Определение по дело №1487/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 26.08.2019г.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и шести август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:       

                                                

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: К. ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Н. Шакирова

въззивно гражданско дело № 1487 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „МОРСКИ ДЮНЕР“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Решение № 2786 от 21.06.2019г. по гр.д. № 1902/2019г. по описа на ВРС, XLVI-ти състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: в гр. Варна, „Варна Тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик" № 258 иск за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника - длъжник за сумата от  715.57 /седемстотин и петнадесет лв. и петдесет и седем ст./ лева, представляваща платена без основание от „Симеон Георгиеви“ ЕООД, ЕИК ********* в полза на ответника стойност на електроенергия за периода от 26.08.2014г. до 04.09.2014г. по фактура № ********** от 02.12.2014г., след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление находящ се в гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. „Стара планина“ № 2, с аб. № 0662122 и кл. № **********, което вземане е придобито от ищеца на основание договор за цесия от 09.11.2018г., от цедента „Симеон Георгиеви“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.11.2018г. до окончателното плащане на задължението и за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17936/2018г. по описа на ВРС.

 

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон. Изложените доводи са в смисъл, че с влзло в сила решение по гр.д. № 11337/2017г. по описа на ВРС, 43-ти състав е отхвърлен предявения от „Кълектор“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД иск за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца по това дело сумата по Заповед по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10011/2017г. по описа на ВРС в размер на 715.57 лв. – недължимо платена стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 02.12.2014г. от абоната „Симеон Георгиеви“ ЕООД, което вземане е прехвърлено от последния на заявителя с договор за цесия от 21.06.2017г. С последния е прехвърлено несъществуващо вземане от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, а не и вземане от „Електроразпределение Север“ АД. Ето защо с първия договор за цесия, вземането предмет на установяване по настоящото дело не е прехвърлено на трето лице, като то валидно е прехвърлено едва с договора за цесия от 09.11.2018г. в полза именно на въззивника. Изложени са също подробни доводи, обосноваващи липсата на валидно правно основание за плащане на исковата сума под формата на корекция на сметка от потребителя на дружеството ответник, което дължи връщане на полученото без основание. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение, а предявеният иск уважен с извод за основателност.

 

В отговор на въззивната жалба от „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението. Твърди, че исковата сума е платена на договорно основание – дължима от клиента и начислена цена на мрежова услуга, изчислена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ПИКЕЕ след констатирано неправомерно вмешателство при условията на чл. 51, ал. 2 от ПИКЕЕ. Доказано е правно основание за получаване на плащането, поради което вземане от неоснователно обогатяване не съществува в полза на ищеца. Моли в тази връзка, решението на ВРС да се потвърди като правилно.

 

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.09.2019г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

 

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                

                                                                                           2.