№ 205
гр. Ловеч, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА
ТЕНЕВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА
Въззивно гражданско дело № 20244300500414 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №289 от 14.03.2024 г. по гр. дело № 5674/2023 г. по описа на
РС – Плевен са отхвърлени предявените от "Топлофикация София" ЕАД
против П. М. Г., ЕГН **********, и М. Г. Г., ЕГН **********, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено по отношение на ответниците, че същите дължат на
ищеца при условията на разделна отговорност сумата от 1014,64 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № 363722, за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 16.06.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 137,45 лв. за периода от 15. 09. 2021 г.
до 08. 06. 2023 г., както и сумата от 24,56 лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 16.06.2023 г. до
изплащане на вземането, както и 6,26 лв., представляваща мораторна лихва за
1
периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г., при квоти ¼ за П. М. Г. или 253,66
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабдения имот за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 16.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 34,36 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 08.06.2023 г., както и сумата
от 6,14 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 16.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и 1,57 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г.,
и ¾ за М. Г. Г. или 760,98 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в топлоснабдения имот за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 16.06.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 103,09 лв. за периода от
15.09.2021 г. до 08.06.2023 г., както и сумата от 18,42 лв., представляваща цена
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 16.06.2023 г. до
изплащане на вземането, както и 4,70 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение №2596/18.08.2023 г. по ч. гр. д. №
4577/2023 г. по описа на РС – Плевен.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за
неправилност на същото. Твърди се, че е доказано безспорно, че въззиваемите
са потребители на топлинна енергия, както и че между страните има валидна
облигационна връзка. Счита, че установяването на количеството и качеството
на потребената енергия не се установява със свидетелски показания. Моли
съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи исковите
претенции.
Въззиваемите са подали отговор на въззивната жалба, с който оспорват
същата, като поддържат, че въз основа на свидетелските показания е
установено, че в имота не е ползвана топлинна енергия, поради което молят
съда да потвърди обжалваното решение.
Третото лице помагач на ищеца – "Техем Сървисис " ЕООД не е подал
отговор на въззивната жалба, не изразява становище и не се представлява в
2
съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК, въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Безспорно между страните пред първата инстанция е било, че в
процесния период ответниците са притежавали топлоснабдения имот, като
това се установява и от събраните по делото доказателства – Нотариален акт
за учредяване на право на строеж №80, том 22, дело №19808/1996 на I-ви
нотариус при Софийска нотариална служба към СРС, Удостоверение за
наследници изх. №5887/06.12.2013 г. на община Плевен, Постановление от
11.06.2019 г. за възлагане на недвижим имот по изп.д. 94/2018 по описа на
ЧСИ рег. №789 на КЧСИ и Нотариален акт за замяна на недвижими имоти
№99, том 6, рег. №5123, дело №693/2022 на Нотариус рег. №16 на НК.
Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за
сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното
3
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ "потребител на енергия или природен
газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Ето защо, възникването на
облигационно правоотношение за битови нужди, не е въз основа на
индивидуален договор, а възниква по силата на закона със собственика или
вещния ползвател на топлоснабдения имот. С оглед изложеното по-горе
относно собствеността върху процесния имот в процесния период, ищецът е
доказал обстоятелство, че ответниците са собственици на имота, респективно
че имат качеството на потребители.
Спорен в настоящото производство се явява въпросът дали и какво
количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло през
процесния период до имота. В тази връзка следва да се отбележи с оглед
възражението на въззивника, че първоинстанционния съд неправилно е
кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел Й., доколкото от
същите се установява, че той е посетил имота през м. октомври 2022 г. – в
момент, следващ процесния период, в който освен това, съпрузите не са били
негови собственици. Предвид изложеното, неправилно съдът е изградил
изводите си за липса на потребление на топлинна енергия в топлоснабдения
имот. Независимо от това, от кредитираното заключение на изслушаната и
4
приета без възражения СТЕ, се изяснява, че ищецът е начислявал суми за
потребена ТЕ по брой лица и по оценка на максимален специфичен разход с
оглед неосигуряване на достъп до имота за отчитане на потребената енергия,
като в тази насока са и Протоколите от 27.05.2021 г. и 10.05.2022 г. на „Техем
сървисис“ ЕООД. Установява се, че при начисляването на сумите методиката
за разпределение на топлинна енергия е нарушена, като не може да се
установи с точност и категоричност действителното количество на потребена
в имота енергия. Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не е успял да
проведе пълно и главно доказване на разпределената в негова тежест
предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно изпълнението на
задълженията му по договора за предоставяне на топлинна енергия, в т.ч.
нейното количество и качество. Ето защо, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, правилно първоинстанционният съд е санкционирал ищеца с
последицата от неустановяване на възложените в негова тежест
обстоятелства, като е отхвърлил ищцовите претенции за пълните предявени
размери.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания,
то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не
дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да
се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат въззиваемите, като
всеки от тях претендира сумата от 400 лв. за заплатен адвокатски хонорар. В
случая не се твърди процесуалното представителство да е осъществявано на
основание чл. 38, ал.2, вр. ал. 1 ЗА, поради което и възражението на
въззивника в тази насока е неоснователно. Неоснователно е и възражението за
липса на извършено плащане на адвокатските хонорари, доколкото в
представените договори за правна защита и съдействие фигурира клауза,
съгласно която възнагражденията са заплатени изцяло в брой при подписване
на договорите, в която част последните имат характера на разписка.
Основателно е обаче възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-
438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл.
5
78, ал. 5 in fine ГПК, ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Съдът намира, че с оглед обема на извършените действия по делото,
свеждащи се до подаване на отговор на въззивната жалба, съдържащ
преповтаряне на изводите на районния съд, липсата на събиране на нов
доказателствен материал, проведеното едно заседание и ниската фактическа и
правна сложност на делото, адвокатският хонорар следва да бъде редуциран
до размера от 300 лв. за всеки от въззиваемите, която сума следва да бъде
присъдена на всеки от въззиваемите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №289 от 14.03.2024 г. по гр. дело №
5674/2023 г. по описа на РС – Плевен.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на основание чл. 78, ал.3 ГПК на П. М. Г., ЕГН **********, сумата от 300 лв.,
представляваща разноски, сторени в производството по в.гр.д.№414/2024 по
описа на ОС – Ловеч.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал.3 ГПК на М. Г. Г., ЕГН **********, сумата от 300 лв.,
представляваща разноски, сторени в производството по в.гр.д.№414/2024 по
описа на ОС – Ловеч.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца "Топлофикация София" ЕАД - "Техем Сървисис" ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6