№ 34001
гр. София, 13.1...0.. г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № .0..11101.6641 по описа за .0.. година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б. И. Т. срещу фирма ЕООД.
Исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Ответникът е направил възражение за нередовност на исковата молба на основание
чл.1.7, ал. 1, т. . ГПК, тъй като в нея не бил посочен законният му представител. Съдът
намира възражението за неоснователно, доколкото такъв е посочен.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна
неподсъдност на делото, като е изразил становище, че местно компетентен да разгледа
делото е съдът по седалището на ответника, а именно РС Бoтеввград. Съдът намира, че
възражението на ответника е неоснователно. Съгласно чл. 113 ГПК, искове на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В конкретния случай, ищецът
има качеството потребител на основание § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, като настоящото дело има
потребителски характер. Предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла
на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, спорът е потребителски, поради което и приложение следва да
намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това
число и уредената места подсъдност по чл.113 ГПК. Предвидената в чл. 113 ГПК местна
подсъдност, в приложимата му редакция от .019 г., е специална и е задължителна, а не
изборна, както се твърди от ответника, като за спазването на чл. 113 ГПК съдът следи
служебно на основание чл. 119, ал. 3 ГПК. В настоящия случай от извършената служебна
справка за адресната регистрация на ищеца се установява, че същият е с настоящ адрес в гр.
София. Ето защо местно компетентен да разгледа предявените искове се явява Софийски
районен съд.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за нередовност на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за местна неподсъдност.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. . ГПК:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
.5.11..0.1 г. е сключен с ответното дружество договор за паричен заем № ...., по силата на
който на ищеца била предоставена сумата от 900 лв. Ищецът се задължил да погаси
задълженията си по договора, ведно с уговорената лихва, за 6 месеца при ГПР от 48,..% и
ГЛП 40%. В чл. 4, ал. . от договора била уговорена неустойка в размер на .94,1. лв., която
ищецът следвало да заплати при неизпълнение на задължението си да предостави в срок
обезпечение по заема. Счита, че така уговорената в чл. 4, ал. . от договора неустоечна клауза
е нищожна на основание чл. .6, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и
поради неравноправност на същата на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Излага
твърдения, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, противоречи на добрите нрави, тъй като, от една страна, се стигало до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора, а от друга страна,
поради прекомерност на размера на неустойката, който противоречал на принципа за
добросъвестност и справедливост. На следващо място, посочената клауза прехвърляла риска
от неизпълнение на задължението на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело
до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Освен това, сочи, че
неустоечната клауза излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване на кредитора. С процесната неустойка в полза на кредитора се
уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение.
По съществото си неустойката представлявала добавък към възнаградителната лихва,
поради което представлявала сигурна печалба за кредитора, която би увеличила стойността
на договора. Отделно от това неустойката не била индивидуално уговорена. Поради
изложеното ищецът счита, че клаузата на чл. 4, ал. . от договор за паричен заем № ....,
сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на .94,1. лв., е
нищожна и моли съда да бъде прогласена тази нищожност. Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни при съображения, подробно
изложени в отговора. Изразява становище, че прекомерността на размера на неустойката и
обстоятелството, че същата обезпечава акцесорно задължение по договора, не са такива,
които a priori да обосноват извод за нейната нищожност като противоречаща на добрите
нрави. Твърди, че такъв извод би могъл да бъде направен на база на тези обстоятелства само
при съвкупна преценка и съпоставка на конкретните особености на сключения договор за
кредит, като в настоящия случай конкретните обстоятелства не обуславяли извод за
противоречие на неустоечната клауза с принципа на добросъвестността. Оспорва размерът
на неустойката да е прекомерен. Твърди, че в случая размерът на неустойката е функция
преди всичко на забавата и неизпълнението от страна на длъжника и не е налице нарушение
на правилата на добрите нрави.Освен това, сочи, че абсолютният размер на неустойката е
2
функция от договорения продължителен срок на действие на договора, в който ищецът е
пожелал да ползва предоставения му в заем сума. На следващо място уговореният размер на
неустойката е бил израз на принципа на договорната свобода, като ищецът дал своето
съгласие относно начина на формиране на неустойката. Следвало да бъде взето предвид и
обстоятелството, че неустойката освен обезщетителната си функция, изпълнявала и
стимулираща, обезпечителна и наказателна функция. Оспорва твърдението, че процесната
клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Признава, че неустойката обезпечава
изпълнението на акцесорно задължение на заемателя, но поемането на това задължение не
било предвидено като необходимо, неизбежно условие за сключването на договора.
Поемането както на акцесорното задължение, така и на обезпечаващата изпълнението му
неустойка не са били наложени и поставени като условие за сключването на договора.
Задължението за предоставяне на допълнително обезпечение било вменено на заемателя с
оглед обстоятелството, че последният пожелал и заемодателят се е задължил да му
предостави допълнителни услуги, изразяващи се във възможности за отлагане или
намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни средства. В тази връзка изразява становище, че не били нарушени принципите
на добросъвестност и справедливост, доколкото заемодателят също е поел насрещно
задължение, като двете акцесорни задължения били функционално обусловени. Оспорва
твърдението за неравноправност на процесната клауза, тъй като същата не създавала и
значителна неравноправност между страните относно правата и задълженията. Отделно от
това същата била индивидуално уговорена.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е иск с правно основание чл. .6, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване
нищожност на клаузата на чл. 4, ал. . от договор за паричен заем № ...., сключен между
фирма ЕООД като заемодател и Б. И. Т. като заемател, предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на .94,1. лв. при непредоставяне на допълнително обезпечение на заема
от страна на заемателя.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест по иска с правно основание
чл. .6, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно: че между
него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем № ....
от .5.11..0.1 г., в който е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение за
кредитора в твърдения размер, която договорна клауза противоречи на добрите нрави, е
уговорена в негова вреда, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и заемополучателя,
както и че неустойката е уговорена в прекомерно висок размер.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже фактите, на
които основава своите искания или възражения, включително, че оспорената неустоечна
клауза е уговорена индивидуално.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните
отношения между страните следните обстоятелства: наличието на договорно
правоотношение между страните, възникнало по силата на договор за паричен заем № .... от
.5.11..0.1 г., в който е уговорена клауза, предвиждаща заплащане от ищеца на неустойка в
размер на .94,1. лв. за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение по договора от страна на ищеца.
3
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за .0.0...0.. г. от 9.30 часа, за когато да се призоват страните, като
им бъде връчен препис от настоящото определение.
Определението в частта, в която е оставено без уважение възражението на ответника
за местна неподсъдност, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от съобщението му на ответника, а в останалата част не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4