РЕШЕНИЕ
№ 1004
гр. Пловдив, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20245300501203 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С решение № 1167/15.03.24г.,постановено по гр.д.№ 2052/23г.по описа
на ПдРС,1-ви гр.с.e осъдено „Парти-Г."ЕООД,ЕИК-*********,със седалище и
адрес на управление: с. В.,община М.,област Пловдив,представлявано от
управителя Г. И. М.,на осн.чл.49 от ЗЗД във вр.с чл.45 от ЗЗД да заплати на И.
Р. Ц.,ЕГН-**********,с.В.,община М.,област Пловдив, сумата от 21
182,20лв.,от които: 20 000лв.,представляващи обезщетение за претърпени от
И. Ц. неимуществени вреди-болки и страдания,които ищцата е претърпяла от
пропадане на крака й в отводнителна шахта,разположена пред входа на
кабинката,на 20.11.2022г.в търговски обект-автомивка,находящ се в
с.В.,обл.Пловдивска,ул.***,в резултат на което падане е получила двуглезенно
счупване и непълно изкълчване (сублуксация) на лявата глезенна става,както
и сумата от 1182,20лв., представляваща обезщетение за претърпени от И. Ц.
имуществени вреди от непозволеното увреждане – заплатени от ищцата
разходи за лечение, както следва: 1070лв.за закупени на 20.11.2022г. седем
1
броя заключващи винтове,самонарезни и един брой заключваща тубуларна
плака;45бв.за закупени на 24.11.2022г.санитарни материали;34,80лв.,заплатена
на 26.11.2022г. потребителска такса в УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД; 17,40лв.за
заплатена на 10.01.2023г. потребителска такса в УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД;
15лв.за издаване на копие на образно изследване на CD (1 бр. Диск) от
УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД,платена на 10.01.2023г.,ведно със законната лихва
върху сумата от 21 182,20лв., считано от 20.11.2022г.до окончателното
изплащане на задължението,както и разноски по производството в размер на
4070 лева.
Решението е обжалвано изцяло от „Парти - Г."ЕООД с доводи за
неправилност.Иска се отмяната му и постановяване на друго,с което да се
отхвърлят исковете,алтернативно да се измени същото,като се намали размера
на присъденото обезщетение като прекомерен.Претендират се разноски за
двете инстанции.
Въззиваемата страна- И. Р. Ц.,ЕГН-********** моли съда да остави
жалбата без уважение и да потвърди решението изцяло по подробни
съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски за настоящата
инстанция.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства,
допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима,подадена е от надлежна страна в законния
срок,внесена е дължимата ДТ и е изпълнена процедурата по чл.263 от ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред първата инстанция са предявени обективно съединени искове на
осн.чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД от И. Р. Ц. против „Парти - Г."ЕООД.
Ищцата твърди,че на 20.11.2022г.около 9 часа посетила търговски
обект,собственост на ответното дружество и представляващ
автомивка,находяща се в с.В.,ул.***,където претърпяла инцидент.Твърди,че
след като паркирала в лявата кабинка автомобила си и започнала да го
почиства,докато миела колата,пропаднала с левия си крак в отводнителната
шахта,разположена на входа на кабинката,като заклещила глезена си.Кракът й
се подул,а ищцата не могла да го освободи.Останала неподвижна,лежейки на
земята и единственото,което успяла да направи,било да се обади по телефона
на своя племенник – Р. Ц.,който се притекъл на помощ.Той се опитал да
2
измъкне крака на леля си,който бил позициониран след пропадането напречно
на съоръжението.През цялото време ищцата изпитвала силни
болки.Племенникът й я откарал в спешното отделение на УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД гр.Пловдив,където били извършени редица прегледи, в т.ч.
рентгенологично изследване.Ищцата била приета в болничното заведение при
установени множество счупвания на лявата подбедрица,което наложило
спешно извършване на хирургична интервенция – операция на глезена на
левия крак,чрез имплантиране на 7 броя винтове и заключваща тубуларна
плака.Ищцата престояла в болницата за периода от 20.11.2022г.до
26.11.2022г.Поставена й била гипсова имобилизация и били предписани
обезболяващи медикаменти.След дехоспитализацията за период от два месеца
била на легло,трудно подвижна,движела се с проходилка и не била в състояние
да полага грижи за себе си.За нея се грижела майка ,която била пенсионер на
70г.с трайно намалена трудоспособност.На 07.01.2023г.Ц. отново била приета
за операция по отстраняване от костта на имплантираните уреди от тибия и
фибула.Отстранен бил само един от винтовете,а останалите заедно със
заключващата табуларна плака трябвало да се премахнат след около година.
Престояла 3 дни в лечебното заведение.След този момент ищцата заместила
проходилката с патерици и започнала да провежда в домашни условия
провеждала рехабилитационни процедури.За всяка от двете хоспитализации
заплащала необходимите такси, разходи за престой и консумативи.
Въпреки положените усилия,ищцата продължавала и понастоящем да
изпитва болки при натоварване, избягвала рискови фактори, продължително
ходене и стоене.Вследствие на инцидента преживяла освен физическа и
психическа травма.Станала затворена,чувствала душевен
дискомфорт,поведението й се променило,ограничила социалните си
контакти,постоянно изпитвала болка и умора. Твърди се периодът на лечение
да не е приключил,тъй като шестте винта все още не били премахнати.В
следствие на инцидента ищцата останала без работа,като единствено
разчитала на помощта на своята майка.
Твърди,че ответника е собственик на ПИ 11845.59.354 и сградите,
разположени в имота,вкл. и процесната автомивка и като такъв следва да
понесе отговорността за обезвреда,тъй като съгласно чл.195,ал.1 от ЗУТ като
собственик на съоръжението следвало да го поддържа в техническо
3
състояние,отговарящо на изискванията на чл.169,ал.1-3 от ЗУТ.
Отводнителната шахта, в която попаднал крака й, представлявала съоръжение
по смисъла на § 5,т.38 от ПЗР на ЗУТ и ответното дружество следвало да
следи за състоянието , с оглед използването му по предназначение.
Претенцията на ищцата към ответника е в размер на 20 000лв.за
причинените неимуществени вреди,изразяващи се в болки и
страдания,физически и емоционален дискомфорт вследствие на травмите от
инцидента и 1182,20лв.за имуществени вреди,представляващи сбор от
платените разходи за лечение и включващи: 1070лв. – закупени на 20.11.2022г.
седем броя заключващи винтове самонарезни и един брой заключваща
тубуларна плака, 45лв. – закупени на 24.11.2022г.санитарни материали,
34,80лв. – заплатени на 26.11.2022г. потребителски такси в УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, 15 лв. – за издаване на копие на образно изследване на CD/ 1 бр.
диск/ от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД,ведно със законната лихва.
Ответникът е оспорил претенциите по основание и размер.Признава,че е
собственик на търговски обект – автомивка в с.В.,обл.Пловдивска. Оспорва
изложените от ищцата фактически обстоятелства.Твърди,че инцидентът не е
настъпил в процесния обект,че ищцата е имала проблем с крака от преди
това,че автомивката има одобрен технически паспорт,ВиК и архитектурен
проект,в които било отразено,че строежът бил изпълнен в съответствие с
изискванията на нормативните и технически спецификации.Поддържа,че не
дължи обезщетение,тъй като вредите не са пряка и непосредствена последица
от непозволеното увреждане.В тази връзка твърди,че е налице
съпричиняване,като ищцата е допринесла за настъпване на
резултата,доколкото не положила необходимата грижа и внимание при
действията си,като не преценила обстановката.Оспорва и размера на
обезщетенията,които намира за силно завишени.
По делото са събрани писмени доказателства,вкл.многобройна
медицинска документация,доказателства за собствеността и техническа
документация относно автомивката,касови бонове за заплатени измивания на
автомобили за датата на инцидента-20.11.22г.Изготвени са и са приети СМЕ с
вещо лице С. С. и СТЕ с вещо лице С. В.,разпитани са и седем свидетеля на
страните.
Районният съд е изложил подробно фактическата обстановка,като пред
4
въззивната инстанция не се представят доказателства,които да водят до
промени на същата.Поради горното въззивния съд не смята за необходимо да я
повтаря и препраща към нея на осн.чл.272 от ГПК.
По предявени искове на осн.чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД ищецът следва да
докаже при условията на кумулативност елементите от фактическия състав на
чл.49,вр.с чл. 45 от ЗЗД– противоправно деяние (било то действие или
бездействие) на лице,за което отговаря ответникът;настъпването на твърдения
инцидент по описания начин,неговия механизъм; преживените
неимуществени вреди по вид и степен,както и твърдените имуществени
такива (разходи за потребителски такси,лечение,документи,лекарствени
медикаменти и консумативи);пряка и непосредствена причинна връзка между
деянието и вредите,а също и размера на претендираните обезщетения.А в
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване,както и да установи
възраженията си в отговора,в това число за съпричиняване на вредоносния
резултат,а при установяване на положителните елементи от фактическия
състав на претенциите,следва да докаже,че е погасил търсените суми.
С оглед така очертаната доказателствена тежест и след анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства,първостепеният съд е
стигал до извод за основателност на претенциите.
Установява се от доказателствата по делото,че претърпените
неимуществени и имуществени вреди са причинени от стъпване с крак върху
линеен отводнител, монтиран в клетка от автомивка,собственост на
ответника,която вещ не отговаря на определените правила и норми на
безопасност (заключението на СТЕ).Според вещото лице арх.С. В. в
конкретния случай светлите отвори на решетката на линейния отводнител са
9,5см.х10см.(95мм х 100мм=9500кв.мм.) и са значително завишени в
сравнение с предвидения БД стандарт,според който отворите на линейни
отводнители в градска среда са със светъл отвор до 1000 кв.мм.,и най-често с
максимална ширина на отвора от 25мм до 30мм.
Несъстоятелни са възраженията в жалбата в тази връзка,като се
твърди,че житейската и правна логика не изисква ответника да е запознат с
тези изисквания,за спазването на които следвало да следят лицата от
строителен надзор и проектанта по техническия проект.Собственикът на
съоръжението е длъжен да следи за безопасността на същото,а очевидно е,че
5
отворите на поставените в автомивката линейни отводнители са били твърде
широки и са създвали предпоставки за злополуки.Самият ответник вероятно е
бил наясно с това,тъй като върху линейния отводнител е констатирано,че е
заварено допълнително арматурно желязо през средата,което намалява
големината на отворите,но недостатъчно.Това арматурно желязо е било
монтирано и към момента на инцидента,видно от показанията на св.Ж. Т. и е
индиция за това,че ответникът е направил опит да намали големината на
отворите,което означава,че или е знаел,че те не са с допустимата по БДС
големина,или че те са опасни и са предпоставка за инциденти.Ответникът не е
предприел адекватни действия,с които да отстрани тази опасност за клиентите
на автомивката,като премахне линейните отводнители с широки отвори и
монтира други според стандарта.
Според настоящата инстанция инцидентът е станал по описания в
исковата молба начин,като не се доказват твърденията на ответника той да е
станал на друго място.В тази връзка подробно са коментирани от районния
съд показанията на разпитаните свидетели.Свидетелите на ищеца-Р. Ц.-
племенник на ищцата и Ж. Т.,са преки очевидци на злополуката,те са
първите,които са пристигнали на мястото на злополуката след като ищцата им
се е обадила по телефона.Техните показания,както и тези на св.З. П.,се
подкрепят от събраните писмени доказателства по делото,включително
досежно приблизителното време на настъпване на инцидента и не си
противоречат помежду си,поради което и правилно ПдРС е кредитирал
именно тях.
Показанията на св.З. М.,И. Т.-син на собственичката на автомивката и С.
Т. не се ценят и от настоящата инстанция.От показанията на М. не може да се
установи същата да е пребивавала на автомивката по същото време,когато и
ищцата,като е напълно възможно разминаване между двете във
времето.Свидетелите Т. и Т. са се намирали на разстояние от автомивката и
макар да са имали видимост към нея,не са могли непрекъснато да я
наблюдават.Т. е работел в халето,като е сменял стартер и тампон на двигателя
и вниманието му е било насочено към извършването на тази дейност,така че
не би могъл да следи непрекъснато какво се случва на автомивката.Още
повече,че ищцата не твърди да е викала за помощ,за да привлече
внимание.Свидетелката Т. пък е работела в бензиностанцията,която е
отдалечена на 200м.от автомивката и макар също да е имала видимост към
6
нея,тя все пак е била единственият служител на смяна в неделния ден и
това,че нищо не е видяла не означава,че инцидента не се е случил,без тя да
забележи.Същата според показанията е работела „и на каса и отвън“,като
напълно възможно е вниманието й да е било ангажирано с обслужването на
клиенти към момента на инцидента.
Доказана е и причинната връзка между инцидента и причинените на
ищцата вреди.Според СМЕ,приета неоспорена от страните,напълно възможно
е травмата,която е получила Ц. да се получи по описания начин.Според
вещото лице единствения механизъм на получаване на това увреждане е
свръхмерно извиване на стъпалото спрямо оста на подбедрицата,а именно
такова извиване е причинило пропадането на крака на ищцата в
шахтата,видно и от показанията на св.Р.Ц. и Ж.Т.,които са видели в какво
положение е бил кракът на Ц. при заклещването му.
Правилно районният съд не е уважил възражението на ответника по
чл.51, ал.2 от ЗЗД за това, че ищцата е допринесла за настъпване на
вредите,като не била преценила обстановката и не положила дължимата грижа
и внимание. По смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД съпричиняване е налице,когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен,независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно.В случая събитието не се явява в причинна връзка с
поведението на ищцата.Мястото на инцидента-автомивка,на която колите се
мият ръчно от клиентите,както и самата дейност по измиването на
автомобилите,не предполага повишен риск от увреждане,който от своя страна
да изисква повишено внимание.Самите действия по измиването на колата
изискват движения от страна на клиента около колата,включително и
движение на заден ход,като ищцата не е могла да допусне,че отводнителната
шахта е така конструрирана,че да пропадне кракът й в нея.Задължение на
собственикът на вещта е да извърши оценка на риска от вещта и да я
поддържа в състояние,което е безопасно,а ако е наясно с този недостатък на
вещта,да я обезопаси,респ.да постави знаци, които да сигнализират за
повишено внимание.
Предвид изложеното налице са елементите от ФС на чл.49 от ЗЗД и
7
правилно първостепенния съд е намерил претенцията на ищцата за
основателна.
По отношение на размера на обезщетенията за вреди,по който също се
възразява в жалбата,че е прекомерен,въззивния съд напълно споделя
изложеното от районния съд.ПдРС е установил конкретните вреди,претърпени
от ищцата след анализ на медицинската документация и заключението на
СМЕ,а по отношение на неимуществените се е позовал и на свидетелските
показания на св.З. П.,бивш съпруг на ищцата и Е. Ц.,нейна майка,както и тези
на Р.Ц..
Въззивният съд намира,че по отношение размера на иска за
неимуществени вреди ПдРС се е съобразил с правилата на чл.52 от ЗЗД,като е
взел предвид характера,степента и вида на уврежданията,интензивността на
причинените болки и страдания,продължителността на оздравителния
процес,възрастта,физическото и психическо състояние на ищцата, както и
възможностите за възстановяване и адаптация.Тук следва да се добави,че
макар вещото лице д-р С. да е посочило,че оперативното премахване на
останалите метални тела в крака на ищцата на по-късен етап е само
възможност,но не се практикува често поради врастване на металните
елементи в костните структури,в случая се е наложила нова оперативна
интервенция заради миграция на металните тела,почти година след
инцидента, и отстраняване от костта на имплантираните уреди,което е видно
от представената по делото епикриза от УМБАЛ „Св.Георги“-Пловдив на
л.307 от първоинстанционното дело.Следва да се отчетат не само болките и
страданията,понесени от ищцата,включително при злополуката,при трите
операции и продължителния възстановителен период,но и всички онези
неудобства-емоционални, физически и психически,които ги съпътстват и
които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор-конкретния
психо - емоционален статус на пострадалата.
Касае се за телесна повреда,която трайно и съществено е затруднила
движението на левия долен крайник на ищцата за период от няколко месеца.Ц.
е била лишена от възможността да се придвижва самостоятелно,трябвало е да
лежи продължително време и още по-дълго да се придвижва с помощни
средства-проходилка и патерици.Изпитала е значителен и продължителен във
времето физически и психически дискомфорт.Подложила се е на три
8
хирургически интервенции.Всичко това е съпътствано с болничен
престой,прием на лекарствени
медикаменти,упойки,обезболяващи,притеснения,стрес,негативни
емоционални изживявания и др.Необходими са били допълнителни
посещения при медици,прегледи,както и процедури за рехабилитация.
Отделно от това следва да се отчетат и търпените от ищцата множество
битови неудобства-затруднения за пълноценна дейност от всякакъв характер и
самообслужване, постоянна необходимост от чужда помощ.
Ето защо настоящата инстанция намира,че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди не е прекомерен.Правилно
първостепеният съд е уважил претенцията в пълния претендиран размер,като
е преценил,че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 20
000лв.,достатъчна да обезщети ищцата за претърпените интензивни
болки,непосредствено след злополуката, както и за всички битови
неудобства,който е претърпяла в рамките на възстановителния период,по
време на който е имала потребност от чужда помощ, като е отчетен и
останалия пожизнено оперативен белег на крака.Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот,с оглед на конкретните
обстоятелства по делото и съответства на съдебната практика по аналогични
случаи.
Доказана по основание и размер е и претенцията за имуществени
вреди,видно от представените по делото писмени доказателства–
фактури,фискални бонове.Правилно и тази претенция съдът е уважил в
пълния предявен размер.
С оглед на изложеното,въззивната инстанция намира жалбата за
неоснователна,а обжалваното решение за правилно и законосъобразно,поради
което следва да го потвърди.
Предвид горното разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна
за настоящата инстанция в размер на 2500лв.за адв.възнаграждение съобразно
представени ДПЗС и списък на разноските.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1167/15.03.24г.,постановено по гр.д.№
2052/23г.по описа на ПдРС,1-ви гр.с.
ОСЪЖДА „Парти - Г."ЕООД,ЕИК-********* да заплати на И. Р.
Ц.,ЕГН-********** сумата от 2500 (две хиляди и петстотин)лв. разноски за
адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария
при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10