РЕШЕНИЕ
№ 19115
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110124025 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Ж. Г. и К. Ж. Г. след развило се заповедно
производство по ч. гр. дело № 57815/2023 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответниците, както следва:
По отношение на ответницата К. Ж. Г.: за сумата сумата от 901,19 BGN
(деветстотин и един лева и 19 стотинки), представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2021 г., ведно
със законна лихва за периода от 20.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 188,34 BGN (сто осемдесет и осем лева и 34 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 03.10.2023 г., сумата от 5,40 BGN
(пет лева и 40 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 31.12.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 20.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,37 BGN
(един лев и 37 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
15.11.2020 г. до 03.10.2023 г., държавна такса в размер на 21,92 BGN (двадесет и
един лева и 92 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 12,50
BGN (дванадесет лева и 50 стотинки).
По отношение на ответника К. Ж. Г.: за сумата от 901,19 BGN (деветстотин и
един лева и 19 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 20.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 188,34
BGN (сто осемдесет и осем лева и 34 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 15.08.2021 г. до 03.10.2023 г., сумата от 5,40 BGN (пет лева и
1
40 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.09.2020 г. до 31.12.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
20.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,37 BGN (един лев и 37
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до
03.10.2023 г., държавна такса в размер на 21,92 BGN (двадесет и един лева и 92
стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 12,50 BGN (дванадесет
лева и 50 стотинки).
В законоустановения срок длъжниците са подали възражения срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2020 г. до 31.12.2021 г. на
ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и цена за услугата дялово разпределение за периода от
01.09.2020 г. до 31.12.2021 г. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, . Претендира вземанията от ответниците в условията
на разделна отговорност съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността на
имота, като сочи, че те са разпределени, както следва: 1/4 части за К. Ж. Г. и 1/4 части
за К. Ж. Г.. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и
лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания
така, както са установени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подадени отговори ответниците оспорват предявените искове.
Признават фактите и обстоятелствата, посочени в поставените към вещите лица
въпроси от ищеца. Оспорват наличието на облигационна връзка между страните, като
отделно считат, че вземанията са частично погасени поради изтекъл давностен срок.
На следващо място намират, че е неоснователно искането за присъждане на лихва за
забава, тъй като не са се реализирали предвидените в ОУ предпоставки за
настъпването на забава. Поради тези и останалите подробно изложени съображения
молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендираните размери,
както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
С оглед изразеното от ответниците в отговора на исковата молба във връзка
исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за доклад по
2
делото, обективиран в определение от 15.07.2024 г., съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че по
всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който
е направил и исканията за тяхното допускане, както и че в процесния период
ответниците са собственици на процесния имот при посочените от ищеца квоти.
Проектът за доклад на делото е приет за окончателен в проведеното открито
съдебно заседание на 03.10.2024 г. без възражения от страните, като с молба от
ответниците, депозирана на 30.09.2024 г. същите заявяват, че нямат възражения по
изготвения проект на доклад по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
Между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че ответниците са
собственици на процесния имот в процесния период при посочените от ищеца квоти,
като същото се установява и от приетите по делото доказателства. С нотариален акт за
собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ № 160, том XI, дело № 2160/75 г. по
описа на П – нотариус при СРС лицата Й и К са признати за собственици на
процесния имот, представляващ ап. № От приетото по делото удостоверение за на
наследници на К, починал на 03.06.2011 г., се установява, че след неговата смърт, и
тази на неговата съпруга Й, починала на 07.02.2014 г., като наследници на процесния
имот са останали лицата Р Т– дъщеря, и Ж Г. – син. Видно от удостоверението за
наследници ЖГ. е починал на 02.04.2011 г., поради което се налага извод, че същият е
заместен в наследяването от своите две деца – ответниците в настоящото
производство К. Ж. Г. и К. Ж. Г. /чл. 10, ал. 1 ЗН/. Същите са наследили дела от ½ на
своя наследодател по равни части, поради което всеки от тях е придобил по ¼ част от
3
процесния имот. Установява се, че на 30.12.2021 г. с нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижим имот г. по описа на нотариус В – Г. с район на действие
СРС всеки от ответниците е дарил половината от притежаваните си ид. части от имота
на лицето С. На 24.02.2022 г. с нотариален акт за покупко-продажба на идеални части
от недвижим имот по описа на нотариус В – Г. с район на действие СРС всеки от
ответниците е продал останалата част от притежаваните си ид. части от имота на
лицето С в. Налага се извод, че в процесния период ответниците са били собственици
на имота, респ. потребители на топлинна енергия.
Ответниците изрично сочат, че в случай на основателност на исковете, не
оспорват, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ,
съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за
установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в
процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно
определен. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и
ССчЕ.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 20.10.2023 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 20.10.2020 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят.
Сборът от фактурите, по които се претендира плащане в настоящото
производство, е посочен в приетата по делото справка /л. 36/. Видно от същата е, че
първата фактура, сумата по която се претендира, е от 30.09.2020 г., като изискуемостта
за нея е настъпила след 16.11.2020 г., поради което задължението не е погасено поради
изтекъл давностен срок. Като погасен поради изтекъл давностен срок следва да се
отхвърли периодът от 01.05.2020 г. до 19.10.2020 г., но видно от данните по делото, в
така посочения период не са издадени фактури, вземанията по които да се
претендират. Налага се извод, че искът за топлинна енергия следва да се уважи в
пълния претендиран размер по отношение на всекиго от ответниците – 901,19 лева,
като се отхвърли за периода от 01.05.2020 г. до 19.20.2020 г
Доколкото предмет на претенцията е и цена на извършена услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея, то следва да се даде отговор на въпроса
дължат ли ответниците същите. Не се установи по делото в изпълнение на
разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, да е
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
4
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. По делото не е
представен договор, сключен с лице, отговарящо на законовите изисквания. Ищцовото
дружество не доказа по време на процесния период да е имало сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение. При тези данни, не може да бъде
ангажирана отговорността на ответниците за заплащане на услуга, за която не е
проведено доказване, че е предоставена. Предявеният иск за заплащане на цена за
извършена услуга дялово разпределение следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за
главница за топлинна енергия по отношение на периода, поради което ответниците не
дължат обезщетение за забава в плащането на главницата за потребена енергия за
периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените
по делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника. В
смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора са напр.
Решение № 1878/29.03.2024 г. по в. гр. дело № 12675/2022 г. по описа на СГС, Решение
от 15.10.2020 г. по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС и др.
Исковете за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
5
По отношение на цената за услугата дялово разпределение, съдът не достигна до
извод за дълг по предявения главен иск, поради което като неоснователен следва да
бъде отхвърлен и предявеният акцесорен иск за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от ответниците следва да бъде осъдена да заплати
на ищцовото дружество сумата от общо 73,08 лева, пропорционално на уважените
спрямо всяка от тях искове, включваща държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение при първоначално определен от съда минимален размер от 100 лева на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от по 28,30 лева, пропорционално на уважените спрямо
всяка от тях искове, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
съобразно издадената заповед за изпълнение.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
ответниците адв. възнаграждение пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Представен е договор за правни услуги, удостоверяващ заплащането на сумата от 400
лева, без да е посочено кой от двамата ответници е заплатил същата, поради което
съдът приема, че всеки от тях е заплатил сумата от по 200 лева. Пропорционално на
отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде съден да заплати на всекиго от
ответниците сумата от по 35,59 лева разноски по делото.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че К. Ж. Г., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 901,19 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 20.10.2020 г. до 31.12.2021 г., за имот, находящ се в гр.
София, ж.к ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2023 г. до
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 19.10.2020 г., както и исковете:
по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за сумата от 5,40 лева,
представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от
01.09.2020 г. до 31.12.2021 г. и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на
вземания за сумата 188,34 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.08.2021 г. до 03.10.2023 г. и за сумата 1,37 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
15.11.2020 г. до 03.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 31.10.2023 г. по ч. гр. дело № 57815/2023 г. по
описа на СРС, 33 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
6
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че К. Ж. Г., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 901,19 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 20.10.2020 г. до 31.12.2021 г., за имот, находящ се в гр.
София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2023 г. до
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 19.10.2020 г., както и исковете:
по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за сумата от 5,40 лева,
представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от
01.09.2020 г. до 31.12.2021 г. и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на
вземания за сумата 188,34 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.08.2021 г. до 03.10.2023 г. и за сумата 1,37 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
15.11.2020 г. до 03.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 31.10.2023 г. по ч. гр. дело № 57815/2023 г. по
описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Ж. Г., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 73,08 лева разноски в исковото производство и
сумата от 28,30 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Ж. Г., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 73,08 лева разноски в исковото производство и
сумата от 28,30 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да
заплати на К. Ж. Г., ЕГН: ********** сумата от 35,59 лева разноски в исковото
производство, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да
заплати на К. Ж. Г., ЕГН: ********** сумата от 35,59 лева разноски в исковото
производство, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7