РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 984
гр.
Пловдив, 15.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, XV състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от
съдия Несторова адм. д. № 992 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.405 от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл.145
- 178 от Административно процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба на "Давид-62" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.Л.Д., управител, чрез адвокат К. – Б., срещу принудителна
административна мярка - предписание по чл.404 от КТ, обективирано
в т. 5 от протокол ПР 1905247 от 27.03.2019г. за извършена проверка на 15.02.2019
г., издаден от инспектори в дирекция "Инспекция
по труда" – Пловдив.
С посочения акт е предписано на работодателя да изплати трудовото
възнаграждение на Й.Г.В. за положения труд през м. декември 2018 г. в размер на
чиста сума за получаване от 400.50 лв., в изпълнение на разпоредбата на чл.128
т.2 от КТ. Като правни основания са цитирани разпоредбите на чл.404 ал.1 т.12 и чл.128 т.2
от КТ.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа, че
дружеството не дължи на лицето В. трудово възнаграждение, тъй като то дължи
обезщетение за неспазено предизвестие, и поради тази причина е извършено
прихващане, а остатъкът от дължимата за лицето сума е наредена на ЧСИ по
получено от дружеството като трето лице запорно
съобщение за задължения на Й.В.. Твърди се също така, че при издаване на
административния акт, органът не е взел предвид нито представените
доказателства, нито дадените обяснения от дружеството, с което е нарушил нормата на чл.35 от АПК.
Счита, че не е налице задължения за плащане от страна на дружеството, тъй като
е налице погасяване на вземането предвид извършеното прихващане, а, от друга
страна, дължимото е платено съобразно изискванията на ГПК. В тази връзка се твърди,
че не е налице нарушение на чл.128 т.1 от КТ.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. К. - Б., която
поддържа жалбата и иска отмяна на оспорения акт по доводи, подробно изложени в
представените по делото писмени бележки.
Претендират се
разноските по делото.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив,
представлявана от юрисконсулт Т., е на становище, че жалбата е неоснователна,
излага аргументи в тази насока в представените по делото писмени бележки.
Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с
доказателствата по делото, прецени доводите на страните и съобрази приложимите
правни норми, намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна,
адресат на индивидуален административен акт с неблагоприятни правни последици,
в законоустановения срок по чл.149 ал.3 във връзка с ал.1 от АПК.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Между Й.Г.В. и "Давид - 62" ООД е сключен трудов договор № 4от 15.09.2016 г.,
прекратен със Заповед № 9/01.02.2019г., считано от 01.02.2019 г., на основание
чл.326 ал.1 от КТ. В заповедта е посочено, че на лицето следва да се изплати
обезщетение на основание чл.224 от КТ за 15 работни дни, както и дължимо
обезщетение по чл.220 от КТ за неспазено предизвестие, на основание т.5 от
сключения между страните трудов договор. Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение не е подписана от лицето Й.В..
По административната преписка са представени писмени
доказателства, наложили прекратяването на трудовия договор, а именно: - 5 бр.
констативни протоколи от м.01.2019 за установяване на извършено дисциплинарно
нарушение – неявяване на работа на 03.01., 07.01., 14.01., 21.01. и 28.01.2019
г. Наличието на тези дисциплинарни нарушение е дало основание на управителя на
дружеството да изпрати до В. уведомително писмо изх. № 4/21.01.2019 г., с което
я кани да представи уважителни документи за отсъствието си от работа, като в
противен случай трудовото й правоотношение ще бъде прекратено и ще й бъде
потърсена парична отговорност съгласно подписания ТД и длъжностна
характеристика.
На 28.01.2019 г. В. изпраща отговор до дружеството, в който
сочи, че считано от 03.01.2019 е напуснала работа по лични причини и е следвало
още към онзи момент да й бъде прекратено трудовото правоотношение и към
23.01.2019г. липсва основание това да бъде направено с предизвестие от нейна
страна, респ. не би следвало да й се търси парична отговорност. Уведомява също
така, че следва трудовият й договор да се прекрати, като периода от 03.01.2019
г. към момента на писмото да се счита за предизвестие от нейна страна за
напускането й. Посочва, че без нейно съгласие не може да й бъде задържано
трудовото възнаграждение за м. декември 2018 г., както и, че желае също и
документите й за напускане, да бъдат изпратени по пощата на посочения от нея
адрес.
На 12.02.2019 г., с писмо изх. № 5, управителят на „Давид –
624“ ООД уведомява В., че следва в три дневен срок от получаване на писмото да
представи трудовата си книжка за оформяне на осигурителния стаж по нея и получаване
на документите за освобождаването й.
На 15.02.2019 г. следва ново писмо до В. с изх. № 6, в което
е посочен час да се яви в дружеството за получаване на документите й.
На 20.02.2019 г. Й.В. изпраща до управителя на „Давид – 62“
ООД отговор, в който заявява отново, че желае трудовото й възнаграждение за
м.декември 2018 г. и документите й да бъдат изпратени по пощата.
С писмо изх. № 9/25.01.2019 г. управителят на дружеството
изпраща до В. трудовата й книжка, заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и протокол за прихващане на основание чл.103 от ЗЗД.
С протокола за
прихващане от 25.02.2019 г. е прихванато дължимото трудово възнаграждение от
„Давид – 62“ ООД за м.декември 2018 г. в размер на 400.50 лв. и обезщетение на
основание чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 15
работни дни на стойност 430.10 лв. с дължимата сума от 516.12 лв. за неспазено
предизвестие от страна на работника Й.Г.В. и е разпоредено
на същата да бъде изплатена сума в размер на 314.48 лв., като е посочено че
взаимните задължения са погасени. Протоколът не е подписан от Й.В..
На 08.02.2019
г. В. подава сигнал до дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, с койот
сигнализира, че дружеството е задържало трудовото й възнаграждение за м.
декември без нейно съгласие неправомерно. На 13.02.2019 г. лицето подава втори
сигнал до инспекцията, а на 28.02.2019 – трети сигнал, с който изпраща
протоколът за прихващане и твърди, че го оспорва като нищожен.
Междувременно,
Д „ИТ“ – Пловдив, на 15.02.2019 г. изпраща до „Давид – 62“ ООД призовка ПР
1905247 на основание чл.45 ал.1 от АПК, която е връчена на един от управителите
на дружеството – В.Д., на 15.02.2019 г. В призовката е посочено, че
представител на дружеството следва да се яви в инспекцията по труда и да
представи конкретно изискани документи.
След
представяне на документите, дадени обяснения от управителите на дружеството – В.М.Д.
и Д.Л.Д., извършена проверка на същите и при проверка на място в обекта на
дружеството на 15.03.2019 г., служителите на Д „ИТ“ – Пловдив са констатирали
редица нередовности в обекта, отразени подробно в
Протокол ПР 1905247 за извършена проверка, като са дали предписания в 4 точки,
а за предотвратяване и отстраняване на констатирани нарушение, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредни последици от тях и на основание чл.404
ал.1 т.12 от КТ са издали предписания, с което са указали на работодателя да
изплати трудовото възнаграждения на Й.Г.В. за положения през м.декември 2018 г.
труд в размер на чиста сума за получаване 400.50 лв., в изпълнение на
разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ, като е даден срок – до 10.04.2019 г.
Именно това предписание
е предмет на настоящото съдебно производство.
По
административната преписка са приложени още: копие на трудовата книжка на Й.В.;
запорно съобщение от: 24.10.2016 г., от 28.03.2017
г., от 17.08.2017 г. и от 03.09.2018 г. до „Давид – 62“ ООД за наложен запор
върху трудовото и всяко друго възнаграждение на Й.В.; призовка за принудително
изпълнение от 17.08.2017 г. и кореспонденция между управителя на „Давид – 62“
ООД и частния съдебен изпълнител във връзка със запорите.
В съдебно
заседание на 05.03.2020 г. е изслушана и приета без възражения
съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето
на която вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, при
което е установило следното: - 1.1. На Й.Г.В.,
жалбоподателят „Давид – 62“ ООД е изплатил трудово възнаграждение за м.
декември 2018 г. за пълен отрабен месец – 18 работни
дни; 1.2. Размерът на чистата сума, която жалбоподателят „Давид – 62“ ООД дължи
на В. за пълен отработен м. декември 2018 г. е 400.50 лв.; 1.2. Чистата сума
трудово възнаграждение за м.12.2018 г., която жалбоподателят „Давид – 62“ ООД
дължи на В. за пълен отработен месец – м.12.2018 г. – 400.50 лв. е изплатена на В. чрез паричен
превод в „Български пощи“ ЕАД по разписка за приет паричен превод № 05611014 от
16.05.2019 г. от подател „Давид – 62“ ООД до получател Й.Г.В. с описано
основание за превода – трудово възнаграждение за м. декември 2018 г.; 2. В
таблицата за отчитане явяването и неявяванета на
работа на работниците в дружеството, за м.01.2019 г. за 22 работни дни в
месеца, на Й.Г.В. са отразени 22 самоолъчки и не е
начислено и изплащано трудово възнаграждение. 3. В констативно-съобразителната
част на ССчЕ са посочени подробно всички оформени
документи, както и за кои суми са описани те в счетоводството; 4.1. Описаните
отчисления за прихващания на дължимите суми на В. от работодателя и
разпоредената сума за изплащане на лицето по протокол за прихващане от
25.01.2019 г. математически са вярно извършени от жалбоподателя, но не са
изпълнени; 4.2. От страна на работодателя са извършени и осчетоводени следните
плащания по документи, основание и размер: - чистата сума трудово
възнаграждение, дължима на В. за м.12.2018 г. в размер на 400.50 лв. е
преведена с пощенски превод на лицето на 16.05.2019 г.; - сумата в размер на
314.48 в. е е изплатена на В., а е преведена по запорно съобщение на ЧСИ К.П. по изп.
д. № 780/2012 г. с преводно нареждане на 03.04.2019 г., без да е изчислена
секвестируемата част при запор върху трудовото възнаграждение.
В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че към момента жалбоподателят не дължи суми на В.
и е изпълнило предписанията на инспекцията по труда.
Съдът кредитира
така изготвената ССчЕ, като коректна и безпристрастно
изготвена, отговаряща на поставените на експертизата задачи. От изложеното се
установява по категоричен начин следното: на първо място, че към датата на
издаване на предписанието – 27.03.2019 г. на В. не е било изплатено трудово
възнаграждение за м.12.2018 г., на второ място, от „Давид – 62“ ООД е извършен
превод на ЧСИ К.П. на сума в размер на 314.48 лв., без да е изчислена
секвестируемата част върху трудовото възнаграждение.
В хода на
съдебното производство към делото е приобщено становище от Й.Г.В. и В. С.Н.,
ведно с копие на документи на „Давид – 62““ ООД.
При
така установеното от фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
При извършената служебна проверка на законосъобразността на
оспореното предписание по т.5 съгласно чл.168 ал.1 от АПК
на основанията посочени в чл.146 от АПК,
съдът намира, че административният акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на предоставените му от
закона правомощия - чл.404 ал.1 т.12 от КТ и
в предписаната от закона форма - чл.59 ал.2 от АПК - писмена с
фактически мотиви.
По делото не се спори, че „Давид – 62“ ООД“ притежава качеството на работодател по
смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Като работодател дружеството участва в трудовите
правоотношения, възникващи с наетите от него работници и служители, респ. в
тяхното прекратяване на основанията, посочени в закона, и уреждане на правните
последици от това прекратяване.
В конкретния случай по делото не е спорно, че към датата на
извършване на проверката от контролните органи на дирекция "Инспекция по
труда" Пловдив, на 15.02.2019 г. трудовото правоотношение на Й.Г.В. е
прекратено със заповед № 9/01.02.2019 г. на управителя Д.Д..
Установено е от проверените ведомости за заплати за м. декември 2018 г.,
обстоятелство, потвърдено и от приетата без възражения ССчЕ,
че е начислена заплатата на В., но не е изплатена до 01.02.2019 г., а от фиш за
заплати за м. януари 2019 г. е установено, че е начислено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за м. декември 2018 г. Констатирано е също
така, че дължимите от дружеството на В. суми са 830.60 лв. (400.50 лв.
възнаграждение за м. декември 2018 г. и 430.10 лв. обезщетение по чл.224 от КТ).
С това работодателят е допуснал нарушение на чл.128 т.2 от КТ
и чл.220 от КТ. От заключението на ССчЕ се
установява, че тези суми са правилно изчислени.
Съгласно разпоредбата на чл.220 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж. В конкретния случай това обезщетение е
начислено от работодателя в съответния дължим размер.
Работодателят е
извършил прихващане между дължими суми от дружеството на В. – 830.60 лв. и
претендирано за дължимо от В. на дуржеството
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 516.12 лв., като остатъчната
сума от 314.48 лв. е разпоредено да бъде изплатена на
Й.В.. Същата обаче не е изплатена на лицето, а е преведена на ЧСИ по изп. д. № 780/2012 г. Тези факти не се оспорват от
жалбоподателя.
По същество
спорът се свежда до това дали е допустимо и валидно извършено прихващането от
страна на работодателя между вземанията на уволнения работник и неговото
задължение по чл.220 от КТ и допустимо ли е работодателят едностранно да прави удръжки от тудовото
възнаграждение на работника или служителя, освен в изрично предвидените в
разпоредбите на чл.272 ал.1 и ал.2 от КТ.
От една страна,
според нормата на чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и валидно, може да го прихване срещу задължението си,
но за да породи прихващането правно действие е необходимо да е налице изявление
на едната страна, отправено до другата. Безспорно е, че в настоящия случай има
отправено такова изявление от „Давид – 62“ ООД към Й.В., получено лично от нея
на 21.01.2019 г. В. обаче не е дала съгласие за това прихващане, още повече, че
същата уведомява работодателя, че периодът от 03.01.2019 г. следва да се приеме
като предизвестие за напускане от нейна страна.
От друга
страна, предписанието да се изплати трудовото възнаграждение за м. декември
2018 г. на В., на основание чл.128 т.2 от КТ, е необходимо да се отбележи, че основното
задължение на работодателя, съгласно чл.128 т.2 от КТ е да заплаща в срок
уговореното трудово възнаграждение. Разпоредбата на чл.270 ал.3 от КТ урежда
начините, по които следва да бъде изпълнявано това задължение и
доказателствата, които установяват изпълнението – възнаграждението следва да
бъде заплащано лично на работника по ведомост или срещу разписка, а по писмено
искане на последния може да бъде превеждано на влог в посочена от него банка.
На основание
чл.272 ал.1 от КТ без съгласието на работника или служителя не могат да се
правят удръжки от трудовото му възнаграждение, освен за изрично посочените в
текста задължения. Според т.5 на цитирания текст, без съгласието на работника
или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен
за запори, наложени по съответния ред. В случая е налице са две хипотези:
неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван годишен отпуск
и наличие на запори върху трудовото възнаграждение на В..
Извън горното,
съгласно теорията и постоянната и непротиворечива практика на гражданските
съдилища, прихващането е допустимо само със секвестируемата част от дължимото
на работника трудово възнаграждение, като за извършване на прихващане
/компенсиране/, както и по-горе бе казано, между вземанията на работодател и
работник е необходимо съгласие за прихващане с вземане за трудово
възнаграждение. Т.е. следва да се
съобрази прихващането и с правилата за несеквестируемостта,
към които чл.105 от ЗЗД препраща. В материалите към настоящото дело липсва
данни какъв е размера на секвестируемото трудово
възнаграждение, с което може да бъде извършено прихващане, но отделно, както бе
посочено по-горе липсва и съгласие за извършване на прихващането. С оглед на
което, задължителното предписание по т.5 следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съгласно чл.404
ал.1 т.12 от КТ контролните органи на Д "Инспекция по труда" са
компетентни да прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, изразяващо се и в
неизплатени трудови възнаграждения. Форма на неизплатено трудово възнаграждение
представлява и хипотезата, при която дължимото трудово възнаграждение не е
изплатено поради прихващането му с насрещно вземане на кредитора-работодател. В
процесния случай вземането на работодателя произтича именно от неизплатено
трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Този
вид вземане не се включва в хипотезата на чл.272 ал.1 от КТ, поради което и
работодателят не е имал право да го прихване с вземането на работника за
трудова заплата без съгласието на работника като страна по трудов договор.
Законодателят е въвел засилена защита на трудовата заплата, предназначена да
осигури минималните изисквания на личността и семейството на работника, поради
което е забранил и удръжките от същата без съгласието на работника в хипотези,
различни от изрично посочените в чл. 272 ал. 1 от КТ.
Що се отнася до
втората хипотеза, наличие на запор върху трудовото възнаграждение, каза е
по-горе, чл.272 ал.1 т.5 от КТ допуска това да бъде извършено без съгласието на
лицето, но в случая е допуснато нарушение, тъй като не е изчислена
секвестируемата част от трудовото възнаграждение. Горното безспорно се
потвърждава и от приетата без възражения от страните ССчЕ.
Възраженията на
ответника, че на лицето е изплатено възнаграждението за м декември 2018 г. е
неоснователно, тъй като, нито към момента на проверката, извършена от
служителите на инспекцията по труда – 15.02.2019, нито към момента на издаване
на предписанието – 27.03.2019 г., нито към момента на посочения в предписанието
срок – 10.04.2019 г., трудовото възнаграждение на В. е изплатено. Това е
сторено едва на 16.05.2019 г., т. е. в хода на съдебното производство,
образувано на 04.04.2019 г.
Предписанието е
издадено при липса на съществени нарушения на административно-производствените
правила. В административната преписка са посочени фактическите основания,
довели до налагане на принудителната административна мярка и представляващи
материално-правни предпоставки за издаване на акта – липса на съгласие на
работника за извършеното прихващане.
В хода на
проверката е било обезпечено правото на участие на работодателя и възможността
за ангажиране на доказателства и вземане на отношение към релевираното
правоотношение.
Материалният закон
и целта на закона са съобразени. Правомощието на административния орган за
даване на задължителни предписания за изплащане на процесната заплата е
реализирано при установеното наличие на материално-правните предпоставки по
чл.404 ал.1 т.12 от КТ във връзка с чл.272 ал.1 от КТ във връзка с чл.128 т.2
от КТ.
Предвид изхода
на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът
намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на
100.00 лв./сто лева/-юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените
съображения и на основание чл.172 ал.2 пр.5 от АПК, Административен съд –
Пловдив, XV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на "Давид-62" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя Д.Д., срещу принудителна административна мярка - предписание
по чл.404 от КТ, обективирано
в т. 5 от протокол ПР 1905247 от 27.03.2019г. за
извършена проверка на 15.02.2019 г., издаден от
инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" – Пловдив.
ОСЪЖДА "Давид-62"
ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.Д.,
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив сумата от 100.00 лв. /сто
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/