№ 3027
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20211110207346 по описа за 2021 година
Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СВ. АЛ. П. срещу наказателно постановление
№ 19-4332-016944 от 04.09.2019 година на Заместник началника на ОПП-
СДВР, с което на СВ. АЛ. П. е наложено административно наказание глоба в
размер на 750,00 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на член 21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят чрез адвокат
Б. оспорва наказателното постановление и твърди, че в АУАН и НП няма
точно описание на фактическата обстановка, при която е извършено
нарушението.
Въззиваемата страна СДВР-ОПП, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Софийският районен съд след като обсъди доводите в жалбата, с оглед
на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 11.02.2019 година година в 12,58 часа в град София, на
1
ул.“Околовръстен път“ с посока на движение от кв.“Горубляне“ към бул.
„Климент Охридски“ срещу № 262 при изложбен салон на „Хюндай“ СВ.
АЛ. П. управлявал лек автомобил „Ш.С.“, с рег. № НОМЕР, собственост на
„Т.К.“ ООД със скорост 108 километра при ограничение на скоростта 50
километра в час, въведено с пътен знак. Нарушението било установено с
техническо средство система за видеоконтрол TFR1-M № 506 Същият
разполага с удостоверение за одобрен тип средство за измерване съгласно ЗИ
и е преминал техническа проверка на 24.10.2018 година, видно от представени
писмени доказателства от БИМ. Свидетелят А. прегледал записа от
техническото средство и установил нарушението. С.П. се явил на 24.04.2019
година и попълнил декларация по член 188 от ЗДвП, в която посочил, че е
управлявал автомобила. В присъствието на свидетел бил съставен АУАН №
086080 от 20.05.2019 година за нарушение на член 21, ал.1 от ЗДвП. Въз
основа на него било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от
показанията на свидетеля А., справки от БИМ, снимков материал, който
съгласно член 189, ал.15 от ЗДвП представлява веществено доказателствено
средство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните
изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен
документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесното
автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето
2
процесното нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като
към датата на констатиране на нарушението е минало периодична техническа
проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесното
наказателно постановленвие като годно веществено доказателствено
средство. От същите се установява видът, марката и регистрационният номер
на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 108 км/ч (след
приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна
техническа грешка). Спазени са изцяло изискванията на Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на
движение по пътищата като е приложена снимка за разположението на АТСС
съгласно член 10, ал.3 от Наредбата, местоположението на знак В-26,
въвеждащ ограничение на скоростта от 50 километра в час, което съответста
на отразеното в протокол за използване на АТСС по образец от Приложение
към член 10, ал.1 от същата.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че П. е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е управлявала процесния лек автомобил със скорост
от 108 км/ч при ограничение на това място от 50 км/ч , въведено с пътен знак
В 26.
АНО, обаче, е възвел неправилна правна квалификация: скоростта за
движение от 50 километра в населено място за автомобил от категория В е
въведена нормативно в член 21, ал.1 от ЗДвП и всеки водач, управляващ
МПС следва да я спазва. За разлика от това, когато има допълнително
ограничение, различно от стойностите, посочени в член 21, ал.1 от ЗДвП,
съгласно член 21, ал.2 от ЗДвП то се въвежда с пътен знак В 26. АНО е
допуснал смесване на двете разпоредби като е посочил, ограничението е
въведено с пътен знак В 26, а същевременно е посочено, че това ограничение
е за движение в рамките на населено място. Видно от снимковия материал
при наличие на пътен знак В 26 нарушението следва да бъде квалифицирано и
3
описано като такова по член 21, ал.2 от ЗДвП, тъй като при съставяне на
АУАН и НП са нарушени разпоредбите на член 42, ал.1,т.5 и чл.57, ал.1 т.6 от
ЗАНН.
По тези съображения наказателното постановление подлежи на отмяна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 19-4332-016944 от 04.09.2019 година на
Заместник началника на ОПП-СДВР, с което на СВ. АЛ. П. е наложено административно
наказание глоба в размер на 750,00 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на член 21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4