Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6936 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП София И.П. Н., с която е предявени обективно съединени при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК и чл. 216,
ал. 1, т. 4 от ДОПК срещу „Е.Г.2.“ ЕООД и Н.Й.К..
Ищецът твърди, че „Е.Г.2.“
ЕООД има непогасени публични задължения по влезли в сила ревизионни актове от
30.05.2012 г., чиято обща стойност била 183 888.01 лева към 23.05.2019 г.
На 29.10.2018 г.
между „Е.Г.2.“ ЕООД и адв. Н.К. се сключил договор за
прехвърляне на вземане вместо изпълнение на дълг, според който вземанията си по
изп.д. № 20197690400478 на ЧСИ, рег. № 769 се притежават от адв. К..
Прехвърленото вземане възлизало на сумата от 997 090.74 лева вместо
изпълнение на част от паричното задължение от 90 000 лева – 44 000
лева.
Според главния
публичен изпълнител сделката от 29.10.2018 г. целяла увреждане на фиска. Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК по отношение
на държавата се явявали недействителни сделки, сключени след датата на
установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за
ревизия, ако са установени публични задължения, сделки или действия с намерение
да се увредят публичните взискатели.
Макар и възмездна,
сделката била увреждаща, тъй като уговорената цена не се получавала реално чрез
плащане, а е извършено прихващане със задължение, което „Е.Г.2.“ ЕООД има към
адв. Н. К., чийто размер е многократно по-малък от размера на цедираното.
Недействителни по
отношение на държавата са и възмездни сделки с имуществени права на длъжника,
при които даденото значително надхвърля по стойност полученото. В случая се
установявала значителна несъразмерност между цедираното
от „Е.Г.2.“ ЕООД на адв. К. вземане от
1 153 856.69 лева, вместо изпълнение на част от парично задължение в
размер на 44 000 лева.
Поради това
главният публичен изпълнител предявява искове по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК и
евентуален иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
В подаден от Н.К.
отговор се сочи, че предявените искове са недопустими и неоснователни. Към
26.10.2018 г. вземането било спорно по в.т.д. № 631/2018 г. по описа на АС –
гр. Варна. Поради това и предположение за увреждане могло да бъде налице само
при влязло в сила съдебно решение, с което исковата претенция е уважена.
След като по
образуваното изпълнително дело НАП поискал отмяна на запорите, ЧСИ превел по
сметка на К. част от събраните суми, за които НАП заявила, че няма претенции.
Следователно, НАП признал вземането на цесионера, а впоследствие го оспорил, и
то след извършен от съдебния изпълнител превод на суми.
В отговора Н.К. е
направено възражение за липса на доказателства ревизионните актове за вземания
на държавата да са влезли в сила и да е проведено принудително изпълнение.
Навежда и възражение за погасителна давност.
Ответникът
възразява и за липса на доказателства, че „Е.Г.2.“ ЕООД е уведомено за
публичните задължения, които има, и съответно – наличие на умисъл за увреждане
на кредитора. Знание и умисъл за това липсвали и у цесионера
Н.К..
Неоснователен бил
и искът за нищожност на договора от 26.10.2018 г. на соченото в исковата молба
основание, тъй като цената по сделката е прихваната с част от дължимия се
адвокатски хонорар, който К. декларирала. В този смисъл договорът имал
достоверна дата.
Навежда възражения
и за друго имущество у дружеството – длъжник, към което ищецът могъл да насочи
изпълнението.
Ответникът „Е.Г.2.“
ЕООД не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание
чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК и евентуален иск с правно основание чл. 216, ал.1,
т. 4 от ДОПК.
Съгласно чл. 216,
ал. 1 от ДОПК, недействителни по отношение на държавата са сделките, сключени
след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване
на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на последната са
установени публични задължения. Чл. 216 от ДОПК визира специални предпоставки
за недействителността на сделките, като две са общите предпоставки: установено
публично задължение (връчена заповед за възлагане на ревизия, ако в резултат на
ревизията са установени публични задължения) и извършване на сделката след
установяване на това задължение.
По отношение на първата от общите предпоставки по чл. 216
от ДОПК съдът намира следното:
С ревизионен акт № **********/30.05.2012 г. е установено публично
задължение на „Е.Г.2.“ ЕООД за заплащане на ДДС за периода 01.01.2007 г. – 31.03.2011 г. и за лихви върху главниците на
обща стойност 2 072 998.57 лева.
Този ревизионен акт е връчен на счетоводителя на
дружеството на 13.06.2012 г. с указание за възможността да се обжалва пред
директора на дирекция „Обжалване и управление *** в 14-дневен срок от
връчването му.
Данни за подадена жалба срещу ревизионния акт не се
съдържат по делото. Не се твърди той да е отменен, поради което е влязъл в сила
на 28.06.2012 г.
С ревизионен акт № **********/28.10.2013 г. е установено публично
задължение на „Е.Г.2.“ ЕООД за заплащане на ДДС за периода 01.04.2011 г. –
30.06.2013 г. на стойност 355 768.35 лева и лихви за периода 01.04.2011 г.
– 28.10.2013 г. в размер на 100573 лева, или общо 456 341.35 лева.
Този ревизионен акт е изпратен на електронния адрес на
длъжника и на 29.10.2013 г. неговият управител Йордан Янков Тодоров е потвърдил
получаването му.
След като ревизионният акт не е обжалван до 12.11.2013 г.
когато изтича срокът за това, на 13.11.2013 г. ревизионен акт №
**********/28.10.2013 г. е влязъл в сила.
В резултат на проведено принудително изпълнение по изп.д.
№ 22120005770/2012 г. и видно от справка за задължения към 27.05.2019 г.,
предхождаща датата на подаването на исковата молба – 28.05.2019 г., неплатените
задължения на „Е.Г.2.“ ЕООД по ревизионен акт № **********/30.05.2012 г. са на
стойност 20 973.28 лева, а по ревизионен акт № **********/28.10.2013 г. – 97 987.38
лева.
Налице са и подадени декларации от „Е.Г.2.“ ЕООД за
задължения по ДОО и здравно осигуряване.
Съгласно договор за прехвърляне на вземане вместо
изпълнение на дълг от 26.10.2018 г. „Е.Г.2.“ ЕООД е прехвърлило на адвокат Н.Й.К.
*** в размер на 764 022.49 лева, за което вземане адв. К. е образувала
търговско дело при Окръжен съд – Търговище под № 38/2017 г. с материален
интерес 997 090.74 лева, от които 764 022.49 лева главница и
233 068.25 лева лихва за забава за периода 02.05.2014 г. – 01.05.2017 г.
Цедентът и цесионерът са се съгласили, че дружеството има
към адв. К. задължение на стойност 90 000 лева, представляващо адвокатски
хонорар за образуване и водене на съдебното производство по исковете на „Е.Г.2.“
ЕООД *** до окончателното му приключване.
Вместо изпълнение на задължението към адвокат К.
дружеството й прехвърля вземането си към община Попово вместо изпълнение на
част от паричното задължение в размер на 44 000 лева, произтичащо от
договор за правна помощ от 26.10.2018 г., чрез прихващане на част от паричното
задължение до този размер.
Безспорно се установява и втората от предпоставките по
чл. 216 от ДОПК – сделката, чиято недействителност се иска да бъде обявена, е
сключена след влизане в сила на ревизионните актове, с които са установени
публични задължения на цедента.
Ответникът е възразил относно съществуването на вземането
на ищеца не само досежно неговия размер, но за погасяването му по давност. В
определение № 217 от 14.03.2019 г. по гр.д. № 205/2019 на ВКС, ІV г.о. е
прието, че съществуването на вземането на увредения кредитор е извън предмета
на делото, както по исковете с правно основание чл. 135 от ЗЗД, така и по
исковете с правно основание чл. 216, ал. 1 от ДОПК. Само ако вземането е
отречено със сила на присъдено нещо съдът може да приеме обратното. С отменителните искове не се засяга обвързващата сила на
увреждащата сделка в отношенията между страните по нея, а са валидно обвързани
и след уважаване на иска на увредения кредитор. Само по отношение на него тя е
несъществуваща.
На следващо място, възражението за погасяване по давност
на вземането, което кредиторът има към цедента е неоснователно, макар то да не
принадлежи на цесионера и съществуването на вземането да е извън обхвата на
настоящия спор (съобразно гореизложеното). Въпреки че точните размери на
вземането на кредитора и на прехвърленото вземане не са в обхвата на
подлежащите на доказване факти, следва да се отбележи, че прехвърленото вземане
включва не само сумите от 738 639.44 лева и 233 068.25 лева, но и
законната лихва върху главницата, която за периода от май 2017 г. до май 2019
г. надхвърля сумата от 150 000 лева.
В заключение, ответникът не може да се брани с
възражения, основаващи се на отношенията между кредитора и неговия длъжник,
нито да сочи, че кредиторът–ищец злоупотребява с права, като не насочва
изпълнението върху друго имущество на длъжника.
Без отношение е и дали вземането си длъжникът е
прехвърлил след налагане на запорите върху вземанията, които той има към трето
лице – община Попово.
При безспорно установяване на общите предпоставки за
обявяване за относително недействителни по отношение на държавата сключени от
длъжника сделки, следва да се разгледат специалните предпоставки в поредността,
посочена от ищеца в искова молба и уточнителна такава от 21.08.2019 г.
С определение от 15.03.2021 г. съдът е указал на ищеца,
че по предявения иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК в негова
тежест е да докаже, че даденото от „Е.Г.2.“ ЕООД по договора от 26.10.2018 г.
значително надхвърля по стойност полученото.
Установява се от приетото по делото решение № 51 от
23.07.2018 г., че срещу община Попово е предявен иск на участници в обединение
Сдружение „Красиво Попово“ – „Софстрой“ АД, „Е.Г.2.“ ЕООД и „Е.К.“ ООД за
заплащане на сумата от 764 022.49 лева главница за извършени СМР по
договор с ответника и 233 068.25 лева лихва за забава за периода
02.05.2014 г. – 01.05.2017 г. Искът е предявен на 03.05.2017 г.
С постановеното на 23.07.2018 г. решение по гр.д.
№ 38/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр. Търговище ответникът е осъден да
заплати на ищците сумата от 738 639.44 лева, ведно със законната лихва от
03.05.2017 г. до окончателното изплащане и 233 068.25 лева мораторна
лихва. В това производство сторените от ищцовата страна разноски се изразяват в
заплатена държавна такса и депозит за вещо лице. Нито в това решение, нито в
постановеното по жалба на община Попово решение № 294 от 14.12.2018 г. по в.т.д.
№ 631/2018 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна се установява „Е.Г.2.“
ЕООД да е бил представляван от адвокат К. и още по-малко да е направил разноски
за процесуално представителство по присъждане на вземането срещу община Попово.
Договорът за
цесия е сключен след постановяване на решението от първоинстанционния съд на
23.07.2018 г.
В случая подлежи
на изследване възмездността на сделката и дали при
сключването й е нарушен принципът на еквивалентност на престациите.
С решение № 107
от 14.11.2011 г. по т.д. № 742/2010 г. на ВКС, І т.о. въззивното
решение е допуснато до касационно обжалване за отговор на въпроса за определяне
на критерия „значително“ при съпоставяне на стойностите на даденото и
полученото в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
Според отговора
на поставения от касатора въпрос равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на
сделката. Критерият „равностойност“ не е еднозначен и не може да се тълкува
като пълен идентитет между цената на даденото и
цената на полученото по сделката, а несъответствие следва да е значително.
Невъзможно е въвеждане на единен критерий – било като абсолютна стойност или
процентно съотношение. Неравностойността се преценява във всеки конкретен
случай, а установяването на несъответствието между даденото и полученото е
релевантно като елемент от други обстоятелства, които свързани хронологически и
смислово помежду си, обективират намерението за
увреждане. (така решение № 3 от 24.01.2019 г. по в.т.д. № 305/2018 г. на
Апелативен съд – гр. Бургас, недопуснато до касационно обжалване).
При съобразяване
на трайно установената съдебна практика и данните по делото, съдът достигна до
извода, че искът по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК е основателен.
Стойността на
даденото 971 707.69 лева е лихвоносно, което предполага нарастване на
полученото от цесионера Н.К. в сравнение със
задължение, което се сочи цедентът да има към нея и то да е на стойност
90 000 лева. Такова не се и установи да съществува. Дори и нелихвоносно,
прехвърленото вземане надвишава повече от десет пъти стойността на задължението
и това обстоятелство не може да не се отчете като увреждащо кредитора на
цедента. Сумата от над 112 000 лева, включваща законна лихва върху
главницата, е значителна за целите да се погаси част от задължение от
90 000 лева - 44 000 лева. Последната сума е двадесет пъти по-ниска
от вземането, с което длъжникът се е разпоредил.
Тук следва да се
даде отговор на възражението на ответника К. в писмените бележки, че прехвърленото
вземане е спорно и към датата на приключване на устните състезания в настоящото
производство. С определение № 147 от 18.03.2020 г. по т.д. № 1126/2019 г. на
ВКС, ІІ т.о. (една година преди насрочване на настоящото дело в открито съдебно
заседание с определение от 15.03.2021 г.) решението на Апелативен съд – гр.
Варна не е допуснато до касационно обжалване в частта, в която община Попово е
осъдена да заплати на участници в обединение
Сдружение „Красиво Попово“ главницата от 738 639.44 лева. Ведно със
законната лихва от 03.05.2017 г. до датата на устните състезания по гр.д. №
6936/2019 г. прехвърленото вземане възлиза на сумата от 1 045 174.80
лева.
Макар и близък по
стойност или поне в половин размер, задължение на „Е.Г.2.“ ЕООД към адв. Н.К. не се установи да съществува.
По така
изложените съображения съдът приема главният иск за доказан и основателен.
Уважаването му не
налага изследване на предпоставките и основателността на евентуалната претенция
по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
С оглед изхода на
спора, право на разноски има ищецът, който претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Неговият размер съдът определя на 300 лева.
Съгласно чл. 84,
т. 1 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, тя се дължи от ответниците. Размерът й следва да се определи
на база стойността на правото, прехвърлено със сделката, чиято относителна
недействителност кредиторът иска да бъде обявена. Прехвърленото от длъжника
право с договора за цесия от 28.10.2018 г. е в размер на 997 090.74 лева, поради
което държавната такса е на стойност 39 883.63 лева. Без значение е
уговореното между страните по договора за цесия, че материалният интерес е
44 000 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА, на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК,
сключения на 26.10.2018 г. между „Е.Г.2.“ ЕООД, ЕИК ******* и Н.Й.К., ЕГН **********
договор за прехвърляне на вземане вместо изпълнение на дълг, с което „Е.Г.2.“
ЕООД прехвърля на адвокат Н.Й. К., ЕГН ********** вземането си в размер на
997 090.74 лева, за което се води т.д. № 38/2017 г. на ОС – Търговище,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаването на исковата молба
до окончателното изплащане вместо изпълнение на част от парично задължение в
размер на 44 000 лева, произтичащи от договор за правна помощ от
26.10.2018 г. чрез прихващане на част от паричното задължение от 90 000
лева до този размер, за недействителен по отношение на държавата,
представлявана от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП София.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1
вр. ал. 8 от ГПК, „Е.Г.2.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
*** и Н.Й.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на ТД на НАП София сумата
от 300 лева разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, „Е.Г.2.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и Н.Й.К.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплатят по сметка на СГС сумата от
39 883.63 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: