П Р
О Т О
К О Л
Град
София, 24.03.2022 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ въззивен брачен
състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЯ МИТОВА ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА |
|
|
МИЛЕН ЕВТИМОВ |
|
Секретар: |
МАРИАНА
РУЖИНА |
|
|
|
|
Сложи
за разглеждане докладваното от съдията Евтимов дело № 2396 по
описа за 2021 година.
На именното повикване в 14.01 часа се
явиха:
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ
В.П.Д. и П.В.Д., действащ чрез неговата майка и законен представител В.П.Д.,
редовно призовани. Явява се въззивницата В.Д. - лично
и като законен представител на детето П.Д..
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ
СТРАНИ Г.Б.Д., З.С.Ч., Б.Г.Ч. и В.Д.Д., редовно
призовани, не се явяват. Вместо тях адв. Ц.С., с пълномощно
по делото.
СЪДЪТ
констатира, че на 21.03.2022 г. В.П.Д. е
депозирала молба, с която уведомява съда, че оттегля пълномощията по делото от
адвокат И.Д., и моли делото да бъде отложено, за да й се даде възможност да си
организира защитата.
ВЪЗЗИВНИЦАТА
В.Д.: Поддържам молбата си от 21.03.2022 г. и моля ход на делото да не бъде
даван.
АДВ. С.:
Моля да оставите молбата без уважение. Чакаме около една година делото да бъде
насрочено за съдебно заседание. На следващо място г-жа Д. е имала достатъчно
време да подготви своята защита. Между страните има безброй дела и г-жа Д.
използва услугите на много адвокати. Преди една седмица бяхме пак на дело пред
СГС и г-жа Д. имаше защитник.
СЪДЪТ
намира, че в днешното съдебно заседание следва да бъде даден ход на делото.
Оттеглянето на пълномощията, които въззивниците са
предоставили на адв. И.Д., не е пречка за хода и
разглеждането на делото. От друга страна, въззивницата
в лично качество и като законен представител на малолетния въззивник
се явява лично в днешното съдебно заседание.
Воден
от горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА въззивната жалба на В.П.Д. и П.В.Д., с която се обжалва
изцяло първоинстанционното решение.
ДОКЛАДВА
отговор на въззивната жалба от четиримата въззиваеми.
ДОКЛАДВА
Определението на съда от 02.03.2021 г., с което делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание и съдът се е произнесъл по исканията на
въззивниците, заявени в тяхната жалба.
ВЪЗЗИВНИЦАТА
В.Д.: Поддържам жалбата. Всичко е посочено в нея. Нямам доказателствени
искания.
АДВ.
С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора.
Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧИ СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
И
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ
СЪСТЕЗАНИЯ
ВЪЗЗИВНИЦАТА и ЗАКОНЕН
ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВЪЗЗИВНИКА: Моля да уважите подадената от мен въззивна жалба по посочените в нея мотиви и искания.
АДВ.
С.: Моля да отхвърлите въззивната жалба и да оставите
в сила първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно. Считам, че не бяха доказани актовете на домашно насилие спрямо
молителите ми.
СЪДЪТ
обяви устните състезания за приключени.
ЗА ДА ПОСТАНОВИ
РЕШЕНИЕТО СИ И СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са
наведените доводи в жалбата, че първоинстанционният
съд не се е съобразил с всички ангажирани доказателства. Въззивниците
не са доказали по безспорен начин твърденията си за извършени актове на домашно
насилие от страна на въззиваемите. В жалбата няма
оплаквания срещу некредитирането на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, а и
тя е негодно доказателствено средство за установяване
на авторството на твърдяното насилие, защото в нея не са посочени мястото
(адрес) и часа (точен или приблизителен) на насилието на 16.04.2020 г.
Показанията на разпитания от първоинстанционния съд
свидетел П.Д.В.(доведен от въззивниците) се отнасят до друга дата, но не процесната, както правилно е отбелязал районният съд.
Другите твърдения касаят неизпълнение на съдебно решение, поради което
описаните в молбата за защита обстоятелствата в тази насока не представляват
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Присъденото от първостепенния съд
адвокатско възнаграждение от 1200 лева не е прекомерно, защото ответниците са четирима, т.е. по 300 лева на всеки
ответник, при минимално възнаграждение в размер на 400 лева (чл. 22 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения).
Въззивният съд постанови въззивницата
В.П.Д. да заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата й в размер на 25
лв.
С оглед изхода на делото,
въззивниците нямат право на разноски. Въззиваемите страни не са сторили разноски, поради което
също нямат право на такива.
Въпреки изхода на въззивното дело, въззивникът П.В.Д.
не дължи на СГС държавна такса за въззивната си жалба
– този въззивник не е навършил 18-годишна възраст,
поради което държавната такса за жалбата му трябва да остане в тежест на
бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Така мотивиран и в името
на народа, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр.д. №
18202/2020 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 149 състав.
ОСЪЖДА В.П.Д. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивниците и на въззиваемите страни за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………...
ЧЛЕНОВЕ:1……………………………..
2……………………………..
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: