Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. В.
при
участието на секретаря Т.К. след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10477 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу „Г.”ООД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца заплащането на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение от 05.03.2015г. по ч.гр.д. №10334/2015г. по
описа на СРС, 62с., представляващи потребена и незаплатена топлинна енергия за
имот-магазин, находящ се в гр.С., ул.”П.” *
в размер на общо 4 126.92 лева за периода месец септември 2013г. –
месец април
Ищецът излага, че ответното дружество е потребител на топлинна енергия,
като договора,сключен със същото и ОУ носи задължение за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен ежемесечно в получаваните фактури със срок
най-късно до 20-то число на следващия месец.
Твърди,че на основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда ЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл.139 а. Сочи,че сградата ЕС, в която се намира процесния имот е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма „ Т. С.”ЕООД. Заявява,че за процесния имот са начислявани суми по
прогнозни месечни вноски като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от „ Т. С.”ЕООД на
база на реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Отправя искане за конституиране на
„ Т. С.”ЕООД като трето лице помагач.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът - „Г.”ООД е депозирал писмен отговор, в който
излага подробни съображения за
неоснователност на претенцията. Не оспорва, че е собственик на магазин,
находящ се в гр.С., р-н”К. С.”, бул.”Б. Б.” *, вх.*,ет.* с код на платеца Т
342740, както и че между страните е сключен договор за доставка на топлинна
енергия №
7209/342740/1396.15.06.2010г. Заявява,че договорът е сключен за срок от пет години без да се упоменава
начална дата, предвид и на което счита,че същият е изтекъл на 15.06.2015г.
Твърди,че се претендират плащания
на топлинна енергия, каквато услуга не му е предоставяна, както и че
радиаторите в обекта са демонтирани.
Изразява несъгласие с начислените
суми за предоставяне на услугата топлинна енергия и оспорва дяловото
разпределение. Сочи, че недвижимият имот не се ползва постоянно и че услугата
не се ползва винаги и в цялост. Твърди,че сметките, изготвени от топлинните
счетоводители са изготвени неправилно и ненавременно. Излага, че няма
техническа възможност начисленото
количество топлинна енергия да е постъпило е обекта му. Сочи, че топлоенергията
на сградната инсталация се начислява на всички, но не е изчислена точно за
ответника. Твърди,че физически по-малко топлоенергия е постъпила в неговия
обект като за точното й определяне е следвало да се извърши замерване през
всички отоплителни сезони на
температурата е обекта и на температурата в повърхността на щранговете.
Излага, че договорът с лицето,
което извършва дялово разпределение на топлинна енергия „Т.с. „ ЕООД и ЕС е
изтекъл отдавна на 20.09.2005г. и през процесният период 2013г. – 2014г. същият
е бил невалиден. Сочи, че не е известно кой и на какво основание извършва
дялово разпределение в етажната собственост.
Твърди, че претендираните от ищеца
суми по издадените фактури за периода са начислени служебно на база
разпределение на топлоенергията, постъпила по сградната инсталация.
Сочи, че в писмо изх. №П-25189/13.05.2015г. от „Т.’ и в писмо изх. №15010413/13.04.2015г. от
„Т. С.” изрично е посочено,че след края
на всеки отчетен период предстои отчитане на средствата за дялово разпределение
в т.ч. и проверка състоянието на отоплителните тела/демонтирани и затапени и
др./ и изготвяне на сравнителни сметки. Твърди,че изравнителни сметки, които да
обосновават размер на иска за процесния период не са представени.
Оспорва претенцията за заплащане на лихва поради неоснователност на
главния иск.
Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В предоставения
му срок конституираното трето лице помагач на страната на ищеца „Т.с.” ЕООД не
изразява становище по иска.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
От приложеното ч. гр.д.
№10334/2015 г. по описа на СРС, 62с. е видно, че на
основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение от 05.03.2015г. срещу ответника „Габрвоски” ООД,
с която дружеството е осъдено да
заплати на „Т.С.”ЕАД следните суми :
сумата от 4 126.92 главница,ведно със законната лихва от 25.02.2015г. ди
изплащане на вземането , 303.14 лева лихва от 31.10.2013г. до 05.02.2015г. и
сумата от 238.60 лева разноски по делото, като е посочено,че вземането
произтича от сметки за имот – магазин в С.,
ул.”П.” 32 за периода от месец 09.2013г. до месец 04.2014г.
Длъжникът е подал
възражение против заповедта по реда и в срока по чл. 414 от ГПК.
С договор за продажба, обективиран в нот.акт №6, том I , рег. №165, дело №6/27.01.2015г. на нот
. №142- Борислава Налбантова ответното дружество е придобило собствеността
върху магазин, находящ се в гр.С., на ъгъла на ул.”П.” и бл.”Б. Б.” в
самостоятелна двуетажна сграда , долепена на калкан от северната страна на блок
№207А с главен вход на сградата от страната на бул.”Б. Б.” .
На 02.02.2005г. С. Г. Г. е подал заявление до „Т.С.”ЕАД като
представител на „Г.”ООД ,с което е
изявил желание за сключване на договор съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди за имот на адрес ул.”Бъкстоун” 207 А с код
на платеца 342740.
На 20.09.2002г.
между „Т.С.” ЕООД и Етажна собственост с адрес *** е сключен договор № 3906 с
предмет извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода /съгласно системата Хайзтек/ вкл. издаване на обща и индивидуална сметка. Договорът
е сключен със срок от три години, като е уговорено срокът да се продължава за
срок от още една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено
един месец преди изтичането му.
На 15.06.2010г.
между „Т.С.”ЕАД и „Г.”ООД е сключен договор №7209/342740 при общи условия за продажба на
топлинна енергия на потребители в гр.С. по чл.149,ал.1,т.3 от Закона за
енергетиката за абонатен номер Т 342740. В договора е уговорено количеството
топлинна енергия да се определя от фирма
„Техем„ , извършваща дялово разпределение на топлинната енергия,
отчетена от общия топломер или съобразно представен протокол за разпределение.
За срок на договора е посочено – пет години.
Приложени са осем броя фактури, издадени от „Т.”ЕАД, в които
на „Г.”ООД са начислени суми за топлинна енергия за периода 01.09.2013г. -30.04.2014г.
в общ размер на 2666.68 лева.
С фактура №********** от 30.06.2014г. „Т.”ЕАД е начислила на „Г.”ООД сумата от
63.24 лева за партида /имот/ , за уреди за разпределение и за водомери.
С дебитно известие №6120163 от 31.08.2014г. към
фактура № 50291344/30.04.2014г. „Т.”ЕАД
е начислила на „Г.”ООД сумата от 1277.05 лева за топлинна енергия за подгряване
на вода и топлинна енергия за отопление от изравнение за периода 01.08.2013г.
до 30.04.2014г. включително.
С дебитно известие №6334500 от 31.10.2014г. към
фактура № 50291344/30.04.2014г. „Т.” ЕАД е начислила на „Г.”ООД сумата от 125.50
лева за топлинна енергия за отопление от
изравнения за периода 01.08.2013г. до 30.04.2014г. включително.
От заключението
на вещото лице по проведената СТЕ се установява,че по отношение на процесния
имот показанията на общия топломер и общия водомер за топла вода се отчитат
веднъж в края на всеки отоплителен сезон, както и при всяка смяна на цените на
топлоенергията. Вещото лице е посочило,че не е получило данни от ищеца за
показанията на общия топломер и водомер и за количеството топлоенергия за
технологични нужди в абонатната станция, поради което и извършил дяловото
разпределение на топлинната енергия за имота на ответника в приложение №9 към СТЕ в съответствие с т.7.3.2 на Методика
за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост .През
процесния период е извършено едно изравняване на сметки за периода 08.2013г. –
04.2014г. с начислена топлоенергия 14576.13 квтч у сума за изравняване
1 164.49 лева. След 2007г. не се начислява такса мощност, поради и което
такава не е начислявана на ответника. Не може да установи количествата на
доставяната топлинна енергия по месеци и по пера в сгради, обслужвани от „Т.С.”
ЕООД , тъй като прилаганата от фирмата система „Хайтек” не позволява това.
Посочено е,че при тази система през отчетните периоди се начислява ежемесечно
прогнозни количества топлинна енергия за отопление и БГВ и след приключване на
отоплителния сезон се прави изравняване
на общо начислените количества с реално доставено за целия отоплителен сезон
количеството топлинна енергия, отчетено по общия за сградата топломер и
количеството топлоенергия за БГВ, изчислено в съответствие с показанията
на общия водомер за топла вода и
методиката. За процесния период на ответника са начислени : 11817 квтч
количество топлинна енергия за отопление, отдадено от сградна инсталация ; 29972.69
квтч количество топлинна енергия за отопление, отдадено от топлинни радиатори /
изчислено при неосигурен достъп за отчитане на показанията/ ; 952.70 квтч количество топлинна енергия за топла вода или
общо количество за разпределена за процесния имот топлинна енергия –
42 742.62 квтч, като не са извършени начислявания за затопляне на вода за
допълване на вътрешносградната отоплителна инсталация и топлоенергия за общите
части на сградата. Цените на топлоенергията за процесния период са 0.07989 лева
/ квтч без ДДС. Вещото лице е изложило,че приложените от ищеца цени за
топлоенергия съответстват на цените определени от ДКЕВР , както и че
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислена
коректно в съответствие с Методиката за
дялово разпределение, а количеството топлинна енергия за отопление, начислена
при неосигурен достъп е по –малко. В констативно-съобразителната част вещото лице
е отразило,че до 30.04.2012г. в процесния имот е имало монтирани 14 отоплителни
радиатора, както и че след 01.05.2014г. са били демонтирани 8 от тях.
От заключението
на вещото по проведената ССчЕ се установява,че за процесния период няма
доказателства за плащане на месечни суми за топлинна енергия. Сумите, начисляване
през процесния период са по прогнозни месечни вноски , като след края на всеки
отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база на реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Посочено е,че фирмата за топлинно счетоводство
„Т.С.” ЕООД е отразило изравнения за процесния период за : м.05.2013
–м.07.2013г. - - 0.26 лева; м.08.2013 – м. 04.2014 – 1064.21 лева; м.05.2013г.
– м. 07.2013г. - -0.07 лева; м. 05.2013 – м.04.2014 – 100.28 лева или общо
изравнение 1 164.16 лева. Общият размер на дължимите главници по
процесните фактури за процесният период вещото лице е изчислило,че възлизат на 2 666.639 лева, като размерът на
дължимата лихва по издадените фактури е изчислен на 255.22 лева.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането
си ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи дължимостта
и размера на вземането, признато му с издадената заповед за изпълнение. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Не се спори от страните,
а и от представените писмени доказателства се установява, че ответното
дружество е собственик на магазин, находящ се в гр.С., на ъгъла на ул.”П.” и бул. ”Б. Б.” с административен адрес бул. ”Б. Б.” 207 а,
вх.А. Установява се също, че ответникът е потребител на топлинна енергия, доставяна
от „Т.С. „ЕАД съгласно сключен договор за продажба на топлинна
енергия от 15.06.2010г. със срок на действие 5 години, който срок обхваща
процесния период.
Съгласно чл. 153,ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл. 139
- Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.
2 от ЗЕ/.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установява,че за
обекта на ответника през процесния период месец септември 2013г. – месец април
2014г. е начислено отопление за сградна инсталация 11 817 квтч, енергия за
отоплителни радиатори 29 972.69 квтч и 952.70 квтч за топла вода. Посочените
количества са изчислявани ежемесечно на база прогнозни количества, като е
извършвано едно изравняване поради разлика в количествата топлоенергия
разпределена прогнозно и реалните показания на общия топломер и водомер при
неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение. Заключението на
експертизата сочи, че количествата топлоенергия са начислени коректно и в
съответствие с нормативните изисквания от
лицензирана фирма за топлинно счетоводство „Т.С.” ЕООД.
С оглед на гореустановено съдът намира,че в процесния период
ответното дружество е потребявало топлинна енергия от радиатори и топла вода за притежавания от него обект в
количествата, сочени от ищеца, както и че дължи заплащането на топлинна
енергия, отдавана от сградната инсталация.
По отношение на направеното от ответника възражение, че
дружеството „Т.С.” ЕООД не е разполагало с правото да извършва дялово
разпределение в сградата, където се намира обекта, тъй като договорът за това е
изтекъл съдът намира същото за несъстоятелно. В подписания от това дружество и ЕС договор е
предвидена възможността договорните правоотношения да бъдат автоматично
продължени и след изтичане на срока на договора за срок от още една календарна
година в случай,че никоя от страните не се противопостави на това. В тази
връзка липсват доказателства договорните правоотношения на страните по този
договор да са били прекратени по предвидения в последния ред с оглед и на което
съдът намира, че същият обвързва валидно страните по него и за процесния
период.
От представените фактури за начислени вземания за разходвано
количество топлинна енергия, както и заключението на вещото лице по ССчЕ се
установява,че дължимата сума възлиза в общ размер от 2 266.64 лева.
За изравнителните сметки за периода са издадени два броя
дебитни известия 01.08.2013г. до 30.04.2014г. на обща
стойност 1 402.55 лева. Предвид заключението на ССчЕ, отразяващо
счетоводните записвания на топлинния счетоводител „ Т.С.” ЕООД съдът намира,че
дължимата сума за изравнителни сметки е в размер на 1 164.49 лева за
периода на исковата претенция.
Дължима е и начислената сума по фактура №********** от 30.06.2014г. в размер на
63.24 лева за дялово разпределение на топлинна енергия.
На изложените
съображение съдът намира претенцията на ищеца за дължима главница за периода
месец септември 2013г. – месец април 2014г. за основателна в размер на 3 494.37 лева, като за
разликата до 4 126.92 лева същата следва да се отхвърли.
Задължението на абоната за заплащане стойността на потребената топлинна енергия възниква ежемесечно. В чл. 30,
ал. 1 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в
ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че при неизпълнение на задължението в
срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. От заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза съдът намира за установен
размера на дължимата лихва за забава по издадените за горния период фактури,
който възлиза общо в размер на 255.22 лева, до който размер предявеният иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 303.14 лева - отхвърлен.
По разноските :
Съобразно изхода на делото
в полза на ищеца се следват реализираните от същите разноски в
производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК съобразно уважената част
от претенциите му, както следва сумата от 201.95 лева – разноски по заповедното
производство и сумата от 103.66 лева заплатена д.т. в производството по иска по
чл.422 ГПК, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 492.47 лева и
338.56 лева –депозит за извършените СТЕ и ССчЕ.
В полза на ответника се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска, на основание чл.78,ал.3 ГПК. Налице са
доказателства,че ответното дружество е реализирало разноски за адвокатско
възнаграждение , което следва да се присъди в размер на 53.76 лева.
С оглед горното, съдът :
Р
Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
: *, че „Г.”ООД,ЕИК : * със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя С. Г. Г. дължи
заплащането на следните суми по издадена заповед за изпълнение от
05.03.2015г. по ч.гр.д. №10334/2015г. по описа на СРС, 62с.: сумата от 3 494.37 /три хиляди
четиристотин деветдесет и четири лева и тридесет и седем ст./ лева,
представляваща дължима главница за потребена и
незаплатена топлинна енергия за имот-магазин, находящ се в гр.С., ул.”П.”
32 за периода месец септември 2013г. –
месец април
ОСЪЖДА „Г.”ООД,ЕИК : * със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя С. Г. Г. да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК : * сумата от 201.95/
двеста и един лева и деветдесет и пет ст./
лева, представляваща реализирани разноски в заповедното
производство и сумата от 934.69 /деветстотин тридесет и четири лева и
шестдесет и девет ст./ лева, представляваща стойността на направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД, ЕИК : * да заплати на „Г.”ООД,ЕИК : * със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя С. Г. Г. сумата от 53.76 лева / петдесет и три лева
и седемдесет и шест ст./ лева, представляваща стойността на направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: