№ 2652
гр. Варна, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20233110104537 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищецът В. Д. В. твърди, че на 22.11.2022г., около 11:00ч., в гр.
*****, посока изхода на града, преди кръстовището с бул. „****“, е настъпило
пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил марка „Ситроен
Пикасо“, рег. № В 9540 ВН, който ударил в задната част движещия се преди него и
управляван от ищеца автомобил „Рено Меган“, рег. № В 0543 НТ. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие участниците в същото съставили двустранен констативен
протокол за ПТП. Твърди се, че към датата на произшествието за лек автомобил марка
„Ситроен Пикасо“ е била налична валидна застраховка „Гражданска отговорност”. За
настъпилото пътнотранспортно произшествие се сочи ответното дружество да е уведомено,
като на автомобила е извършен оглед от застрахователя и са установени следните щети от
инцидента: задна дясна броня, задна броня, дол.дл. заден капак, десен държач задна броня,
заден десен панел, дясна ламарина задни светлини и заден капак. Твърди, че към датата на
депозиране на исковата молба застрахователят й е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 711.05 лева, което твърди, че не е достатъчно да покрие разходите, необходими за
възстановяване на автомобила, възлизащи в размер на 3200 лева. С оглед горното и сезира
съда с искане за осъждане на дружеството да му заплати сумата от 100.00 лева,
представляваща частичен иск от общо 2488.95 лева, представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди изразяващи се в увреждане на горните детайли, ведно със
законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на обезщетението. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Застрахователна компания Лев Инс”
АД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
1
иска. Поддържа, че за настъпилото застрахователно събитие на увредения е изплатено
обезщетение в размер на 711.05 лева, което счита за съответно на вредите, претърпени от
пострадалия. Претедираното от последния обезщетение счита за силно завишено и
несъответстващото на средните пазарни цени за резервни части, материали и труд,
необходими за отстраняване на щетите. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска. Моли и за присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С изготвения проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на 10.07.2023г., между
страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между
собственика на лек автомобил „Ситроен Пикасо“, рег. № В 9540 ВН и ответното дружество
е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 22.11.2022г., както и че на
22.11.2020г., около 11.00ч., в гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, е настъпило пътнотранспортно
произшествие, причинено от водача на лек автомобил марка „Ситроен Пикасо“, рег. № В
9540 ВН, който ударил в задната част движещия се преди него и управляван от ищеца
автомобил „Рено Меган“, рег. № В 0543 НТ, в резултат на което са увредени следните
детайли по последния: задна дясна броня, задна броня, дол.дл. заден капак, десен държач
задна броня, заден десен панел, дясна ламарина задни светлини и заден капак, както и че на
ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 711.05 лева.
В заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно дадено, експертът заключава, че средната стойност за
отстраняване на щетите при използвани оригинални части е 2516.20 лева (при цена за труд –
средно аритметично на стойността на труд в сервизи с европейско качество – 45 лева за час
и не притежаващи сертификат за качество – 18 лева) и при използвани алтернативни части
2189.65 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
За основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на
пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно
събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка
между вредите и застрахователното събитие.
В настоящия случай между страните е безспорно наличието на валиден
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на лек
автомобил „Ситроен Пикасо“, рег. № В 9540 ВН, валидна към 22.11.2022г., на която дата е
настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на застрахования автомобил,
в резултат на което са нанесени щети по лек автомобил „Рено Меган“, рег. № В 0543 НТ,
изразяващи се в увреждане на задна дясна броня, задна броня, дол.дл. заден капак, десен
държач задна броня, заден десен панел, дясна ламарина задни светлини и заден капак.
2
Спорният по делото въпрос се свежда до размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на справедлив
размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно средни пазарни
цени не може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на автомобила.
С оглед горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и твърдения),
щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по отстраняването й,
съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по
възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключението на вещото лице. След като законът сочи, че
възстановителна стойност е тази, за която може да се възстанови имуществото с ново от
същия вид и качество, то безспорно е, че ремонтът може да бъде извършен в сервиз
сертифициран за качество ISO, както и в такива, които нямат такъв сертификат, респ. да
бъдат вложени оригинални части или такива на производители, различни от официалния
представител на марката. Както обаче увреденият има право да получи справедливо
обезщетение, така и застрахователят не е и не може да бъде обвързан да заплаща ремонт на
висока стойност. Ето защо обезщетението следва да бъде определено при съобразяване на
средната цена между първи и втори вариант на заключението по т. 1, което именно ще даде
и средната пазарна цена за материали и труд за отстраняване на щетите. Или, дължимото от
застрахователя обезщетение възлиза в размер на 2352.93 лева ((2516.20+2189.65) : 2).
Предвид изложеното предявената претенция се явява основателна и като такава
следва да бъде уважена в рамките на предявения размер, ведно със законната лихва считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда.
Предвид изходът от спора и своевременно направеното искане, в полза на ищеца В.
Д. В. следва да се присъдят сторените от последната разноски, възлизащи в общ размер на
730 лева, както следва: 50 лева за заплатена държавна такса, 200 лева за заплатен депозит за
вещо лице и 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, да заплати на
В. Д. В., ЕГН **********, от гр. *****, сумата от 100.00 лева (сто лева) - частичен иск от
общо 2488.95 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпили
имуществени вреди, съставляващи разходи, необходими за възстановяване на лек автомобил
„Рено Меган“, рег. № В 0543 НТ, собственост на ищеца, в следствие на виновно причинено
от водача на лек автомобил „Ситроен Пикасо“, рег. № В 9540 ВН, пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 22.11.2022г. и изразяващи се в увреждане на задна дясна броня,
задна броня, дол.дл. заден капак, десен държач задна броня, заден десен панел, дясна
ламарина задни светлини и заден капак, дължимо по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, валидна към 22.11.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.04.2023г.,
до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, да заплати на
В. Д. В., ЕГН **********, от гр. *****, сумата от 730.00 лева (седемстотин и тридесет
лева), представляваща сторени съдебно – деловодни разноски пред първа инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4