Р Е Ш Е Н И
Е
град София, 16.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на шестнадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от
съдия ГАЛЯ МИТОВА частно
гражданско дело № 9831 по описа за 2019
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от
Граждански процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 55621 от
09.07.2019 г. по описа на ЧСИ Р.А., подадена от “Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“АД – длъжник по
изпълнително дело № 20198480400453 по описа на ЧСИ Р.А., рег. № 848 при КЧСИ, с
район на действие СГС, срещу
Постановление за разноски от 21.06.2019 г.
В жалбата са наведени оплаквания, свързани с неправилност на обжалваните
действия. Поддържа се, че определеният от ЧСИ А.адвокатски хонорар в полза на
взискателя е прекомерен. От процесуалния представител не били извършвани действия, които да обосноват
приложение и на т. 2 по чл. 10 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Оспорва се на следващо място и размера на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съобразно с изложеното
жалбоподателят моли да бъдат редуцирани приетите за събиране по изпълнителното
дело разноски. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Взискателят В.– С.В.Д., чрез пълномощник адвокат П.Р., е депозирала в срока по
чл. 436, ал. 3 ГПК възражение по така подадената от длъжника жалба, с което е
оспорила същата по подробно изложени съображения за нейната неоснователност. Счита,
че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
разноски.
ЧСИ Р.А. е изложила мотиви по обжалваните действия на основание чл.
436, ал. 3 ГПК, в които излага становище, че жалбата е неоснователна. Сочи, че в чл. 79, ал. 1 ГПК е
посочено кога длъжникът не отговаря за разноските по принудителното изпълнение,
като процесният случай не бил такъв. Дружеството - длъжник било платило след
връчване на поканата за доброволно изпълнение.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело, приема
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжникът по
изпълнението; насочена е срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие по
смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, като се съобразят и постановките на Тълкувателно
Решение № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Изпълнително
дело № 20198480400453 по описа на ЧСИ А.е образувано въз основа на изпълнителен
лист от 05.06.2019 г., издаден от Софийски градски съд, I ГО, 10-ти състав по гр. дело № 16345/2015 г., за
следните суми: 5 439.00 лева, представляващи съдебни разноски в
производството пред Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, и за сумата
от 1 800.00 лева, представляваща също съдебни разноски пред Върховния
касационен съд. Следователно вземането
по изпълнителен лист възлиза на общата сума от 7 239.00 лева. Изпълнителният титул е издаден в полза на В.– С.В.Д.
срещу настоящия жалбоподател – длъжник “ЗАД ОЗК – З.“АД. Молбата за образуване
на изпълнителното дело била депозирана чрез пълномощник – адвокат П.Р.. В
същата е посочено, че се иска от ЧСИ А.да събере вземането, ведно със законните
лихви, при положение, че такива не са присъдени по изпълнителен лист, както и
да насочи изпълнението върху цялото имущество на длъжника и да извърши всички
необходими действия за принудително събиране на вземането на взискателя. Следователно
не е посочен способ за принудително изпълнение. Липсва и възлагане по реда на
чл. 18 ЗЧСИ. С молбата е поискано принудително от длъжника да бъде събран и
адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие в размер на 546.00
лева. С поканата за доброволно изпълнение на длъжника било съобщено, че
дължимите от него суми по изпълнителното дело са в размер на 7 239.00 лева
– присъдени съдебни разноски; адвокатското възнаграждение от 546.00 лева; такси
по изпълнението в размер на 78.00 лева и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на
771.36 лева. На 18.06.2019 г. длъжникът “ЗАД ОЗК – З.“АД депозирал възражение
срещу приетия за събиране адвокатски хонорар, за който претендирал да е
прекомерен, и срещу размера на
пропорционалната такса, която също поддържал да е неправилно определена. По
това възражение ЧСИ А.постановила на 21.06.2019 г. обжалвания в настоящото
производство акт, с който намалила размера на адвокатското възнаграждение до
сумата от 450.00 лева и размера на дължимата пропорционална такса до сумата от
762.14 лева с ДДС. В мотивната част на постановлението е отбелязано, че пропорционалната
такса следва да се намали поради това, че се намалява адвокатския хонорар,
което водело и до промяна в материалния интерес. Следователно, ЧСИ А.действително
е изчислила неправилно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, за което ще бъдат изложени
доводи по – долу. Сумата по поканата за доброволно изпълнение е преведена от
длъжника по специалната сметка на ЧСИ А.на 18.06.2019 г. (платежно нареждане на
л. 21 от изпратеното копие на изпълнителното дело).
При
тези данни може да се обоснове с категоричност, че единствените усилия на представляващия взискателя адвокат са
сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, в която, както беше установено,
дори не е посочен способ за принудително изпълнение. Липсва и възлагане по реда
на чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо настоящият състав на съда приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по
защита и съдействие, респективно извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Приетият за събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде
намален до минимума определен в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г., в размер на 200.00 лева за депозиране на молба за образуване на изпълнително
дело. Останалата част от хонорара следва да
остане в тежест на взискателя
В.– С.В.Д., която се е
съгласила да го заплати при свобода на
договарянето.
Неправилно е определен и размерът на таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ. Пропорционалната такса се изчислява само върху размера на присъденото вземане по
изпълнителния лист без да включва такси и разноски по самото принудително
изпълнение, включително и без приетото за събиране адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумите по
изпълнителния лист са в общ размер на 7 239.00 лева. За тази сума
приложение следва да намери т. 26, б.“в“ ТТРЗЧСИ, по силата на която
пропорционалната такса се изчислява в размер на 100.00 лева + 8% върху
горницата над 1 000.00 лева, или пропорционалната такса в процесния случай
е: 100 + (8% х 6239) = 100+ 499.12 = 599.12
лева. Към тази сума следва да се начисли ДДС в размер на 20%, при което дължимата от жалбоподателя - длъжник такса
по т. 26, б.“в“ ТТРЗЧСИ възлиза на сумата от 718.94 лева. В подкрепа на
извода за неправилност на размера на таксата така, както е била определена от
ЧСИ А., е и изричната разпоредба на чл. 27а ТТРЗЧСИ, установяваща пределен
размер на пропорционалата такса – същата не може да надвишава 1/10 част от
вземането по изпълнителния лист. В конкретния случай при вземане в размер на 7 239.00
лева, 1/10 част е 723.90 лева, която сума е максималният размер на
резултативната такса, която ЧСИ има право да начисли в тежест на длъжника.
По
изложените съображения обжалваното
Постановление от 21.06.2019 г. за разноските по изпълнително дело №
20198480400453 е неправилно и следва
да се отмени.
По
разноските за настоящото производство.
Претенцията на жалбоподателя и на
взискателя за присъждане на разноски за настоящото производство са неоснователни.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено Решението,
спрямо която отговорността за разноски е
санкция за неоснователно предизвикан спор. Предмет на съдебен контрол по делото
е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на съдебния
изпълнител, който обаче не е страна в това съдебното производство и общият
режим по чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК за присъждане на разноски е неприложим. Единствено за пълнота следва да се посочи,
че релевантна за хипотезата на търпени вреди в случай на незаконосъобразно
принудително изпълнение би била нормата
на чл. 441 ГПК.
Така мотивиран Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление
за определяне на разноски от 21.06.2019 г.
на ЧСИ Р.А.,
постановено по изпълнително дело № 20198480400453, за намаляване на разноските за адвокатски хонорар и такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА
таксите и разноските по изпълнително дело № 20198480400453 по описа на ЧСИ Р.А., както следва: адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя В.– С.В.Д. – до
размера на сумата от 200.00 лева и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – до
размера на сумата от 718.94 лева, с ДДС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
претенциите на “Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“АД, ЕИК ******, и на
В.–
С.В.Д., родена на *** г. в Република
Гърция, за
присъждане на разноски за настоящото производство, като неоснователни.
РЕШЩЕНИЕТО, на основание
чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.