Р Е
Ш Е Н
И Е
N387
гр.Русе, 08.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в
публичното заседание
на двадесет и осми
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА БЛЪСКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ВЕЛКОВА
ГАЛИНА
МАГАРДИЧИЯН
при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N368 по описа за 2018
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.Т.Х. *** чрез пълномощника й адв.С.К. против решение № 239/07.12.2017 г. , допълнено с
решение №59/29.03.2018 г., постановени по гр.д.№ 1044/2014 г. на Беленския
районен съд, с което са отхвърлени предявените от нея искове за прогласяване на
нищожност на договор за дарение, сключен във формата на нотариален акт №
45/08.11.2016 г., т.12, рег.№ 9185, нот.дело №
1414/2016 г. на нотариус №385 с район на действие РС Бяла, вписан в СВ-Бяла
като акт № 52, т.11, дело 2853/2016 г. сключен между Е.А.Ф. и Т.З.В., по силата
на който първият дарил притежаваните от него 234/2160 ид.ч.
от два земеделски имота като сключен без основание, като сключен с единствен
мотив, противоречащ на добрите нрави, като привиден като се признае за
установено, че прикритата сделка е за продажба, както и иск за изкупуване с
правно основание чл.33, ал.2 от ЗС на 546/2160 ид.ч.
от земеделските земи- предмет на договора за дарение и на договор за продажба
от 08.11.2016 г., сключен между ответниците. Твърди
се, че решенията са неправилни поради
допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост по съображенията, изложени в жалбата.
Претендира отмяна на решенията и постановяване на ново, с което исковете бъдат
уважени, както и присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата
Е.А.Ф. не е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание
процесуални му представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски за производството
Ответницитсе по жалбата Т.З.В. и
В.Ц.В. считат жалбата за неоснователна
по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК. Претендира
разноски за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбите са подадени от
процесуално легитимирано лице в законоустановения
срок и срещу подлежащи на съдебен контрол актове, поради което са допустими.
Разгледани по същество
същите са неоснователни.
Обжалваните решения са
валидни и допустими.
Жалбоподателката е трето на сделките
лице, поради което следва да има правен
интерес от предявяването на исковете са прогласяване на нищожност на договора
за дарение. Същата е обосновала правния интерес от исковете с качеството си на
съсобственик, както и с потестативното си право,
регламентирано в чл.33, ал.2 от ЗС, което е упражнила в преклузивния
срок с предявяването в условията на обективно съединяване на иск за изкупуване ид.ч.- предмет на акатувания
договор за дарение и на договор за продажба, сключени между ответниците
на 08.11.2016 г.
Правният интерес е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Наличието му
обуславя допустимостта на предявените и искове и правилно същите са разгледани
по същество.
Обжалваните решения са
правилни.
При разглеждане на спора
на са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват
неправилност на решението, правилно са установени релеватните
за спора факти и правилно е приложен материалния закон.
Жалбоподателката като съсобственик на
два земеделски имота- нива с площ от 45.273 дка, находяща
се в землището на с.Горно Абланово, м. „Елачките“,
представляваща имот №032012 с посочени граници и нива с площ от 1.206 г.,
съставляваща имот №097232 в м. „Геранчето- ОВ- ГР.“ в
землището на същото село е предявила искове за прогласяване на нищожност на
договор за дарение, сключен между ответниците на
08.11.2016 г. с нотариален акт 45808.11.2016 г., вписан в СВ-Бяла- акт № 52,
т.11, дело №2853/2016 г. като сключен без основание; като сключен с единствен
мотив, който е противен на добрите нрави, както и като привиден, прикриващ
договор за продажба- т.е. относителна симулация.
Съгласно трайната
съдебна практика основанието е обичайната цел на сделката като
при дарение това е да се
прехвърли собствеността върху някаква ценност
на определен субект без насрещна престация. Мотивът в този случай не
е елемент от сделката, освен
ако не е противоречащ на закона и морала. В този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно
основание на тази сделка, а този, който твърди,
че тя е сключена
с мотиви, противни на закона и добрите
нрави, следва да докаже тези
мотиви.
Фактът на сключване на договора между ответниците и пприхвърлянето на
правото на собственост върху съответните ид.ч. от
земеделските земи сочи наличие на основание, поради което не е налице
хипотезата, визирана в чл.26, ал.1 от ЗЗД, а предявеният иск за прогасяване на нищожност на договора за дарение като
сключен без основание е неоснователен и правилно е отхвърлен от районният съд.
Правната доктрина и съдебната практика сочат, че противоречие с добрите нрави е налице, когато
сделката противоречи на общо установените
нравствено етични правила на морала.
Добрите нрави не са писани
и конкретизирани, а съществуват
като общи принципи, на чието
нарушаване законодателят е придал правно значение,
приравнявайки го по последица с нарушение на закона,
затова вложеният в това понятие смисъл,
следва да се тълкува, че
в посочената категория попадат само онези
наложили се правила и норми, които бранят правила,
принципи, права и ценности, които са общи за
всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само
на интереса на някоя от договарящите
страни - такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. С принципа
на справедливостта в гражданските правоотношения се закриля и защитава
всеки признат от нормите на гражданското
право интерес, като се търси
максимално съчетаване на интересите на
отделните субекти. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност
в насрещните престации при двустранните договори може да
се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са
опредени като граница на свободата
на договаряне, предвидена в чл. 9
ЗЗД. Свободата на
договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона.
Така при преценка действителността
на двустранните възмездни договори относно това дали
са накърнени добрите нрави следва
съдът да преценява действителната воля на страните,
защото нормата на чл. 20
от ЗЗД го задължава при тълкуване на
договорите да се установява
действителната обща воля на страните,
формирана от всичките им
уговорки, да се отчита взаимната
им връзка и целта на договора.
Дарението обаче е едностранна сделка и чрез него едно
лице се обогатява,
т. е. неговото имущество се увеличава, като
обогатяването на дарения и обедняването на дарителя настъпват
веднага, тъй като основанието на договора за
дарение е да се даде нещо
безвъзмездно и тази цел е елемент от договора за дарение. Дарението е единственият
договор, при който мотивите имат правно значение.
Съгласно разпоредбата на чл. 226,
ал. 3 ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който е направено дарението, е противен на закона или
добрите нрави, дарението е нищожно. В случая, презумпцията,
установена в чл. 26,
ал. 1, т. 3 ЗЗД обръща доказателствената
тежест и този, който твърди, че
сделката е сключена в нарушение на добрите
нрави, трябва да докаже това
свое твърдение. Тази норма е в общата уредба на сделките
и се отнася и за дарението, доколкото
в специалната уредба не е изключено приложението й, респ. не е преуреден
въпросът.
В чл.26, ал.2, пр. последно от ЗЗД е посочено, че
нищожни са и привидните договори. Привидни сделки, сключени при абсолютна
симулация са тези, при които между страните
е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици
между тях. Когато страните по сключен договор се съгласяват, че си дължат
не уговорените в него престации, а други, различни от тях, този
договор е привиден- относигтелна симилация.
Съвкупната преценка на писмени и гласни доказателства
не могат да обосноват категоричен извод за наличие на твърдяната относилителна симулация. Фактът, че първият ответник е
придобил по аналогичен начин правата върху земеделските земи, с което по- късно
се е разпоредил, не дават основание да се приеме, че дарението е симилативно. Симулацията не се установяват и от показания
на св.Р. Г. и св.П. Р.. Първата свидетелка сочи, че като съсобственик е провела
разговори с другите съсобствениците във връзка със сключването на договор за
делба, но такава не била извършена, както и че съсобствениците Х. А., К. Х., К.
Т., М. Б. и Р. Б. са си продали своите части. Същата обаче не изнася никакви
данни относно процесните сделки. Данни за процесният договор за дарение не изнася и св.П. Р.- дъщеря
на жалбоподателката, чиито показания следва да се
ценят през призмата на чл.172 от ГПК. Същата сочи, че ответницата В. е предлагала да купи притежаваните от майки й ид.ч. от земеделските земи или да се извърши замяна, както
и че заявила, че вече е купила част от тези земи като е изброила имената на Х.
А., К. Х., К. Т., М. Б. и Р. Б..
Показанията на тези свидетели са твърде общи, неконкретни, установяват
водени разговори, които обаче касаят договорите, с които Ф. е придобил
собствеността върху ид.ч. от земеделските земи, а не процесния договор за дарение. Въз основа на тези показания,
както и на субективната преценка на свидетелите, че ответникът Ф. е алчен и
нагъл човек, не може да се обоснове извод за наличие на заявената симулация.
Данните, че същият е придобил ид.ч. върху
земеделските земи по аналогичен начин- чрез договор за дарение и договор за
продажба, че се е разпоредил по същия начин няколко месеца след това са само индиция, че договорът
вероятно е възмезден, но те не
са достатъчно убедително доказателство, на основата на
което решаващият съд да приеме,
че нотариално удостоверената сделка е симулативна и прикрива друга сделка, а именно: продажба.
Исковете по чл.17 от ЗЗД и иска за изкупуване са
обусловени от исковете за нищожност и следват тяхната неоснователност, поради
което правилно същите са отхвърлени.
Обжалваните решения- основното и допълнителното, са
правилни и следва да бъдат потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателката.
Същата следва да заплати на ответникът по жалбата Е.Ф. направените от него
разноски, изразяващи се в платено адв. възнаграждение
в размер на 500 лв. Няма доказателства за направени от ответниците
Т.В. и В.В. разноски за въззивното
производство, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
ОСЪЖДА Г.Т.Х. *** да заплати на Е.А.Ф. *** в размер на 500 лв. разноски за въззивното производство.