Решение по дело №9831/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

град София, 16.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II^-ри въззивен брачен състав,

в закрито заседание на шестнадесети септември

две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

                                                                                             МИЛЕН ЕВТИМОВ

като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гражданско  дело № 9831 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7  от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по  жалба, вх. № 55621 от 09.07.2019 г. по описа на ЧСИ Р.А., подадена от “Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“АД – длъжник по изпълнително дело № 20198480400453 по описа на ЧСИ Р.А., рег. № 848 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу Постановление за разноски от 21.06.2019 г.

В жалбата са наведени оплаквания, свързани с неправилност на обжалваните действия. Поддържа се, че определеният от ЧСИ А.адвокатски хонорар в полза на взискателя е прекомерен. От процесуалния представител не  били извършвани действия, които да обосноват приложение и на т. 2 по чл. 10 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Оспорва се на следващо място и размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съобразно с изложеното жалбоподателят моли да бъдат редуцирани приетите за събиране по изпълнителното дело разноски. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Взискателят В.– С.В.Д., чрез пълномощник адвокат П.Р., е депозирала в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК възражение по така подадената от длъжника жалба, с което е оспорила същата по подробно изложени съображения за нейната неоснователност. Счита, че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

ЧСИ Р.А. е изложила мотиви по обжалваните действия на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище, че жалбата е  неоснователна. Сочи, че в чл. 79, ал. 1 ГПК е посочено кога длъжникът не отговаря за разноските по принудителното изпълнение, като процесният случай не бил такъв. Дружеството - длъжник било платило след връчване на поканата за доброволно изпълнение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна следното:  

Жалбата е  допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжникът по изпълнението; насочена е срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, като се съобразят и постановките на Тълкувателно Решение № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.  Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Изпълнително дело № 20198480400453 по описа на ЧСИ А.е образувано въз основа на изпълнителен лист от 05.06.2019 г., издаден от Софийски градски съд, I ГО, 10^-ти състав по гр. дело № 16345/2015 г., за следните суми: 5 439.00 лева, представляващи съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, и за сумата от 1 800.00 лева, представляваща също съдебни разноски пред Върховния касационен съд. Следователно вземането по изпълнителен лист възлиза на общата сума от 7 239.00 лева. Изпълнителният титул е издаден в полза на В.– С.В.Д. срещу настоящия жалбоподател – длъжник “ЗАД ОЗК – З.“АД. Молбата за образуване на изпълнителното дело била депозирана чрез пълномощник – адвокат П.Р.. В същата е посочено, че се иска от ЧСИ А.да събере вземането, ведно със законните лихви, при положение, че такива не са присъдени по изпълнителен лист, както и да насочи изпълнението върху цялото имущество на длъжника и да извърши всички необходими действия за принудително събиране на вземането на взискателя. Следователно не е посочен способ за принудително изпълнение. Липсва и възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ. С молбата е поискано принудително от длъжника да бъде събран и адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие в размер на 546.00 лева. С поканата за доброволно изпълнение на длъжника било съобщено, че дължимите от него суми по изпълнителното дело са в размер на 7 239.00 лева – присъдени съдебни разноски; адвокатското възнаграждение от 546.00 лева; такси по изпълнението в размер на 78.00 лева и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 771.36 лева. На 18.06.2019 г. длъжникът “ЗАД ОЗК – З.“АД депозирал възражение срещу приетия за събиране адвокатски хонорар, за който претендирал да е прекомерен, и срещу размера  на пропорционалната такса, която също поддържал да е неправилно определена. По това възражение ЧСИ А.постановила на 21.06.2019 г. обжалвания в настоящото производство акт, с който намалила размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 450.00 лева и размера на дължимата пропорционална такса до сумата от 762.14 лева с ДДС. В мотивната част на постановлението е отбелязано, че пропорционалната такса следва да се намали поради това, че се намалява адвокатския хонорар, което водело и до промяна в материалния интерес. Следователно, ЧСИ А.действително е изчислила неправилно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, за което ще бъдат изложени доводи по – долу. Сумата по поканата за доброволно изпълнение е преведена от длъжника по специалната сметка на ЧСИ А.на 18.06.2019 г. (платежно нареждане на л. 21 от изпратеното копие на изпълнителното дело).

При тези данни може да се обоснове с категоричност, че единствените усилия  на представляващия взискателя адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, в която, както беше установено, дори не е посочен способ за принудително изпълнение. Липсва и възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ.  Ето защо настоящият състав на съда приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по защита и съдействие, респективно извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде намален до минимума определен в чл. 10, т. 1 от  Наредба № 1/2004 г., в размер на 200.00 лева за депозиране на молба за образуване на изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на взискателя В.– С.В.Д., която се е съгласила да го заплати при свобода на договарянето.

Неправилно е определен и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Пропорционалната такса се изчислява само върху размера на присъденото вземане по изпълнителния лист без да включва такси и разноски по самото принудително изпълнение, включително и без приетото за събиране адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумите по изпълнителния лист са в общ размер на 7 239.00 лева. За тази сума приложение следва да намери т. 26, б.“в“ ТТРЗЧСИ, по силата на която пропорционалната такса се изчислява в размер на 100.00 лева + 8% върху горницата над 1 000.00 лева, или пропорционалната такса в процесния случай е: 100 +  (8% х 6239) = 100+ 499.12 = 599.12 лева. Към тази сума следва да се начисли ДДС в размер на 20%, при което дължимата от жалбоподателя - длъжник такса по т. 26, б.“в“ ТТРЗЧСИ възлиза на сумата от 718.94 лева. В подкрепа на извода за неправилност на размера на таксата така, както е била определена от ЧСИ А., е и изричната разпоредба на чл. 27а ТТРЗЧСИ, установяваща пределен размер на пропорционалата такса – същата не може да надвишава 1/10 част от вземането по изпълнителния лист. В конкретния случай при вземане в размер на 7 239.00 лева, 1/10 част е 723.90 лева, която сума е максималният размер на резултативната такса, която ЧСИ има право да начисли в тежест на длъжника.

По изложените съображения обжалваното Постановление от 21.06.2019 г. за разноските по изпълнително дело № 20198480400453 е неправилно и следва да се отмени.

По разноските за настоящото производство.

Претенцията на жалбоподателя и на взискателя за присъждане на разноски за настоящото производство са неоснователни. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено Решението, спрямо която отговорността за разноски  е санкция за неоснователно предизвикан спор. Предмет на съдебен контрол по делото е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на съдебния изпълнител, който обаче не е страна в това съдебното производство и общият режим по чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК за присъждане на разноски е неприложим. Единствено за пълнота следва да се посочи, че релевантна за хипотезата на търпени вреди в случай на незаконосъобразно принудително изпълнение би била  нормата на чл. 441 ГПК.

Така мотивиран Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за определяне на разноски от 21.06.2019 г.  на ЧСИ Р.А., постановено по изпълнително дело № 20198480400453, за намаляване на разноските за адвокатски хонорар и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА таксите и разноските по изпълнително дело № 20198480400453 по описа на ЧСИ Р.А., както следва: адвокатско възнаграждение в полза на взискателя В.– С.В.Д. – до размера на сумата от 200.00 лева и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – до размера на сумата от 718.94 лева, с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на “Застрахователно акционерно дружество  ОЗК – З.“АД, ЕИК ******, и на В.– С.В.Д., родена на *** г. в Република Гърция, за присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователни.

РЕШЩЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.