Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12376/2018година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск от „Ф.и.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** срещу
В.Р.Х., ЕГН ********** *** за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите,
както следва: 1741,85лева, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 01500604,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и В.Р.Х., вземанията по който са
прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 10.01.2017г.; 598,22лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 06.08.2013г. до
13.04.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
26.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2777/27.04.2018г. по ч.гр.д. №
5929/2018г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Исковата молба се основава на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената й част: На 03.09.2010г. между „БНП Пърсънъл Файненс” ЕАД и
ответницата е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 01500604.
Въз основа на него и в изпълнение на задължението си, финансовата институция е
предоставила на ответницата по банковата й сметка сумата от 4000лева.
Подписвайки договора и съгласно чл. 1 от него, с подписа си тя е удостоверила
получаване на сумата по кредита. Насрещното й задължение съгласно чл. 3 от
договора е било връщане на сумата чрез 48месечни погасителни вноски, включващи
главница и добавка, представляваща печалбата на кредитора. Твърди, че от
05.08.2013г. ответницата е преустановила погашенията на дълга. Поради това и на
основание чл. 5 от договора при забава на погасителна вноска е начислявано
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Крайният падеж за
издължаване е настъпил на дата 05.08.2014г. На 10.01.2017г. по силата на договор
за цесия, ищецът придобил вземането по договора за потребителски кредит. Въз
основа на изрично упълномощаване от цедента, ищецът е
изпратил до ответницата уведомление за извършената цесия, което е останало
неполучено. Затова и с настоящата искова се прави такова. За събиране на
вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК
особен представител на ответника адв. М.П.. Искът се оспорва по основание и
размер. На първо място се оспорват твърденията сумата по кредита да е била
усвоена, респ. размерът на остатъчния дълг. В евентуалност се заявява
възражение за изтекла погасителна давност. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция.
В проведеното открито
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален
представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответницата се представлява
в съдебно заседание от особен представител адв. П.. Поддържа отговора, а по
същество искането е за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът
приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасено от ответницата задължение по договор
за потребителски паричен кредит № PLUS- 01500604 от 03.09.2010г., сключен с „БНП
Пърсънъл Файненс” ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2017г. Правният интерес от
търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по
ч.гр.д. № 5929/2018г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК.
По делото са приобщени
материалите по ч.гр.д. № 5929/2018г. по описа на ВРС, от което се установява,
че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата
искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл. 422 ГПК.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното
право: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в
търсения размер; уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното
прехвърляне на вземането; валиден за потребителски паричен кредит № PLUS- 01500604/03.09.2010г., сключен между „БНП Пърсънъл
Файненс” ЕАД и ответницата, по който цедентът е предоставил сума пари и нейния размер; дължимост
на мораторната лихва и нейния размер; изпълнение на задълженията на цедента, произтичащи
от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора;
договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и
обичайна печалба, а по възражение за давност- факти обосноваващи спиране и/или
прекъсване на срока.
От ангажираните по
делото писмени доказателства и експертно заключение се установява следното:
С договор за продажба и
прехвърляне на вземане от 10.01.2017г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като цедент прехвърля на цесионера „Ф.и.”
ЕАД свои вземания към длъжници, описани в приложение № 1 към договора,
включващо и това към В.Р., вписано под № 1636. Вземането е достатъчно
индивидуализирано, като е посочен договорът с неговия номер, размер на дължимото
по него към датата на цесията, в т.ч. главница, лихва за забава, договорна
лихва. За да премине вземането от стария към новия му носител, е достатъчно
само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането, каквото
в случая е налице. С постигането му цесионерът става
носител на вземането. Цесията е потвърдена от цедента.
С изрично пълномощно, инкорпорирано в потвърждението на цесията, цедентът е упълномощил цесионера
по повод уведомяване длъжника за прехвърляне на вземането. Към исковата молба /л.24/
е приложено изрично уведомление до длъжника за така извършената цесия. Съобразно
константната съдебна практика уведомяването за цесията се счита за извършено и
след като то е част от приложенията към исковата молба и съответно е получено
от ответника при размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е станало в
случая. А и въпросът за уведомяването би бил релевантен в случай, че по делото
имаше твърдения, респ. данни за извършвани от ответника плащания към кредитодателя, предхождащи уведомяването му за извършената
цесия, каквито изначално липсват.
Предвид изложеното следва да се приеме валидност на
сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и съответно обуславя
и активната материално правна легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е
заместил цедента, с което е настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
От представения по делото договор за потребителски
паричен кредит № PLUS- 01500604 се установява, че на 23.07.2010г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата е бил сключен договор за кредит,
по силата на който на последната е предоставен кредит в размер на 4000лева. Усвояването
на сумата е посочено, че се извършва по банков път, като в графа
„Удостоверяване на изпълнението“, с подписа си ответницата е удостоверила и
получаване на сумата по посочената от нея банкова сметка ***.07.2010г., за
индивидуализиране на която ответницата е подала и изрично заявление. Затова,
при липса оспорване автентичността на подписа на ответницата, следва да се приеме,
че същата надлежно е удостоверила обстоятелството, че заемната сума е постъпила
по посочената от нея банкова сметка ***. Съобразно уговореното връщането на
заема е следвало да стане на 48месечни погасителни вноски по погасителен план,
всяка от които в размер на 157,25лева, с изключение на последната 157,09лева. В
чл. 3 е посочено, че погасителната вноска съставлява главница, ведно с надбавка
покриваща разноски по подготовка и обслужване на заема и надбавка
представляваща печалба на кредитора. Падежът на последната погасителна вноска е
05.08.2014г. Уговорен е фиксиран лихвен процент от 17,37% в чл. 3 и ГПР 44,01%.
Съгласно чл. 5, при забава на една или повече погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забава върху всяка забавена погасителна вноска равна на ОЛП
обявен от БНБ +10% пункта по ПМС № 72/08.04.1994г.
За установяване твърденията по усвояване на заетата сума и
размера на задълженията по договора, по делото бяха ангажирани специални знания
на в.лице в областта на счетоводството. От заключението на в.л. С. по приетата
съдебно- счетоводна експертиза се установява, че: Отпуснатият кредит от
4000лева е усвоен по банков път, като на в.лице не е предоставено банково
извлечение за това. Общият размер на извършените погашения е сумата от 5547,13лева,
с която са погасявани главница от 2466,15лева, редовна договорна лихва от 2477,60лева,
застраховка от 560лева, такси за събиране от 40лева и наказателна лихва от
3,38лева. Погасяването на дълга по договора е извършвано до вноска с падеж
05.07.2013г., след която дата и за вноските от 05.08.2013г. до 05.08.2014г.,
общо 13 на брой плащания няма. Размерът на остатъчното задължение по договора към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е 1533,85лева главница и
651,29лева обезщетение за забава.
Анализът на ангажираните
по делото доказателства, налагат извод, че действително между цедента и ответницата е била налична валидно възникнала облигационна
връзка по договор за кредит. Както се посочи, независимо че на в.лице не са
предоставени банкови извлечения за усвояване на кредитния лимит, с подписа си
върху договора ответницата е удостоверила този факт. В потвърждение са и извършваните от нея до
05.07.2013г. погашения съобразно погасителния план по договора. Неизправна по договора страна се явява потребителят
Р., която не е изпълнявала
задължението си да плаща погасителните вноски на уговорената
падежна дата. Установи се, че
останали за плащане са 13броя погасителни вноски, главницата по които съобразно
заключението на в.лице е в размер на общо 1533,85лева. В.лице не е установило платени парични суми от кредитополучателя в периода
след дата 05.07.2013г. Следователно, искането за присъждане на главницата е
доказано до размера установен от в.лице, т.е сумата от 1533,85лева. А това
налага съдът да разгледа направеното в евентуалност възражение за погасителна
давност изтекла по отношение на главницата. По отношение на главницата
приложима е петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в
който вземането е изискуемо. Задължението поето от ответницата е да връща
заетата сума на вноски и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна
вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на финансовата
институция /решение по гр.д. № 6629/2013г. ВКС, IV ГО, решение по т.д. № 1153/2014г. на ВКС, II ТО/. При разсрочено плащане на отпуснатия кредит, всяка погасителна вноска
става изискуема с настъпване на съответния падеж. Заявлението по чл. 410 ГПК е
подадено на 26.04.2018г., поради което и погасени по давност биха били падежиралите вноски преди 26.04.2013г. В случая обаче
дължимите вноски са за периода 05.08.2013г. до 05.08.2014г., поради което и
същите не се явяват погасени по давност. Правопогасяващото
възражение на ответницата се явява неоснователно и претенцията за главница
следва да бъде уважена до размера на сумата от 1533,85лева. За разликата до 1741,85лева
подлежи на отхвърляне като недоказана по размер.
По отношение на лихвата
за забава върху просрочената главница: Същата се претендира в размер на 598,22лева
за периода 06.08.2013г. до 13.04.2018г. Предвидена е в чл. 5 от договора и тя
се дължи при просрочие в изплащането на всяка забавена
погасителна вноска формирана от ОЛП обявен от БНБ +10% пункта. В случая е
налице забава в плащанията, доколкото ответницата е преустановила редовното
погасяване на дължимите вноски по погасителен план и последната платена вноска
по погасителния план е тази с падеж 05.07.2013г. Съобразно заключението на в.л.
размерът й за заявения период е 651,29лева изчисляван върху главницата считано
от падежа на всяка месечна вноска до 13.04.2018г. По естеството си тази
наказателна лихва представлява всъщност мораторна
неустойка, като вид добавъчно вземане за осъществяване на договорна отговорност
на длъжника, без да е нужно кредиторът да доказва действителните си вреди. Размерът
е този на законната лихва, поради което и при доказана забава в изпълнение на
паричното задължение на кредитополучателя, то същият дължи обезщетение за
забава. Това вземане има периодичен характер, тъй като не е включено при
формиране на месечните анюитетни вноски и
предпоставките, при които възниква дължимостта му са
отделно уговорени. Доказаното основание за дължимост на наказателната лихва,
налага съдът да разгледа направеното правопогасяващо
възражение за давност. Приложима за него е разпоредбата
на чл. 111, б. „б” ЗЗД и вземането за тази наказателна лихва се погасява с кратката
тригодишна давност. Изискуемостта му, доколкото съдът прие, че касае
периодично плащане настъпва на съответния падеж за всяка погасителна вноска и
от следващия го ден, се дължи обезщетение за забава. Последната платена вноска
по погасителния план е тази от 05.07.2013г., т.е считано от 06.08.2013г.
кредитополучателят е в забава в изплащането на погасителните вноски. Вземанията
за наказателна лихва за периода от три години назад преди подаване на
заявлението- 26.04.2018г., т.е до 25.04.2015г./вкл./ се явяват погасени по давност.
Така, за периода 26.04.2015г. до 13.04.2018г. изчислен от съда съобразно размера
на всяка месечна вноска за главница по т.5 от заключението на в.лице възлиза в
размери, както следва: главница с падеж 05.08.2013г. от 106,27лева,
обезщетението за забава за периода 26.04.2015г. до 13.04.2018г. е в размер на 32,01лева;
главница с падеж 05.09.2013г. от 108,82лева, обезщетението за забава за периода
26.04.2015г. до 13.04.2018г. е в размер на 32,78лева; главница с падеж 04.10.2013г.
от 111,43лева, обезщетението за забава за периода 26.04.2015г. до 13.04.2018г.
е в размер на 33,58лева; главница с падеж 05.11.2013г. от 114,10лева,
обезщетението за забава за периода 26.04.2015г. до 13.04.2018г. е в размер на
34,36лева; главница с падеж 05.12.2013г. от 116,84лева, обезщетението за забава
за периода 26.04.2015г. до 13.04.2018г. е в размер на 35,18лева; главница с
падеж 03.01.2014г. от 119,65лева, обезщетението за забава за периода
26.04.2015г. до 13.04.2018г. е в размер на 36,07лева; главница с падеж
05.02.2014г. от 122,52лева, обезщетението за забава за периода 26.04.2015г. до
13.04.2018г. е в размер на 36,91лева; главница с падеж 05.03.2013г. от
125,46лева, обезщетението за забава за периода 26.04.2015г. до 13.04.2018г. е в
размер на 37,80лева; главница с падеж 04.04.2013г. от
128,47лева, обезщетението за забава за периода 26.04.2015г. до 13.04.2018г. е в
размер на 38,72лева; главница с падеж 05.05.2014г. от
131,55лева, обезщетението за забава за периода 26.04.2015г. до 13.04.2018г. е в
размер на 39,62лева; главница с падеж 05.06.2014г. от 134,71лева, обезщетението
за забава за периода 26.04.2015г. до 13.04.2018г. е в размер на 40,59лева;
главница с падеж 04.07.2014г. от 137,79лева, обезщетението за забава за периода
26.04.2015г. до 13.04.2018г. е в размер на 41,51лева и главница с падеж
05.08.2014г. от 76,24лева, обезщетението за забава за периода 26.04.2015г. до
13.04.2018г. е в размер на 22,97лева. Или дължимото обезщетение за забава общо
за периода от 26.04.2015г. до 13.04.2018г. е в размер на 462,10лева. За разликата
до пълния заявен размер от 598,22лева и за периодите от деня, следващ падежа на
всяка неплатена погасителна вноска до 25.04.2015г.вкл
претенцията следва да се отхвърли като погасена по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са в общ размер на 716,67лв., от които 100лева
юк.възнаграждение, 72,87лева допълнителна ДТ, 150лева
платен депозит за вещо лице и 393,80лева депозит за особен представител. На
основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съдът определя юк.
възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки и факта, че
липсва фактическа и правна сложност на спора. Съразмерно уважената част на
исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 611,28лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Тъй като
предмет на претенцията е част от вземането по заповедта по чл.410 ГПК, то разноските следва да бъдат преизчислени
съобразно частта от вземането, за което е предявен иска по чл. 422 ГПК. Така
вземането за главници и лихви по заповедта е общо 2642,31лева, а заявеното с
иска по чл. 422 ГПК е 2340,07лева. Съответно претендираните разноски са били в
размер на 52,84лева за платена ДТ и 50лева юк.
възнаграждение, общо 102,84лева. Или след тяхното преизчисляване съобразно
заявената част от вземането по заповедта, такива се дължат в размер на
89,68лева. От тях и съобразно изхода на спора, за заповедното производство
следва да се присъдят разноски в размер на общо 76,49лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Ф.и.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** съществува вземане срещу
ответника В.Р.Х., ЕГН ********** *** в размер на сумите, както следва: 1533,85лева, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 01500604,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и В.Р.Х., вземанията по който са
прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 10.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда- 26.04.2018г. до окончателното
погасяване на задължението и 462,10лева,
представляваща сбор от лихва за забава начислена върху
главницата за периода от 26.04.2015г. до 13.04.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2777/27.04.2018г.
по ч.гр.д. № 5929/2018г. по описа на ВРС, 10 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния заявен размер от 1741,85лева
и за обезщетение за забава за разликата до пълния заявен размер от 598,22лева и
периода 06.08.2013г. до 25.04.2015г. вкл., на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА В.Р.Х., ЕГН ********** да заплати на „Ф.и.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 611,28лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно уважената
част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА В.Р.Х., ЕГН ********** да
заплати на „Ф.и.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 76,49лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 5929/2018г. по описа на
ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно заявената и уважена част на
исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: