РЕШЕНИЕ
№ 6780
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110136487 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Л. Д. Х. и Д. Д. Х..
Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите от:
- по отношение на ответника Л. Д. Х. за ½ от общия дълг, а именно: сумата от
363,30 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
30.06.2023 г. до погасяване на задължението, сумата от 86,09 лева, предствляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 07.06.2023 г., сумата от 9,11 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 30.06.2023 г. до
погасяване на задължението, сумата от 2,22 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 16.07.2020 г. до 07.06.2023 г.;
- по отношение на ответника Д. Д. Х. за ½ от общия дълг, а именно: сумата от
363,30 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
30.06.2023 г. до погасяване на задължението, сумата от 86,09 лева, предствляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 07.06.2023 г., сумата от 9,11 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 30.06.2023 г. до
погасяване на задължението, сумата от 2,22 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 16.07.2020 г. до 07.06.2023 г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
1
отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на наследници на П. Б. Х., въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. на ответниците топлинна енергия, като те не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. . Сочи, че всяка от ответниците отговаря за по ½
част от дълга. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира
и лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД представя
писмени доказателства, като ангажира становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата
на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
2
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
Ищцовото дружество твърди, че наследодателката на ответниците е била
ползвател на процесния топлоснабден общински имот в процесния период по силата
на сключен договор за наем.
Следва да се даде отговор на въпроса има ли наследодателката на ответниците
качеството на потребител въз основа на наемно правоотношение за процесния имот в
процесния период. За установяване на това обстоятелство ищецът е представил
Заповед № 1061/14.XII.1982 г., издадена от Началник службата на жилищното
настаняване на Изпълкома на Столичен народен съвет, р-н „Христо Ботев“, въз основа
на която на осн. чл. 7 и чл. 13, ал. 2 от Закона за наемите /отм./ и чл. 9 и 17, ал. 3 от
Правилника за приложението му /отм./ П. Б. Х. заедно с членовете на семейството й, са
настанени в процесния имот, представляващ общинско жилище.
За да бъде завършен фактическият състав по възникване на наемно
правоотношение за общинско жилище, съгласно чл. 22, ал. 1 от горепосочената
наредба, въз основа на настанителната заповед кметът на района сключва писмен
договор за наем (по образец, съгласно Приложение № 5), в който се определят: правата
и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на
консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение; поддържането (текущи и
основни ремонти) и други условия по наемното правоотношение. По делото е приет
договор за отдаване под наем на общивски жилищен имот на граждани по Закона за
общинската собственост от 01.02.1997 г., сключен между Столична община , р-н
Студентски, представлявана от кмета Георги Димитров, в качеството на наемодател, и
П. Б. Х., в качеството й на наемател. Отразено е, че договорът е сключен въз основа на
Заповед № 1061/14.XII.1982 г., като същият касае процесния недвижим имот. Приет по
делото е и Анекс № 5/12.03.2008 г. към договора за наем, с които страните са
предоговорили размера на месечната наемна цена.
За продължителността на наемното правоотношение по делото е прието и писмо,
адресирано от Столична община, р-н Студентски до „Топлофикация София“ ЕАД, с
което е представена информация за ползватели на общински имоти. По отношение на
процесния имот е посочен като ползвател П. Б. Х. в периода от м. май 2019 г. до
15.05.2023 г.
От гореизложеното може да се направи обоснован извод, че между Столична
община, р-н Студенски, и П. Б. Х., е налице валидно възникнало облигационно
отношение по сключен договор за наем. Като ползвател по силата на облигационна
право на ползване на имота, П. Б. Х. е потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период.
Видно от справка за родствени връзки, издадена по реда на Наредба № 14/18.11.09
г., П. Б. Х. е починала на 23.04.2023 г., като е оставила за нейни законни наследници
при равни права ответниците по делото Л. Д. Х. и Д. Д. Х. /дъщери/ - чл. 5, ал. 1 ЗН.
Поради изложеното може да се направи извод, че наследодателят на ответниците е
3
потребител на топлинна енергия в процесния период, като след нейната смърт,
настъпила на 23.04.2023 г. отговорност за изпълнение на задълженията носят нейните
наследници.
С приетия окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно
заседание на 04.04.2024 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между ищеца и ответницата Д. Х. са отделени
обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на
твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане.
Ответницата Л. Х. не е депозирала отговор на исковата молба и на свой ред също не е
оспорила обстоятелствата, предмет на СТЕ и ССчЕ. Ето защо в производството по
делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ, като на осн. чл. 153 ГПК съдът намира
за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в
процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно
определен.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена. В първото по делото открито съдебно заседание
ответницата Д. Х. чрез назначения й по делото особен представител е направил
възражение за изтекъл период на погасителна давност на част от вземанията. Съгласно
чл. 133 ГПК, когато в установения срок за отговор на исковата молба ответникът не
направи възражения той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая срокът за
отговор на исковата молба по отношение на Д. Х. е изтекъл на 08.02.2024 г., като до
изтичането му не е направено възражение за изтекъл период на погасителна давност.
Направеното такова едва на 04.04.2024 г. е преклудирано, поради което не следва да се
разглежда по същество.
Исковете за главница за доставена топлинна енергия следва да бъдат уважени в
пълен размер.
Доколкото предмет на претенцията е и цена на извършена услуга дялово
разпределение, то следва да се даде отговор на въпроса дължат ли ответниците същата.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Установява от документите за главен отчет и изравнителните
сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния
период, като няма данни работата да не е приета. По делото е приет договор, сключен
с третото лице – помагач от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово
разпределение. Исковете за главница за цена на услугата дялово разпределение следва
да бъдат уважени в пълен размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
4
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора са напр. Решение № 1878/29.03.2024 г. по в. гр. дело № 12675/2022 г. по
описа на СГС, Решение от 15.10.2020 г. по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС
и др.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Л. Х. следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 90,42 лева пропорционално на уважените искове,
от които: 50 лева държавна такса и 40,42 лева юрисконсултско възнаграждение при
първоначално определен минимален размер.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Д. Х. следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 413,75 лева пропорционално на уважените
искове, от които: 50 лева държавна такса и 40,42 лева юрисконсултско възнаграждение
5
при първоначално определен минимален размер и 323,33 лева възнаграждение за
особен представител.
Ответниците не са представили доказателства за сторени разноски и не
претендират такива.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Д. Х., ЕГН **********, в качеството й на наследник на П. Б. Х.,
ЕГН **********, починала на 23.04.2023 г., да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец
23Б: сумата от 363,30 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. за имот на адрес: гр. София, ведно със законна лихва от 30.06.2023 г. до
погасяване на задължението; сумата от 9,11 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 30.06.2023 г. до
погасяване на задължението, както и сумата от 90,42 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща разноски по делото, пропорционално на уважената част от исковете,
като ОТХВЪРЛЯ: исковете по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
от 86,09 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
07.06.2023 г. и сумата от 2,22 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 07.06.2023 г.
ОСЪЖДА Д. Д. Х., ЕГН **********, в качеството й на наследник на П. Б. Х.,
ЕГН **********, починала на 23.04.2023 г., да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец
23Б: сумата от 363,30 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. за имот на адрес: гр. София, ж.к. ведно със законна лихва от 30.06.2023 г.
до погасяване на задължението; сумата от 9,11 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 30.06.2023 г. до
погасяване на задължението, както и сумата от 413,75 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща разноски по делото, пропорционално на уважената част от исковете,
като ОТХВЪРЛЯ: исковете по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
от 86,09 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
07.06.2023 г. и сумата от 2,22 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 07.06.2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6