Р Е Ш Е Н И Е № 2115
гр. Пловдив, 31.05.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 09.05.2018
г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 12636 по описа
на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37, против Н.И.Н.,
ЕГН: ********** с адрес *** с правно
основание чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за
признаване на установено в отношенията между страните, че Н.И.Н. дължи на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД сумата, възлизаща в общ размер на 305,70 лв., от която 273,92 лв. -
главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.11.2015 г – 30.04.2016 г., сумата от 31.78 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 05.01.2016 г. – 26.04.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 27.04.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 6236 по описа за 2017 г. на
РС- Пловдив, ХVІІІ-ти състав.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът
- Н.И.Н. , като собственик на имот, находящ се в гр. П., жк. Т., …, вх. .., ап…
има качеството клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ е
длъжен да заплаща месечни дължими суми в 30 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неизпълнение на тази разпоредба чл.35, ал.1
от ОУ предвижда клиентите да се задължат с обезщетение в размер на законова лихва от
деня на забавата. В изпълнение на законоустановените задължения „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД е доставило до сградата, а търговецът извършил
разпределението на топлинна енергия- „Бруната“ ООД е разпределил за имота на
ответника топлина енергия за отопление и отдадена от сградната инсталация на
обща стойност 273,92 лв. - главница, представляваща стойността на топлинна
енергия, дължима по договор за продажба на
топлинна енергия за периода 01.11.2015 г – 30.04.2016 г., за което са
издадени и фактури, подробно описани в исковата молба. Тъй като ответникът не заплатил в срок
задълженията си по всяка от описаните фактури, се сочи, че същият дължи и
обезщетение за забава за всяко от неплатените задължения за периода от падежа
на задължението до 26.04.2017 г.- датата,
предшестваща датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Сочи се, че начислената на ответника топлинна енергия, е доставена
и разпределена с изискванията на ЗЕ и
подзаконовите НА и по специално чл. 71 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. На
27.04.2017г. е подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 12636 / 2017г., по описа
на 5 – ти гр. състав на ПРС. Искането на ищеца е да бъде установено, че ответникът - Н.И.Н. дължи на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД описаните суми по-горе, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението на Заповед за изпълнение(27.04.2017г.). Ищецът претендира и
разноски за заповедното и настоящото исково производство.
Ответникът оспорва изцяло предявените от ищеца искове по
основание и размер, като счита същите за
неоснователни и моли да се отхвърлят. Ответникът Н.И.Н., ЕГН: **********
възразява, че е платил паричното си задължение към „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: ********* по договор за покупко - продажба на топлинна енергия.
Ответникът твърди, че на 03.08.2017 г. е направил плащане към „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* по следните фактури:
- фактура № ********** / 06.04.2017 г. за сумата от 2,34
лв. и лихва за забава 0,04 лв.
- фактура № ********** / 31.03.2017 г. за сумата от 32,57
лв. и лихва за забава 0,84 лв.
- фактура № ********** / 28.02.2017 г. за сумата от 63,05
лв. и лихва за забава 2,14 лв.
Ответникът твърди, че претендираните процесни суми по гр.
д. № 12636 / 2017г. са платени, като настоява да му бъдат възстановени, ведно
със законните лихви всички незаконно отнети суми в полза на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД. В отговорите на исковата молба, уточняващите молби, протести
и тъжби са изложени факти и обстоятелства и са направени възражения, които не
са свързани с предмета на настоящото дело, поради което съдът не счита, че
следва да описва същите в проекто – доклада по делото.
Ответникът моли предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен и недоказан, настоява за
да се назначи съдебно – техническа експертиза, с която да се провери
истинността на посочените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД суми. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от
приложеното документи по частно гр. дело № 6236/2017 г. на ПРС, ХVІІІ-ти гр. с-в.,
вземането по настоящото производство съответства на вземането по заповедта за
изпълнение, възражението против заповедта е подадено в законоустановените
срокове и исковете, предмет на настоящото производство са предявени в месечния
срок от получаване на съобщение за това. На основание изложеното следва, че
исковете са допустими.
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция
на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката
/обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон потребител
на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен
между ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за липса на качеството
потребител на топлинна енергия. Липсва противоречие и в съдебната
практика в тази насока. В Решение № 221/11.07.2011г.
по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд. е прието,
чесъгласно въведеното с нормата на чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило,
собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител (и на
отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на
сградата топлинна енергия). В Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. №
4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС е прието, че съгласно чл.153, ал.1
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещното право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Нормите на чл.150
от ЗЕ
предвиждат възникването на договорни отношения
по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на
собственост
или на ползване на върху
апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна
енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да
заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.
Ответникът в проведените открити съдебни заседания
заявява, че живее в жилището, но все още не е „пълноценен собственик на
жилището“. Заявява, че тези задължения
към 2016 г. не ги е платил, като е живял в жилището през 2016 г. Твърди престъпни действия по отношение на
жилището му, както и изчезване на документите, които са удостоверявали правото
му на собственост. В тази връзка сочи, че води дела за собственост, като
липсват доказателства в тази насока. Посочва, че след бракоразводното дело
според решение на съда ¾ от жилището останало за него, като от 2014 г.
не му е издаден документ за собственост.
Посочва, че от 06.09.2006 г. до 30.08.2011 г. не е обитавал жилището, като
счита, че не е бил собственик в този период, тъй като е бил изгонен от
жилището. Ответникът сочи, че е закупил жилището като о. от б. н. а. като
изрично заявява, че е собственик на идеална част от жилището, но няма документ
за това. С оглед изявленията на ответника, съдът счита, че в действителност не
се оспорва обстоятелството, че същият през процесния период 01.11.2015 г. до
30.04.2016 г. е собственик на идеална част от имота, който се твърди, че е топлоснабден,
а именно: апартамент № …, вх. на бл. … в гр. П., ж.к. Т, както и че през 2016
г. е ползвал жилището. В тази насока са събрани и писмени доказателства, които
не са оспорени от ответника и удостоверяват правото му на собственост, а
именно: декларация по чл. 14 ЗМДТ от 1998 г. за процесния имот, депозирана от
ответника и В.В. Н., с която са декларирали право на собственост върху имота по
½ идеална част, договор за продажба на държавен недвижим имот от в. ф.
по реда на Наредбата за държавни имоти от 03.12.1991 г., сключен между КЕЧ-
Пловдив в качеството на продавач и ответникът и В.В.Н.в качеството на купувачи,
с който е прехвърлена собствеността върху процесното жилище и кадастрална карта
на имота. Относно твърденията на ответника, че той лично не разполага с акт за
собственост, то същите не се отразяват върху крайния извод на съда за наличието
на достатъчно убедителни писмени доказателства по делото, удостоверяващи
правото му на собственост. В случая фактът, че ответникът е собственик на
идеална част от имота не се отразява в отношенията му с ответното дружество,
а би имало значение във вътрешните му
отношения с други съсобственик. Не се доказа и твърденията на ответника, че през
процесния период, същият не е обитавал жилището, доколкото самият той
потвърждава, че през 2016 г. е живял там. Представените заповеди за незабавна
защита касаят период предхождащ началната дата на периода, за който се
претендира заплащане на стойността на доставена и разпределена топлинна
енергия.
Приетите по
делото, като доказателства системни бонове касаят заплащане на задължения по
фактури, които не са включени в исковата претенция.
Видно от изпратеното до ответника писмо от 15.07.2016 г.
последният е бил поканен от ищцовото дружество да заплати главницата, предмет
на настоящото производство в размер от 273,92 лв.
По отношение на останалите приложени по делото документи,
то същите касаят други правоотношения и не са предмет на настоящия спор. По
отношение на твърденията на ответника, че от страна на ищцовото дружество се
извършва престъпление, е налице друг ред за защита. Предмет на настоящото
производство с оглед диспозитивното начало в гражданския процес са предявените
от ищеца искове и съответно следва да се обсъдят единствено и само приетите в
тази връзка писмени доказателства и направените в тази връзка възражения и
изявления от страна на ответника.
От приетото по делото заключение на съдебно –
техническата експертиза, което съдът възприема изцяло, като обективно, пълно и
компетентно изготвено, се установява, че
през процесния период 01.11.2015 г. до 30.04.2016 г. абонатната станция
обслужваща жилищния блок в гр. П., ж.к. Т., бл. .., вх. е работила, като е отдавала топлинна енергия
само за отопление. Топлинното счетоводство на блока през процесния период се
води от фирма за дялово разпределение „Бруната“ ЕООД. Подадена е общо
60,588403мВтч ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в
размер на 4,699803 мВтч за сметка на ищцовото дружество. Установява се, че са
спазени изискванията на „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради – етажна собственост“ – приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота е начислявана топлоенергия за 1
бр. отоплително тяло тип радиатор, снабдено с ИРУ – на ежемесечен отчет.
Установява се, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от ЕВН
България Топлофикация ЕАД.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло, като обективно, пълно и
компетентно изготвено, се установява, че
стойността на консумираната топлинна енергия за топлоснабдения имот,
находящ се в гр. П., ж.к. Т., бл., вх. –
ап. за периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2016 г. е формирана, както следва:
сумата от 112,90 лв. с ДДС- топлоенергия за сградна инсталация, сумата в размер
на 147,11 лв. с ДДС – топлоенергия за отопление и сумата от 14,04 лв. с ДДС –
услуга дялово разпределение. След извършени плащания по партидата в размер на
2,75 лв. – дължимата сума за периода се установява да е в общ размер от 271,30
лв. Установен е и размера на обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от падежа на плащане на сумата по всяка от
фактурите до 26.04.2017 г. – 31,78 лв.
С оглед на така изложеното и доколкото не се доказаха
възраженията на ответника, че е заплатил изцяло дължимите суми към ищцовото
дружество, то претенциите се явяват основателни доказани до размера, установен
от вещото лице, а именно : сумата от 271,30 лв.- главница и 31,78 лв.-
обезщетение за забава. За разликата над сумата от 271,30 лв. до пълния
претендиран размер от 273,92 лв.- главница, искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Тъй като главницата касае лихвоносно вземане, то следва
да се признае дължимостта и законна
лихва върху уважената главница, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане.
На основание чл.
78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно
уважената част от исковите претенции, както следва: сумата от 74,35 лв.-
разноски в заповедното производство и сумата от 371,78 лв. – разноски в
настоящото исково производство. Ищецът е претендирал разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., който размер съдът счита, че не съответства
на фактическата и правна сложност по делото, поради и което определя на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.И.Н., ЕГН: ********** с
адрес *** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва: сумата от 271,30 лв. - главница,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.11.2015 г – 30.04.2016 г., сумата от 31.78 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 05.01.2016 г. – 26.04.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 27.04.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 6236 по описа за 2017 г. на
РС- Пловдив, ХVІІІ-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* против Н.И.Н.,
ЕГН: ********** с адрес *** иск за установяване на дължимост на разликата между сумата от 273,92 лв. и
сумата от 271,30 лв. в размер на 2,75 лв. –
главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
19.05.2017 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.
гр. дело № 6236 по описа за 2017 г. на РС- Пловдив, ХVІІІ-ти състав
ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН: **********
с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 74,35 лв. – разноски по ч.гр.д. № 6236/2017 г. по
описа на ПРС, ХVІІІ-ти гр. с-в. и сумата от 371,78 лв. – разноски по гр.д. № 12636/2017
г. на ПРС, V-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП