РЕШЕНИЕ
№ 472
гр. Търговище, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20233530100682 по описа за 2023 година
Производството е по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.
344,ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ищцата А. А. А. от гр.Търговище, действащ чрез процесуален представител и
съдебен адресат адв. С. Б.-АК Велико Търново, твърди в исковата молба, че по силата на
трудов договор № 386/15.06.2021г. сключен с ответника „ЕСПОЛ СЕКЮРИТИ ГРУП“ ООД,
ЕИК ********* гр.София, представлявана от Н. С., работела на длъжност „охранител” в
гр.Т.. Излага, че в началото на м.април 2023г. била извикана от административния
ръководител на обекта, който й съобщил, че работодателят променя трудовите й функции и
мястото на работа, като ищцата отказала и й било съобщено, че трудовото й
правоотношение ще бъде прекратено.Излага, че на 04.04.2023г. й била връчена Заповед №
369/03.04.2023г. с която трудовото правоотношение било едностранно прекратено от
работодателя, считано от 03.04.2023г., като основанието в заповедта било посочено като чл.
325,ал.1,т.1 от КТ.Като излага, че не е отправяла предложение до работодателя за
прекратяване на договора по взаимно съгласие, нито той е отправял такова към нея и
прекратяването на трудовия договор не е съобразено със закона, ищцата приема, че за нея е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за признаване на прекратяването на
трудовия договор за незаконосъобразно и неговата отмяна, както и искове за възстановяване
на предишната й длъжност „охранител” в ответното дружество; претендира и присъждане на
обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 03.04.2023г., в
размер на 780лв. месечно, или общо 4680лв.; претендира законната лихва от датата на
1
исковата молба, както и направените разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат
от процесуалния представител на ищцата адв. С. Б.-АК Велико Търново, който поддържа, че
липсата на ясно изразено писмено съгласие на ищцата за прекратяване на трудовия договор
по взаимно съгласие обуславя незаконосъобразността на атакуваната заповед на
работодателя, при което пледира за уважаването на предявените искове, претендира
разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ
чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.А. С.-ТАК, исковете се оспорват като
неоснователни, с доводи за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение
между страните.Излага се, че ищцата системно не е спазвала трудовия ред в дружеството, не
е носела работно облекло и е влизала в конфликти с колегите си, като е имала грубо и
арогантно поведение към тях.Сочи се също, че доколкото дружеството има няколко обекта в
града и охранителите се редуват да работят в тях, но ищцата отказвала да бъде променено
мястото на работа, на 31.03.2023г., когато разбрала от прекия си ръководител, че ще й бъде
променено мястото на работа, категорично заявила, че няма да дойде на работа и
напуска.Твърди се още, че на 01.04. и на 02.04 2023г. ищцата не отишла на работа, а на
03.04.2023г. прекият й ръководител се свързал с нея по телефона и се споразумели
трудовият й договор да бъде прекратен по взаимно съгласие, като на същата дата е издадена
и оспорваната заповед на работодателя. Като излага, че устно ищцата се е съгласила с
предложението на работодателя за прекратяване на договора по взаимно съгласие и
доброволно е подписала заповедта, ответникът счита, че процедурата по прекратяване на
трудовото правоотношение между страните е законосъобразно проведена, поради което
моли за отхвърлянето на иска.Относно обусловените искове за възстановяване на работа на
ищцата и заплащане на обезщетение за оставане без работа, ответникът излага становище за
неоснователност на същите и моли за отхвърлянето им, ведно със законните последици;
претендира разноски.В съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния
представител на ответника адв.А. С.-ТАК, която пледира за отхвърлянето на исковете,
претендира разноски
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото за това, че между ищеца и ответника е било
налице трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор №
386/15.06.2021г., по силата на което ищцата работела на длъжност „охранител” в гр.Т. с
месечно трудово възнаграждение в размер на 650лв.От представеното трудово досие на
ищцата се установява, че за м.март 2023г. ищцата е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на 782,34лв. От молба от работодателя от 03.04.2023г. до ищцата
се установява, че работодателят предлага на същата трудовото правоотношение помежду им
да бъде прекратено по взаимно съгласие, но данни същата да е връчена на ищцата липсват
по делото.От Заповед № 369/03.04.2023г. на работодателя се установява, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 325,ал.1т.1 от КТ , считано от
2
03.04.2023г., като заповедта е подписана и от ищцата, като същата е положила и втори
подпис в нея под отразеното, че напуска предприятието на 03.04.2023г. Представена и
справка-уведомление по чл. 62,ал.5 от КТ до НАП за прекратеното трудово правоотношение
с ищцата.От удостоверения, изд. от ответника се установява, че на 14.07.2023г. ищцата е
получила сумата за полагаемият й се платен годишен отпуск, а на 06.07.2023г. е получила
трудовата си книжка.От копие на трудовата книжка на ищцата, както и от извършената от
съда констатация на същата в съдебно заседание на 14.09.2023г. се установява, че след
отразеното прекратяване на трудовия договор на ищцата с ответника, друго трудово
правоотношение не е отразено.
По делото са ангажирани и гласни доказателства.От разпита на св. М. Б. П.-колега на
ищцата се установява, че ищцата е имала арогантно поведение към всички
колеги.Свидетелката твърди още, че работното място на всеки охранител се определя от
прекия ръководител, а ищцата категорично е отказала да работи в „Пашабахче“ и е искала
да работи само в „Енергия“, като е казала, че ще напусне, но няма да работи в
„Пашабахче“.Св. Р. К. Р.-началник „Охрана“ и пряк ръководител на ищцата твърди, че в
средата на м.март 2023г. съобщил на ищцата, че ще работи в „Пашабахче“, при което тя
заявила, че ще напусне, но няма да работи там.Твърди също, че на 30.03.202г. й съобщил, че
от 01.04.2023г. по график е на работа в „Пашабахче“, при което ищцата отново заявила, че
ще напусне, но няма да работи там, след което не дошла на работа на 01. и 02 април
2023г.На 03.04.2023г. след телефонен разговор между двамата, ищцата дошла и подписала
връчените й документи, вкл. и заповедта за прекратяване на трудовия договор.Свидетелят
твърди още, че й връчил и молбата на работодателя за прекратяване на договора по взаимно
съгласие, като ищцата не е направила никакви възражения.Съдът, отчитайки
обстоятелството ,че двамата свидетели са служители на ответното дружество приема, че
следва да кредитира показанията им в частта им , в която установяват отношенията на
страните преди и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, като не
кредитира показанията на св.Р. в частта относно връчването на предложението на
работодателя по чл. 325,ал.1т.1 от КТ като недопустими, на осн. чл. 165,ал.1,т.3 предл.
първо и т.5, предл. първо от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
По обуславящият главен иск с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 от КТ :Оспорва се
прекратяване на трудов договор на осн. чл. 325,ал.1,т.1 от КТ, обосновано с доводи за липса
на предпоставките за законосъобразното му прекратяване, доколкото ищцата не е приела
предложението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие. Съгласно посочената разпоредба, трудовият договор се прекратява без която и да е
от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да
уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята
се, че предложението не е прието.По делото не е спорно обстоятелството, че работодателят е
3
решил да включи и ищцата в графика на работа в различните охранявани от дружеството
обекти, а именно-и в „Пашабахче“, както и обстоятелството, че ищцата категорично е
отказала да работи там. Спорът е основно за това дали са спазени изискванията на закона
при прекратяването на трудовото правоотношение, като в тази връзка съдът приема
следното: Както се посочи по-горе, съгласно чл.325, ал.1,т.1 КТ трудовият договор се
прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Това означава, че двете
насрещни волеизявления на страните, както предложението за прекратяване на трудовото
правоотношение, така и приемането на същото, е необходимо да са изразени писмено. Всяка
от страните трябва да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно,
категорично и безусловно. Поради това не може да се приеме, че с подписването и от
служителя на заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, т.1 КТ,
фактическият състав на чл.325, т.1 КТ е осъществен. Подписването на заповедта от
работника или служителя като получател удостоверява единствено получаването й, а не
воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, която, както се посочи по-
горе, трябва да бъде изразена в писмена форма ясно и категорично, а не с конклудентни
действия – с подписване на заповедта.В този смисъл съдът приема за неоснователни
доводите на процесуалния представител на ответника адв.А. С.-ТАК, която поддържа, че
двукратното подписване на заповедта от ищцата сочи на съгласие по чл. 325,т.1 от КТ.В
случая не са налице две съвпадащи писмени волеизявления за прекратяване на трудовия
договор, чрез които да е постигнато изискуемото от закона взаимно съгласие, поради което
съдът приема, че не е налице основанието по чл.325, т.1 КТ, на което е издадена заповедта за
прекратяване на трудовия договор между страните, обуславящо основателността на
предявения иск за отмяна на заповедта и неговото уважаване, на осн. чл. 344,ал.1 от КТ ( в
този см. решение № 69/20.04.2012г. по гр.д.№ 898/2011г. на ВКС, III г.о., решение №
86/22.07.2015г. по гр.д.№ 5957/2014г. на ВКС, III г.о., решение № 265/15.11.2013 г. по гр. д.
№ 1383/2012 г. на ВКС, IV г. о., ГК, решение № 406/20.12.2012 г. по гр. д. № 537/2012 г. на
ВКС, III г. о. и др.).
С оглед основателността на обуславящия иск по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, съдът приема,
че и обусловеният иск за възстановяване на ищцата на предишната й длъжност „охранител”
в ответното дружество, е основателен и доказан и следва да бъде уважен, на осн. чл.
344,ал.1,т.2 от КТ.
Относно претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл.
344,ал.1,т.3 във вр. с чл. 225,ал.1 от КТ, съдът приема следното: Видно от изложеното по-
горе, доколкото е прието, че трудовия договор на ищцата е незаконосъобразно прекратен, то
работодателят й дължи заплащане на обезщетение за оставане без работа, което се определя
по реда на чл. 225,ал.1 от КТ, предвиждащ, че при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не
повече от 6 месеца.От събраните доказателства по делото е установено, че ищцата до датата
на съдебното заседание-14.09.2023г. не е започнала работа по ново трудово
4
правоотношение, поради което следва да й се присъди обезщетение за оставане без работа за
периода от 03.04.2023г. до 14.09.2023г., като съдът следва да съобрази последното брутно
трудово възнаграждение на ищцата, което е в размер на 782,34лв., но същата претендира
обезщетение в размер на 780лв. месечно и в този размер съдът следва да определи
същото.Съдът, като взе предвид обстоятелството, че за изчисление на обезщетението не са
необходими специални знания приема, че да периода от 03.04.2023г. до 14.09.2023г.( за 5м. и
11дни) дължимото такова е в размер на 4 186лв., до който размер предявения иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба- 25.05.2023г. до изплащане на задължението, като за разликата над тази сума
и до пълния предявен размер от 4 680лв. искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен, на осн. чл. 344,ал.1,т.3 вр. чл. 225,ал.1 от КТ.
По разноските: И двете страни са претендирали разноски, като ищецът е сторил
такива в размер на 780лв. платено адв. възнаграждение, а ответникът-700лв. платено адв.
възнаграждение.Ищецът има право на разноски съобразно уважената част от исковете, на
осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, а ответникът-съобразно отхвърлената част от тях, на осн. чл. 78,ал.3
от ГПК. Доколкото липсват данни каква сума е определена за защита на ищеца по всеки иск,
съдът приема, че адвокатското възнаграждение е определено по равно за всеки иск-по
260лв., при което има право на разноски по уважените искове по чл. 344,ал.1,т. и т.2 в
размер общо на 520лв., а по иска за обезщетение – в размер на 232,56лв., или общо
752,56лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.Аналогично, ответникът не е уточнил размера на адв.
възнаграждение по всеки иск, при което съдът приема, че и то е определено по равно-по
233,33лв. за всеки, при което ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената
част от иска по чл. 225,ал.1 от КТ в размер на 24,50лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК, при което
и след извършена служебна компенсация, ответникът дължи на ищцата разноски в размер
на 728,06лв., на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РСТ държавна такса върху уважените искове в размер на по 50лв.по чл. 344,ал.1,т.1 и т.2 от
КТ и 167,44лв. по иска с пр. осн. чл. 225,ал.1 от КТ, или общо 267,44лв., на осн. чл. 78,ал.6
от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО прекратяването на трудов договор №
386/15.06.2021г., сключен между А. А. А. с ЕГН ********** от гр.Т., кв.***** и ответника
„ЕСПОЛ СЕКЮРИТИ ГРУП“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.*****, представлявана от Н. С., извършено със Заповед № 369/03.04.2023г. на
работодателя, на осн. чл. 325,ал.1,т.1 от КТ и го отменя, на осн. чл. 344,ал.1,т.1 от КТ,
КАТО
ВЪЗСТАНОВЯВА А. А. А. с ЕГН ********** от гр.Т. на предишната й длъжност
5
„охранител” в гр.Т. в ответното дружество „ЕСПОЛ СЕКЮРИТИ ГРУП“ ООД, ЕИК
********* гр.София, представлявана от Н. С., на осн. чл. 344,ал.1,т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „ЕСПОЛ СЕКЮРИТИ ГРУП“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.******, партер, представлявана от Н. С., да заплати на А. А. А.
с ЕГН ********** от гр.Т., обезщетение за оставане без работа за периода от 03.04.2023г. до
датата на съдебното заседание - 14.09.2023г. в размер на 4 186лв., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 25.05.2023г. до изплащане на задължението, като за разликата
над тази сума и до пълния предявен размер от 4680лв. отхвърля иска, като неоснователен,
на осн. чл. 344,ал.1,т.3 вр. чл. 225,ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „ЕСПОЛ СЕКЮРИТИ ГРУП“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.*****, представлявана от Н. С., да заплати на А. А. А. с ЕГН
********** от гр.Търговище, разноските по делото в размер на на 728,06лв., определени по
съразмерност и след компенсация, на осн. чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕСПОЛ СЕКЮРИТИ ГРУП“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.“******, представлявана от Н. С., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РСТ държавна такса върху уважените искове в
размер общо на 267,44лв., на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му на страните
- 28.09.2023г., пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6