№ 282
гр. Габрово, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20234210100749 по описа за 2023 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на "Чинков Пропърти" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район "Красно село", ул. "20-ти април"
№ 13, ет. 3, предявена срещу ЕТ „Баджо-Венко Баджаров-Димитър Баджаров", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. "Брянска" № 58 и
„Алу Бета" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово,
ул. "Орловска" № 154, с предмет обективно кумулативно съединени искове, с правна
квалификация чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да предадат
фактическата власт върху част от поземлен имот, с идентификатор 14218.508.386, с
площ от около 180 кв. м., заградена на място с телена ограда, поставена между
изградените в имота сграда с идентификатор 14218.508.386.25 и сграда с
идентификатор 14218.508.386.27, както и да премахнат така поставената телена ограда
и разположените строителни отпадъци в тази част.
Ищецът твърди, че е собственик на 98.6813 % идеални части на поземлен имот с
идентификатор 14218.508.386, находящ се в гр. Габрово, ул. „Орловска" № 154, с площ
от 26868 кв. м, ведно с 98.6813 % идеални части от построените в него сгради: сграда с
идентификатор 14218.508.386.4, сграда с идентификатор 14218.508.386.5, сграда с
идентификатор 14218.508.386.6, сграда с идентификатор 14218.508.386.7, сграда с
идентификатор 14218.508.386.8, сграда с идентификатор 14218.508.386.25 и сграда с
идентификатор 14218.508.386.26.
Собствеността върху поземления имот и горепосочените сгради придобил с
договор с едновременна нотариална заверка на подпис и съдържание от 11.08.2022 г. от
„Г.и" ООД, вписан в търговския регистър на 29.08.2022 г., а в имотния регистър - на
30.08.2022 г.. Излага, че с приемо-предавателен протокол на 11.08.2022 г. „Чинков
Пропърти" ЕАД придобило владението на търговското предприятие на „Г.и" ООД,
заедно с ПИ и изградените в него описани по-горе сгради.
1
Излага, че собственикът на сграда с идентификатор 14218.508.386.27, "Цех за
производство на стъклопакети, алуминиева и PVC дограма, Димитър Венков Баджаров,
ЕГН **********, действащ като ЕТ „Баджо-Венко Баджаров-Димитър Баджаров", ЕИК
*********, изградил върху поземления имот, без знание и съгласие на ищеца, телена
ограда между сграда с идентификатор 14218.508.386.25 и сграда с идентификатор
14218.508.386.27, с което възпрепятствал единствения вход/достъп до собствената на
ищеца сграда с идентификатор 14218.508.386.4 и до сграда 14218.508.386.7. Сочи, че се
касае за площ около 180 кв. м. от поземления имот, която била заградена с телена
мрежа и поставени строителни отпадъци от дейността на ответника „Алу Бета" ЕООД.
На следващо място излага, че ответникът „Алу Бета" ЕООД било производител
на ПВЦ дограма и цехът за производство бил разположен в сграда с идентификатор
14218.508.386.27.1, собственост на ЕТ „Баджо-Венко Баджаров-Димитър Баджаров",
ЕИК *********. Сочи, че ЕТ „Баджо - Венко Баджаров-Димитър Баджаров", ЕИК
********* и „Алу Бета" ЕООД държали без правно основание част от поземления имот
на ищеца с площ от около 180 кв. м., заградена с нерегламентираната ограда. Твърди,
че телената ограда е изградена след придобиване на владението на поземления имот от
праводателя „Г.и" ООД на 11.08.2022 г., като строителните отпадъци са натрупани след
този период и се намират в имота до настоящия момент.
В молба, вх. № 1988/11.03.2024 г. ищецът е уточнил, че предмет на исковете е
част от целия поземлен имот с идентификатор 14218.508.386, с площ 143.52 кв. м., с
дължина 18.40 метра и ширина 7.80 метра, заградена с телена ограда между сграда с
идентификатор 14218.508.386.25 и непосредствено до сгради с идентификатор
14218.508.386.27, 14218.508.386.4 и 14218.508.386.7, представляваща бетонна
площадка, разположена непосредствено между южната фасада на сграда с
идентификатор 14218.508.386.27, непосредствено на западната фасада на сгради с
идентификатори 14218.508.386.4 и 14218.508.386.7 и на север от сграда с
идентификатор 14218.508.386.25, без да опира до нея. По западната и южната страна на
бетонната площадка била разположена телена ограда с монтирани метални колове
прикрепени с болтове към бетоновата площадка, като заградената площ ограничавала
достъпа пряко до сгради с идентификатор 14218.508.386.4 и 14218.508.386.7, а по
отношение на вътрешните коридори до останалите сгради - 14218.508.386.8,
14218.508.386.5 и 14218.508.386.26.
В срока по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на исковата молба, с които
всеки от ответниците оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.
Считат исковата молба за нередовна, тъй като молбата вх. № 3834/07.06.2023 г.
за отстраняване на нередовности на исковата молба била подписана от С. К. Г., който
не бил законен представител на ищеца „Чинков пропърти" ЕАД и не попадал в кръга от
лицата, които могат да бъдат процесуални представители по пълномощие съгласно
императивната разпоредба на чл. 32 ГПК.
Възражението е неоснователно. С депозираната молба вх. № 3834/07.06.2023 г. е
представена единствено вписаната в Агенция по вписванията – Служба по вписванията
гр. Габрово искова молба съобразно указанията на съда, дадени с разпореждане от
26.05.2023 г., което фактическо действие може да бъде извършено от всяко лице, като
не е необходимо да попада в кръга от лицата посочени в чл. 32 ГПК. Отделен е
въпросът, че на подобно възражение може да се позовава само страната от чието име е
2
действано без наличие на представителна власт, а не насрещната страна по спора.
На следващо място считат исковата молба за нередовна, тъй като била налице
неяснота относно това по какъв начин всеки от ответниците е отнел владението на
ищеца и по какъв начин смущава правото му на собственост.
И това възражение е неоснователно. Исковата молба отговаря на всички
изисквания за редовност предвидени в чл. 127 и чл. 128 ГПК. В същата са изложени
твърдения за поставена ограда и строителни материали в съсобствен имот и
поддържане от ответниците на създаденото в резултат на тези действия състояние в
имота, които действия по принцип по своето естеството пречат на собственик да
упражнява правото си в пълен обем, без да е необходимо излагане на допълнителни
твърдения в тази насока.
По същество оспорват активната легитимация на ищеца, като релевират
възражение за нищожност на сключения договор за продажба на търговско
предприятие от 11.08.2022 г. поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в
очевидна липса на еквивалентност на насрещните престации.
На следващо място излагат, че липсва решение за разпределяне на ползването на
съсобствения имот и ищецът „Чинков пропърти" ЕАД нямало противопоставимо на
ответниците право да владее посочената в исковата молба част от имота, поради което
и нямало как това владение да бъде отнето или по друг начин смутено или застрашено.
В тази връзка сочат, че съгласно чл. 31 ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ (с цялата вещ) съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи
на другите съсобственици да си служат с нея, според правата им. Твърдят, че достъпът
до сгради 14218.503.386.4, 14218.503.386.5, 14218.503.386.6, 14218.503.386.7,
14218.503.386.8, е забранен съгласно заповед № 394/28.02.2023 г. на Кмета на Община
Габрово поради извършван от ищеца „основен ремонт" по смисъла на § 5, т. 42 ДР на
ЗУТ, който бил незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което към
датата на предявяване на исковете и към настоящия момент, достъпът до сградите бил
ограничен не в резултат на поведението на някой от ответниците или на трето лице, а
на това на ищеца „Чинков пропърти" ЕАД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
В съдебно заседание, проведено на 16.11.2023 г. ищецът признава, че оградата,
която е препятствала достъпа му до част от поземлен имот, с идентификатор
14218.508.386, с площ от около 180 кв. м., е премахната, съответно фактическата власт
върху тази част му е предадена и намиращите се в същата част строителни отпадъци са
отстранени, но спорът следвало да бъде разрешен по същество единствено с оглед
отговорността за разноските. Тъй като последната е само последица от процесуалното
развитие, но в никакъв случай не го оправдава, с определение от 23.11.2023 г. на ищеца
е предоставена възможност да обоснове правен интерес от провеждане на предявените
искове. С молба от 28.11.2023 г. ищецът именно в изпълнение на така дадените
указания, (което означава, че същите са му станали известни най-късно на посочената
дата), излага твърдения, че ответникът му е предал владението и е премахнал
отпадъците и оградата, докато ответникът оспорвал той да е извършил тези действия и
в което оспорване се изразявал спорът между страните.
Настоящият състав е приел, че в настоящото производство ищецът търси защита
3
на правото си на собственост върху поземлен имот, с идентификатор 14218.508.386,
което е било неблагоприятно засегнато от поставена ограда и строителни отпадъци, а
това означава е била препятствана възможността му да упражнява правомощията
ползване и упражняване на фактическа власт върху обекта на правото си, съобразно
притежаваната идеална част от него. След премахване на оградата, което е довело до
възстановяване пълноценното упражняване на фактическата власт върху имота, както
и премахването на строителните отпадъци, тези неблагоприятни въздействия върху
правото на собственост са преустановени, смущаването на правото е прекратено, което
е довело до отпадане на правния интерес от провеждане на производството. Ищецът
вече не е носител на засегнато от правен спор материално право и няма интерес да
търси съдебната му защита. Фактите на преустановяване на неблагоприятното му
засягане са настъпили в хода на производството и съдът е длъжен да ги вземе предвид
при преценката на процесуалната допустимост на исковете. С предявените искове се
цели резултат, който вече е обективно осъществен – фактическата власт е предадена,
оградата е премахната, както и са отстранени складираните отпадъци. Кой правен
субект е предприел поведението, в което е изразен този резултат, е без всякакво правно
значение за процесуалната допустимост на исковете. Отпадането е по твърдения на
субекта, търсещ правна защита и това е достатъчно за прекратяване на производството.
При подробни съображения за отпаднал в хода на производството правен
интерес, който винаги предполага да е налице правен спор, предявената искова молба е
върната с определение от 20.12.2023 г., но същото е отменено с определение на ГОС
по в. ч. гр. д. № 54/2024 г., в което е посочено, че отпадналият правен интерес следвало
да се съобрази при разглеждане на претенциите по същество.
В изпълнение на така дадените задължителни указания съдът е разгърнал
производство по събиране на доказателства, което не може да промени изводите за
отпаднал правен интерес за ищеца, който в хода на проведените устни състезания
изрично заявява, че „в хода на съдебното производство от ответниците е разчистена
въпросната площадка, като ние сме възстановили владението и в момента има
изградена от нас телена ограда и се установи, че това така се е случило и
процесуалният представител на ответниците не е ангажирал доказателства, както и не
са налице доказателства, че на въпросната площадка е нямало строителни отпадъци,
които са поставени от ответниците. Във връзка с нововъзникналите обстоятелства,
според нас, съдът следва да отхвърли исковете, тъй като претендираните права са
реализирани по време на процеса.“
При това положение, няма необходимост от обсъждане на събраните
доказателства, след като ищецът не поддържа предявените искове, тъй като сам ги
счита за неоснователни.
Независимо от това съдът дължи да отбележи, че ответниците са трети лица по
отношение на сделката, в резултат на която от ищеца е придобито правото на
собственост върху процесните недвижими имоти и затова твърденията за нищожност,
основани на нееквивалентност на престациите биха могли да бъдат поддържани само
при наличие на правен интерес, а такъв е налице само ако нищожността би
рефлектирала в тяхната правна сфера като обектът на правото на собственост се върне
в нея или бъде стабилизирано неговото транслиране в полза на ответниците. Интерес е
налице и за отпадане на активната материална легитимация на ищеца по предявените
4
искове.
Възражението за нищожност обаче е неоснователно. Търговското предприятие е
правна съвкупност и при придобиването включените в нея материални права, правни
задължения и фактически отношения преминават в правната сфера на приобретателя.
Тъй като се касае за съвкупност стойността на активите следва да бъде намалена със
стойността на пасива и съответно фактическите отношения да бъдат оценени към
момента на сключване на договора, за да е възможен извод за нарушена
еквивалентност на разменените престации. В случая цената за придобитото търговско
предприятие е в размер на 550000 лева, при налични задължения от 696533,37 лева и
собствен капитал от 2517,72 лева, без оценка на фактическите отношения, поради
което не може да става въпрос за драстична нееквивалентност, която да обуслови
нищожност на сключения договор, съответно същият е годен юридически факт,
породил правото на собственост на „Чинков пропърти" ЕАД с обект 98,6813 % ид.
части от процесните недвижими имоти.
Това обуславя основателност на установителния елемент от ревандикационния
иск, а доколкото сам ищецът твърди, че си е възстановил фактическата власт върху
процесната част от поземлен имот, с идентификатор 14218.508.386, с площ от 143,52
кв. м., заградена на място с телена ограда, която по признание на „Чинков пропърти"
ЕАД била поставена от него, след осъщественото премахване на съществувалата към
предявявaне на исковата молба ограда. Това налага отхвърлянето на осъдителната
претенция, елемент от ревандикационния иск.
Предявените искове, с правна квалификация чл. 109 ЗС, са също неоснователни.
Ищецът, в приложение на чл. 154, ал. 1 ГПК носи доказателствената тежест да
установи чрез пълно и главно доказване правопораждащия правото му на собственост
върху процесния имот фактически състав, което съдът прие за доказано, но също така и
действия, респ. създадено фактическо състояние от ответниците, в резултат на което се
създават за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените.
В Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на
ВКС изрично е разяснено, че двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователността на действията на ответника/ците по негаторния иск и създаването
на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен
обем. Доказателствената тежест по отношение на авторството на създадените пречки е
за ищеца, съответно ответниците не носят тежестта да установяват, че не са
изграждали ограда и депонирали строителни отпадъци. Доказват се положителни
(реално) осъществени в правната действителност факти. В общия случай
отрицателните не подлежат на доказване.
Ето защо към приключване на устните състезания сам ищецът твърди, че
площадката е била разчистена и фактическата му власт върху нея е възстановена, но не
е ангажирал доказателства, че именно ответниците са съпричастни към поставянето на
първата (сега премахната) ограда и складирането на строителни отпадъци. Това е
достатъчно за отхвърлянето на негаторния иск.
Неоснователността на иска е и по същество, включително и без съобразяване на
осъщественото в хода на производството премахване на оградата и строителните
отпадъци. В подкрепа на този извод е и заключението на съдебнотехническата
5
експертиза, което е категорично, че изградената постоянна ограда започваща от
южната фасада на сграда с идентификатор 14218.508.386.27, перпендикулярно на
фасадата в посока към сграда 14218.508.386.25 (без да достига до нея) с дължина 7.75
м. не ограничава достъпа до частта от имота между южната фасада на сграда
14218.508.386.27, северната фасада на сграда 14208.508.386.25 и част от западните
фасади на сгради 14218.508.386.4 и 14218.508.386.7.
Между западните фасади на сгради 14218.508.386.4 и 14218.508.386.7 и сграда
14218.508.386.25 при извършения оглед вещото лице е установило складирани
строителни отпадъци - парчета от използвани тухли, късове разбити бетонови настилки
или конструктивни части на сграда, свалени стари мазилки и др.. Но тъй като достъпът
до сгради с идентификатори 14218.508.386.4 и 14218.508.386.7 се осъществява по
асфалтова алея, която преминава покрай южната фасада на сграда 14218.508.386.25,
изградената (по-късно премахната) ограда и складираните строителни отпадъци, не
възпрепятстват достъпа до сгради с идентификатори 14218.508.386.25 и
14218.508.326.27.
Основателността на иска по чл. 109 ЗС по необходимост изисква освен
притежавано право на собственост и доказване от страна на носителя му (ищецът
„Чинков пропърти" ЕАД върху този имот ответниците са осъществили неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това тяхно действие или бездействие
създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. В случая нито
е доказано ответниците да са предприели изграждането на вече премахнатата ограда и
да са оставили строителните отпадъци, нито тези въздействия (с неизвестен автор) да
са създали пречки пред ищеца за ползване/достъпване на собствените му недвижими
имоти, което е установено от заключението на вещото лице. Отделен е въпросът, че
тези въздействия са преустановени в хода на производството.
С оглед на твърденията, включително признанията на ищеца за неизгодни за
него факти, не се установява да са налице извършени именно от процесуално
легитимираните ответници неоснователни действия, нито пък тези действия по своята
същност са от естество да създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на
собственост. Не се поставя въобще въпроса дали тези пречки са по-големи от
обикновените, тъй като такива пречки няма.
В обобщение: предявените искове по чл. 109 ЗС се налага да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора (уважена установителна претенция на исковете по чл.
108 ЗС и отхвърляне на осъдителната част, съответно неоснователност на
негаторните искове) право на присъждане на сторените за производството разноски се
поражда за всяка от страните в съотношение ¼ за ищеца към ¾ за ответниците. При
разпределяне отговорността за разноските не би могъл да бъде отчетени настъпилите в
хода на процеса факти на премахване на оградата и депонираните отпадъци, тъй като
не са събрани доказателства тези действия изобщо да са били извършени от
ответниците.
Ищецът доказва извършени разноски в общ размер от 5951.20 лева, формиран от
внесена държавна такса в размер на 311.20 лева, заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер 5040 лева и внесен депозит за възнаграждение на вещо лице в
6
размер от 600 лева. Ответниците релевират възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение, което е основателно. Уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 5040 лева не съответства на правната и
фактическа сложност на спора и се налага да бъде намалено. В случая адвокатското
възнаграждение на ищеца с оглед целите на възмездяването му следва да бъде
намалено до сумата 2760 лева, който размер съответства на заплатения от насрещната
страна хонорар, а установените в Наредба № 1 на ВАС минимуми не са обвързващи за
съда, след решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз,
затова отговорността за разноски на ответниците следва да бъде ангажирана за сумата
917,80 лева (1/4 от 3671,20 лева), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът „Алу Бета" ЕООД доказва разноски в размер на 3060 лева,
формиран от заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2760 лева и
внесен депозит за възнаграждение на вещо лице в размер от 300 лева, от която сума
следва да му се присъди 2295 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "Чинков Пропърти" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Красно село",
ул. "20-ти април" № 13, ет. 3, срещу ЕТ „Баджо-Венко Баджаров-Димитър Баджаров",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. "Брянска" № 58 и
„Алу Бета" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово,
ул. "Орловска" № 154, иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, че ищецът е собственик
на 98.6813 % идеални части от част от поземлен имот, с идентификатор 14218.508.386,
с площ 143.52 кв. м., с дължина 18.40 метра и ширина 7.80 метра, представляваща
бетонна площадка, разположена непосредствено между южната фасада на сграда с
идентификатор 14218.508.386.27 и западната фасада на сгради с идентификатори
14218.508.386.4 и 14218.508.386.7 и на север от сграда с идентификатор
14218.508.386.25, без да достига до нея, придобито въз основа на сключен договор за
продажба на търговско предприятие от 11.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ искането
ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението върху тази част, както и
исковете, с правна квалификация 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат така
поставената телена ограда и разположените строителни отпадъци в тази част.
ОСЪЖДА ЕТ „Баджо-Венко Баджаров-Димитър Баджаров", ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. "Брянска" № 58 и „Алу Бета"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.
"Орловска" № 154, да заплатят на "Чинков Пропърти" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район "Красно село", ул. "20-ти април"
№ 13, ет. 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 917,80 лева (деветстотин и
седемнадесет лева и осемдесет стотинки) - разноски за производството.
ОСЪЖДА "Чинков Пропърти" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район "Красно село", ул. "20-ти април" № 13, ет. 3, да заплати
на „Алу Бета" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
7
Габрово, ул. "Орловска" № 154, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 2295 лева (две
хиляди двеста деветдесет и пет) - разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8