РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. ХАСКОВО, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500519 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №99/17.05.2023г.,постановено по гр.д.№633/2021г. РС-Харманли:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. В. М., чрез пълномощник против К. П. А. осъдителни искове
както следва:
-за сумата от 1892,90лв., включваща:626,05лв.-за закупуване и поставяне на дограма-
врата,процорец и подпрозоречни первази; 961,85лв.- за закупуване на гипс, цимент, латекс и
вложен труд за шпакловане и боядисване на жилищна стая, обръщане на врата и прозорец и
305лв.-за закупуване на нова спалня „Приста“ с ракла,трикрилен гардероб, скрин, ъглова
етажерка и пейка-намиращ правно основание в чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 от ЗЗД;
- за сумата от 957,20лв., представляваща лихва за забава върху главница от 1892,90лв. за
периода 30.06.2016г.-23.06.2021г., намиращ правно основание в чл.86 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД;
-за сумата от 1866,08лв.- за закупуване на тухли,арматури, цимент, дървен материал за
изграждане на навес / барбекю, намиращ правно основание в чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 от
ЗЗД
-за сумата от 879,83лв., представляваща лихва за забава върху главница от 1866,08лв. за
периода 31.10.2016г.-23.06.2021г., намиращ правно основание в чл.86 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД и
искове за лихви с правно основание чл.86 от ЗЗД,като неоснователни и недоказани;
ОСЪЖДА С. В. М. да заплати на К. П. А. сумата от 930лв.-разноски по делото.
1
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът С. В.М., който го
обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност,
като твърде,че е постановено при неправилно приложение на материалния закон.Твърди,че
от събраните по делото доказателства било установено наличието на облигационно
правоотношение между страните, представляващо договор за изработка по смисъла на
чл.258 и сл. от ЗЗД. Според него от събраните гласни доказателства се установявало, че
ответницата му възложила да извърши описаните в исковата молба строителни дейности,
които в последствие отказала да заплати. Счита също, че от заключението на назначената
съдебно-техническа експертиза се установявало както извършването на СМР така и тяхната
стойност. Реализирането на тези дейности бил и факт, който не се оспорвал от ответницата.
В тази връзка поддържа, че извършеното не е било по негово желание,а защото му било
възложено от ответницата ,а не поради чаканото по това време дете с дъщерята на
ответницата и за да им бъде по удобно. Съдът не бил взел предвид и факта, че имота не е
негов, нито му е предоставен за ползване или под наем, не го владее, поради което не би
могло и да се приеме, че извършва СМР по свое желание. Счита също, че анализа на
съвкупния доказателствен материал води до извод различен от този който е направил
първоинстанционният съд. Претендира въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение на РС-Харманли и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което
да уважи изцяло предявените обективно съединени искове. Претендира и присъждане на
разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК по подадената въззивна жалба е депозиран писмен
отговор от въззиваемата К. П. А., чрез пълномощник, с който се оспорва жалбата и се
излагат съображения за нейната неоснователност. Поддържа,че между нея и ищеца не е бил
сключван договор за изработка нито в писмена, нито в устна форма, поради което за нея не
се пораждало задължение да заплати изработеното по такъв договор.Претендира от
въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Харманли и присъждане на
разноски за въззивното производство.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от
активно легитимирана страна в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
и допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
2
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
Спора между страните по делото се свежда до наличието или липсата на
договорна обвързаност, т.е. до наличието или не на договор за изработка по смисъла на
чл.258 и сл. от ЗЗД.
По делото не се спори, че ищецът и дъщерята на ответницата П.В.М. са имали
сключен граждански брак на 07.06.2014г., който е прекратен с Решение
№260222/12.03.2021г., постановено по гр.д.№4696/2020г. на РС-Стара Загора, влязло в
законна сила на 02.04.2021г. Не е спорен и факта, че от брака си двамата имат родено дете-
А.С.М., родена на ***г. Установено е още, че ответницата К. П. А. с двете си дъщери
П.В.А. и Д.В.Н. са съсобственици на имот, находящ се в с.***, община ***, като
ответницата е собственик на 4/6 ид. части от имота, дъщерите й на по 1/6 идеална част. Не
се спори и относно обстоятелството,че в имота в с.*** е бил извършен ремонт на стая
намираща се на втори етаж от построената в имота къща и навес за барбекю/останало
недовършено/, което според твърденията на ищеца в исковата молба е било реализирано
през 2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната- да заплати възнаграждение. Този договор може да бъде сключен както в
писмена така и в устна форма. В настоящия случай ищецът твърди наличието на устен
договор за изработка с ответницата, а последната от своя страна поддържа наличието на
друго основание, различно от договор за извършване на строителните дейности и
пр.,подробно описани в исковата молба. В тежест на ищеца е да установи наличието на
договорна обвързаност между страните, обуславяща и наличието на облигационна връзка
между тях, пораждаща корелативни права и задължения.С ангажираните по делото
доказателства ищецът не е установил такава договорна обвързаност, тъй като целия
доказателствен материал по делото сочи на наличието на други отношения между страните,
но в никакъв случай договорни такива. В този ред на мисли по делото не се и спори,че
ищецът е извършил строително ремонтните дейности и е закупил определени вещи свързани
с имота в с.***,община ***. Ищецът не е установил обаче наличието на устна уговорка
между страните относно съществените елементи на договора за изработка-вида на
работата,срока на договора и размера на дължимото възнаграждение . Нещо повече, от
доказателствата по делото се установява извършването на строителни дейности, но не
поради това, че ответницата е възложила на ищеца да направи това и последния да получи
възнаграждение, а поради обстоятелството, че към 2016г./когато се твърди,че са извършени
СМР/ ищецът е имал сключен граждански брак с една от дъщерите на ответницата и всичко
е било реализирано от негова страна в интерес на семейството. Факта, че СМР са били
извършени в чужд имот, одобрени и неоспорени от другите съсобственици също не
установява, че именно ответницата по делото е възложила на ищеца да извърши твърдените
строителни дейности, за които в последствие е поела ангажимента да му заплати. В
3
подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството, че закупуването на нови мебели от
страна на ищеца по никакъв начин не се включва в предмета на договор за изработка по
смисъла на ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност , не се
установява съществуването на договореност по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД. Ищецът е
извършил претендираните строителни работи със знанието, че ги извършва в чужд имот,
поради което отношенията между него и собственика/собствениците на имота следва да се
уредят по правилата на извъндоговорните основания предвидени в ЗЗД. Фактическите
твърдения на ищеца в хода на развилия се исков процес не сочат на друго основание освен
договорно такова, поради което правилно и в съответствие с установените факти и
обстоятелства по делото претенциите на ищеца за заплащане на посочените в исковата
молба суми, намиращи своето правно основание в разпоредбата на чл.266 ал.1 вр. чл.79 ал.1
от ЗЗД, правилно са били отхвърлени като неоснователни и недоказани от
първоинстанционния съд.Правилни са и изводите,че доколкото ищецът твърде единствено и
само наличието на договорен източник за възникване на твърдяната облигационна
обвързаност и съдът е обвързан с изложените в исковата молба фактически
твърдения,обуславящи основанието и петитума на предявените искове,то не следва да се
изследват други основания на исковите претенции като водене на чужда работа без
пълномощие или неоснователно обогатяване.
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, в съответствие с изискванията на материалния закон и при
напълно изяснена фактическа обстановка,поради което това решение ще следва да се
потвърди. Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на обжалваното решение.
Предвид изхода от спора и неоснователност на подадената въззивна жалба в
полза на въззиваемата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
600лв.,платено адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че по настоящето гражданско дело са предявени
обективно съединени искове и цената на всеки един от тях е под 5000лв., на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК постановеното от въззивната инстанция решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №99/17.05.2023г., постановено по гр.д.№633/2021г.
на Районен съд-Харманли.
ОСЪЖДА С. В. М., ЕГН ********** със съдебен адрес гр.Стара Загора,
4
ул.“Св.Княз Баорис“ №97, офис 6 да заплати на К. П. А., ЕГН ********** от с.***,община
***, област Хасково направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
600лв.,платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5