№ 633
гр. Пловдив , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка А. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330202648 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20-1030-
014178/17.12.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР-Пловдив, с което на С. В. М. с ЕГН ********** от
гр.Пловдив е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
100/сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДВП за нарушение на чл.6, т.1
от ЗДВП, както и административно наказание глоба в размер на 10/десет/ лева
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДВП за извършено нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП, както и административно наказание глоба в размер
на 10/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДВП за извършено
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДВП.
Жалбоподателят М., оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли да бъде отменено.В съдебно заседание се явява
лично и излага доводи по същество защо следва да се отмени наказателното
постановление.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив не изпраща представител и
взема становище по жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като в
случай на прекомерност моли възнаграждението да бъде намалено.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
1
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено от фактическа страна следното:
На 26.11.2020г. около 12.40часа в гр.Пловдив на кръстовището на
бул.Александър Стамболийски и ул.Ст. Стамболов, жалбоподателя М.,
управлявал мотопед Хонда ХЦ 60 с рег. номер **.При назлизане в
кръстовището М. преминал на забранен червен светофар.След кръстовището
на около 100 метра бил спрян от полицейския служител П., който заявил, че
ще му състави АУАН за това, че минал на червено.Полицейския служител
установил нарушението тъй като непосредствено възприел нарушителя да
минава на червен светофар, тъй като полицейската кола се движела зад
него.Впоследствие св.П. установил, че водача М. не носи СУМПС, КТ и
СРМПС.Съставил на С.М. АУАН с бл. номер 731072/26.11.2020г. за три
нарушения по чл.6, т.1 , чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДВП. В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не били депозирани
възражения.Впоследствие въз основа на съставения АУАН е издадено
процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Съдът изцяло възприема описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от
събраните по делото доказателства - гласни - свидетелките показания на
актосъставителя П., които съдът кредитира като иденни и безпротиворечиви
и писмени такива - приложените по преписката.
В случая липсват кредитирани от съда доказателства, които да
опровергават отразените в АУАН констатации.Установената по делото
фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на
извършено нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от
анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното
постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното
положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в
2
съответствие с материалния закон.
На първо място безспорно се доказа, че на инкриминираните дата и
място жалбоподателя е преминал през находящата се на булеварда
светофарна уредба при светещ забранител червен светофар и не е носел в
себе си СУМПС, КТ и СРМПС.Съдът за пълнота следва да отбележи, относно
възражението на жалбоподателя М. че не е минал на червено тъй като ако е
минал и малко след това е спрян от полицията, значи че и те са минали на
червено следното.При изпълнение на служебните си задължения
полицейските служители управляват автомобили със специален режим, които
при пусната звукова и светлинна уредба не са длъжни да съобразяват
светлините на светофара тъй като всички останли участници в движението са
длъжни да отбият встрани и да им направят път и да им осигурят предимство.
На следващо място при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното
НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.Точно и ясно е описана нарушената и санкционната норми,
по идентичен начин както в АУАН, така и в НП.Правилно и точно е
индивидуализиран нарушителя.Както АУАН, така и НП са издадени от
органи с необходимата представителна власт, видно от представената
оправомощителна заповед.
Така описаното административно нарушение отговаря на материалната
норма на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДВП, под която е подведен нарушителя, изпълва
обективните признаци от състава на визираната административно -
наказателна норма и това дава основание да се обоснове извод, че вмененото
нарушение е извършено, поради което административнонаказващият орган
законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на жалбоподателя
по административен ред.Недвусмислено са описани и цифром и словом
извършеното нарушение и не буди никакво съмнение за какво точно е наказан
нарушителя.
Що се касае до нарушениията по чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДВП за неносене на СУМПС и КТ, както и СРМПС фактически не се
оспорват от жалбоподателя, а само се твърди маловажност.Двете нарушения
съдът също приема за безспорно доказани.Същите отговарят на нормата
3
която са подведени, правилно е приложена и санкционната норма.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието
"маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва
да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в
нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на
административно нарушение е налице, когато извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди,
така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които
нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало
или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.В настоящия случай според съда
не се касае за случай с изключително ниска обществена опасност, различаващ
се от останалите.Видно от справката за водач/нарушител на жалбоподателя
същия има издадени над 20 наказателни постановления за нарушения по
ЗДВП, не са налице особени обстоятелства при извършване на нарушенията и
не е налице чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърено.
Водим от горното и на основание 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1030-
014178/17.12.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР-Пловдив, с което на С. В. М. с ЕГН ********** от
гр.Пловдив е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
100/сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДВП за нарушение на чл.6, т.1
от ЗДВП, както и административно наказание глоба в размер на 10/десет/ лева
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДВП за извършено нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП, както и административно наказание глоба в размер
на 10/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДВП за извършено
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДВП.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Административния съд на гр. Пловдив в 14 - дневен срок
от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5