Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
София, ................................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Х въззивен състав, в открито заседание
на шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ
АЛЕКСИЕВ
АНДРЕЙ Г.
при секретаря Елка Григорова и прокурора Анелия Неделчева, разгледа
докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 1981/18 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна
жалба повереника на дружеството граждански ищец „С.Б.“ ООД срещу присъда от
30.11.2016 г. по НОХД № 5486/2012 г. по описа на СРС, НО, 6 състав в
гражданско-осъдителната й част, с която е отхвърлен предявеният срещу подс. М.П.М.
граждански иск за разликата над присъдената сума от 1 341,88 лв. до пълния
предявен размер от 5 736,54 лв.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност на присъдата в обжалваната й част, като се твърди, че от
събраните по делото доказателства е установена основателност на предявения
граждански иск в неговата цялост. Поддържа се и че първоинстанционният съд се е
произнесъл за иск в общ размер на 5 736,54 лв., докато в действителност по
делото е предявен и приет за разглеждане граждански иск за сумата от
10 041,26 лв.
В съдебно заседание на
въззивната инстанция представителят на СГП пледира въззивната жалба да бъде
оставена без уважение и да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, като
правилна и обоснована.
Повереникът на
дружеството – граждански ищец „С.Б.“ ООД поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Пледира да бъде уважен изцеля предявеният граждански иск, като
бъдат присъдени и направените от дружеството-жалбоподател разноски във
въззивното производство.
Подсъдимият М.М. счита,
че без основания е обжалваната присъдата на първата инстанция и че тя е
постановена в съответствие с развитието на делото пред районния съд.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка
на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери
за установено следното:
В производството пред Софийски районен съд са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
На първо място, присъдата е постановена от незаконен съдебен състав. Делото е било образувано по внесен в СРС обвинителен акт, с който на подс. М.М. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Преди даване ход на съдебното следствие по така повдигнатото обвинение първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане предявеният с писмена молба по делото граждански иск от страна на увреденото юридическо лице срещу подс. М.. В хода на първоинстанстанционното съдебно следствие СРС е допуснал изменение на обвинението, след което правната квалификация на обвинението е била променена в такава по чл. 217, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. И за двете престъпления – това по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и това по чл. 217, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до пет години, което съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от НК, определя компетентния да разгледа делото съдебен състав, който следва да се състои от един съдия. Такъв съдебен състав е разгледал делото в първото проведено на 18.09.2013 г. редовно съдебно заседание, в което е приет за съвместно разглеждане предявеният граждански иск и е даден ход на съдебното следствие. Такъв съдебен състав е провел и следващите съдебни заседания по делото до заседанието на 23.03.2015 г., когато, неясно по какви причини, съдебното следствие е продължило, но под ръководството на съдебен състав от съдия и двама съдебни заседатели. В съдебен състав от един съдия и двама съдебни заседатели е постановена и обжалваната присъда, а това е съществено процесуално нарушение, доколкото посочената разпоредба на чл. 28, ал. 1, т. 1 от НПК императивно е изисквала производството по делото, продължаващо по гражданския иск, след прекратяването в наказателната му част, да продължи да се разглежда от съдебен състав, съставен от един съдия.
Следващото допуснато съществено
процесуално нарушение от първоинстанционният съдебен състав при постановяването
на обжалваната присъда, е липсата на произнасяне по целия приет за разглеждане
в наказателното производство граждански иск. Видно от постановеното в съдебното
заседание на 18.09.2013 г. определение, приет за съвместно разглеждане е
предявен от ощетеното юридическо лице срещу подс. М.М. за сумата от 10 041,26 лв. – обезщетение за причинени
имуществени вреди. По този иск и първоинстанционният съд е дължал разглеждане и
произнасяне след прекратяване на наказателното производство по делото. Самият
първоинстанционен съд в съдебно заседание на 31.08.2016 г. е докладвал пред
страните, че предмет на делото остава предявеният граждански иск за сумата от
10 041,26 лв., но впоследствие, с постановената присъда се е произнесъл по
иск за сумата от 5 736,54 лв. Липсата на произнасяне в обжалваната присъда
по целия приет за разглеждане в първоинстанционното производство граждански иск
представлява нарушение на разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 10 от НПК, което е
особено съществено, като се има предвид, че именно произнасянето по гражданския
иск е било единственият предмет на постановената присъда.
Допуснато
е и друго съществено процесуално нарушение при постановяване на
първоинстанционната присъда. Налице е липса на мотиви за отхвърлителната
гражданския иск са сумата от 4 068,13 лв. част на присъдата. Според
изложението в мотивите към присъдата, искът в тази част е неоснователен, тъй
като съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, периодът на
доставката е сравнително времеви отдалечен от продажбата, поради което
първоинстанционният съд приема, че щетата за дружеството в посочения размер е
причинена не само в резултат на действията на подсъдимия, тъй като било
немислимо при месечното отчитане настъпилата загуба да не бъде отбелязана,
възприета и адекватно редуцирана от страна на ръководството на дружеството.
Така изложените мотиви не са достатъчно ясни и разбираеми и по съществото си
представляват липса на мотиви. Не става ясно защо след като първоинстанционният
съд приема за установено, че от процесната сделка за дружеството – ищец са
произлезли вреди и че тези вреди са в причинна връзка с действията на
подсъдимия, предявеният граждански иск е неоснователен. Евентуалното
съпричиняване, каквото не е ясно дали районният съд приема, че е налице, би
било основание за намаляване на исковата претенция, но не е за цялостното й
отхвърляне. Не става ясно от мотивите на първата инстанция и как, ако се
приеме, че загубата вече е била настъпила, съответните длъжностни лица от
ръководството на дружеството биха могли да предприемат мерки за нейното
„редуциране“.
Така допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения представляват отменителни основания, предвидени в чл. 348, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, които са приложими във въззивното производство съгласно чл. 335, ал. 2 от НПК. Така установените процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени във въззивното производство, доколкото няма как настоящият съдебен състав да замени незаконния такъв, постановил присъдата, няма как да се произнесе за пръв път с въззивен съдебен акт по цялата искова претенция и няма как да провери правилността на липсващите мотиви към първоинстанционната присъда. Така допуснатите съществени процесуални нарушения подлежат на отстраняване чрез ново разглеждане на делото от друг състав на СРС.
Водим от горното и на основание чл. 335, ал. 2 от НПК, СГС, Х въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда от 30.11.2016 г. по НОХД № 5486/2012 г. по описа на СРС, НО, 6
състав И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски
районен съд.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.