№ 59
гр. К., 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К>
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510100535
по описа за 2022 година
Предявеният иск е за собственост с правно основание чл.124, ал.1
ГПК.
Ищецът твърди, че на ***од. купила от С.Г.Ч. недвижим имот: Лозе,
намиращо се в местността “Л.“, с площ от 450 кв. м., ведно с построената в
него масивна постройка с площ 12 кв. м., при граници и съседи: на изток К.,
на север Д. И. на запад И.Щ. и на юг С.П.. Към настоящия момент,
притежаваният от нея бил поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 316
кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на
трайно ползване: Ниско застрояване до 10 м., с две постройки на допълващо
застрояване с идентификатори: ***.1 от 12 кв. м. площ и ***.2 от 4 кв.м.
площ, при граници и съседи: имоти с ***. Праводателят й С.Г.Ч., от своя
страна е купил имота от В.К.Р. на *** г. И двете сделки били направени в
писмени договори, в присъствието на по двама свидетели, които също
подписали договорите. Твърди, че владее имота непрекъснато, явно и
необезпокоявана от никого като свой от датата на закупуването му - ***.
Ползвала го, стопанисвала го, а преди нея и праводателят й, както и неговият
праводател. Имотът не е влизал в ТКЗС, не е бил одържавяван,
национализиран или отчуждаван от нея. През всичките тези години, никой не
й оспорвал че е собственик на имота, никой не е заявявал претенции за
собственост, нито някой се е опитвал да й отнеме владението. Решила да се
снабди с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, понеже
нямала надлежен титул за собственост. Опитала да се снабди с данъчна
оценка на имота от О.К., но получила писмо, с което я уведомявали, че имот с
кад.№*** е вписан в разписните книги като собственост на О.К.. Това
обуславяло правният й интерес от предявяване на установителния иск. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
1
на О.К., че тя В. Й. К. е собственик по силата на давностно владение на
следния недвижим имот: Поземлен имот в гр.К., по Кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед №*** на АГКК, с
идентификатор ***, с площ от 316 кв.м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване
до 10 м., ведно с построените в него две постройки на допълващо застрояване
с идентификатори: ***.1, с площ от 12 кв.м. и ***.2, с площ от 4 кв.м., при
граници и съседи на имота: имоти с идентификатори ***. Претендира
съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК
ответникът счита предявеният иск за допустим, но неоснователен и го
оспорва. Ищцата закупила процесния имот през *** от С.Г.Ч. с писмен
договор, който не отговарял на изискването за форма по чл.18 от 33Д и не
било годно основание за прехвърляне на собственост. Посоченият в договора
имот бил описан с площ от 450 кв.м., докато процесния имот, за който
претендирала давност бил със значително по-малко площ от 316 кв.м.
Договорът бил сключен в обикновена писмена форма и затова счита за
недостоверна началната дата на давността, на която ищцата се позовава.
Процесният имот, с пл.№ ***, площ от 316 кв.м. по Кадастрален план от
1996г. и помощен план, одобрен със Заповед *** на Кмета на О.К. бил
собственост на О.К.. Имотът попадал в регулацията на гр.К. от 1974г. Във
връзка с реституционните закони за местност “С.“ в регулацията на гр.К. били
изготвяни помощни планове, одобрени през 1996г. и 2013г. За имот пл.№***
нямало анкетиран собственик и в разписните книги към плановете като
собственик е вписана О.К.. Строителни книжа за постройките в имота нямало.
По реда на чл.16 от ЗУТ за част от местност „С.“, където се намирал
процесният имот в регулацията на гр.К. бил изготвен подробен устройствен
план, одобрен с Решение №*** на Общински съвет - К., като за всички имоти
били определени равностойни урегулирани поземлени имоти. Актове за
общинска собственост на поземлените имоти по действащата към момента
кадастрална карта се съставяли след издаване на заповеди на Кмета на
общината за индивидуализаране на новообразуваните с плана имоти по реда
на чл.16, ал.6 от ЗУТ. Моли съда да отхвърли като неоснователен
предявеният иск и недоказан предявеният иск. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
По делото е приет договор от *** г., от който се установява, че С.Г.Ч. е
закупил от В.К.Р. лозе от четири ара и едностайна постройка, в местността
Л.“, при граници: юг Х.И., североизток К.Г., запад И., за сумата от 850 лева.
Договора е подписан от двама свидетели. С договор от ***. /л.6 от делото/
С.Г.Ч. продал на В. Й. К., лозе от 450 кв.м., намиращо се в местността “Л.“ и
масивна постройка от 12 кв.м., при съседи: изток К., север Д. И. запад И.Щ. и
юг С.П..
Представена е скица №*** г. на поземлен имот с идентификатор *** по
КККР, одобрени със Заповед №***. на Изпълнителния директор на АГКК,
адрес на поземления имот: гр.К., с площ: 316 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване,
номер по предходен план: квартал: 484, парцел XVI, съседи: ***;
2
собственици- няма данни, със сгради, които попадат върху имота: сграда
***.1, застроена площ 12 кв.м., брой етажи 1, предназначение: постройка на
допълващо застрояване; сграда ***.2, застроена площ 4 кв.м, брой етажи 1,
предназначение: постройка на допълващо застрояване .
От показанията на свидетелите Н.Х.М. и В.С.С., без родство със
страните, се установява, че през 1980 г. ищцата закупила лозе около 400 кв.м.
в местността “С.“ с постройка в него. Имотът бил ограден с телена ограда
като в него имало постройка, лози и дръвчета. От 1980 г. ищцата В. К. и
семейството й поддържали и обработвали имота, като през годините никой не
оспорвал собствеността й./“… Познавам В.К....Съседи сме от 30-40 години,
може би от *** Имотите ни се намират в местността “С.“. Моят имот има
къща, в която живея, а имотът на В. е място, в което има постройка от една
стая, има лозе, ягоди и други неща, които тя си отглежда в имота. Имотът на
В. е ограден с телена ограда. Аз съм съсед на имота на В. от изток….Нейното
място е около 400-500 кв.м. От 1998г. аз живея в нашия имот и до сега не
знам някой да е заявявал претенции към имота на В.…тя е закупила имота от
някакви хора с фамилия Ч. от О.….Място го работят В., мъжа й и децата.
Копаят лозето, пръскат го до сега. Мястото има лозенце, череши, те си го
работят. Тази местност се нарича „С.“. ..“св.В. “… С В. сме съседи. Местата
ни са едно до друго в м.“С.“. …моите родители я познават от преди 2000 г.,
тъй те бяха наематели на закупения от мен имот. Имотът на В. е ограден.
Моят имот е от северната страна на имота на В.. От южната страна имотът на
В. граничи с празно място, от изток съседи са В., не мога да кажа фамилията
й, но тя е тук в залата…Имотът на В. е около 400 кв.м. В моя имот ходим
уикенда, защото не живея в него, но съседката В. живее там. Като ходя
периодично виждам, че имотът на ищцата се обработва от дълги години. Това
го знам от майка ми и баща ми, които са ми казвали, а и аз като дете съм
играла с децата на В. там. В нейния имот има къщичка с една или две стаи….
В него има доста дръвчета - череши, бадеми, има лози. Някога са сели домати,
краставици и картофи, докато имаше вода и докато циганите не започнаха да
крадат….Не съм чувала някой да претендира имота на В..“ св.Н./.
Свидетелите описват съседите и границите на имота.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено от страните, което съдът кредитира. Съгласно
заключението в ОС „Земеделие“-К. няма данни, както процесният имот да е
заявяван за възстановяване, така и за колективизацията на тази територия.
Процесният ПИ*** е ограден с бодлива тел върху стоманено-бетонни колове.
Той се обработва, има лозови насаждения и овощни дръвчета, а в
северозападната част на имота са изградени жилищна и стопанска сгради.
Първият кадастрален план за тази територия е изработен 1990 г. и е одобрен
със заповед №***план на ползвателите/ с разписен списък към него, в който
за имот №*** е записано НТП-лозе, а в графа собственик е записан С.Г.Ч. без
документ. Със заповед №*** и одобрен помощен план, послужил за основа
при изработване на ПУП на този кадастрален район, процесният имот е със
същият пл.сн.№***, в кад.район ***. С одобряване на кадастралната карта на
гр.К. от 2015 г. процесният имот получава №****** и запис- О.К.. По ПУП,
одобрен с решение №*** на ОС-К. за ПИ ****** е отреден УПИ-ХVI-9477 с
площ 316 кв.м. в кв.484, със запис О.К.. В КККР на гр.К. процесният имот е с
3
идентификатор ***, с НТП- ниско застрояване, без записан собственик. Във
всички планове процесният имот е с една и съща конфигурация и площ. В
двата договора имотът е в местността “Л.“, която е подместност на
местността “С.“. Площта на имота в договора от 1980 г. е 450 кв.м., а площта
на сградата е 12 кв.м., която съвпада с площта на сградата във всички
планове. Съвпадат също местността, съсед и продавача, вписан като
собственик на имот №*** по кад.план от 1996 г. Имот №*** е идентичен с
имот с идентификатор *********, с УПИ-ХVI-9477 в кв.484 и с ПИ *** по
КККР. Вещото лице пояснява, че местността „С.“ е окрупнена местност, една
от които е „Л.“. Окрупняването е извършено с картата за земеразделяне.
Местността „С.“ е смесена територия, имало е собственици и ползватели, но
не е третирана от плана за земеразделяне. С Общия устройствен план през
1990г. и околовръстния полигон, тази територия, в която попада процесният
имот е в регулация и в строителните граници на града.
Приетите по делото са заверени копия на Заповед №*** на Кмета на
О.К. и Акт №*** за частна общинска собственост от *** г. от който е видно,
че процесният имот е актуван като частна общинска собственост.
От така установеното следват следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви
иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правният интерес
от търсената защита с положителен установителен иск за собственост се
определя от наличието на правен спор, който накърнява претендираното от
ищеца право. Ищцата се позовава на договор за покупко-продажба и изтекла в
нейна полза придобивна давност, а ответникът оспорва правото й, заявявайки
собственически права върху процесния имот.
Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени от закона. Общите
правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностно владение като
основание за придобИ.е на правото на собственост върху всеки недвижим
имот, доколкото изрична законова разпоредба не изключва този придобивен
способ. Според разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, респ. 5 години когато владението е
добросъвестно. Придобивната давност включва два елемента: 1.владение,
което е постоянно, непрекъснато, явно /неустановено и неупражнявано по
скрит начин/, спокойно /неустановено с насилие и неоспорвано с насилие/ и 2.
изтичане на определен период от време. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго като своя, а в чл.69 от ЗС е въведена
оборимата презумпция относно намерението за своене. От събраните по
делото доказателства се установява, че ищцата владее имота от м.04.1980 г.,
когато с писмен договор го е закупила като лозе от 450 кв.м. с постройка от
12 кв.м., в местността “Л.“ в землището на гр.К., който имот по кадастралния
план от 1996 г. за местността С. е с пл.сн.№*** в кадастралния план одобрен
1996 г., в кадастралния план одобрен 2013 г. е с №***.***, по ПУП, одобрен
2020 г. е УПИ ХVI-9477 в кв.484, а по КККР на гр.К. е с идентификатор ***
4
т.е. двата имота са идентични. Установи се, че процесният имот е поддържан
и облагороден като през годините ищцата не е губила владението върху него.
По делото няма наведени твърдения, а и от събраните доказателства не се
установи, процесното лозе да е било стопанисвано или завладяно от другиго.
Няма й доказателства то да е било внасяно в ТКЗС, или владението да е било
отнето чрез отчуждаване или одържавяване. Закупеният от ищцата имот е
имал статут на земеделска земя, но не е бил включен в ДПФ, съответно не е
бил държавяван. При това положение той не е подлежал на реституция по
реда на ЗСПЗЗ, нито е могъл да бъде включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ,
който текст от закона предвижда, че незаявените за възстановяване
земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на
10 години стават общинска собственост. По отношение на такива имоти не е
приложима и забраната за придобИ.е по давност по чл.86 ЗС. От събраните
доказателства следва извода, че повече от четиридесет години ищцата владее
процесния имот постоянно, явно и несъмнено, като с поведението си тя е
демонстрирала, че упражнява фактическата власт за себе си. Ответникът не е
навел твърдения и не е представил и доказателства, че е придобил имота на
друго правно основание. Актът за частна общинска собственост е официален
документ, съставен от длъжностното лице по ред и форма, определен в
закона, но той няма правопораждащо действие - чл.5, ал.3 от ЗОС. С оглед
гореизложеното и доказателства по делото съдът приема за опровергана
констатацията в акта за общинска собственост №***/*** г., че процесният
имот е частна общинска собственост, тъй като към момента на съставянето му
ищцата е придобила собствеността на оригинерно правно основание -
давностно владение, продължило повече от 40 години. Следва да се посочи,
че вписването на имота в разписните листи към кадастралния план от 2013 г.
и помощния план към подробния устройствен план като собствен на
общината не представлява упражняване на фактическа власт, нито
демонстриране от ответника на намерението за своене на имота. Предявеният
установителен иск за собственост, основан на изтекла придобивна давност по
чл.79, ал.1 от ЗС, е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищцата претендира разноски са в общ размер е 960.19 лв. по списък
по чл.80 от ГПК. Ответникът е направил своевременно възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Цената на предявеният иск, определена по реда на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК е
3737.30 лв., а държавната такса съгласно чл.71, ал.2 от ГПК е 50 лв. Съдът
като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
както и минималният размер на адвокатското възнаграждение за защитата по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, редакция от 31.07.2020 г., намира възражението за
прекомерност за основателно, поради което адвокатското възнаграждение
следва да бъде редуцирано до минималния размер 491.61 лв. В списъка по
чл.80 от ГПК е включено и искане за заплащане на държавна такса за
вписване на исковата молба, за издаване на съдебно удостоверение, за скица
на имота и такса преводи. Съдът намира, че посочените разходи не са
разноски по смисъла на закона. Под разноски законът има предвид внесена
държавна такса, възнаграждение за един адвокат, възнаграждения за вещи
лица, възнаграждения за свидетели и разноски за особен представител. На
5
присъждане съобразно нормата на чл.78, ал.1 от ГПК не подлежат разходите,
които е направила страната за редовността на исковата молба, съобразно
разпоредбите на чл.127 и чл.128 от ГПК, тъй като нормата на закона не
предвижда задължение противната страна да репарира подобни разходи. По
изложените съображения на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата за платената държавна такса, възнаграждение за вещо
лице и възнаграждение за един адвокат в размер на 491.61 лв. или разноски по
делото в размер на 721.61 лв.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на О.К., с ЕИК***, с адрес
на управление ***, представлявана от Кмета Г.С., че В. Й. К., с ЕГН-
**********, с адрес на ******, е собственик по давностно владение на
следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по
Кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.К., одобрени със Заповед
№*** на АГКК, с площ 316 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 м., с
построените в него Сграда ***.1 : застроена площ 12 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: Постройка на допълващо застрояване и Сграда ***.2 :
застроена площ 4 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Постройка на
допълващо застрояване, с номер по предходен план: квартал 484, парцел:XVI,
съседи на имота: ***.
ОСЪЖДА О.К., с ЕИК***, с адрес на управление ***, представлявана
от Кмета Г.С., да заплати на В. Й. К., с ЕГН-**********, с адрес на ******, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на
721.61 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6