Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 71
гр. Сливен, 25. 03. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 441 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтПр/ във връзка с чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от: М.Д.Б. с ЕГН: **********,***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-2476 от 22.10.2020 г., издадена от
Директора на Регионална дирекция /РД/ „Автомобилна администрация“ /„АА”/ –
Русе, в частта й по т. 2, с която на основание
чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр,
е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство /СУМПС/ № ********* на М.Д.Б., издадено на 22.02.2017 г.
от Р. Г. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година; и по
жалба от С. Щ. М. с ЕГН: **********,***, подадена против
ЗППАМ № РД-14-2476 от 22.10.2020 г., издадена от Директора на РД „АА“ – Русе, в
частта й по т. 1, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтПр, е приложена ПАМ – временно спиране от движение на МПС Мерцедес Вито 120 ЦДИ от категория М1 с Рeг. № …………, с. на С. Щ. М., до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с регистрационен
номер ……………. и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на 28.05.2020 г.
В жалбите си оспорващите твърдят, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Излагат съображения, че: на
21.10.2020 г. автомобилът, собственост на оспорващия С. Щ. М., е бил управляван
от оспорващия М.Д.Б.; в автомобила са пътували общо 7 лица, които са си
поделили разходите за гориво и са тръгнали от Г. за България; автомобилът е бил
спрян за проверка в гр. Русе от служители на „АА”; по време на проверката са
били снети обяснения от всички пътуващи и никой от тях не е заявявал, че е
плащал за услугата; в автомобила са пътували н. А. и м. му В.И., но при снемане
на обяснения от н., м. на А. не е присъствала; не отговаря на истината
посоченото в АУАН и заповедта, че оспорващият Б. е извършвал международен
обществен превоз на пътници срещу заплащане. Оспорващият Б. моли оспорената
заповед да бъде отменена в оспорената от него част. Оспорващият М. моли
оспорената заповед да бъде отменена в оспорената от него част.
В съдебно заседание оспорващите, редовно призовани, не
се явяват и не се представляват. В представена писмена молба поддържат жалбите.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище счита
оспорената заповед за законосъобразна.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.10.2020 г. при извършване на
проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтПр,
Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови
нормативни актове, К. Ц. - и. в Отдел „Контрол” към РД „АА”
- Русе, приел, че М.Д.Б. извършва
международен обществен превоз на пътници срещу заплащане с лек автомобил
Мерцедес Вито 120
ЦДИ от категория M1 с Рeг. № ……..,
с. на С. Щ. М., с маршрут на движение от Г. до Република България, като било установено, че превозът се извършва без за
автомобила да има издадено заверено копие към лиценз на Общността. За
констатираното, на М.Д.Б. е бил съставен АУАН Серия А-2020 № 280527 от
21.10.2020 г.
Въз основа на съставения АУАН, на 22.10.2020 г. от
Директора на РД „АА“ – Русе, е издадена оспорената в настоящото производство
ЗППАМ № РД-14-2476 от 22.10.2020 г., с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а”, т. 4, б. „б”, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от ЗАвтПр, са приложени
следните ПАМ: 1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтПр – временно спиране от движение на МПС Мерцедес Вито 120 ЦДИ от категория М1 с Рeг. № …………, с. на С. Щ. М., до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с регистрационен
номер ………….. и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на 28.05.2020 г.;
2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр
– временно отнемане на СУМПС № ********* на М.Д.Б., издадено на
22.02.2017 г. от Р. Г. – до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година.
Със Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „АА”, издадена на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтПр, длъжностните лица – Директори на РД „АА”, са
упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтПр.
В административната преписка се съдържа Обяснение от
21.10.2020 г. от лицето А.Д.А., роден на *** г., че на 20.10.2020 г. са
тръгнали от Г. с лек автомобил Мерцедес Вито с Рeг. № …………, с водач на автомобила М.Д.Б., който му бил взел
120 евро за транспорта до България, както и на другите пътници.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни
доказателства– показанията на свидетелите А.Д.А. и В.А.И., според които същите
са пътували с автомобил с М.Б. от Г. до България, и са платили на шофьора 120
евро за бензин.
Оспорената заповед е съобщена на оспорващия Б. на
22.10.2020 г. Жалбите против заповедта са подадени чрез изпращане по пощата на
04.11.2020г.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбите са допустими. Подадени са в преклузивния срок
по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни - адресати на оспорения акт, при
наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледани по същество, жалбите са основателни по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 107, ал. 1 от АПК – надлежно
упълномощено длъжностно лице.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден
в изискуемата писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, но същият е
незаконосъобразен, тъй като не са спазени материалноправните и процесуални
изисквания за издаването му.
По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтПр,
принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване на
административни нарушения. По приложените хипотези на чл. 106а, ал.
1, т. 1, б. „а” и т. 4, б. „б” от ЗАвтПр, се
налага съответно ПАМ – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва обществен превоз
на пътници или товари, без да има издадено заверено копие към лиценза на Общността,
и ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който извършва обществен превоз на
пътници или товари с МПС, без да има заверено копие към лиценз на Общността –
до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр, „обществен
превоз” е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а според
легалната дефиниция на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр,
„превоз на пътници” е дейност на лице, което извършва
услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Трайно в съдебната
практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и т. 2, във връзка с т. 4, б. „б”
от ДР на ЗАвтПр, налага извод, че основната
предпоставка, по която се различават „общественият превоз” и „превозът за
собствена сметка” е възмездният характер на дейността /Решение № 14081 от
21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII
о./. Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел,
превозът на пътници е такъв за собствена сметка.
За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтПр за извършване на обществен превоз на пътници,
административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че превозът се извършва срещу заплащане и икономическа
облага, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз.
Последното обстоятелство не е установено по делото.
Видно от представените по делото писмени доказателства,
в хода на административното производство е било снето обяснение от едно
физическо лице, което не е оформено надлежно по реда, визиран в чл. 44, ал. 2
от АПК. Според този текст от закона, сведенията се
дават писмено, подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от
административния орган или от определен от него служител. В случая
издателят на заповедта за прилагане на ПАМ е Директорът на РД „АА” – Русе, но
писмените обяснения, дадени от А.Д.А., не са приподписани
от административния орган или лица, които са служители на „АА” – Русе.
Допуснатото нарушение е съществено, още повече, че на лицето, дало сведения, не
му е разяснено по реда на чл. 44, ал. 4 от АПК, че пред съда може да бъде
разпитан като свидетел /Решение № 4178 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2015 г., VII о./. Поради изложеното,
сведенията на А.Д.А. са негодни за установяване на отразените в тях
обстоятелства.
Наред с изложеното, по делото са събрани свидетелски
показания на двама от пътниците в автомобила, единият от които е лицето, дало
сведение в административното производство, според които същите са заплатили
единствено сума за гориво за автомобила.
С оглед на изложеното, съдът приема за недоказано
отразеното в оспорената заповед, че с процесния автомобил е осъществен
обществен превоз на пътници по смисъла на § 1 от ДР на ЗАвтПр.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации. Административният орган е пристъпил
към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между водача
на автомобила и пътниците в него, а оттам и характера на констатирания превоз.
Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни
доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза.
Неясна е и причината, поради която е потърсено обяснение само от един от
пътниците, а не от всички такива в автомобила. Следва да се има предвид и че
съставеният срещу водача АУАН не се ползва с презумптивна
доказателствена сила.
При така очертаната законова регламентация,
необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” и т. 4, б. „б” от ЗАвтПр не е доказана. След като не е установено, че
соченият като извършител на превоза е осъществявал дейност срещу заплащане,
дори и тази дейност да има инцидентен характер, то няма как обосновано да се
приеме, че са налице основания за налагане на процесните ПАМ.
По изложените съображения, оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 от АПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № РД-14-2476 от 22.10.2020 г., издадена от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с която са приложени следните
принудителни административни мерки: 1. Временно спиране от движение на моторно
превозно средство Мерцедес Вито 120 ЦДИ от
категория М1 с Рeг. № …………,
с. на С. Щ. М. с ЕГН: **********, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца,
чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с регистрационен
номер …………. и отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено на 28.05.2020 г.
и 2. Временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство № ********* на М.Д.Б. с ЕГН: **********, издадено на 22.02.2017 г.
от Р. Г. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: