощаването вариант, поради което направеното възражение за прекомерност е
неоснователно.
Направено е искане от процесуалния представител на
ищцата да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за
адвокатурата , което съдът счита, че следва да присъди, по причина, че наличието
на близка родствена връзка е основание по
чл. 38, ал.1 от ЗА и е потвърдена от страните в открито съдебно заседание. С
горните аргументи съдът присъжда на адв. Г. възнаграждение в размер на 610 лв.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК
,,Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 78 да заплати на П.Д.Л. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, чрез адвокат Любомир
Георгиев, с адрес за кореспонденция: град София, ж.к. „Люлин 10”, бл. 109 П,
ет.7, ап.21 сумата от 5600 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и последиците от тях, в
следствие на получена фрактура на ляво коляно и ляво пето ребро, получени при ПТП на 20.12.2018 г., ведно с
законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2019 г. до окончателното й
изплащане и разноски по делото в размер на 256,25 лв., като отхвърля
претенцията за неимуществени вреди над уважения размер , както и претенцията за
заплащане на сумата от 840 лв. с ДДС, представляваща имуществена вреда,
изразяваща се в разходите за репатриране на лек автомобил „Шкода Фабия“ с per.
№ А 2566 КС от град София до град Бургас, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК ,,Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 78 да заплати
на адвокат Любомир Георгиев, с адрес за
кореспонденция: град София, ж.к. „Люлин 10”, бл. 109 П, ет.7, ап.21 сумата от 610
лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА П.Д.Л. с ЕГН **********, постоянен
адрес: *** да заплати на ЗК
,,Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 78 да заплати на разноски по делото в размер на 2419,44 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: