Присъда по дело №5600/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	201
Дата:	19 октомври 2020 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия:	Божидар Иванов Кърпачев

Дело:	20205330205600
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
Номер 20119.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивI наказателен състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
Съдебни заседатели:Красимира С. Дернева

Тодор И. Тодоров
Секретар:Станка Т. Деведжиева
Прокурор:Никола Н. Тъпчев (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Наказателно дело от
общ характер № 20205330205600 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Р. П. П. - родена на ******, живуща в
*******, ******, б.г., без образование, неграмотна, безработна, неомъжена,
неосъждана, ЕГН ********** за НЕВИННА в това на 21.01.2020 г. в гр.
Пловдив, в съучастие с Д. В. С. с ЕГН **********, като съизвършител, без
надлежно разрешително да е държала високорисково наркотично вещество -
хероин с общо нето тегло 0,927 грама със съдържание на активен компонент
диацетилморфин /ДАМ/ 30 тегловни проценти, на стойност 60,26 лв.,
съгласно Постановление №23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводство, поради което и на основание чл. 304 от НПК я
ОПРАВДАВА по повдигнатото й в този смисъл обвинение по чл. 354а, ал. 3,
т. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. В. С. - роден на *******, живущ в *******,
****, б.г., без образование, неграмотен, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН
********** за НЕВИНЕН в това на 21.01.2020 г. в гр. Пловдив, в съучастие с
Р. П. П. с ЕГН **********, като съизвършител, без надлежно разрешително
да е държал високорисково наркотично вещество - хероин с общо нето тегло
0,927 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 30
тегловни проценти, на стойност 60,26 лв., съгласно Постановление №23 на
Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
1

вещества за нуждите на съдопроизводство, поради което и на основание чл.
304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му в този смисъл обвинение по
чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

На основание чл. 190 от НПК разноските по делото в размер на 75,39
лева /седемдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/ следва да останат за
сметка на Държавата.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – хероин, представляващ
остатък от експертно изследване, 0,887 грама – предаден на ЦМУ – София за
унищожаване, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК да се ОТНЕМЕ в полза на
Държавата с цел УНИЩОЖАВАНЕ по надлежния ред.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1 брой празна кутия от цигари
с надпис LM и 5 броя празни найлончета, оставени на съхранение при
домакин на 6 РУ ОД на МВР Пловдив, срещу разписка, приложена по
делото/л. 27/, да се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС, по реда на глава ХХІ от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 19.10.2020г. ПО НОХД № 5600/2020
г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Д. В.
С. , за това че на 21.01.2020 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Р. П. П. с ЕГН
**********, като съизвършител, без надлежно разрешително е държал
високорисково наркотично вещество -хероин с общо нето тегло 0,927 грама
със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 30 тегловни
проценти, на стойност 60, 26 лв., съгласно Постановление №23 на
Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводство – престъпление по чл. 354а, ал. 3,
т. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и на Р. П. П. , за
това че на 21.01.2020 г. в гр. Пловдив, в съучастие с Д. В. С. с ЕГН
**********, като съизвършител, без надлежно разрешително е държала
високорисково наркотично вещество -хероин с общо нето тегло 0,927 грама
със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 30 тегловни
проценти, на стойност 60, 26 лв., съгласно Постановление №23 на
Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводство -престъпление по чл. 354а, ал. 3,
т. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие-
чл. 371, т.1 НПК, като страните са изразили съгласие да не се разпитват от
съда всички свидетели, давали показания на ДП, както и всички вещи лица,
изготвили експертни заключения, като при постановяване на присъдата се
използват непосредствено протоколите от ДП за съответните действия по
разследване.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение по отношение и на двамата подсъдими. Счита, че по делото са
събрани верига от доказателства и обстоятелства, които обуславят
доказаност на обвинението от обективна и субективна страна при общност на
умисъла от страна на П. и С. и по-конкретно:
получената оперативна информация, че именно подсъдимите
държат наркотични вещества;
извършената в условията на неотложност полицейска проверка,
при която сигналът е бил потвърден, доколкото в жилището, обитавано
от двамата било открито наркотично вещество;
наркотиците били намерени в един малък периметър, в който
живеели само двамата подсъдими и две деца;
за момичето, в чието яке били намерени наркотиците, се грижела
подсъдимата П.;
момичето, в чието яке били открити наркотиците, твърдяло, че те
са сложени от подсъдимия С.;
подсъдимият С. изложил твърдения пред полицията, които
потвърдил и в съдебно заседание, че наркотиците били държани от
подсъдимата П. за сметка на лицето „С.“ срещу заплащане;
1

св. С. бил разпознал подсъдимия С. като лице, от което и друг път
си е купувал наркотични вещества;
при приетата за установена фактическа обстановка, липсвало трето
лице, на което да се вмени вината;
от обстоятелството, че двамата подсъдими живеели в едно
домакинство следвало, че те имат общност на умисъла;
По изложените съображения представителят на държавното обвинение
намира, че и двамата подсъдими следва да бъдат признати за виновни и да им
се наложи наказание при условията на чл. 54 НК, ориентирано към
минимума, предвиден от законовата норма. Пледира за приложение на чл. 66
НК.
И двамата защитници в хода на пренията считат, че по делото не са
налице нито преки, нито косвени доказателства, които да установяват по
един несъмнен начин виновността на техните подзащитни. Молят за
оправдаване на подс. С. и подс. П.. В условията на евентуалност пледират за
приложение на чл. 9, ал.2 НК, респективно за преквалификация на дейността
на подсъдимите по чл. 354а, ал.5 НК и освобождаването им от наказателна
отговорност.
В личната си защита и двамата подсъдими поддържат изложеното от
техните защитници.
С последната си дума подс. С. и подс. П. молят да бъдат оправдани.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимата Р. П. П. , с ЕГН ********** е родена на ******, живуща в
г******, б., б.г., без образование, неграмотна, безработна, неомъжена,
неосъждана.
Подсъдимият Д. В. С. с ЕГН ********** е роден на ***** живущ в
******, *****, б.г., неосъждан, неженен, безработен, без образование,
неграмотен.
Двамата подсъдими живеели на съпружески начала в жилище, състоящо
се от една стая, намиращо се в *******. Освен тях това жилище било
обитавано и ползвано от двете племенници на подсъдимата П., за които тя
се грижела, по-голямата от които се наричала Р. К. П., ******* г.
(непълнолетна към момента на деянието и към настоящия момент)
Грижи за непълнолетната Р., освен подсъдимата полагала и майката на
подсъдимата П., която живеела в отделна къща. Майката на подсъдимата П.
обличала и хранела непълнолетната Р., като същата ходела на училище и
след училище се прибирала да спи в стаята, обитавана от подсъдимите.
Подсъдимият С. бил наричан в квартала „С.“, а подсъдимата П. - „Е.“.
Свидетелите Т. Г. Н., С. Х. А. и М. Г. К. работели като полицейски
служители при 6 РУ към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Криминална
полиция“ Група 03. Именно служителите в тази група били натоварени с
функции по противодействие на престъпленията, свързани с наркотични
2

вещества на територията на кв. „****“ на гр. Пловдив.
През януари, 2020 г. в 6 РУ ОД на МВР Пловдив била получена
оперативна информация, че лица, които биват наричани „С.“ и „Е.“ и живеят
заедно, държали и продавали хероин в района на ****** в кв. ****.
Извършени били оперативно – издирвателни мероприятия, от които било
установено, че лицето „С.“ е подсъдимият Д. В. С. с ЕГН **********, а
лицето „Е.“ е подсъдимата Р. П. П. , както и че двамата живеят на съпружески
начала в една стая, намираща се на административен адрес в ******.
На 21.01.2020 г. сутринта била получена последваща оперативна
информация, че в този момент двамата подсъдими държат и съхраняват в
дома си хероин. С цел своевременна проверка на информацията веднага,
около 07,00 ч., сигналът бил посетен от свидетелите Т. Г. Н., С. Х. А., М. Г. К.
и техният колега Н. Н..
При пристигане в стаята, обитавана като жилище от подсъдимите,
последните били установени в помещението, като били будни, като
подсъдимият С. предходната вече бил употребил голямо количество алкохол.
Там били и двете деца, които спели. Подсъдимата П. била седнала на
леглото на децата, а подсъдимият С. се намирал в пространството в
дясно от вратата.
Като забелязали полицейските служители, двамата подсъдими видимо
станали неспокойни и започнали да правят резки движения. С цел да не
се даде възможност на подсъдимите да унищожат доказателства, им били
поставени белезници и същите били задържани в 07.05ч. След поставянето
на белезниците двамата започнали да се карат на език неразбираем за
полицаите.
В стаята било извършено в условията на неотложност претърсване и
изземване от разследващ полицай, в хода на което върху повърхността на
ракла, разположена вляво от входната врата, се намерило розово детско
яке. От десен джоб на това яке била намерена и иззета една кутия от цигари с
нaдпис „LM“ съдържаща пет броя найлонови пликчета, завързани на възел в
единия си край, съдържащи светлокафяво прахообразно вещество.
Видно от изготвената по делото физико-химическа експертиза
(протокол №145/2020 г.) съдържанието на намерените и иззети с протокола за
претърсване и изземване пет броя найлонови пликчета, завързани на възел в
единия си край, е хероин с общо нето тегло 0,927 грама със съдържание на
активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 30 тегловни проценти.
Остатъкът след изследването от хероина е бил изпратен на ЦМУ, отдел
„МРР-НОП“ – София за съхранение до приключване на производството.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Списък I от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
хероинът представлява вещество с висок риск за общественото здраве.
Съгласно Постановление №23/29.01.1998 г. на МС за определяне цените
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводство, общата стойност
на хероин, предмет на разследваното по настоящото досъдебно производство
престъпление, възлиза на 60, 26 лева.

3

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства и по
конкретно:
- обяснения на подсъдимата Р. П., дадени само на съдебна фаза,
доколкото при официалните си разпити, в качеството на обвиняемо лице,
същата е отказвала да дава обяснения на ДП;
- обяснения на подсъдимия Д. С., дадени само на съдебна фаза,
доколкото при официалните си разпити, в качеството на обвиняемо лице,
същият е отказвал да дава обяснения на ДП;
- свидетелски показания на А. С. „С.“, Т. Г. Н., С. Х. А., Р. К. П., А. Х.,
О. В. Р., М. Г. К., Х. Д. В., С. Л. С., за които от съда бе одобрено съгласието на
страните да не се разпитват на съдебна фаза, а непосредствено да се ползват
протоколите за разпит от досъдебно производство, прочетени на основание
чл. 373, ал.1, вр. чл. 283 НПК;
- писмени доказателства, сред които протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, ведно с
албум за посетено местопроизшествие, заповеди за задържане на лице- 3бр. (
л.12-14), протокол за личен обиск на лице, експертна справка № 24 (л.26),
експертна справка № 141 (л.29), справки за съдимост и характеристични
справки, протокол за разпознаване на лица и предмети;
- резултати от способи за доказване: Протокол № 145 за извършена
физико-химическа експертиза.

Досежно обясненията на двамата подсъдими съдът съобрази трайно
установеното в съдебната практика положение, че те имат двойствена
правна природа- като са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде
априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда.
Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед
тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези
процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не.
Така изрично Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС,
Решение №110/18.07.2019 по н.д. №472/2019 на ВКС ,Решение № 218 от
16.01.2018 г. по н. д. № 1060 / 2017 г. на ВКС, Решение № 69 от 28.04.2014 г.
по нак. д. № 1392 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Решение
№173/18.12.2019 по дело №735/2019 на ВКС, Решение № 15 от 8.03.2012 г. на
ВКС по н. д. № 2983/2011 г., I н. о на ВКС, Решение № 619 от 26.01.2009 г. на
ВКС по н. д. № 622/2008 г., I н. о, Решение № 453 от 14.12.2009 г. по н.д. №
462/ 2009 г. на ВКС и много други.
С оглед изложените принципни постановки настоящият състав намира,
че обясненията на подсъдимите не следва да бъдат кредитирани в
4

слените части:
заявеното от подс. П. и подс. С., че са спели към момента на
извършване на проверката. В тази част обясненията и на двамата
подсъдими се опровергават от последователните, безпротиворечиви и
взаимноподкрепящи се показания на всички разпитани полицейски
служители-очевидци (Т. Н., С. А., М. К.), които с положителност
установяват, че когато влезли в помещението двамата подсъдими
били будни, като подсъдимата П. била седнала на леглото до децата, а
подсъдимия С. бил в пространството вдясно от вратата.
заявеното от подс. П., че в стаята живеели 5 човека, включително и
лицето П., която била сестра на подсъдимата и ходела на работа. В тази
част обясненията на подсъдимата се опровергават от кореспондиращите
помежду си обяснения на другия подсъдим и показанията на св. Р. К. П.,
че в процесната стая живеели само 4 лица- двамата подсъдими и
двете деца- Р. и Ф..
заявеното от подсъдимия С., че полицейската проверка била
извършена към 6.00 сутринта, доколкото тези му изявления се
опровергават изцяло от приложените по делото заповеди за задържане,
видно от които задържането на двамата подсъдими е осъществено в
07.05 часа и показанията на всички разпитани по делото полицейски
служители-очевидци, които потвърждават, че подсъдимите са били
задържани веднага след влизането на полицейските служители в стаята.
В този смисъл съдът приема, че полицейската акция в дома на двамата
подсъдими е била около 07.00 часа, в който изричен смисъл са и
показанията на свидетеля М. К.
заявеното от подсъдимия С., че полицаите като дошли намерили
наркотик в джоба на малкото дете, което било на ** години, доколкото в
тази част обясненията се опровергават от целия събран по делото
доказателствен материал- разпит на свидетели и обяснения на другата
подсъдима, от които се установява, че наркотика е намерен в джоба на
непълнолетното дете- Р. К. П..
заявеното и от двамата подсъдими, че като са дошли полицаите не
са говорили с тях. В тази част обясненията им се опровергават от
показанията на всички разпитани по делото полицейски служители -
очевидци, които потвърждават, че при арестуването на подсъдимите, те
взаимно са се обвинявали, като всеки от тях отричал своята вина и
твърдял, че наркотика е на партньора му.
заявеното от подс. С., че не познава лицето С. Л. С. и през живота
си не е държал наркотик. В тази част изявленията на подсъдимия се
опровергават от категоричните показания на св. С., който потвърждава,
че в миналото си е купувал наркотик от подсъдимия С.. Съдът кредитира
показанията на свидетеля С., доколкото намират пълна подкрепа в
приложения по делото протокол за разпознаване на лица.
Тези изявления на двамата подсъдимия, на които следва да се откаже
5

кредит на доверие, настоящият състав си обяснява на първо място с техните
ниски възможности на изразяване и общуване на български език, които
сериозно затрудняват комуникацията с тях и поставят под сериозно съмнение
правилното разбиране и осмисляне на зададените от съда и страните въпроси.
На следващо място съдът отчита и стремежа у двамата подсъдими , след
като са им разяснени правата и са имали възможност за консултация с
професионални защитници, да установяват такава фактическа обстановка,
която изцяло да отклони всяко съмнение от тях, дори на цената да се
инкриминира лицето, с което с живее на семейни начала.
Още тук следва изрично да бъде отбелязано обаче, че изграждането на
защитна версия, която разчита на изложението на някои неистинни факти и
обстоятелства не може да служи като аргумент за постановяване на
осъдителна присъда. Това е така доколкото съгласно трайната съдебна
практика- съдът не може да аргументира осъдителна присъда със
съображения, че намира защитната теза за недостоверна, недоказана,
вътрешнопротиворечива или нелогична. Обясненията на подсъдимия, даже и
когато са приети за неудачно лансирана защитна версия, не са доказателство,
че е извършил престъплението, и не могат да бъдат интерпретирани като
улика за виновността му.
Така изрично Решение № 287 от 07.08.2015 г. по н. д. № 731 / 2015 г. на
Върховен касационен съд.
Категорично не могат да бъдат ценени като годен доказателствен
материал и изявленията на подсъдимия С. във връзка с предявените му в
съдебно заседание писмени обяснения, които е дал на досъдебно
производство, като съображенията за това ще се изложат по-долу на
съответното систематично място.
Относно останалите завени от двамата подсъдими конкретни
фактически обстоятелства, съдът намира, че те не се опровергават от
събрания годен доказателствен материал, поради което и не съществува
причина да не бъдат кредитирани.
От особено значение в този смисъл за установяване на релевантната
фактическа обстановка по делото са изявленията на подсъдимата Р. П., че за
непълнолетната Р. К. П. освен тя самата, се грижела и нейната майка,
която живеела в друга къща. Тези изявления съдът възприема, доколкото
изцяло съответстват на заявеното от самата непълнолетна Р., която
потвърждава в разпита си като свидетел, че е ****** и ходи на училище.
Понякога за нея се грижела леля й „Е.“ (тоест подсъдимата Р. П.), но в друга
къща. В този смисъл са и обясненията на другия подсъдим С., който заявява,
че; „…Майката на Р. се грижи за малката Р., защото майката на момичето е
починала и тя получава пенсията. Момиченцето го храни и облича бабата….“
Досежно останалите приложени по делото доказателствени материали
съдът още тук дължи да отбележи, че не базира изводите си върху частите от
показанията на свидетелите полицейски служители, в които пресъздават
заявеното им от подсъдимите във времето след задържането им с поставяне
на белезници, като подробни аргументи ще се изложат по-долу.
6

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът не
базира фактическите си изводи и върху приложените по делото докладни
записки, доколкото съгласно трайната съдебна практика, те не представляват
годно доказателствено средство. / л.10-11, л.30-31, л.33, л.36, л.40 и др. /
Така изрично Решение №93/29.05.2019 по дело №382/2019 на ВКС,
Решение № 149/ 16 октомври 2017 год., н.д. № 688/2017 год. на ВКС,
Решение № 153 от 17.11.2017 г. по н. д. № 589 / 2017 г. на ВКС, Решение №
493/15 юни 2015 н. дело № 1559/2014 на ВКС, Решение №261/22.01.2020 по
дело №1055/2019 на ВКС.
Други съществени противоречия в събрания доказателствен материал не
се откриват, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не
се налага по-детайлното му обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от особено
значение за отговорността на двамата подсъдими е точното място на
откриване на наркотичните вещества, което безпротиворечиво се
установява от показанията на всички разпитани полицейски служители-
върху ракла, разположена вляво от входната врата, в десния джоб на
розово яке. Това място на намиране на наркотика, съпоставено с точното
местоположение на двамата подсъдими към момента на влизането на
полицейските служители ( подс. П.- седнала на леглото до децата, а подс. С.-
вдясно от вратата) показват, че никой от двамата не е бил в непосредствена
близост до наркотика, тоест няма как от местоположението им да се изведе
предположение, че някой от тях е поставил инкриминираното вещество в
розовото якенце, непосредствено преди влизането на полицейските органи,
след като е усетил присъствието им.
Действително се установи, че стаичката е била изключително малка,
което не изключва някой от подсъдимите да е успял да укрие наркотика в
якето и да се е върнал на мястото си, преди влизането на полицейските
служители, но тази чисто хипотетична възможност е еднакво относима към
всички лица в стаята и не може да обслужи обвинителната теза.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че относно
експертна справка № 24 (л.26) и експертна справка № 141 (л.29) съдът
съобрази трайната съдебна практика, че те представляват писмени
доказателства и годния метод за приобщаването им е чрез тяхното прочитане
и приемане на основание чл. 283 НПК, а не по реда за приемане на
експертизи.
Така Решение № 20/ 01 февруари 2016 год. по н.д. № 16/2016 на ВКС

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При приетата фактическа обстановка и при събраната доказателствена
съвкупност не може да се приеме за установено по несъмнен начин , че
именно двамата подсъдими и то при общност на умисъла , като
съучастници помежду си на 21.01.2020 г. в гр. Пловдив, без надлежно
разрешително са държали високорисково наркотично вещество -хероин с
7

общо нето тегло 0,927 грама със съдържание на активен компонент
диацетилморфин /ДАМ/ 30 тегловни проценти, на стойност 60, 26 лв.,
съгласно Постановление №23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводство.
Действително процесното количество хероин е открито по времето,
посочено в обвинителния акт в дома обитаван от двамата подсъдими .
Липсват доказателства обаче, че те са реализирали „държането“ като форма
на изпълнителното деяние.
В съдебната практика трайно се приема, че „държането“ се изразява в
осъществяване на фактическа власт върху наркотичните вещества от
страна на лицето, като за съставомерността не е необходимо наркотичните
вещества да се намират поС.но у него. Достатъчно е деецът да има такова
фактическо отношение към наркотичните вещества, че да може да
упражнява контрол върху тях и да извършва фактически действия с тях,
съзнавайки, че те са във фактическата му власт.
Така изрично Решение №92/19.06.2015 по дело №204/2015 на ВКС,
Решение № 174/02 януари 2019 г., н.д. № 629 по описа за 2018 г. на ВКС,
Решение № 101 от 13.07.2016 г. по н. д. № 296 / 2016 г. на ВКС.
От събраните по делото доказателства не можаха да се докажат по
несъмнен начин, изключващ всяко предположение, наличие у всеки един
от подсъдимите на знание, че в обитаваното у тях жилище се намира
наркотично вещество, както и наличие у тях на такова фактическо
отношение към наркотичното вещество, което да индикира на „държане“
като форма на изпълнителното деяние.
Тъкмо обратното- процесният хероин е намерен в якето на трето лице,
живеещо в същото домакинство- непълнолетната Р. К. П.. В тази връзка е
особено съществено обстоятелството, че макар и все още дете, към
инкриминирания момент същата вече е била навършила 14 години, тоест
могла е да формира правно валидна воля и да бъде самостоятелен субект
на наказателна отговорност.
На следващо място следва да се съобрази, че от разпита на всички
полицейски служители се установи безпротиворечиво, че полицейската акция
в дома на подсъдимите е проведена около 7.00 часа сутринта, въз основа на
получена оперативна информация, която създала обосновано подозрение,
че подс. П. и подс. С. вършат престъпление по чл. 354а НК. Същевременно
още след влизането на полицейските служители и преди извършването на
каквито и да било действия по разследване и двамата подсъдими били
задържани, като им били поставени белезници, като заповедите за
задържане са от 07.05 часа.
Посоченото е придало на подсъдимите С. и П. качеството „заподозряно
лице“ по смисъла на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 22 октомври 2013 година и „обвиняемо лице“ по смисъла на чл. 6,
ал.3 от ЕКЗПЧОС.
В този смисъл е трайната практика на ЕСПЧ, според която защитата
предоставена от чл. 6 §§ 1 и 3, се прилага за лице, което е обект на
8

“наказателно обвинение” в автономния смисъл на понятието по
Конвенцията. “Наказателна обвинение” съществува от момента, в който
лицето е официално уведомено от компетентния орган за твърдението, че е
извършило престъпление, или от момента, в който положението му е било
съществено засегнато от действията, предприети от властите в резултат на
подозрение срещу него, като такова действие безспорно е арестуването на
лицето по подозрение, че е извършило престъпление.
Така решенията по делата Симеонови срещу България, Александър
Зайченко срещу Русия, Де Веер срещу Белгия, Фоти и други срещу Италия.
Гореизложеното превръща контакта между полицейските органи и
двамата подсъдими в „официален“, което намира проявление в две
направления:
Преди продължаване на официалния контакт заподозрените
лица имат право в пълнота да се ползват от правата им , изброени в
чл. 6, ал.3 ЕКЗПЧОС, чл. 55 НПК, Директива № 2013/48/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно
правото на достъп до адвокат в наказателното производство, Директива
№ 2012/13/ЕС на европейския парламент и на съвета от 22 май 2012
година относно правото на информация в наказателното производство и
Директива № 2016/343/ ЕС на европейския парламент и на съвета от 9
март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на
презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на
съдебния процес в наказателното производство и по-конкретно: 1. да
бъде незабавно и в подробности информирано за характера и
причините за обвинението срещу него на разбираем за него език; да
бъде запознато с правата си в процеса, включително правото да
запази мълчание; 3. да има осигурен достъп до адвокат;
- предвид официалния контакт между държавата и лицето, спрямо него
могат се извършват само официални действия по разследване, съобразно
предвиденото в националните процесуални процедури. По-конкретно
съобразно българския НПК годни изявления от „заподозрените“ лица могат
да се получават само при спазване на процедурата по разпит на обвиняем
(устно, по реда на чл. 221 НПК и следващи и то едва след разясняване
правата, които лицето има в процеса и осигуряване на ефективна възможност
да ги упражни).
Във връзка с гореизложеното, трайната практика на ЕСПЧ е приела, че
осъдителната присъда не може да бъде постановена въз основа на
доказателствени материали, постановени в отклонение от гореизложените
съображения, доколкото:
те могат да представляват негодно доказателствено средство по
смисъла на националната процедура;
необратимо се накърнява справедливостта на процеса, ако
осъдителната присъда е постановена въз основа на процесни или
извънпроцесни изявления на подсъдимия, преди да му е ефективно
9

осигурена възможността да се възползва от правата, които му предоставя
чл. 6, ал.1 и 3 от ЕКЗПЧОС.
Всеки друг подход, който позволява включването в годната
доказателствена съвкупност под една или друга форма на изявления на
заподозряното лице, преди да са му разяснени правата в процеса и преди да
му предоставена възможност реално да ги упражни, влиза във флагрантно
противоречие с чл. 13 от Конвенцията, задължаващ държавите-членки да
осигуряват ефикасни средства за защита.
В този изричен смисъл е и имащото базисно значение Решение
Димитър Митов срещу България.
От изложеното следва, че не могат изобщо да бъдат използвани при
постановяване на осъдителна присъда в настоящия случай:
Показанията на полицейските служители, които преразказват,
споделеното им от двамата подсъдими , по времето, когато те вече са
били задържани, с тях е бил осъществен „официален контакт“, но за
сметка това не са им били разяснени правата в процеса, не им е
осигурена и елементарна възможност да ги реализират и изявленията им
не са били получени по надлежния за това ред. В тази им част
показанията на свидетелите полицейски служители изобщо не
представляват годен доказателствен източник, върху който да се правят
фактически изводи.
Така Решение № 215/08.11.2018 г., наказателно дело № 761/2018 г. на
ВКС, Решение № 225/29.11.2018 г., наказателно дело № 808/2018 г. на ВКС,
Решение №222/04.12.2019 по дело №894/2019 на ВКС, Решение №
215/08.11.2018 г., наказателно дело № 761/2018 г. на ВКС, Решение
№155/12.11.2019 по дело №579/2019 на ВКС, Решение №210/30.12.2019 по
дело №856/2019 на ВКС, Решение №22/01.03.2019 по дело №1127/2018 на
ВКС, Решение №152/02.10.2019 по дело №600/2019 на ВКС, Решение
№53/09.04.2019 по дело №165/2019 на ВКС.
Изявленията на двамата подсъдими, дадени в протокола за
претърсване и изземване, доколкото освен всичко гореизложено, те
изобщо не представляват годно доказателствено средство, предвид
обстоятелството, че са дадени в нарушение на принципа на устност при
обективиране изявленията на обвиняемо лице. Освен това следва да се
съобрази и че в съдебно заседание се установи, че двете подсъдими
лица са неграмотни. В този смисъл остава неизяснено по делото кой
точно е вписал тези изявления в протокола за извършеното действие
по разследване и дали тези изявления кореспондират на
действителната воля на двамата подсъдими.
Така изрично Решение № 146/ 01.06.2017 г., наказателно дело №
332/2017 г. на ВКС, Решение № 215/08.11.2018 г., наказателно дело №
761/2018 г. на ВКС, Решение № 72/ 09.10.2017 г., наказателно дело №
635/2017 г. на ВКС, Решение № 140/06.07.2017 година, касационно дело №
10

344 по описа за 2017 година на ВКС, Решение № 358 от 20.10.2009 г. на ВКС
по н. д. № 333/2009 г., Решение № 200/20.10.2017 г. наказателно дело №
658/2017 г. на ВКС
Дадените по делото писмени обяснения (л. 15-17), като част от
предварителната проверка, която не представлява годна процесуална и
доказателствена дейност.
Така изрично Решение № 102/18 юли 2016 година, наказателно дело №
315 / 2016 на ВКС, Решение № 1115 от 14.02.2006 г. по н. д. № 511 / 2005 г., II
н. о. на ВКС, Решение № 567 от 22.12.2009 г. по нак. д. № 606/2009 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 507/ 23 януари 2015 г., наказателно
дело № 1732/2014г. на ВКС, Решение № 215/08.11.2018 г. наказателно дело №
761/2018 на ВКС, Решение № 110 от 21.05.2010 г по н.д. № 19/2010 г., на
ВКС, Решение № 202 от 20.04.2012 г. по н.д. №570/2012, на ВКС, Решение №
24 от 09.03.2015 г. по нак. д. № 1774 / 2014 г. на Върховен касационен съд

По изложените съображения не представляват годно доказателствено
средство и не могат да се ползват при постановяване на осъдителна присъда и
обясненията на подсъдимия С., дадени в съдебна фаза, касаещи
предявените му писмени обяснения. Както вече се обоснова тези писмени
обяснения не представляват годно доказателствено средство, а използването
им би нарушило справедливостта на процеса. По изложените съображения,
макар и приложени в кориците на делото, те следва да се считат за
несъществуващи и изобщо не следва да се предявяват на подсъдимия,
каквото изрично възражение е направил защитникът. В процесния случай
те са предявени в съдебно заседание по искане на прокурора. Съдът е
допуснал предявяването, за да не демонстрира предубеденост и за да не
извършва още в съдебно заседание предварителна преценка за стойността на
доказателствата. С крайния съдебен акт обаче, следва да бъдат изключени от
ползваната от съда доказателствена съвкупност, както недопустимите като
доказателствено средство – писмени обяснения, така и изявленията, които
подсъдимият е направил във връзка с предявяването на това недопустимо
доказателство.
Така и Решение № 475/18 февруари 2015 г, І НО, касационно дело №
1474 по описа за 2014 г. на ВКС, в което изрично е прието, че са негодно
доказателствено средство обясненията на подсъдим, в частите в които
препращат към негодно доказателствено средство.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи тук, че е изцяло
неприемливо твърдението на прокурора, че гореизброените материали не
можело да бъдат игнорирани, доколкото така и така се намирали между
кориците на делото. Това е така, доколкото обстоятелството, че дадено
доказателство е приложено по делото, не освобождава съда от правото и
задължението да го цени по вътрешно убеждение досежно неговата
допустимост и действителна доказателствена стойност.
Освен по изложените вече доводи, инкорпорираните в процеса по
различен начин изявления на двамата подсъдими не могат да обусловят
11

осъдителна присъда и по още една самостоятелна причина. В
съдържателен план те представляват оговор, а съобразно трайната съдебна
практика, макар оговорът също да е годно доказателствено средство,
осъдителната присъда не може да почива само върху него.
Така Решение №237/22.01.2020 по дело №1040/2019 на ВКС, Решение
№ 598 от 04.01.2012 г. по нак. д. № 2791/2011 г. на Върховен касационен съд,
Решение №108/17 май 2017 год., наказателно дело № 281/2017 на ВКС,
Решение №29/27.04.2018 по дело №1264/2017 на ВКС, Решение № 298/04
януари 2017 година, н. д. № 1128 / 2016 година на ВКС, решение № 31/21
март 2017 год., наказателно дело № 1305/2016 год. на ВКС, Решение № 411 от
31.10.2008 г. по нак. д. № 442 / 2008 г. на Върховен касационен съд.
В процесния случай е виден стремежът и на двамата подсъдими още
от най-ранния момент да отклонят от себе си, каквото и да било
съмнение, което би могло да се зароди у полицейските служители за
собствената им съпричастност, като моментално прехвърлят вината върху
житейския си партньор. Поради това и според настоящия състав върху
наличния оговор на още едно самостоятелно основание не може да се отдаде
значение, което да обоснови осъдителна присъда, особено на фона на
липсата на солидни доказателства, които да го подкрепят.
Освен това в оговор-а на двамата подсъдими липсва несъмнеността,
която се изисква за постановяване на осъдителна присъда.
В изявленията на подс. П. липсва каквато и да било категоричност.
Навсякъде тя заявява, че наркотиците „сигурно“ са на подсъдимия С.,
тоест касае се за едно предположение, умозаключение, а не за твърдения
за факт от действителността, за който подсъдимата да изложи
непосредствени или опосредени впечатления и в този смисъл тези изявления
няма как да имат каквато и да било доказателствена стойност.
В този смисъл Решение № 89 от 17.03.2014 г. по нак. д. № 121/2014 г. на
Върховен касационен съд, Решение №21/11.12.2019 по дело №1246/2018.
От друга страна изявленията на подсъдимия С., с които той
инкриминира другата подсъдима, се опровергават от събрания по делото
годен доказателствен материал. Неговата теза, че наркотиците били
сложени в якето от подсъдимата П., която от своя страна ги държала от името
и за сметка на св. С., която й плащала за това- влиза в директно противоречие
с показанията на св. А. С. „С.“, която категорично заявява, че не се занимава с
наркотици, не е давала наркотици на двамата подсъдими или на когото и да
било, като вечерта преди проверката не била ходила в къщата на Р. и нищо не
знае по случая. Съдът кредитира тези показания на свидетелката С.,
доколкото изцяло съответстват на обясненията на подсъдимата П. и на
показанията на свидетелката Р. К. П., както и на обстоятелството, че при
претърсването в дома на св. „С.“ наркотици не са открити.
Не може да бъде в основата на постановяване на осъдителна присъда
получената от полицейските служители оперативна информация, че двамата
подсъдими принципно разпространявали наркотици в района на ******,
както и последващата оперативна информация, че двамата подсъдими
разпространявали наркотици непосредствено преди извършената полицейска
12

проверка.
Съгласно трайната съдебна практика оперативната информация има
„тактическа стойност“, доколкото би могла да даде насоки на
разследващите органи за разкриване на извършителя, но доколкото не е
посочен източникът й и не съществува обективна възможност за проверка на
достоверността й, тя не би могла да служи като доказателство в
наказателния процес.
Така изрично Решение № 14 от 28.01.2016 г. на ВКС по н. д. №
1559/2015 г., III н. о, Решение № 218 от 16.01.2018 г. по н. д. № 1060 / 2017 г.
на Върховен касационен съд, Решение № 60 от 09.04.2019 г. по н. д. № 235 /
2019 г. на Върховен касационен съд.
По правната си природа оперативната информация, при невъзможност
за разкриване на нейния източник е сродна със тъй нареченото
свидетелстване „по слух“, за което в доктрината и съдебната практика не
съществува никакво съмнение, че не представлява годен доказателствен
източник.
Така Решение № 89 от 17.03.2014 г. по нак. д. № 121/2014 г. на ВКС,
Решение № 1122/2005 от 31.03.2006 г. по н.д. № 581/2005 г. на ВКС, Решение
№ 233 от 13.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 760/2016 г., II н. о
Оперативната информация, че подсъдимите и друг път са
разпространявали наркотици не може да послужи като аргумент за
осъждането им и на още едно самостоятелно основание, доколкото в теорията
и съдебната практика е приета безусловна забрана за осъждане въз основа
на т. нар „сходни факти“. Тази забрана почива на безкрайно логичната
житейска и правна максима, която изцяло се възприема и от настоящия
състав, че обстоятелството, че едно лице е извършвало в миналото дадено
престъпление, не означава автоматично, че то е извършило и процесното
деяние със същата правна квалификация.
Така изрично Решение № 178 от 7.07.2011 г. на ВКС по н. д. №
1096/2011 г., III н. о, Решение № 1122/2005 от 31.03.2006 г. по н.д. №
581/2005 г. на ВКС, Решение № 233 от 13.02.2017 г. на ВКС по н. д. №
760/2016 г., II н. о.
По същите съображения за забрана за осъждане въз основа на „сходни“
факти не могат да се ценят като аргумент за осъждане на двамата подсъдими
и показанията на св. С. С., че и друг път си е купувал хероин от подсъдимия
С..
Не може само по себе си да обуслови извод, че процесното наркотично
вещество е държано от двамата подсъдими при условията на общност на
умисъла и установеното от разпита на всички полицейски служители
обстоятелство, че като ги видели, двамата подсъдими „видимо се смутили“
и започнали да правят „резки движения“.
На първо място съдържанието на понятието „резки движения“ е изцяло
абстрактно и незапълнено с конкретност, поради което и от него не могат да
се правят каквито и да било изводи.
От друга страна, изпитаното смущение от страна на двамата подсъдими
е изцяло обяснимо и разбираемо с оглед обстановката- рано сутринта, докато
13

децата спят, в стаята влизат група полицейски служители, без предварително
разрешение, без предупреждение, без дори да почукат на вратата (доколкото
според последователните им показания само са я „побутнали“). Смущението е
напълно житейски оправдано и с оглед наличната оперативна информация на
предходни престъпни активности на двамата подсъдими, тоест явява се
нормално и логично подсъдимите да изпитат смущение при вида на
полицейските служители и без да са със съзнанието, че в конкретния
случай в нарушение на закона държат наркотични вещества.
В този изричен смисъл Решение № 233 от 13.02.2017 г. на ВКС по н. д.
№ 760/2016 г., II н. о.
Тук следва да бъде съобразено и че отново според трайната съдебна
практика- липсата на логично обяснение за поведението на подсъдимите не е
правно издържан аргумент, който може да обуслови кредитирането,
респективно некредитирането на даден доказателствен източник, а още по-
малко осъдителна присъда. Още повече, че констатираното притеснение у
подсъдимите, както се изложи по-горе намира своето логическо обяснение в
обстоятелствата по делото.
Така Решение № 383 от 09.04.2013 г. по нак. д. № 1130/2012 г. на
Върховен касационен съд.
В този смисъл и Решение № 107/06 април 2015 година по н.д. № 167 по
описа за 2015 година на ВКС, в което изрично е мотивирано, че
осъдителната присъда не може да се мотивира от обстоятелството, че
деецът който е бил осъждан за подобни деяние, е направил опит за
укриване при залавянето му от органите на реда.
Не може да се изведе обективната и субективна страна на престъпния
състав и от обстоятелството, че след като им били поставени белезници,
двамата подсъдими започнали да се карат на неразбираем за полицейските
служители език. На първо място изцяло неустановено е останало
съдържанието на спора. Действително би могло да се предполага, че по време
на този спор те взаимно са се обвинявали, че заради поведението на другия по
неправомерно държане на наркотичното вещество, сега ще бъдат задържани
и двамата. Азбучно правило обаче е, че наказателната отговорност не може да
почива на предположения, още повече, когато те са чисто житейски и не са
скрепени с каквито и да било доказателства.
Не могат да бъдат доказателство за виновността на дееца и показанията
на свидетелката Р. К. П., която заявява, че „Според мен С. ги е сложил“.
Видно е, че свидетеля възпроизвежда не свои възприятия, а свои
предположения и умозаключения, които са лишени от доказателствено
значение.
Така В този смисъл Решение № 89 от 17.03.2014 г. по нак. д. № 121/2014
г. на ВКС, Решение №21/11.12.2019 по дело №1246/2018 на ВКС.
Още повече, че тези умозаключения, по признание на самата
свидетелка, не са базирани на някакви конкретни наблюдения за дейността
на подсъдимия С., а защото е сигурна, че леля й не го е направила.

Действително Съгласно трайната съдебна практика постановяването на
14

осъдителна присъда може да се базира и само върху косвени доказателства,
ако те образуват една стройна и последователна логическа верига, която
по несъмнен начин установява авторството на престъпното деяние.
За да се постанови, обаче осъдителна присъда само въз основа на
косвени доказателства следва да са налице кумулативно следните две
условия:
Да е налице една верига от косвени доказателства, които да са
годни по смисъла на процесуалния закон и върху тях да може да се
базира осъдителна присъда, без да се рискува несправедливост на
процеса по смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧОС;
Тази верига от косвени доказателства по един несъмнен начин да
разкрива виновността на дееца и да не оставя и най-малката
възможност трето лице да е автор на деянието.
Така изрично Решение №244/05.02.2020 по дело №970/2019 на ВКС,
Решение № 494 от 02.12.2008 г. по н. д. № 470 / 2008 г., I н. о. на ВКС,
Решение № 516 от 16.12.2009 г. по н. д. № 539 / 2009 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 298 от 06.06.2013 г. по нак. д. № 115 / 2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 415 от 21.10.2008 г. по нак. д. № 320 /
2008 г. на Върховен касационен съд, Решение № 93 от 21.05.2014 г. по нак. д.
№ 161 / 2014 г. на Върховен касационен съд.
По изложените вече съображения от веригата от косвени
доказателства следва да бъдат изключени, като изцяло негоден
доказателствен източник: получената оперативна информация,
изявленията на подсъдимите пред полицейските органи, преди да са им
разяснени правата в процеса, изявленията на подсъдимите в писмените
обяснения и в протокола за претърсване и изземване, както и
предположенията и умозаключенията на св. Р. К. П., че подс. С. е сложил
наркотиците в якето й.
От посоченото следва, че във веригата от косвени доказателства могат
да се включат:
-обстоятелството, че наркотика е намерен в малка стая обитавана от
двамата подсъдими;
-обстоятелството, че двамата подсъдими живеели на фактически
съпружески начала в тази малка стая;
-обстоятелството, че двамата подсъдими видимо се смутили при
идването на полицейските служители, започнали да извършват резки
движения и да се карат на неразбираем език;
- сходния факт, че св. С. С. и друг път си бил купувал наркотик от
подсъдимия С..
По мнение на настоящия състав обаче тази верига от обстоятелства
изобщо не е от естество да обоснове категоричен и несъмнен извод, че
подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна
инкриминираното деяние именно в случая, за който им е повдигнато
обвинение.
В този смисъл са и изискванията на трайната съдебна практика, според
15

която е недопустимо постановяването на осъдителна присъда при
недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Само когато всички факти,
включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното
деяние и неговото авторство бъдат напълно изяснени и категорично,
убедително установени, съдът може да обяви осъдителен съдебен акт.
Присъдата не може да почива на несигурност, на предположения и
колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на
престъпното деяние, и участието на извършителя в него.
Така Решение № 400 от 18.11.2015 г. по н. д. № 1204 / 2015 г. на
Върховен касационен съд.
Още по-малко може да се направи извод, че посочената верига от
косвени доказателства изключва по дефинитивен начин извършването на
деянието от трето лице, различно от двамата подсъдими. Това е особено
важимо като се съобразят установените обстоятелства, че:
в едностайното жилище, в което открит наркотика живеят още две
лица, едното от които наказателно отговорно;
наркотика е открит в якето на непълнолетната Р. К. П. , която
ходи на училище и има контакти и с лица различни от двамата
подсъдими;
за непълнолетната, в чието яке е открит наркотика полага
грижи и друго лице- нейната баба, като тя понякога спи и у бабата.
Все в този смисъл са и данните от приложената по делото експертна
справка № 24, видно от която по опаковката на инкриминираното
вещество няма дактилоскопни сели на подсъдимите.

Изцяло неприемливи са доводите на прокуратурата, че след като
двамата подсъдими живеели в едно домакинство, то следвало да се
приеме общност на умисъла за държане на намереното в жилището им
наркотично вещество. Това е така най-малкото, доколкото в наказателния
процес няма място за презумпции, като всеки един факт, включително и
общия умисъл следва да бъде доказан по несъмнен начин с всички годни
доказателствени средства. Още по-малко такава презумпция за общност на
умисъла може да съществува в настоящия случай, при който е установено, че
в домакинството живеят и други лица.
Да се презюмира подобна общност на умисъла у всички пълнолетни
лица, живеещи в жилището, в което е открито наркотично вещество
противоречи на основания принцип на наказателния процес, че наказателната
отговорност е лична и би било равносилно на наказване въз основа на т. нар
бригадна отговорност, уредена в чл. 209 КТ, вр. чл. чл.40 ППЗДФИ, което е
подход чужд на наказателното право и процес.
Нещо повече, да се допусне презумпция, при която от самия факт, че
две лица живеят в едно домакинство, в малка къща се извежда, че те действат
при общност на умисъла за държане на забранени от закона вещества, на
практика би отворило широко вратата към незаконосъобразна практика, при
която, когато не е ясно кое точно лице от няколко възможни е
16

извършило дадено престъпление- да се повдига обвинение на всички тях,
при общност на умисъла.
От принципа, че наказателната отговорност е лична следва, че за да
бъде успешно доказана обвинителната теза по чл. 354а, ал.3 вр. чл. 20, ал.2,
вр. ал.1 НК следва да бъде установено по несъмнен начин:
Елементите от обективна и субективна страна за всяко едно от
лицата, на което е повдигнато обвинение
Допълнителния елемент -общност на умисъла, който следва да се
извлича от конкретни факти и доказателства, а не от житейски
презумпции.
В конкретния случай вече се обоснова, че от събраните доказателства
по никакъв начин не може да се направи несъмнен извод, че именно някой от
двамата подсъдими е осъществявал държането като форма на изпълнителното
деяние, а не третото непълнолетно лице, в чието яке е открит наркотика. Още
по-малко може да се установи, ако някой от двамата подсъдими въобще е
осъществил държането, кой точно от тях е това. От изложеното, а и от
липсата на факти и доказателства, от които по несъмнен начин да обоснове
общност на умисъла следва, че и двамата следва да бъдат оправдани.
Безспорно в случая престъпление е извършено и от доказателствата по
делото може да се направи и предположение, че поне един от двамата
подсъдими може и да е съпричастен към него. Несъмнено с постановената
оправдателна присъда се достига до известно напрежение и разминаване с
очакванията на прокуратурата и обществото за всяко извършено
престъпление да бъде наложено съответното наказание. Фундаменталният
въпрос, който поставя процесният казус, обаче е може ли тези очаквания да
бъдат основание дадено лице да бъде осъдено само въз основа на
предположения, без вината му да е установена по несъмнен начин, като
отговорът според настоящия състав- е категорично „не“.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи и че за
провеждането на процедурата по чл. 371, т.1 НПК законът не изисква
съгласие на прокурора, доколкото същият е dominus litis на досъдебна фаза,
като всички доказателства в нея се събират под неговото ръководство и
надзор. Именно въз основа на тези доказателства, след като е счел, че те в
достатъчна степен доказват обвинителната теза прокурорът в внесъл
обвинителния акт. Именно тези доказателства събрани изцяло под
ръководството и надзора на прокурора, двамата защитници и двамата
подсъдими са изразили съгласие да се ползват непосредствено от съда и да
бъдат поставени в основата на присъдата. Обстоятелството, че събраните
от прокурора доказателства, на които той се позовава, всъщност не
установяват обвинението по несъмнен начин, обуславя постановяването на
оправдателна присъда (доколкото и по мнение на съда липсват какви други
доказателства да се съберат за установяване на обективната истина), но в
никакъв случай не могат да доведат и хипотетично до извод за нарушаване
правата на държавното обвинение. Още повече, че прокурорът не е правил
искане за събиране на допълнителни доказателства или за преразпит на някои
17

от свидетелите по общия ред, каквито действия не са били необходими и
според служебната преценка, извършена от съда.
Така изрично Решение №250/07.08.2019 по дело №1056/2018 на ВКС

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА.

Независимо от наказателната отговорност на подсъдимите, предмета на
престъплението, чието държане е забранено, а именно хероин,
представляващ остатък от експертно изследване- 0,887 грама, предаден на
съхранение на ЦМУ – София , следва да се отнеме на основание чл. 354а, ал.
6, вр, чл. 53, ал.2, б „а“ от НК в полза на Държава с цел унищожаване по
надлежния ред
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1 брой празна кутия от цигари
с надпис LM и 5 броя празни найлончета, оставени на съхранение при
домакин на 6 РУ ОД на МВР Пловдив, срещу разписка, приложена по
делото/л. 27/, следва да се унищожат като вещи без стойност.
На основание чл. 190 от НПК разноските по делото в размер на 75,39
лева следва да останат за сметка на Държавата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

18

Съобщи за изтекли лични данни