О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595 01.07.2020 година гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, І –
ви въззивен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр. д. № 1380 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.396, ал.1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на П.С.К. *** срещу определение от 05.03.2020 г., постановено
по ч.гр.д.№ 1028/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е било
допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от В.К.К. *** срещу частния
жалбоподател, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по
изпълнително дело № 3011/2018 г. на СИС при СтРС, до размера на претенцията
1188,22 лв., при внасяне на гаранция от молителя в размер на 100,00 лв.
Излагат
се оплаквания за неправилност на определението поради постановяването му в
противоречие процесуалния закон, т.к. обезпечението е допуснато при нарушение
на чл.390, ал.4 от ГПК; не е налице обезпечителна нужда за молителя; наложената
обезпечителна мярка е несъответна на исковата претенция и на интереса на
частния жалбоподател, т.к. чрез частично спиране на изпълнението се постига
неприемлив краен резултат – спиране на изпълнението по цялото изпълнително дело
и се осуетява провеждането на публична продан на недвижим имот, собственост на
длъжника по изпълнението В.К.К.; налице е несъразмерност на допуснатото
обезпечение, т.к. с него се дава защита на едно минимално по размер
предполагаемо бъдещо вземане , като се обрича на неизпълнение по-голямо по
размер парично вземане на частния жалбоподател; обезпечителната мярка е
незаконосъобразна, т.к. е невъзможно допуснатото обезпечение да бъде изпълнено
от съдебния изпълнител доколкото е невъзможно да се спре изпълнението само до
размера на 1188,22 лв.
Претендира
се отмяна на допуснатото обезпечение на бъдещ иск и присъждането на разноски.
В
законоустановения срок насрещната страна В.К.К. *** е представила отговор на
частната жалба, с който я е оспорила като неоснователна.
Изложени
са доводи, че обжалваното определение е правилно, т.к. при допускане на
обезпечението са спазени всички законови изисквания, предвид че бъдещият иск е
допустим и вероятно основателен, и е налице нужда от обезпечаването му, т.к. с
него ще се оспорва изпълняемото право, по отношение на което е било поискано
спиране на изпълнението.
Обезпечението
е било допуснато при внасянето от молителя на определена от съда гаранция,
която е била своевременно внесена.
Претендира
за потвърждаване на обжалваното определение и оставяне без уважение на искането
за присъждане на разноски.
Въззивният съд,
след като обсъди становищата на страните и материалите от първоинстанционното
дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по молба на В.К.К. ***
за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу П.С.К..
Молителката
е посочила, че с решение № 1267/01.12.2011 г. по гр.д.№ 1144/2005 г. по описа
на СтРС, влязло в сила на 11.05.2012 г. е била осъдена да заплати на П.С.К.
сума в размер на 1022 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 03.08.2005 г. до окончателното й
изплащане, мораторна лихва в размер на 100,00 лв. за периода 22.07.2003 г. –
01.08.2005 г. , както и разноски по делото в размер на 66,22 лв.
Въз
основа на посоченото съдебно решение на 21.08.2013 г. в полза на П.С.К. е бил
издаден изпълнителен лист, а въз основа на изпълнителния лист е било образувано
изп.д.№ 20185530403011 на СИС при СтРС.
Молителката
е посочила, че от датата на влизане на решението в сила до образуването на
изпълнителното производство съдебно признатите вземания са се погасили по
давност, поради което възнамерява да предяви бъдещ иск срещу П.С.К. за установяване
в отношенията помежду им, че не му дължи сумата
в размер на 1022 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
03.08.2005 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 100,00
лв. за периода 22.07.2003 г. – 01.08.2005 г. , както и разноски по делото в
размер на 66,22 лв. поради изтекла погасителна давност.
Поискала
е допускане на обезпечение на бъдещият иск чрез спиране на принудителното
изпълнение по изп.д.№ 20185530403011 на СИС при СтРС, образувано по молба на П.С.К.,
въз основа на изпълнителен лист от 21.08.2013 г., издаден по гр.д.№ 1144/2005
г. по описа на СтРС за горепосочените вземания, погасени по давност.
При така
установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество я намира за
неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК обезпечение на иск, в това число и на бъдещ
иск, се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни
писмени доказателства или бъде представена гаранция в определен от съда размер.
Нормата
на чл.390, ал.4 от ГПК предвижда при обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на
изпълнението то да се допуска само срещу представяне на гаранция.
В
конкретния случай за молителката В.К.К. е налице обезпечителна нужда, т.к.
предметът на бъдещия й иск срещу П.С.К. е отричането на съществуването на
изпълняемото право, което е било съдебно признато с решение № 1267/01.12.2011
г. по гр.д.№ 1144/2005 г. по описа на СтРС, поради погасяването му по давност,
а предвид наличието на образувано изпълнително производство за реализирането му
по принудителен ред, то е налице вероятността да се затрудни осъществяването на
правата й по бъдещото решение.
Бъдещият
иск е допустим, а с оглед на представените от молителката писмени доказателства,
установяващи датата на влизане на съдебното решение, с което са били съдебно
признати оспорените като погасени по давност вземания, в сила и датата на
образуване на изпълнителното производство, и вероятно основателен.
Поисканата
обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д.№ 3011/2018 г. по описа
на СИС при СтРС напълно съответства на обезпечителната нужда, т.к. посредством
тази обезпечителна мярка ще се препятства възможността до постановяване на
окончателното решение по бъдещия иск оспореното изпълняемо право да бъде
реализирано чрез принудително изпълнение.
Спазено
е и специалното изискване на чл.390, ал.4 от ГПК, т.к. обезпечението е
допуснато срещу внасянето от страна на молителката на гаранция в размер на
100,00 лв., определената от съда гаранция е била внесена, а обезпечителната
заповед е била издадена след внасянето на гаранцията.
Ето
защо като е уважил молбата на В.К.К. и е допуснал обезпечение на бъдещия й иск
чрез „спиране на изпълнението“ по изп.д.№ 3011/2018 г. по описа на СИС при СтРС
първоинстанционният съд е процедирал в съответствие със закона и оплакванията в
частната жалба за нарушението му в този смисъл са неоснователни.
Неоснователни
са и оплакванията в частната жалба за несъразмерност на допуснатото обезпечение
и за незаконосъобразност на обезпечителната мярка, т.к. са основани на
превратно тълкуване на от страна на частния жалбоподател на волята на съда.
Предвидената
в нормата на чл.397, ал.1 т.3 от ГПК обезпечителна мярка „спиране на
изпълнението“ се осъществява по реда на чл.432, ал.1 от ГПК, съобразно който в
случаите по чл.397, ал.1 т.3 от ГПК се спира изпълнителното производство по дадено
изпълнително дело.
Тълкуването
на нормата на чл.397, ал.2 от ГПК обуславя извода, че обезпечението на иска
посредством една или няколко обезпечителни мерки, се допуска до размера на
цената на иска по чл.69, ал.1 от ГПК.
В
този смисъл при допускане на обезпечение в диспозитива на съдебния си акт съдът
винаги посочва освен вида на обезпечителната мярка и размера на цената на
обезпечения иск, респ. бъдещ иск.
Именно
това е сторил първоинстанционният съд като е наложил обезпечителната мярка „спиране
на изпълнението“ по изп.д.№ 3011/2018 г. по описа на СИС при СтРС да е до
размера на претенцията от 1188,22 лв., която сума представлява цената на
бъдещия отрицателен установителен иск.
Посочването
от страна на съда, че допуснатото обезпечение се отнася до размера на цената на
бъдещия иск - 1188,22 лв. не означава,
че съдът е постановил „частично“ спиране на изпълнението.
По
изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно
разноските:
При
този изход на делото право на разноски има ответницата по частната жалба, но такива
не й се присъждат поради липсата на искане от нейна страна в тази насока.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорски окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от
05.03.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 1028/2020 г. по описа на Старозагорски
районен съд, с което е допуснато обезпечението на бъдещ иск в полза на В.К.К.,
ЕГН -**********,***, ст.14 против П.С.К., ЕГН – ********** *** чрез налагане на
обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д.№ 3011/2018 г. по описа
на СИС при СтРС, до размера на претенцията /цената на иска/ от 1188,22 лв.
/хиляда сто осемдесет и осем лева и двадесет и две ст./.
Определението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/