ПРОТОКОЛ
№ 244
гр. Пловдив, 21.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. СТ.ова
и прокурора Марина Вангелова Белчева (АП-П.)
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600498 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:07 часа се явиха:
Осъдената Л. К. К. – лично и с адв. Р. Д..
ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото.
Адв. Д. – моля да бъде даден ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 НПК.
Такива по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
Адв. Д. – нямаме искания.
ПРОКУРОРЪТ – също.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Д. – Уважаеми г-да апелативни съдии, от името на подзащитната
ми сме депозирали искане пред ВКС първо за възобновяване на
наказателното производство, защото видно от материалите по делото срещу
Л.К. е протекло производство по НОХД 1941/2018 г. на РС П., 20 н. с., което е
при задочното осъждане без нейното лично участие. ВКС отказа да възобнови
производството, защото подзащитната ми е знаела за производството спрямо
нея водено. Алтернативно направих искане за възобновяване на основание чл.
348 ал. 1 т. 2 и 3 НПК, тъй като считам, че при първоинстанционното
разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения и по
т. 3 наложеното наказание на подсъдимата К. е явно несправедливо.
По искането ни, че са нарушени процесуалните правила аз смятам, че
съдът, първоинстанционният, в мотивите си като обсъжда доказателствата за
това налице ли е престъпление по чл. 286 НК, не е интерпретирал правилно
всички събрани доказателства. Тя е призната за виновна за това, че на 17. 04.
2006 г. е подала до гл. прокурор жалба срещу лица СТ. П., Г. П. и В. П., че са
я принудили чрез заплашване да продаде свой собствен имот, деянието е 2006
г. извършено. Аз смятам, че съдът неправилно е интерпретирал всички
доказателства, събрани и неправилно не е приложил чл. 13 НПК и
задоволявайки се с доказателствата, събрани в производството пред РС С. по
ОХ 1346, ако не се лъжа, на РС П., без да направи, да положи усилия да
събира доказателства в насока защитната позиция на подзащитната ми. В
едната част от обясненията си тя е казала при първоинстанционното
разглеждане, когато е участвала в РС С., че е била заплашвана от СТ. П., тя не
е заявявала да познава Г. и В., братя на СТ. П., което обстоятелство съдът
игнорира в мотивите си, че тя не е набедила тези лица в престъпление. Ще
видите, че в самата жалба до гл. прокурор тя казва: - СТ. П. и брат му, кой от
2
двамата, дали и двамата, никой не си е направил труда да прецени тези факти
и обстоятелства, а напротив, по най-лесния начин е призната за виновна по
обвинението, за което Окръжна прокуратура С. е внесла обвинение спрямо
нея. Вие виждате, че има един оправдателен съдебен акт, от 2006 г. тече това
производство, което в П. приключва през 2021 г. и е наложено наказание от 1
година при условията на чл. 54 НК.
Съдът неправилно е интерпретирал доказателствата, игнорирайки част
от доказателствения материал и обсъждайки други в насока, в която не
съответства на фактическата обстановка и така е нарушен чл. 107 ал. 3 и 5
НПК. Това е другото процесуално нарушение, което следва да доведе до
възобновяване на наказателното производство и разглеждане на делото от
друг състав на съда. Показанията на св. М. П., с който е живяла на семейни
начала, бившият й съпруг Р. ИВ., говорят за лица, които са заплашвали и тях,
на М. да продаде колата, че лицата са били изпратени от Л.К., а бившият
съпруг Р. ИВ. твърдейки, че е заплашван от непознати лица, когато е отишъл
да товари вещи от апартамента, къде отиде този доказателствен материал,
къде отидоха тези неща, тези лица може да говорят за заплаха от непознати
лица, а Л.К. не може да твърди, че е заплашвана да продаде своя недвижим
имот. По тази причина считам, че делото следва да бъде възобновено и
върнато за ново разглеждане, което да протече по нормалния ред с нейно
участие, да изложи своята позиция, да се съберат доказателства, които да
подкрепят и нейната защитна позиция, че тя действително е била заплашена,
че действително не е набедила СТ. П. в престъпление и да докаже
истинността на тези свои твърдения.
Смятам, че не е налице и субективният елемент на състава на
престъплението набедяване, защото съдът не е успял да изложи мотиви в тази
насока, защото тя заявява, че жалбата до гл. прокурор е изготвена от адвокат,
тя само я е подписала. Налице ли е субективният елемент на престъплението
тогава? Отделно от това в самата жалба е написано името само на СТ. П. не и
на другите лица, за които е призната за виновна, което е съществено
процесуално нарушение, което следва да доведе до ново разглеждане на
делото от друг състав.
Това са ми доводите общо взето. Моля да вземете предвид и искането за
3
прилагане на чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК, а именно за несправедливост на наложено
наказание. Наказанието действително е към минимума - 1 година лишаване от
свобода, но аз считам, че следваше да е при условията на чл. 55, защото са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а и изключително
такова и това е дългият период на разглеждане на наказателното
производство – то започва от 2006 г. и завършва едва 2021 г. и след почти
тези 15 години подсъдимата следва да влезне в затвора за ползване на
документ с невярно съдържание за конкретното сделка, за пълномощното с
нотариална заверка - наказание от 8 месеца лишаване от свобода и точно 4
месеца преди изтичане на изпитателния срок е подадена тази жалба до гл.
прокурор, и тази възрастна вече жена, с тежкото материално и семейно
положение, трябва да лежи в пенитенциарното заведение за срок от 1 година
и 8 месеца, считам че не е справедливо. Вие сте достатъчно благороден
състав, за да прецените правилно, ще приложите правилно разпоредбата на
закона, аз смятам, че наложеното наказание е твърде завишено. Значи за
предното престъпление е наложено 8 месеца, кое пречеше да се наложи
наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК и да се определи наказание
под най-ниския размер - от 6 месеца, защото са налице изключително
смекчаващи вината обстоятелства - дългия период на наказателно
преследване и възрастта й, тежкото й материално и семейно положение, тя е
загубила апартамент, загубила е кола, приятел.
ОСЪДЕНАТА ЗА ЗАЩИТА – Напълно съм съгласна с казаното от
адвоката ми. Не съм се укривала, съжалявам много за подадената жалба, не
съм разбирала наказателния кодекс, изготвена е от адвокат, която съм
подписала само. Не съм познавала братята П., както и те казаха, че не ме
познават. Била съм охранявана и от свидетелите, които са споменали, че бях
охранявана до момента, когато продадох жилището си. До момента, когато
подписах за продажбата на апартамента на СТ., дойде майка му, за да го
прехвърля на майка му. Изразила съм се може би пред адвоката за братята му,
защото тези хора, с които вършиха тези работи и ме охраняваха, всичко –
„здравей брато, как си брато, ще отидеш ли там, брато“ и затова така съм се
изразила. Нито аз ги познавам, нито те казаха, че ме познават.
Моля за Вашето снизхождение. От 06. 06. съм в затвора, от границата,
когато се прибирам. От пет месеца съм там, 8 месеца търпя сега. Работя в
4
затвора каквото мога. Няма и 1 седмица откакто работя, защото лекарите не
ми подписват с моите заболявания, не мога да представя документи за
здравословното ми състояние, на 06. 06. съм задържана на границата, на К.,
прибирам се с голямото ми желание да се прибера вече като пораснала жена.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, ще Ви моля да приемете
искането за възобновяване за неоснователно.
Твърди се, че не са обсъдени всички събрани доказателства по делото,
това е напълно голословно твърдение. Напротив, първоинстанционният съд и
втората инстанция са направили пълен анализ на събраните доказателства, те
са многобройни и са свързани не само с написването на жалбата до гл.
прокурор, а и с изследване на причините, довели до изготвянето й.
Не мога да се съглася, че липсват доказателства, които да оправдават
осъденото лице, напротив. Съдът е положил максимални усилия и е събрал
всички възможни доказателства и относими към делото. Това са писмените
документи за продажбата и закупуването на автомобила, има и
графологическа експертиза, има и гласни доказателства, между които са и на
лицето М. П., в този период лицето е било в близки отношения с К.,
адвокатът, който е изготвил проекта за нотариалния акт, който е бил наясно с
желанието на подсъдимата и че тя не е подписала нотариалния акт под
давление и не по свое желание. Всички доказателства са обсъдени и ценени
правилно, с оглед предмета на делото. Това, че поведението на другите двама
братя било обсъждано от съда, то не е било предмет на разглеждане.
Установено е по делото, че единствено СТ. П. е контактувал с К., тя е казвала,
че другите братя не са участвали и това е видно от разсъжденията на съда и в
първата, и във втора инстанция и всяко едно доказателство е дало своята
тежест в изготвянето на крайния извод на съда.
В искането се съдържа още едно искане за нарушение на процесуални
правила защо делото е било разгледано като първа инстанция в РС П..
Очевидно е установена причината за това и затова не се поддържа, в тази
връзка има определение от 2018 г. на ВКС, който с оглед нормата на чл. 43 т.
1 НПК е определил делото като първа инстанция да се гледа на територията
на П., тъй като всички свидетели живеят в това населено място. Налице е
5
напълно законна причина делото да се гледа в РС П., като първа инстанция и
втората инстанция затова е и ОС П..
За наложеното наказание. Считам, че законът е предвидил
предпоставки, при които може да се приложи чл. 55 НК. Тук тези
предпоставки категорично липсват. Не може защото е минало доста време,
поради процесуално поведение на осъденото лице, да се твърди, че чл. 55
следва да бъде приложен. Съдът е направил напълно обосновани изводи, с
оглед тежестта на деянието, на обществената опасност на осъденото лице,
преценил е, че следва да приложи чл. 54 НК, но при превес на смекчаващите
обстоятелства и е определено законосъобразно най-ниското наказание за
конкретното престъпление – 1 година лишаване от свобода.
Това наказание не е могло да се отложи на основание чл. 66, защото е
имала друго наказание от РС, отложено по чл. 66, което сочи на упорита
престъпна цел и това наказание, условно, не е поправило поведението на К.
към онзи момент. С една дума към датата на извършване на деянието тя е
била повече водена от емоции и задръжките й са били по-малки.
Моля да имате предвид тези съображения и да отхвърлите искането за
възобновяване на делото. Съдът се е произнесъл в рамките на предвидения по
чл. 80 давностен срок, деянието е осъществено на 22. 04. 2006 г. – 2021 г.
април месец е постановен съдебният акт на съда, т. е. преди да изтече
абсолютната давност за това престъпление. В този смисъл моля за Вашия
съдебен акт.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНАТА:
Л. К. К. – моля съда за снизхождение и намаляване на присъдата ми.
Била съм в чужбина, нямала съм възможност да представя документи за
здравословното ми състояние, които са на чужд език, нямала съм възможност
от границата да ги преведа и да ги представя.
Съдът, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе със съдебен акт в срок.
6
Заседанието се закри в 09:28 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7