Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
гр.Плевен, 05.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в
състав: Председател: Катя
Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №68 по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Й.Г.Г. с ЕГН **********, чрез
адв.С.П. ***, със съдебен адрес ***, оф.207, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-0285-000010/13.01.2021 год., издадена от
полицейски инспектор в РУ-Кнежа при ОД на МВР-Плевен С. С. С., с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДП-временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца.
В жалбата се излагат съображения относно
незаконосъобразността на оспорения административен акт. Сочи се, че на
13.01.2021 г. в 01,00 ч. на Г. е издаден АУАН № 311859 за това, че като водач
на пътно превозно средство, което не е моторно, управлява с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, като му е отнето и свидетелството за управление на моторно
превозно средство като доказателство. Сочи , че свидетелството за управление на
моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за
правоспособност за управление на моторно превозно средство и като такъв той може да служи за
доказателство така, както е определено в правната доктрина, при съмнение за
управление на пътно превозно средство от неправоспособен водач, но в случая на Г.
неговото отнемане е осъществено като принудителна административна мярка с цел
преустановяване по-нататъшното извършване на нарушение, отразено в посочения
акт като управление на пътно превозно средство, което не е моторно, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Позовава се на чл.172 ал.1 от ЗДвП и в тази
връзка навежда доводи, че отнемането на
свидетелството за управление на моторно превозно средство като доказателство
преди издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка,
по същество представлява заобикаляне на закона. Счита, че доколкото противоречи
на императивната разпоредба на чл.172 ал.1 от ЗДвП, отнемането на
свидетелството между 13.01.2021 г. и 18.01.2021 г. – датата на връчване на
заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, е
незаконосъобразно. Счита, че издадените срещу Г. АУАН № 311859 от 13.01.2021 г.
и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0285-000010
от 13.01.2021 г., разкриват вътрешни противоречия между фактическата и правната
си страна. Сочи още, че от една страна, както в АУАН, така и в оспорената ЗЗПАМ
е отразено, че жалбоподателят управлява л.а.Фиат /бял/ с регистрационен номер ******
след употреба на алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство, а
от друга страна, отново както в АУАН, така и в оспорената ЗЗПАМ, от правна
страна е описано „водач на ППС, което не е моторно, управлява с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози“. Счита, че така установеното противоречие е съществено и не
позволява на лицето, по отношение на което е наложена принудителна административна
мярка, да разбере за какво нарушение същата му се налага, т.е. дали за
управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол и/или
наркотични вещества/техни аналози или за управление на пътно превозно средство
след употреба на алкохол. Цитира § 1 т.10 от ДР на ЗДвП, съгласно който „пътно
превозно средство“ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за
превозване на хора и/или товари и § 1 т.11 от същия нормативен акт, съгласно
който „моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и
индивидуалните електрически превозни средства. Счита, че това съотношение между
двете понятия е съществено и когато се касае за нарушение на общата забрана по
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, съгласно която на водачите се забранява да управляват
пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или наркотични вещества/техни аналози. Сочи, че когато е налице управление на
моторно превозно средство в нарушение на цитираната забрана, ЗДвП предвижда
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство,
временно отнемане на регистрацията на моторно превозно средство, както и
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и лишаване от право
виновният водач да управлява моторно превозно средство, а когато е налице
управление на пътно превозно средство, което не е моторно, не се налагат
принудителни административни мерки, а единствено глоба в размер на 20 лв.
Намира, че установеното вътрешно противоречие във фактическото и правно
основание, отразени в АУАН и ЗЗПАМ, съставлява съществен порок, препятстващ
упражняването на правото на защита на лицето, по отношение на което е приложена
принудителната административна мярка, като този порок представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на ЗППАМ. Навежда
доводи, че е налице противоречие с материалния закон и целта на закона, тъй
като разпоредбата на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП предвижда изрично, че
принудителна административна мярка „отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство“ се прилага единствено в случаите, в които е
установено управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 промила. Посочва, че противоречието с материалния закон се
разкрива в обстоятелството, че в оспорената ЗППАМ изрично е упоменато, че
нарушението е свързано именно с управление на пътно превозно средство, което не
е моторно, за което нарушение мярката по чл.171 т.1 б.“б“ не може да бъде
приложена. Счита, че ролята на принудителните административни мерки по ЗДвП,
които се прилагат по отношение на водачи, употребили алкохол с концентрация в
кръвта над определения минимум, е да послужат за преустановяване на нарушението,
което се извършва при осъществяване на дейност, разкриваща степен на опасност,
поради което се изисква правоспособност. Сочи, че в конкретния случай, при
наличието на изрично отбелязване в оспорената ЗЗПАМ, че нарушението е извършено
от водач на пътно превозно средство, което не е моторно, приложената мярка не
може да изпълни целта си, доколкото управлението на пътно превозно средство,
което не е моторно, не разкрива степен
на обществена опасност, поради което за тази дейност не се изисква
правоспособност, съответно свидетелството, удостоверяващо правоспособност за
управление на МПС не касае управлението на пътно превозно средство, което не е
моторно и не следва да се отнема. Сочи, че както в АУАН, така и в НП е отразено
наличието на ПТП, като едновременно с това се твърди, че по време на проверката
жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство, което не е моторно.
Посочва, че съгласно общоприетото в практиката, абревиатурата „ПТП“ означава
„пътнотранспортно произшествие“, като отбелязването на посочената абревиатура
навежда на извод, че по отношение на лицето, спрямо което е взета
принудителната административна мярка, е установено участие в такова
произшествие, като при наличието на такова на всички участници се правят
изследвания за употреба на алкохол/наркотични вещества и техни аналози,
включително и в случаите, в които участникът управлява пътно превозно средство,
което не е моторно, както е отразено в случая. Твърди, че така отразеното във
фактическата обстановка е невярно, доколкото към момента на извършване на
проверката Г. не е бил участник в ПТП. Счита, че това противоречие също е
съществено, доколкото от издадените срещу Й.Г. АУАН и ЗППАМ изобщо не може да
се разбере в какво нарушение е обвинен и при какви факти е извършено то, което
в съществена степен препятства неговото право на защита. В заключение моли съда
да отмени обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адв.С.П. от САК с пълномощно на л.7 от делото. Моли съда да уважи жалбата по изложените
в нея съображения. Счита за неоснователно възражението, че е налице техническа
грешка, тъй като в чл.59 ал.2 т.4 от АПК
са уредени задължителните реквизити на административните актове и сред тях са
фактическите и правни основания за тяхното издаване Сочи, че за да е налице законосъобразен административен
акт, следва да е налице пълно съответствие между предявените на дееца факти и
сочената като нарушена правна норма в акта за установяване на административно
нарушение и заповедта за налагане на принудителна административна мярка. По
отношение на компетентността на органа счита, че приложеното от ответника
удостоверение с рег.№ 316000-11-304 от 24.03.2021 г. няма материална
доказателствена сила по отношение на твърдяните в него факти. Счита, че за
доказване компетентността на издателя на заповедта, е следвало да бъдат
представени заповед за назначаване и длъжностна характеристика, каквито не са
приложени, поради което счита за недоказана компетентносттта на органа да
издава заповеди от вида на процесната. В представеното по делото удостоверение
е записано, че тя е в сектор „Охранителна полиция“, а едновременно с това е в
звено „Пътен контрол“ и не става ясно
коя от двете длъжности заема и дали звено „Пътен контрол“ е част от
„Охранителна полиция“ и затова счита, че е следвало да се представи длъжностна
характеристика и заповед за назначаване, което не е сторено. Претендира
направените по делото разноски, за които представя списък, заедно с надлежно
заверено копие от договор за правна помощ и доказателства за реално извършено
плащане, ведно с касова бележка в оригинал за направени пътни разходи за
пътуване на процесуалния представител.
Представя и подробни писмени бележки, в които излага съображения по
съществото на спора.
Ответникът
по жалбата- полицейски инспектор към РУ-Кнежа, в съдебно заседание не се явява
и не се представлява. Депозирала е писмени бележки чрез упълномощен юрисконсулт
Ф. с пълномощно на л.30 от делото, в които излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, алтернативно, при уважаване на жалбата, прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Административният съд, пети състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На
13.01.2021 год. срещу жалбоподателя е издаден АУАН №311859/13.01.2021 год.
затова, че в гр.Кнежа, на ул „23-ти септември“ до дом №7, управлява в посока
към ул „Росица“ л.а. „Фиат“/бял/ с регистрационен номер ****** след употреба на
алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер
7410+“ с фабричен номер ARSM 0009, който отчел положителен резултат 1,10 промила в
издишания въздух Показанията на уреда са показани и на водача, и на свидетеля. Записано е в АУАН
още, че състоянието на водача е нормално, заявил, че е употребил 3 б. бири.
Издаден му бил талон за медицинско изследване, което обстоятелство било
записано в АУАН. Самият талон е приложен на л.43 от делото и в него Г. е отбелязал, че приема показанията на
техническото средство В съставения АУАН деянието е квалифицирано като нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, като текстово след нарушената законова норма е
описано следното: „Водач на ППС, което не е моторно, управлява с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. ПТП по ЗДП“. Г. подписал АУАН без възражения, като в
установения в чл.44, ал.1 от ЗАНН срок той депозирал възражения пред наказващия
орган, като поискал да не бъде издавано НП.
Във връзка
с депозираното от Г. възражение
актосъставителят А. и свидетелят М. дали подробни писмени сведения относно
констатираното от тях нарушение, които са приложени на л.44-45 от делото.
От
проверката са приложени още по делото на л.37-38 Дневник за проверени МПС и
Доклад за проверени лица и превозни средства.
Административният
орган се е запознал с подадените от Г. възражения, с приобщените по преписката
доказателства - сведения от актосъставителя и свидетеля и другите приобщени
писмени доказателства и е изготвил справка до Началника на РУ-Кнежа, приложена
на л.40-41 от делото, в която е изразил становище за неоснователност на
подаденото възражение.
Издадено е
Наказателно постановление №21-0285-000054/8.02.2021 год., с което на Г., за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДП, като на водача са отнети и 10
точки.
Издадена е и
оспорената в настоящото производство Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №21-0285-000010/13.01.2021
год., издадена от полицейски инспектор в РУ-Кнежа при ОД на МВР-Плевен С. С. С.,
с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДП - временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца.
ПАМ е приложена затова, че на 13.01.2021
год. в гр.Кнежа, на ул „23-ти септември“ до дом №7, управлява в посока към ул
„Росица“ л.а. „Фиат“/бял/ с регистрационен номер ****** след употреба на
алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер
7410+“ с фабричен номер ARSM 0009, който отчел положителен резултат 1,10 промила в
издишания въздух. Показанията на уреда са показани на водача, и на свидетеля.
Записано е в заповедта още, че състоянието на водача е нормално, заявил, че е
употребил 3 бр. бири, както и че му е издаден талон за медицинско изследване.
Заповедта за
налагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя на 18.01.2021 год.-л.13, гръб. Жалбата
е подадена по пощата чрез административния орган. В делото е приложен плик с
пощенско клеймо от 25.01.2021 год., следователно същата е допустима като подадена
в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване, пред
компетентния съд, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат от ръководителите на службите
за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Заповедта е издадена на 13.01.2021 г. от С. С. С., заемаща
длъжност полицейски инспектор "Пътен контрол" при РУ – Кнежа към ОД
на МВР - Плевен, оправомощена със Заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на Директора
на ОД на МВР да издава заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, въз основа на т. 3
от Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. С
последната заповед, приложена на л.33 от делото, Областните дирекции на МВР са
определени да осъществяват контрол по ЗДвП. Действието на заповедта не е
отпаднало с персоналната смяна на лицето, заемащо длъжността министър, след
като не е била отменена изрично с последваща заповед на министъра на вътрешните
работи. Въз основа на тази заповед Директорът на ОД на МВР – Плевен е
оправомощил със Заповед № 316з-27/03.01.2018 г. т. 1. 6. полицейските
инспектори в звената "Пътен контрол" в РУ при ОД на МВР - Плевен за
територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Плевен да прилагат
ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Видно от вписана- та в оспорената
заповед длъжност и от представеното по делото удостоверение от отдел
"Човешки ресурси" при ОД на МВР – Плевен С. е заемала длъжността
полицейски инспектор Пътен контрол в група "Охранителна полиция" към
РУ – Кнежа при ОД на МВР – Плевен и следователно по силата на заеманата
длъжност и съобразно цитираните две заповеди е имала правомощия да издава
заповеди за ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП на обслужваната от РУ
– Кнежа територия. В случая нарушението е констатирано в гр. Кнежа. Заповедта е
издадена от материално и териториално компетентния орган в рамките на
предоставените му правомощия.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, релевирано в хода на устните прения между страните, че
заповедта не е издадена от компетентен орган, тъй като от представеното удостоверение
рег.№316000-11304/24.03.2021 год. на л.32 от делото не става ясно дали С. заема
длъжността полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ или в звено „Пътен контрол“, като счита, че
удостоверението не се ползва с материална доказателствена сила. Ясно е вписано
в удостоверението, че С. заема длъжност „полицейски инспектор“ /Пътен контрол/
в група „Охранителна полиция“ към Районно управление –Кнежа. Т.е. звеното
„Пътен контрол“ в съответното РУ не е отделно, самостоятелно звено, а е
структурирано в рамките на група „Охранителна полиция“. А че това удостоверение
е официален свидетелстващ документ, за съда няма съмнение , то е издадено от
съответното длъжностно лице и удостоверява факти с правно значение, стоящи
извън волята на издаващия удостоверението. Неговото съдържание не е оборено ,
не са представени доказателства, сочещи, че С. не заема посочената длъжност,
поради което удостоверението се ползва с материална доказателствена сила, и
установява по безспорен начин заеманата от издателя на заповедта
длъжност-полицейски инспектор /пътен контрол/ в група „Охранителна полиция“ в
РУ-Кнежа. Обстоятелството, че С. е инспектор „Пътен контрол“ е видно от
вписването на това обстоятелство в приложеното на л.30 пълномощно, в което С. е
упълномощила съответен юрисконсулт да я представлява в производството пред
съда.
При постановяването на заповедта са спазени
изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт. Заповедта
съдържа № и дата и не става ясно на какви съображения жалбоподателят гради
възражението си, че заповедта е антидатирана. По делото не са събрани
доказателства, налагащи извод, че оспорената заповед е издадена на дата,
различна от обозначената в нея. В заповедта подробно е описана нарушената от жалбоподателя разпоредби като водач на МПС,
не само текстово, но и чрез своето цифрово изражение. Фактическата обстановка е
описана чрез възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение. Установеното
в мотивите на заповедта нарушение е описано точно и съответства на правната
разпоредба на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП. От друга страна, фактическите
констатации са изложени подробно и в съставения АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорения
административен акт. Изложените мотиви в заповедта сочат на основание по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, така, както е отразено в нея. Както
заповедта, така и АУАН (на основание чл.43, ал.2 от ЗАНН) са надлежно връчени
на жалбоподателя. От своя страна АУАН, станал основание за прилагане на ПАМ, е
съставен от компетентен орган, поради което съставлява валиден акт. Вярно е, че
в съставения акт за нарушение са изписани само двете имена на посоченото като
нарушител лице-Й.Г., но това нарушение,
свързано с изчерпателно вписване на реквизитите на акта не е съществено,
предвид изписването непосредствено след имената, и на ЕГН на лицето, който е
административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица и
съставлява уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.
Чрез посочване на ЕГН се идентифицира по несъмнен начин лицето, което се
привлича към административнонаказателна отговорност със съставения акт, именно
поради което неизписването на трите имена , а само на двете на привлеченото
лице, не води до неяснота или невъзможност за еднозначно установяване на
лицето, срещу което се повдига административнонаказателно обвинение. Следва да
се има предвид, че в настоящото производство се преценява единствено
валидността на съставения акт за нарушение, тъй като той става фактическо
основание за прилагане на принудителната мярка, а спазването на
административнопроизводствените правила при съставянето му и наличието на
всички задължителни реквизити от неговото съдържание и доколко липсата или
непълнотата на последните се отразява на законосъобразността на проведеното
производство, се преценяват от една страна от АНО при издаване на НП, и от
друга –от съда, който разглежда производството по жалба против издаденото въз
основа на този акт наказателно постановление. В конкретния случай АУАН е
редовно съставен официален документ и съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща съда доказателствена сила - до доказване
на противното с надлежни доказателствени средства. АУАН е поставил началото на
административнонаказателното производство по реализиране на
административнонаказателната отговорност на водача за извършеното от него
нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП. И от друга страна
отразените в този съставен АУАН обстоятелства са станали фактическо основание
за прилагане на мярката, обективирана в оспорената заповед.
Не съставлява отменително основание соченото от
жалбоподателя противоречие между описаните в оспорената заповед факти и
твърдяната за нарушена правна норма. В обстоятелствената част на оспорената
заповед при описание на нарушението изрично е посочено, че Г. е установен от
контролните органи при извършената проверка да управлява „МПС“, той е описан
като водач на МПС, като са посочени изрично марката и регистрационния номер на
това МПС-л.а. Фиат-бял с рег.№ ******. В диспозитива на оспорената заповед също
изрично е разпоредено отнемане на свидетелството за управление на „МПС“ на
водача. Вярно е, че на отделно място в обстоятелствената част на заповедта, при
посочване на нарушената от водача правна норма-чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, при опит
да се възпроизведе текста на нарушената норма , е допуснато неправилно описание,
като е посочено, че водачът управлява ППС, което не е моторно превозно средство,
със съответна концентрация на алкохол. Това неправилно текстово възпроизвеждане
на нарушената правна норма обаче, не е съществено нарушение и не води до
противоречие в описание на нарушението, нито до противоречие в мотивите на
заповедта, защото на първо място и както вече беше изложено, при фактическото
описание на вмененото нарушение в обстоятелствената част на заповедта е
посочено правилно, че се касае за управление на МПС. На второ място, това
възпроизвеждане на текста на нарушената норма, не е част от фактическото
описание на нарушението, и за водача, който е и собственик на МПС, не би могло
да възникне съмнение относно това дали притежаваният от него лек автомобил е
ППС, или МПС. Нарушението би било съществено, ако единствено при описание на
обстоятелствата във връзка с нарушението е била допусната тази грешка, но в
случая от описанието и в обстоятелствената, и в диспозитивната част на
заповедта, както и от всички други материали по административната преписка-част
от производството по издаване на заповедта-докладни записки на контролните
органи, дневник на проверените МПС, доклад за проверените лица на конкретната
дата, справката от извършената проверка по случая във връзка с възражението на
жалбоподателя против съставения акт, става ясно по несъмнен и категоричен
начин, че се касае за управлявано от Г. моторно превозно средство-лек автомобил
Фиат с рег.№ *****.
Вписването в съставения АУАН и в ЗППАМ на абревиатурата
„ПТП“, след описание на констатираното нарушение за наличие на алкохол при
управление на МПС, е без правно значение за отговорността на водача за
управлението на МПС след употреба на алкохол. Дали има или няма реализирано
ПТП, и дали това обстоятелство вярно или не е отразено в санкционните актове,
не променя и не опровергава констатацията за управление на МПС след употреба на
алкохол, което е основание за прилагане на процесната мярка.
Отнемането на свидетелството за управление на МПС
преди издаване на ЗППАМ, противно на оплакванията в жалбата, не съставлява
заобикаляне на закона, тъй като съобразно разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДП, в
случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д",
"е" и "ж" свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водача се изземва именно със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Такива са
онези пропуски на административната процедура, които засягат правото на защита
на засегнатото от акта лице или имат за последица неизясняване на релевантни за
издаването му обстоятелства. В конкретния случай съдът не констатира такива да
са били допуснати. По делото не са установени факти и обстоятелства, различни
от описаните в заповедта, които да водят до различни изводи за основанията за
прилагането на мярката.
Заповедта е издадена и в съответствие с
приложимите материалноправни норми на закона. Съгласно разпоредбата на чл.171,
т.1, б” б” от Закона за движение по пътищата, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи.
В случая от словесно описаната в оспорената
заповед фактическа обстановка става ясно, че мярката е приложена поради
установена по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух. При тази законова регламентация,
необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката в случая са
налице: установено e по надлежния ред
управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта с техническо средство
Алкотест дрегер 7410+ с фабричен номер ARSM 0009 над разрешения размер на
концентрация /1,10 промила/. Нарушението е констатирано със съставен акт за
установяване на административно нарушение от компетентни длъжностни лица и
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното. Следва да се има предвид, че констатациите в акта за административно
нарушение не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство
и от събраните доказателства и следователно се ползва с предписаната му от
закона презумптивна доказателствена сила. По делото е приложен на л.43 и талон
№0036396, за лабораторно изследване концентрацията на алкохол в кръвта, в който
жалбоподателят собственоръчно е вписал, че приема показанията на техническото
средство , след което е положил подписа си. От прегледа на всички събрани по
делото доказателства става ясно, че Г. и не оспорва по същество установената
при проверката от контролните органи концентрация на алкохол в кръвта при
управлението на МПС, основните му възражения са свързани с описанието на
нарушението и по-конкретно до вписването, че е управлявал ППС, което не е
моторно и с наличието на допуснати процесуални нарушения в производствата по
съставяне на АУАН и оспорената заповед. Ето защо и предвид събраните по делото
доказателства, които еднозначно сочат наличие на алкохолно съдържание в кръвта
на водача на процесната дата, при управление от негова страна на МПС,
административният орган правилно е приложил принудителната административна
мярка-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Мярката
по чл. 171, ал. 1, б "б" от Закона за движение по пътищата е
принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината; чрез нея се реализира диспозицията на правната норма.
ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е
предвиден специален процесуален ред. Срокът на действие на временната мярка е
дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на правна норма, поради
което непосочването му в заповедта не съставлява порок на акта, тъй като не се
отразява на законосъобразността на волеизявлението на административния орган.
Разпоредбата на чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП предвижда, че свидетелството за
правоуправление се отнема до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. Разпоредбата не предвижда определяне на различен срок от
административния орган в определени граници. Следователно при посочването на
срока, за който е приложена принудителната административна мярка,
административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност,
тъй като срокът е определен в закона и в заповедта само се възпроизвежда
предвидения в закона срок, а не се определя такъв от органа. Прилагането на
временна мярка с непосочване изрично на установения в чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП срок, не препятства проверката за
съответствие на акта с целта на закона.
Целта на
приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази
мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до
решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18
месеца". Целта на налагане на
превантивната принудителната административна мярка е и да обезпечи
безпрепятственото и законосъобразно развитие на административнонаказателния
процес, в който именно ще се реши въпросът по същество извършил ли е
жалбоподателят вмененото му административно нарушение, при което му се наложи
следващата се административнонаказателна санкция.
Ето защо и по всички изложени
съображения оспорената заповед се явява законосъобразна, а подадената срещу нея
жалба-неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с
оглед направеното искане от пълномощника на ответника в представеното по делото
писмено становище, на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение , с оглед изготвеното писмено становище, в размер
на 50 лева, на основание чл.25а, ал.3, предложение последно от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден
от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Й.Г.Г. с ЕГН **********, чрез адв.С.П. ***, със съдебен адрес ***, оф.207,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-0285-000010/13.01.2021 год., издадена от полицейски инспектор в РУ-Кнежа
при ОД на МВР-Плевен С. С. С., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДП-временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до решаване на въпроса за
отговорността , но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Й.Г. ***, с ЕГН ********** да заплати по
сметката на ОД на МВР-Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 /петдесет/ лева.
Решението е окончателно, по аргумент от чл.172, ал.5,
изречение второ от ЗДП.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ:
/П/