№ 67
гр. Свищов, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. И.
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Гражданско дело №
20214150100711 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба (ИМ) на ЗК „ЛЕВ
ИНС“АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „******* срещу АГЕНЦИЯ ЗА
ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА (АПИ), ЕИК: *********, гр. София, пл.
„********; с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 410 КЗ, чл. 49 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В ИМ се твърди, че ищцовото дружество е сключило с
„Г.С.И.С.“ ЕООД договор за застраховка „Каско“ на МПС, застрахователна
полица № 93001910016503, срок на валидност от 07.03.2019 г. до 06.03.2020
г., на л. а. „***“, модел „***“, рег. № *****. На 04.06.2019 г. същото МПС,
управлявано от Ч.И., се движело по републикански път (РП) III-405 км 77-
500, стопанисван от АПИ. Лекият автомобил (л. а.) бил навлязъл в
несигнализирано и необозначено препятствие на пътното платно (дупка) и
така му били причинени имуществени увреждания върху задната дясна гума
на стойност от 410.67 лв., ведно с ликвидационни разноски от още 10 лв.
Тази сума „ЛЕВ ИНС“ АД било заплатило на „Г.С.И.С.“ ЕООД.
Ищцовото дружество сочи, че този дълг бил на АПИ, тъй като именно АПИ е
натоварена с управлението (чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП) и с поддържането (чл. 19,
ал. 2, т. 3 ЗП) на републиканската междуградска пътна мрежа. От това пък
следвало, че АПИ отговаряла за вредите, причинени на участниците в
пътното движение, поради бездействието на служителите си да поддържат
изрядни пътищата (арг. от чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД). Понеже дългът за
обезвреждането на АПИ към „Г.С.И.С.“ ЕООД бил заплатен от „ЛЕВ ИНС“
АД, последното дружество отстоява, че е било встъпило (т. е. било се
суброгирало) в правата на удовлетворения кредитор, „Г.С.И.С.“ ЕООД, срещу
длъжника му, АПИ.
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД моли Свищовския районен съд (СвРС) да постанови
решение, по силата на което да бъде установено на основание чл. 422 ГПК,
във вр. с чл. 410 КЗ, чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на АПИ, че
1
АПИ дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД сумата от 420.67 лв. на, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението в съда: 05.10.2020 г., до
окончателното й заплащане.
По делото е постъпил отговор на исковата молба (ОИМ) от АПИ, гр.
София, в който се оспорва причинно-следствената (каузална) връзка между
настъпилото ПТП и твърдените имуществени вреди върху процесното МПС.
Протоколът за това ПТП не бил могъл да се ползва с доказателствена сила,
защото бил съставен около 40 мин. след ПТП; не било ясно и къде е съставен:
на мястото на ПТП или в РУП – гр. Свищов; освен това констатираните е
протокола факти не били възприети непосредствено от съставителя на
протокола. АПИ моли СвРС да отхвърли така предявения иск изцяло, като
недоказан и неоснователен. В условията на евентуалност АПИ прави и
възражение за съпричиняване: водачът на процесното МПС бил нарушил
ЗДвП, не съобразявайки скоростта си на движение с пътната обстановка. –
Във вр. с това АПИ моли СвРС да постанови решение, с което да уважи
частично иска на „ЛЕВ ИНС“ АД, като намали претендираното обезщетение с
½, поради съпричиняване на вредоносния резултат от увредения (чл. 51, ал. 2
ЗЗД).
С определение № 338/21.09.2021 г., съдът е конституирал като трето
лице – помагач (ТЛП) Община Свищов на страната на ответника, което е
подало ОИМ. ТЛП заявява, че оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан, и то както по размер, така и по основание. По-конкретно твърди,
че процесното ПТП било настъпило по вина на водача Ч.И.. В условията на
евентуалност сочи, че Община Свищов не отговаря за стопанисването на
процесния пътен участък; това било вменено в отговорност на АПИ: същият
участък не бил сред посочените в Приложение № 1 към Споразумителен
протокол от 05.10.20218 г.; най-сетне, Община Свищов не била собственик на
този път. – Община Свищов моли СвРС да отхвърли като неоснователен и
недоказан предявения иск.
След като взе предвид събраните по делото доказателства,
посредством предвидените в закона доказателствени средства, и обсъди
исканията, доводите, възраженията и оплакванията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Свищовският районен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
От писмените доказателствени средства по делото се установя
следното:
На 04.06.2019 г. на републикански път III-405, км. 77+500, водачът
Ч.И., при управление на л. а. „***“, модел „***“ рег. № *****, е реализирал
ПТП, навлизайки в сигнализирано и необезопасено препятствие на пътното
платно – дупка, при което е спукал задна дясна гума. Всичко това се
установява от Протокол № 1633819/04.06.2019 г., съставен от мл.
автоконтрольор М.М.Г. и подписан от участника в ПТП – Ч. А.. ИВ. (л. 8 от
гр. д. № 5433/2021 г. на СРС).
2
Оплакването на ответника, че процесният протокол не би могъл да се
ползва с доказателствена сила, защото, от една страна, бил съставен 40 мин.
след ПТП, а от друга страна, съставителят му не бил очевидец на
установеното с него, е несъстоятелен: Първо, процесният протокол се ползва
с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, която не е била
оборена с друго доказателствено средство от ответника, но само голословно
оспорена. (В този смисъл: р. № 211/14.12.2015 г. по т. д. № 2782/2014 г., I т.
о., р. № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т. о.; р. № 98/25.06.2012 г. по
т. д. № 750/2011 г., ІІ т. о.; р. № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г., I т. о.;
р. № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., I т. о., р. № 85/28.05.2009 г. по т.
д. № 768/2008 г., II т. о. на ВКС.) Освен това установеното в протокола се
потвърждава както от разпита на св. Ч.И., който е бил пряк участник в
случилото се, така и от заключението по съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ). Второ, с оглед на удостовереното в него обстоятелство (ПТП)
протоколът не би могло той да бъде съставен преди или по време на
инцидента, но само след него. Следователно няма как протоколът да се
изготвен от орган на МВР, който е негово очевидец. Ето защо съдът
кредитира Протокол № 1633819/04.06.2019 г. и гради фактическите си
констатации върху него.
За поправка на задната товарна гума, причинена от процесното ПТП,
„Г.С.И.С.“ ЕООД е заплатило на „А.Б.К***“ ЕООД сумата от 704 лв. (л. 59 от
гр. д. №711/2021 г. на СвРС). Същевременно процесният л. а. е бил
застрахован по застраховка „Каско“ на МПС, видно от Застрахователна
полица № 93001910016503, със срок на валидност от 07.03.2019 г. до
06.03.2020 г., при ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД (л. 6 от гр. д. № 5433/2021 г. на СРС).
При това „Г.С.И.С.“ ЕООД е поискало от ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД да бъде
обезщетено за въпросната вреда (вж. Уведомление от увреденото лице на
06.06.2019 г., л. 9 от гр. д. № 5433/2021 г. на СРС). За това ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД
е била образувана щета № 0421-1261-19-406270; извършен бил оглед на
увредения автомобил; след което били констатирани увреждания по задна му
дясна гума (л. 14 от гр. д. № 5433/2021 г. на СРС).
С оглед на извършена Експертиза по щетата от ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД (л.
15 от гр. д. № 5433/2021 г. на СРС) било установено, че застрахователно
обезщетение възлиза на 410.67 лв. Като в доклада по щетата били изтъкнати и
10 лв. ликвидационни разходи. Сумата в размер на 410.67 лв. е била
изплатена от ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД на „Г.С.И.С.“ ЕООД, видно от Платежно
нареждане от 19.03.2020 г. (л. 17 от гр. д. № 5433/2021 г. на СРС).
По-късно ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД изпратило до АПИ регресна покана,
получена на 24.04.2020 г. и входирана под № 53-00-447 в агенцията (л. 29 от
гр. д. № 5433/2021 г. на СРС). С нея Областното пътно отделение на АПИ в
гр. Велико Търново било поканено да възстанови застрахователното
обезщетение в размер на 410.67 лв., което застрахователят бил платил по
застраховка „Каско“ на л. а. „***“, модел „***“ рег. № *****, на собственика
му – застрахования „Г.С.И.С.“ ЕООД.
Понеже АПИ не била платила претендираните от нея взе***е, ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД подало заявление по чл. 410 ГПК до СРС за сумата от 420.67 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването му в
съда до окончателното й изплащане. По него било образувано ч. гр. д. №
47824/2020 г. на СРС, по което пък била издадена Заповед за изпълнение от
19.10.2020 г. Понеже АПИ възразила в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК срещу
3
заповедта, било образувано настоящето исково производство въз основа
искова молба по чл. 422 ГПК на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу АПИ за защита и
съдействие до съда: първоначално пред СРС, а по-късно пред местно
компетентният – СвРС.
От разпита на св. Ч.И., едноличен собственик на капитала на
„Г.С.И.С.“ ЕООД, се установява, че:
При настъпване на ПТП през 2019 г. именно той е управлявал
процесното МПС на междуградски път III-405 км. 77+500 в посока от гр.
Свищов към с. Царевец. На пътя е имало не една, а три дупки подред.
Камионът се движел по правия участък от Свищов към селото. Той избягвал
дупките по принцип, но в конкретния случай не успял. Поради големия удар,
спрял камиона. Констатирал, че гумата изпускала и се е обадил на телефон
112 и на застрахователя.
На място пристигнали органите на МВР и написали протокола по
делото. Увредена била само външната дясна гума. Не помнел размера на
дупката. Инцидентът станал през деня. Твърди, че е движел с нормална
скорост – не повече от 60 км., тъй като това станало извън населено място.
Опитал се да избегне дупката, но не успял, защото го изпреварвал автомобил.
Дупките на пътя не били обезопасени, нито пък обозначени. Твърди, че те са
там от доста време, както и че е имало видимост. Бил без ремарке.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Ч.И.. В показанията му не са
налице противоречия, които да разколебават приетата за установена от съда
фактическа обстановка. Доказаните от свидетеля факти кореспондират с
всички останали доказателства, установени от писмените доказателствени
средства и САТЕ.
От заключението по САТЕ от 28.01.2022 г. (л. 64 и сл.) и от
допълнението към него от 04.03.2022 г. (л. 102 и сл.) се установява, че:
При км. 77+500, тов. ал. (влекач) „***“ преминава през необезопасена и
несигнализирана неравност (дупка) по платното за движение, намираща се по
траекторията на дясната следа на посоката на трафика по този участък. В този
момент МПС е било изпреварвано от движещ се в същата посока автомобил,
с неустановена марка и номер. При така получилата се пътна ситуация тов.
ал. (влекач) не е имал техническа възможност да извърши ***евра
заобикаляне на тази неравност (дупка). След преминаване през тази
неравност (дупка) се уврежда задна, дясна, външна пневматична гума
(същата след инцидента е негодна за употреба). Експертът заключава, че е
налице причинно-следствена връзка между настъпилото увреждане на
процесното МПС и ПТП.
Крайна стойност на увредената, вследствие на реализирането на
процесното ПТП, товарна гума е 410.67 лв. Стойността на обичайните
ликвидационни разноски към момента на настъпване на процесното ПТП са
на стойност от 10 лв. Вещото лице сочи, че по дължина ПТП е настъпило при
км. 77+500 по РП Ш-405. Експертизата установява, че неравността (дупката)
се е намирала в дясната половина на дясната пътна лента за движение по
посока от гр. Свищов към с. Царевец. Тов. ал. (влекач) „***“ се е движил в
района на ПТП с около 60/70 км/ч. Мястото на настъпване на процесното
ПТП се намира в участък от републиканската пътната мрежа.
4
СвРС кредитира САТЕ, понеже същата е логична, последователна,
пълна, кореспондираща с останалите доказателствени средства и изводимите
от тях доказателства, дадена е в съответствие със специалните знания на ВЛ, а
освен това не е била оспорвана от страните по делото.
По правото:
СвРС намира, че е бил сезиран с установителен иск (УИ) на ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 410 КЗ, чл. 49 и чл. 86 ЗЗД срещу
АПИ, с който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че той
дължи на ищеца сумата от 420.67 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда (05.10.2020 г.) до окончателното й изплащане.
Застрахователят твърди, че между него и „Г.С.И.С.“ ЕООД като
застрахован бил сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС на л. а.
„***“, модел „***“, рег. № *****. На 04.06.2019 г. същото МПС, управлявано
от Ч.И., се движело по РП III-405 км 77-500, стопанисван от АПИ. МПС било
навлязло в несигнализирано и необозначено препятствие на пътното платно
(дупка) и му били причинени имуществени увреждания върху задната дясна
гума на стойност от 410.67 лв.
Застрахователят бил обезщетил застрахования за тази сума. Във вр. с
това той бил претърпял ликвидационни разноски в размер на още 10 лв. ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД сочи, че е задължение на АПИ да поддържа въпросната пътна
отсечка, поради което именно агенцията носи отговорност по чл. 49 ЗЗД към
„Г.С.И.С.“ ЕООД за въпросното увреждане, респ. да обезщети вредите от
него. Но понеже ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е заплатило този дълг на „Г.С.И.С.“
ЕООД, то ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД било встъпило (суброгирало се) в правата на
удовлетворения кредитор срещу длъжника му (АПИ) и на основание чл. 410
КЗ и чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 422 ГПК имало взе***е срещу АПИ за
процесните суми, ведно със законната лихва от 05.10.2020 г., което право иска
да бъде установено в настоящия процес.
Ответникът – АПИ, гр. София, възразява срещу така предявения иск.
Моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан. В условията на
евентуалност ответното дружество счита, че претендираното обезщетение за
причинените вреди следва да се намали с ½, поради съпричиняване на щетата
от страна на водача Ч.И., управлявал товарен автомобил „***“, рег. № *****.
ТЛП – Община Свищов счита, че предявеният иск е неоснователен,
поради това че, от една страна, увреждането било настъпило по изключителна
вина на водача на МПС. От друга страна, искът бил неоснователен, понеже за
стопанисването на този път отговаряла не общината, а държавата – в лицето
на АПИ, видно от Приложение № 1 към Споразумителен протокол от
05.10.2018 г.
Според задължителната и ръководна практика на ВС, от една страна,
юридическите лица носят отговорност за непозволено увреждане не на
основание чл. 45 ЗЗД, но въз основа на чл. 49 ЗЗД (вж. т. 1 от ППВС № 7/1959
г.). От друга страна, за да се обоснове отговорността на тези субекти на
правото, пак според ВС, не е необходимо да се установи кой именно работник
или служител на юридическото лице при или по повод изпълнението на
възложената му работа е причинил вредите (т. 7 от ППВС № 6/1959 г.).
5
Съобразно това основателността на така предявеният иск по чл. 422
ГПК, във вр. с чл. 410 КЗ, чл. 49 и чл. 86 ЗЗД, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД предполага
да се установи от ищеца:
Първо, че на 04.06.2019 г. л. а. „***“, модел „***“, рег. № *****,
управляван от Ч.И. и собственост на „Г.С.И.С.“ ЕООД, е участвал в ПТП по
РП III-405 км 77-500. Като МПС е навлязло в несигнализирано и
необозначено препятствие на пътното платно (дупка) в посока от гр. Свищов
към с. Царевец. Докато АПИ, в т. ч. чрез своите работници и служители, е
била длъжна да стопанисва пътя, но е бездействала.
Второ, че това МПС е претърпяло имуществени вреди в размер на
410.67 лв. – увреждане на задна, дясна, външна пневматична гума до степен,
че е била негодна за употреба.
Трето, че между бездействието на АПИ да поддържа РП и вредата има
причинно-следствена (каузална) връзка.
Вината в гражданското право се предполага до доказване на противното
дотолкова, доколкото се установят деянието (бездействието), вредата и
причинната връзка помежду им (арг. от чл. 45, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗД).
Противоправността на деянието е юридически извод, за който съд прави,
подвеждайки (субсумирайки) фактите под правната норма.
Встъпването в правата на удовлетворения кредитор (суброгация)
изисква ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД (регресант) да докаже още, че:
Четвърто, че регресантът е платил дълга на АПИ (регресат) към
„Г.С.И.С.“ ЕООД (удовлетворения кредитор) въз основа сключен между тях
застрахователен договор „Каско“ на л. а. „***“, модел „***“, рег. № *****.
При установяването на тези обстоятелства, свързани с дълга от деликта по чл.
49 ЗЗД и суброгацията, съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ регресантът встъпва в
правата на удовлетворения кредитор срещу регресата до размера на платеното
обезщетение (410.67 лв.) и обичайните разноски (10 лв.), направени за
неговото определяне.
Пето, взе***ето за законната лихва по чл. 86 ЗЗД, което се иска да бъде
установено от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД върху главницата, предполага наличието на
парично взе***е към АПИ, което е изискуемо и не е било платено;
изискуемостта настъпва с поканата – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът – АПИ, гр. София, носи доказателствена тежест, за да
докаже, че обстоятелствата, на които основава своите възражения срещу иска,
че е налице съпричиняване и т. н. Същото се отнася и до ТЛП – Община
Свищов.
Първото обстоятелство по делото в настоящия случай – участието на
л. а. в ПТП на 04.06.2019 г. по РП III-405 км 77-500 след навлизане в
несигнализирано и необозначено препятствие на пътното платно (дупка) – е
надлежно доказано от: Протокол № 1633819/04.06.2019 г., (л. 8 от гр. д. №
5433/2021 г. на СРС); от разпита на св. Ч.И.; от САТЕ; освен то е безспорно
по делото. В процеса обаче съществуват разногласия на страните дали АПИ, в
т. ч. и чрез своите служители и работници, е била длъжна да поддържа и
стопанисва въпросния участък от пътна мрежа, или пък не.
От САТЕ се установява, че мястото на настъпване на процесното ПТП
6
се намира в участък от републиканската пътната мрежа. Съгласно чл. 19,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) републиканските пътища се управляват
от АПИ. Член 19, ал. 2, т. 3 in fine ЗП постановява, че под „управление“ се
разбира ремонта и поддържането на пътищата. Следователно в настоящия
случай бездействието на АПИ, в т. ч. и на нейните служители и работници, е
довело съществуването на несигнализирано и необозначено препятствие
на пътното платно (дупка) в дясното платно на РП III-405 км 77-500 посока
от гр. Свищов към с. Царевец.
Член 30, ал. 3 ЗП вменява задължение на АПИ и общините да
осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по
изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени
с правилника за прилагането на закона. Според чл. 3, ал. 2 от Наредба № РД-
02-20-19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, изд. от
министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ №
91/20.11.2012 г.), поддържането на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии да се осъществява по взаимна договореност между
АПИ и общините при условията и по реда, определени в Правилника за
прилагане на ЗП.
По делото е установено наличието на такава договореност между АПИ
и Община Свищов, вж. Споразумителен протокол за съвместно финансиране
на поддържането на републиканските пътища в чертите град Свищов от
05.10.2018 г., ведно с Приложение № 1 (л. 36 и сл. от гр. д № 5433/2020 г на
СРС). От него обаче се установява, че участъкът от пътя, в който е настъпило
процесното ПТП – път III-405 км. 77+500, не е част от участъците от
Републиканските пътища в града, за които организирането, възлагането и
контрола на дейностите по поддържането се извършва от общината. Впрочем,
дори и подобно задължение да беше вменено на Община Свищов, вместо на
АПИ, по съглашение между тях, то това съглашение няма действие спрямо
трето лице – „Г.С.И.С.“ ЕООД, което не е страна по него – арг. от чл. 21, ал.
1 in fine ЗЗД.
С оглед на изложеното доводите на ответника (АПИ, гр. София), че за
стопанисването на процесния пътен участък носело отговорност ТЛП
(Община Свищов), се явява неоснователно. Съответно правилен пък се явява
доводът на общината в обратния смисъл: тъкмо на АПИ е задължението да
поддръжката на РП III-405 км. 77+500, и то както по силата на ЗП, така и по
силата на споразумението помежду им.
Вторият юридически факт по делото – имуществената вреда на МПС
в размер на 410.67 лв. – увреждане на задна, дясна, външна пневматична гума
до степен на негодна за употребата й, – също е надлежно доказана по делото.
Той следва от заключението на ВЛ по САТЕ.
Трети правнорелевантен факт по делото – причинно следствена
връзка между бездействието на АПИ да поддържа процесния пътен участък,
довело до ПТП, и увреждането на задна, дясна, външна пневматична гума на
МПС, също е несъмнено установено в случая, и то отново от САТЕ. ВЛ
заключва (както се посочи по-горе при установяването на фактите по делото),
7
че: водачът на л. а. не е имал техническа възможност да извърши ***евра
за заобикаляне на неравността (дупката) на пътя. Това е така, защото в
същия момент водачът се е бил разминавал с друго МПС в лентата за
насрещно движение. При това подобна ***евра би причинила по-големи
вреди от процесните – вместо спукана гума – ПТП с друго МПС.
Следователно, водачът е действал правомерно, движил се е със съобразена
скорост за извънградски места – от около 60/70 км/ч (според САТЕ) при
разрешена скорост от 90 км/ч (чл. 21, ал. 1 ЗДвП). Прочее възраженията за
съпричиняване на АПИ и Община Свищов са неоснователни, също както и
доводът на АПИ за нарушение ЗДвП: всички те са недоказани.
Експертът по САТЕ дава заключение и че след преминаване на МПС
през въпросната неравност (дупка) се уврежда задна, дясна, външна
пневматична гума (същата след инцидента е негодна за употреба) на МПС.
Това пък дава основание да се приеме, че е налице причинно-следствена
връзка между ПТП при необозначено препятствие на пътното платно
(дупка) и настъпилото имуществено увреждане на процесното МПС.
Поради това че са доказани бездействието на АПИ да стопанисва
процесната отсечка от републиканската пътна мрежа, довело до неравност на
пътя (дупка), при което преминаването на МПС през тази дупка е причинило
на собственика му имуществена вреда в размер на 410.67 лв., то са налице
презумпционните предпоставки за вината по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на служителите
и работниците на АПИ, които са били натоварени конкретно да поддържат
този участък по пътя (чл. 49 ЗЗД). Бездействието на АПИ, в т. ч. на
служителите и работниците й, е противоправно: то е в нарушение на чл. 19,
ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 3 in fine ЗП и е довело до неправомерно увреждане на
чуждо имущество – чл. 17, ал. 3 КРБ. Оттук следва, че за причинените вреди
на „Г.С.И.С.“ ЕООД от бездействието на своите служители и работници
АПИ носи отговорност за непозволено увреждане към „Г.С.И.С.“ ЕООД
в размер на 410.67 лв. (чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД).
Четвъртото релевантен факт по делото е несъмнено установено.
Видно от Застрахователна полица № 93001910016503, със срок на валидност
от 07.03.2019 г. до 06.03.2020 г., при ЗД „ЛЕВ Инс“ АД (л. 6 от гр. д. №
5433/2021 г. на СРС) процесното МПС на „Г.С.И.С.“ ЕООД е било
застраховано по застраховка „Каско“ при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Тази
застраховка е действала към датата на ПТП – на 04.06.2019 г. Поради това и
застрахователят е обезщетил застрахования, като му е платил застрахователно
обезщетение в размер на 410.67 лв., съгласно Платежно нареждане от
19.03.2020 г. (л. 17 от гр. д. № 5433/2021 г. на СРС). Във вр. с това
застрахователят е претърпял ликвидационни разноски в размер на 10 лв.,
както сочи ВЛ.
Ето защо СвРС намира, че като е заплатило на „Г.С.И.С.“ ЕООД сумата
от 410.67 лв., която АПИ е дължало на последното дружество по силата на чл.
49 ЗЗД, по този начин ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД се е суброгирало на основание чл.
410 КЗ в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника за това, което
е платило – 410.67 лв., и обичайните (ликвидационни) разноски – 10 лв. за
това.
Прочее петото обстоятелство по делото също се явява доказано: След
8
като за ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е възникнало взе***е по чл. 410 КЗ, във вр. с чл.
49 ЗЗД срещу АПИ и поради това че е АПИ е била поканена да плати този
дълг (вж. поканата на л. 29 от гр. д. № 5433/2021 г. на СРС), но АПИ не е
сторила това (обстоятелството е отрицателно и не е било доказано друго,
положително обстоятелство, което да е несъвместимо с първото), районният
съд прави извод, че АПИ дължи законната лихва върху главницата от датата
на изпадането си в забава (чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Прочее
претенцията за установяване на взе***ето за законната лихва по чл. 86, ал. 1
ЗЗД се явява също основателна: АПИ дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД мораторна
лихва върху главницата от 420.67 лв. от датата на заявлението в съда до
окончателното й плащане.
С оглед на всичко, изложено по-горе, СвРС намира, че предявеният УИ
по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 410 КЗ, чл. 49 и чл. 86 ЗЗД на ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД срещу АПИ, с който се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че той дължи на ищеца сумата от 420.67 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда (05.10.2020 г.) до
окончателното й изплащане, се явява основателен и доказан.
По разноските:
С оглед на този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
АПИ следва да бъде осъден да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД направените
разноски по делото в размер на: 25 лв. за държавна такса в заповедното
производство; 25 лв. за държавна такса в исковото производство; 300 лв. за
САТЕ; 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение (чл. 25, ал. 1 НЗПП); или
всичко в размер на 450 лв.
Водим от горното и на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 49 и чл. 86
ЗЗД и чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Свищовският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:
*********, гр. София, бул. „******* срещу АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК: *********, гр. София, пл. „********, че
АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД
сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лева и 67 ст. , представляваща
изплатено на 19.03.2020 г. на пострадало лице „Г.С.И.С.“ ЕООД по
застраховка „Каско“ обезщетение за претърпени вреди по л. а. марка „***“,
модел „***“ с рег. № *****, поради това, че на 04.06.2019 г. същото МПС е
попаднало в препятствие (дупка) на път III-405 км. 77+500 от
републиканската пътна мрежа и е спускало задна дясна гума; както и
ликвидационни разноски в размер на 10 (десет) лв.; ведно със законната
лихва върху главницата от 420.67 лв., считано от датата на предявяване на
заявлението в съда – 05.10.2020 г., г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА да заплати на
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД направените деловодни разноски по настоящото дело в
размер на 450 (четиристотин и петдесет) лв.
9
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
Община Свищов на страна на ответника. То подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
10